Р Е Ш Е Н И Е
№ 362
гр. Троян, 25.10.2017година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски
районен съд, втори състав, в проведеното на 25.09.2017г. открито съдебно
заседание, в състав:
Председател:
Светла Иванова
в
присъствието на секретар Е.П., като разгледа докладваното от съдия И.
гр.дело №891/2016г. по описа на ТРС,
за да се произнесе взе предвид следното:
В Троянски районен съд е образувано
гр.д.№382/2015г. по искова молба,
предявена от И.П.Ш., Ц.И.Ш., П.И.Ш. и И.П.И. ***, против Т.Ц.Г. и Г.И.Г. *** с правно основание
чл.109 от ЗС. Ищците твърдят, че са наследници по закон на П.И.П.-Д., който е син на И.П.
Д., а ответницата Т.Ц.Г. е дъщеря на брата на П. И.П.- Ц.И.П.. Излагат, че с
решение № 33-КК от 17.12.2010г. на Общинска служба по земеделие - гр. Троян е
възстановено правото на собственост на наследниците на И.П. Д. върху следния
недвижим имот : НИВА от 2.604 дка, пета категория, местност "Големия
рът", съставляваща по картата на землището имот № 253061 при граници /
съседи/: имот №253059, нива на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, №253041- полски път на
Община Априлци, имот № 253062- нива на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ и имот № 253036-
водно течение на Държавата.
Твърдят, че при изработване на кадастралната карта на гр.
Априлци, описания в решението имот е отразен като поземлен имот с идентификатор
№ 52218.253.61 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Априлци,
одобрена със заповед № РД-18-49/31.08.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК-
гр. София, с площ от 2604кв.м., с трайно предназначение на територията:
земеделска, с начин на трайно ползване : нива при съседи: 52218.253.41,
52218.253.36,52218.253.62, 52218.253.59 ведно със сграда с идентификатор №
52218.253.61.1 със застроена площ от 67 кв.м., с брой етажи -2, с
предназначение : жилищна сграда, еднофамилна.
Твърдят,
че С.П. Ш. и И.П.И. са завели срещу Ц.И.
иск за делба на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор № 52218.253.61 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Априлци, одобрена със
заповед № РД-18-49/31.08.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК- гр. София. Излагат,
че постановеното в първа фаза на съдебната делба решение е обжалвано пред
ОС-Ловеч и към настоящия момент е висящо в.гр.дело № 130/2016г. по
описа на ЛОС. Излагат, че ответницата Т.Ц.Г. е предявила по реда на чл.346 от ГПК претенция за подобрения в горепосочения имот на стойност 35000 лева, с
твърдения за извършено строителство на
двуетажна жилищна сграда, барбекю, септична яма, настилка, ограда метални
входни врати.
Твърдят,
че извършените от ответниците подобрения в горепосочения имот са незаконни,
неузаконяеми и нетърпими строежи, тъй като
в имота се е намирала стара къща
на И.П. Д. – починал през 1955г., която се е била самосрутила, поради което Ц.И.П.
след 80- те години на миналия век, върху каменните й зидове отлял бетонна плоча
и изградил втори етаж на жилищната сграда, която сграда и извършените
подобрения в имота не са отразявани в
регулационния план на гр. Априлци, одобрен със заповед № 912/22.10.1981г. на
Председателя на ОНС- Ловеч, а имота бил заснет с планоснимачен № 625, празен, незастроен,
извън строителните граници и в разписния лист е бил записан на ТКЗС.
Излагат, че за този имот никога не е правен ПУП-
ПРЗ, той винаги е бил извън регулация, поради което твърдят, че строежът е нетърпим,
незаконен и неузаконяем.
Излагат,
че по кадастралната карта на гр. Априлци, одобрена със заповед №РД-18-49/31.08.2007г.
на ИД на АГКК- София първоначално процесният имот е бил заснет като част от
имот с идентификатор №52218.253.38- земи по чл.19 от ЗСПЗЗ. Впоследствие от
този имот е обособен имот- 52218.253.57 също земя по чл.19 от ЗСПЗЗ.
Впоследствие от него са обособени имот 52218.253.57 и 52218.253.59, а от
последния е обособен имот № 52218.253.61. Едва през 2011г. по заявление,
подадено от Емил И.И. № 94-10015/22.06.2011г. със заповед №
КД-14-11-692/28.06.2011г. на Началника на СГКК- Ловеч е одобрено изменение на
КК на гр. Априлци,с което в ПИ №52218.253.61 е нанесена сграда с идентификатор
№ 52218.253.61.1 със застроена площ от 67 кв.м.,брой етажи-2 с предназначение
жилищна сграда - еднофамилна.
Ответниците, при предвидената
процедура по реда на чл.131 от ГПК са представили писмен отговор, с който считат иска за недопустим, с аргумент, че Поземлен
имот с идентификатор №52218.253.61, заедно с попадащата в него сграда с
идентификатор №52218.253.61.1 е бил предмет на дело за делба между страните в
настоящото производство, по което с Решение №164/25.07.2013 год., постановено
по гр. дело №419/2012 год. на РС-Троян, влязло в законна сила е допусната
делбата на Поземлен имот с идентификатор №52218.253.61, заедно с попадащата в
него сграда с идентификатор №52218.253.61.1, при подробно посочените в
решението квоти.
Излагат, че в делбеното дело,
ищците са поискали в делбената маса да бъде включена и сградата с идентификатор
№52218.253.61.1, от което следва, че те са приели, че тази сграда е законна и
следва да бъде поделена между страните. Твърди се, че в постановеното по гр.д
№419/2012 год. на РС-Троян решение е допусната делбата и на тази сграда,
следователно и съдът е приел, че сградата е законна или търпима и подлежи на
делба. Излагат, че ищците предприемат действия за премахване на процесната сграда, след като ответниците
отказват да им заплатят исканата от тях прекомерно голяма сума за техния дял в имота, предмет на гр. д. №419/2012 год. на РС-Троян.
Твърдят, че ищците са сезирали
Община-Априлци за премахване на незаконната жилищна сграда в този имот с Жалба
вх №3/03.02.2015 год., подадена от И.П.Ш., по повод на която е образувана
административна преписка и е извършена цялостна проверка от която е установено, че жилищната сграда с идентификатор №52218.253.61.1, находя ща се в Поземлен
имот с идентификатор №52218.253.61 по КККР на гр. Априлци, област Ловеч е търпим строеж по смисъла на §16 от ПР на ЗУТ и §127 от ПЗР на ЗУТ и не подлежи на премахване и
забрана за ползването. В резултат на извършената проверка
от Община-Априлци е констатирано, че долепена до жилищната сграда пристройка с площ от около 10м2 отстои
на по-малко от 3-три метра от съседния имот, поради което е премахната от ответниците.
Излагат, че тази пристройка не е представлявала неразделна
част от жилищната сграда, предмет на
настоящето дело и допълнително е пристроена като външна
тоалетна и складово помещение, за което е издадено
Удостоверение №683/15.07.2016 год. на Община-Априлци, приложено като доказателство към Исковата молба. Отделно
от изложените аргументи за недопустимост, ответниците излагат становище и за
неоснователност на исковата претенция, като
твърдят, че процесната сграда е построена на основите на съществуваща
жилищна сграда, останала в наследство от общия наследодател. Твърдят, че от приложеното към настоящия
отговор извлечение от едро мащабната топографска карта от 1959г. год., в
наследствения имот, обозначен с жълт цвят, ясно са отразени съществуващите в
имота сгради, върху основите на една от които е построена процесната сграда.
Отделно от това излагат, че в кадастралния план на с. Видима, одобрен със
Заповед№4693/19.IX.1963 год. този имот е заснет с пл. сн. №234 и представлява
дворно място извън строителните граници, застроено с къща и плевня, като
ответниците са построили процесната
сграда, заснета понастоящем с идентификатор №52218.253.61.1 по КККР на гр.
Априлци, през периода 1970-1972 год. изцяло със свои средства. Считат, че
приложение намират разпоредбите на
чл.50, ал.5 от ППЗОЗЗ, според
които, когато сградите са построени върху земеделски земи извън строителните
граници на населеното място преди влизането в сила на отменения ЗООЗП от 1973
год., се приема, че предназначението на земята е променено и процедура за
промяна предназначението по реда на 3033 и ППЗОЗЗ не се провежда, т.е. според
тях обстоятелството, че за процесния имот не е правен ПУП-ПРЗ е без значение, тъй като той не е бил в регулация и за него липсват строителни книжа. Освен това твърдят, че
процесният имот, макар и заснет като земеделска земя в КККР на гр. Априлци,
винаги е имал селищен характер и никога не
е бил обработван като земеделска земя в блоковете на ТКЗС-с. Видима.
В хода на
производството, ищецът И.П.Ш. е починал видно от представеното
препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници, същият е
заличен като страна, а по делото като ищци са
продължили неговите наследници- Ц.И.Ш. и П.И.Ш..
На основание чл. 218 от ГПК по делото са
конституирани като трети лица - помагачи на ответната страна лицата А.И.Ч. и М.Ц.Й..
В хода на производството - на 03.05.2017 година, ищецът И.П.И. е починал и като страна в
процеса е конституиран неговия син- В.И.И..
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, събраните по делото гласни и писмени доказателства и
като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното удостоверение за наследници страните
са законни наследници на И.П. ***, починал на 03.12.1955 г. решение № 33-КК от 17.12.2010 г. на ОСЗ гр.
Троян на наследниците на И.П. Д. е възстановена собствеността върху НИВА от
2.604 декара, пета категория, местност „Големия рът”, съставляващо по картата на землището имот №
253061 при граници: /съседи/: имот №
253059, нива на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, № 253041- полски път на Община гр.
Априлци, имот № 253062 - нива на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ и имот № 253036- водно
течение на Държавата
За описания имот е представена актуална скица от 21.11.2016г., от
която се установява, че по действащите КККР процесния имот представлява поземлен
имот с идентификатор № 52218.253.61 по КККР на гр. Априлци, одобрена със
Заповед № РД-18-49/31.08.2007 година на ИД на АГКК гр. Ловеч, с площ от
Представен е нот. акт № 134, т. І по нот. дело №
104/2012 г. на Нотариус Маргарита Гладкова, от който се установява, че Т.Ц.Г. и
Г.И.Г. са признати за собственици на застроената в процесния имот сграда с
идентификатор № 52218.253.61.1 със застроена площ от 67 кв.м., с брой етажи –
2, с предназначение: жилищна сграда, еднофамилна.
Представено е удостоверение
№683 от 15.04.2016г. на Община гр.Априлци, че жилищна сграда с идентификатор
№52218.253.61.1, находяща се в ПИ с идентификатор 52218.253.61 по КККР на
гр.Априлци, област Ловеч, е търпим строеж по смисъла на §16 от ПР ЗУТ и §127,
ал.1 от ПЗР на ЗУТ , не подлежи на премахване и няма забрана за ползването.
По делото са събрани гласни
доказателства. Разпитани са две групи свидетели – на ищцовата и на ответната
страна. Свидетелите на ищцовата страна твърдят, че процесната жилищна сграда е
строена в периода 1983-1989г. От показанията на свид. М.Ш. се установява, че:
„….Бат Ц.започна да строи след 1983 година, не по-рано. Знам това, защото той
идваше в магазина да взема строителни материали, гвоздеи, цимент, каквото му
трябваше......До
1985 година съм била магазинер.......Две лета, докато
се покрие къщата бат Ц.я строи….". От показанията на свид. И.Ш. се
установява, че „….Започването на
строителство е било около 1988-
Свидетелите на ответниците установяват, че процесната
къща е строена през периода 1971-1972 година. От показанията на свид. Т.С.Д.се
установява: „…Тази къща е правена
По делото е назначена комплексна съдебно-техническа
експертиза с вещи лица- арх.Ю.И.А. и инж.К.Т.К..
При горепосочената и
установена по делото фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.
109 от ЗС е процесуално допустим, родово и местно подсъден на настоящия съд.
Негаторният иск по чл. 109
от ЗС по своята правна природа е вещен,осъдителен , собственически иск. При
този вид петиторна защита в тежест на ищеца е да докаже фактическият състав на
правната норма, а именно: че е собственик/съсобственик на вещта или носител на
ограничено вещно право върху вещта; че едно трето лице/а/ /съсобственик/ци,
собственик/ци на съседен имоти или чуждо на собствеността лице/а/ извършва
неоснователни действия , които пречат на собственика на вещта да упражнява
правото си на собственост спокойно, в пълен обем /съобразно правата си в имота/
и съобразно предназначението на вещта.
По отношение неоснователността
на действията трябва да се има предвид следното : нарушението може да бъде
извършено както с действие , така и с бездействие; действието във всички случаи
трябва да бъде противоправно / да се нарушават конкретни правни норми или
общото правило да не се вреди другимо/ ; въздействието върху вещта може да бъде
, както пряко , така и косвено ; въздействието върху вещта може да се изразява
в неоснователно действие, създадено състояние или вредно отражение; при този
вид нарушение на собствеността, за разлика от ревандикационния иск владението
нито се накърнява, нито се отнема; противоправното въздействие трябва да
съществува към момента на предявяване на иска, разглеждане на спора и
постановяване на съдебното решение или да съществува опасност, че то ще
продължи и за в бъдеще или да са останали трайни последици от нарушението;
неоснователното действие трябва да ограничава, смущава , пречи на собственика
на вещта да упражнява правата си върху имота.
Спорен в процеса е статута
на жилищната сграда, както и дали, поради причините посочени в исковата молба,
а именно поради това, че същата е незаконна се уврежда имота на ищците, както и
обстоятелството, че ответниците чрез неоснователни противоправни действия
пречат на ищците да упражняват правото си на собственост в пълен обем. Това е
така, тъй като негаторна искова защита може да бъде упражнена, независимо дали
сградата е законна или не, т.е., неоснователно действие по смисъла на чл. 109
ЗС може да е налице дори и тогава, когато един строеж е съобразен с одобрен
архитектурен проект и дадено строително разрешение, но въпреки това пречи на
дадено лице да упражнява своето право. Ищецът
носи доказателствената тежест да установи, че строежът му пречи да упражнява в
пълен обем правото си на собственост, тъй като негаторният иск не съдържа
презумпция, че всяко неоснователно действие неминуемо довежда до накърняване,
засягане, застрашаване или увреждане на притежаваното от него абсолютно вещно
право.
От така представените и приети по делото
доказателства, съдът приема, че жил.сграда предмет на спора не е незаконна по
смисъла на ЗУТ, тъй като същата е търпима по смисъла на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ.
Това обстоятелство е
безспорно установено в процеса от доказателствата по делото и от изслушаната
СТЕ, от която се установява, че за квартал „Видима" на гр.Априлци има два
регулационни и кадастрални плана-първият план е от 1963 год. и в него процесният
имот е под №234 /като е отразено, че в разписния лист на махала Стърна река не
е вписан този поземлен имот/. В имота са отразени две сгради - къща и плевня.
Вторият план е от 1981 год., като проц.имот е записан под №825 в плана. / В
разписния лист този имот липсва/. В имота няма отразени сгради.
Експерта е установил, че по КККР на гр.Априлци,
одобрена със заповед № РД-18-49/31.08.2007 г. на Изп. Директор на АГКК,
първоначално процесният имот е част от поземлен имот с идентификатор
52218.253.38 - земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ. В последствие от този имот са обособени
нови поземлени имоти, а именно: от ПИ 52218.253.38 е обособен ПИ 52218.253.57 -
земи по чл.19 от ЗСПЗЗ; ПИ 52218.253.57
е обособен ПИ 52218.253.59 - земи по чл.19 от ЗСПЗЗ; ПИ 52218.253.59 е обособен
процесният поземлен имот с идентификатор 52218.253.61.
По заявление с вх.№ 94-10015/22.06.2011 г. на Емил И.И.,
като пълномощник на Ц.И.П., със заповед № КД-14-11-692/28.06.2011 г. на
Началника на СГКК-Ловеч е одобрено изменение на КК на гр.Априлци, с което в ПИ
52218.253.61 е нанесена сграда с идентификатор 52218.253.61.1, със застроена
площ 67 кв.м, брой етажи - 2, с предназначение - жилищна сграда, еднофамилна.
Установено е от вещото лице, че в Община Априлци няма
налични строителни книжа за жилищната сграда. Експерта е констатирал, че
предназначението на имота е дворно място. Този имот никога не е бил част от
нива, тъй като в него е имало изградени сгради, видно от приложеното копие от
едро мащабна топографска карта от
В заключение е установено, че строежа е търпим по смисъла на закона, който
по силата на ЗУТ придобива статут на законен, не подлежи на премахване и на
забрана за ползване, може да се ползва и
да е обект на строително въздействие.
Съдът намира, че изготвеното заключение по
допуснатата комплексна експертиза е обективно и компетентно изготвено, поради
което същото следва да се приеме като доказателство по делото.
По отношение на събраните в процеса гласни
доказателства: Свидетелите на ищцовата страна твърдят, че процесната жилищна
сграда е строена в периода 1983г.-1989г., а свидетелите
на ответната страна, твърдят, че процесната жилищна сграда е строена в периода
1971-72година. От съдържанието на представеното по делото у-ние от Община гр.Априлци №683 от 15.04.2016г., е видно, че
при извършената административна процедура е установено, че жилищната
сграда е построена през 1972г., видно от нотариално заверена декларация от
17.02.2015г., без одобрен проект и разрешение за строеж. От същото се
установява, че при направена справка по кадастралната карта на гр.Априлци, е
констатирано, че поземлен имот с идентификатор 52218.253.61 е земеделска земя,
с НТП нива. В кадастралния план на с.Видима от 1963г., същия имот е отразен
като дворно място, застроено с къща и плевня и не попада в строителните граници
на селото, поради което и съгласно разпоредбите на чл.50, ал.5 от ППЗОЗЗ,
когато сградите са построени върху земеделски земи извън строителните граници
на населеното място, преди влизането в сила на отменения Закон за опазване на
обработваемата земя и пасищата от 1973г., се счита, че предназначението на
земята е променено и процедурата за промяна на предназначението по реда на 3033
и ППЗОЗЗ не се провежда.
С оглед констатациите, Община гр. Априлци е издала
цитираното по-горе удостоверение на Т.Ц.Г. ***, в уверение на това, че жилищна
сграда с идентификатор №52218.253.61.1, находяща се в ПИ с идентификатор
52218.253.61 по КККР на гр.Априлци, област Ловеч, е търпим строеж по смисъла на
§16 от ПР ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ , който не подлежи на премахване и забрана за ползването.
Съдът счита, че
следва да кредитира с доверие показанията на свидетелите на ответната страна,
тъй като същите се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен
материал, а показанията на свидетелите на ищцовата страна намира, че стоят изолирано от останалия доказателствен материал по
делото и като такива не му кореспондират.
В производството по чл. 109 ЗС,
съдът изследва законосъобразността на строителството дори то да е извършено със
строителни книжа, ако засяга права на трети лица, които не са могли да участват
в административното производство /ТР № 31/1984г./. С исковата молба ищците са
представили писмо №615/09.04.2015г. и удостоверение №6883 от 15.04.2016г. на
Община-Априлци, с което ги уведомяват, че процесната жилищна сграда е търпим
строеж, което ищците считат за „невярно”, но по делото липсват доказателства
процесното удостоверение да е обжалвано
пред административният съд, на който са подведомствени
исканията за установяване на истинността на административните актове досежно тяхното авторство. Тъй като съобразно
чл.214, т.1 ЗУТ и
чл.21, ал.3 от АПК удостоверението за търпимост е приравнено на индивидуален
административен акт, въпросът за търпимостта би могъл да бъде разрешен само и единствено от административния
съд.
Законът обявява незаконните
строежи за нетърпими, като в случай, че се установи незаконност, каквато в
случая не е налице, не е нужно в производството по чл. 109 от ЗС ищецът да
доказва по какъв начин незаконното строителство му пречи да упражнява правото
си на собственост в пълен обем. Фактът на назаконното строителство е
достатъчен, за да се иска премахване на постройката. В този смисъл са и
указанията, дадени в ТР № 31/ 1984г.на ОСГК на ВС. По аргумент за противното
основание обаче, след като безспорно се доказа в процеса, че жилищната сграда
не е незаконна, то ищецът следваше при условията на пълно и главно доказване да
докаже, какви са другите неоснователни и противоправни действия, с които
ответниците увреждат правата му на собственост в пълен обем. В тази връзка в
исковата молба не са посочени фактически твърдения относно наличието на
конкретни действия /незаконни и противоправни/ от страна на ответниците, с
които да се увреждат правата на собственост на ищеца, да създават едно трайно
състояние на опасност или да въздействат увреждащо върху имота на ищеца. За да
може съдът да постанови осъдителен диспозитив и да осъди ответниците да
преустановят увреждащите действия, то същите следва да са конкретно посочени в
исковата молба. Видно от молбата, основанията, посочени в нея са единствено и
само откъм незаконността на строежа, като и петитума кореспондира на посоченото
в обстоятелствената част на молбата, а именно да се осъдят ответниците да
прекратят неоснователните действия, като премахнат неправомерно изградените еднофамилната
жилищна сграда, заедно с построените в имота барбекю, септична яма, настилка и ограда с метални входни врати. Ако се приеме,
че самото незаконно действие е построяване на процесната сграда в разрез със
законите, действащи към онзи момент, то такова не е налице, за което съдът
изложи по-горе съображенията си.
По изложеното по-горе съдът
намира, че исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна, тъй
като ищците не доказа наличието на останалите предпоставки от предмета на
доказване по иска с правно основание чл. 109 от ЗС, а именно наличието на
неоснователни действия, които да пречат на собственика да упражнява правото си
на собственост по отношение на имота спокойно и в пълен обем. На основание чл. 78,
ал.1 от ГПК, разноските направени от ищеца следва да останат в негова тежест. На
ответниците, с оглед отхвърлената част от иска им се следват разноски, които
съобразно приложения по реда на чл.80 от ГПК списък възлизат на 750.00 лева.
Така мотивиран от горните
съображения съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Ц.И.Ш.,
ЕГН **********,***, П.И.Ш., ЕГН ********** *** и В.И.И., ЕГН**********, с
постоянен и настоящ адрес *** срещу Т.Ц.Г., ЕГН:********** и Г.И.Г.,
ЕГН:********** и двамата с постоянен адрес-***, ЕГН:********** иск с правно основание чл. 109 ЗС за премахване
на жилищна сграда с идентификатор №52218.253.61.1, находяща се в ПИ с
идентификатор 52218.253.61 по КККР на гр.Априлци, област Ловеч , заедно с построените в имота барбекю,
септична яма, настилка и ограда с
метални входни врати, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Ц.И.Ш., ЕГН **********,***, П.И.Ш., ЕГН ********** *** и В.И.И., ЕГН**********,
с постоянен и настоящ адрес *** да заплатят на Т.Ц.Г., ЕГН:********** и Г.И.Г.,
ЕГН:********** и двамата с постоянен адрес-***, ЕГН:********** сторените по
делото разноски в размер на 750-седемстотин и петдесет лева, съобразно приложения по реда на чл.80 от ГПК
списък.
Решението е постановено при участието на трети –
лица, помагачи на ответната страна - А.И.Ч., ЕГН ********** и М.Ц.Й., ЕГН **********.
Решението подлежи на
обжалване пред Ловешки Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба.
На основание чл. 7, ал.2 от ГПК да се връчи препис от Решението на страните.
Районен
съдия: