М О Т И В И
към
присъда
№ 61/03.12.2019г.
по н.о.х.д. № 922 по описа на Добричкия районен съд за 2019г.
Производството по н.о.х.д. № 922 по описа на Районен съд – гр. Добрич за 2019г.
е образувано във връзка с внесен по реда на чл.
247 ал. 1 т. 1 от НПК обвинителен акт от Районна прокуратура – гр. Добрич
по досъдебно производство № 1054/2018г. по описа на Първо РУ на МВР – гр.
Добрич срещу Е.Н.К. ЕГН **********.
Районна прокуратура – гр. Добрич е повдигнала обвинение
на Е.Н.К. за това, че
през периода от
11.07.2018г. до 17.07.2018г. в гр. Д., при условията на
продължавано престъпление,
с цел да набави за себе
си имотна облага, възбудила заблуждение у И.П.К. ***, че следва да даде определена парична
сума, за да бъде развалена „магия“, и освен това, че след извършване на ритуали
ще й бъде върната сумата от 6 600.00 лева, и с това причинила имотна вреда на
К. общо в размер на 6 970.00 лева, както следва:
На 11.07.2018г.
възбудила заблуждение у И.П.К., че следва да даде определена парична
сума, за да бъде развалена „магия“, поради което пострадалата на 12.07.2018г. й предоставила сумата от 370.00 лева, и с това била
причинена имотна вреда на К. в размер на 370.00 лева;
На 17.07.2018г.
възбудила заблуждение у И.П.К.,
че следва да даде определена парична сума, за да бъде развалена
„магия“, и освен това, че след извършване на ритуали ще й бъде върната сумата
от 6 600.00 лева, поради което пострадалата на 17.07.2018г. й предоставила сумата от 6 600.00 лева, и с това била
причинена имотна вреда на К. в размер на 6 600.00 лева – престъпление по чл. 209 ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК.
В хода на съдебните прения по
време на откритото съдебно заседание, проведено на 03.12.2019г. по н.о.х.д. № 922/2019г.
по описа на Районен съд – гр. Добрич,
представителят на Добричката районна прокуратура изразява своята позиция, че е
безспорно доказана обективната и субективната съставомерност
на извършеното от подсъдимата Е.Н.К. престъпление, поради което и
представителят на държавното обвинение моли съда да постанови осъдителна
присъда. Предлага съдът да наложи на подсъдимата К. наказание при приложение на
разпоредбата на чл. 55 от НК, а именно наказание лишаване от свобода за срок от
седем месеца, което на основание чл. 66 ал. 1 от НК да бъде отложено с
изпитателен срок от три години. Поддържа се искане, предявеният граждански иск,
като доказан по основание и размер да бъде уважен изцяло.
Процесуалният представител на
подсъдимата К. - адвокат С.С. моли съдът да наложи
минимално по размер наказание - „лишаване от свобода“ за срок от седем месеца,
като на основание чл. 66 ал. 1 от НК изпълнението на наказанието се отложи с
изпитателен срок от три години.
Подсъдимата Е.Н.К. се
присъединява към становището на своя защитник адвокат С.С..
В предоставената на основание чл.
297 ал. 1 от НПК последна дума, подсъдимата се признава за виновна, като
изразява съжаление.
По молба на пострадалата от деянието И.П.К., чрез адвокат М.Я., съдът прие за
съвместно разглеждане в наказателното производство предявения от И.П.К. срещу подсъдимата Е.Н.К. граждански иск в размер на 6 970 лева,
представляващи обезщетение за нанесени имуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
Съдът
конституира И.П.К. в качеството на граждански ищец и частен обвинител в процеса.
Преди
даване ход на съдебното дирене
процесуалният представител на подсъдимата
е направил искане за разглеждане на съдебното производство
по реда на
глава Двадесет и седма от НПК, което
като процесуално допустимо, е прието от съда, като
по делото е проведено съкратено съдебно следствие.
В
съдебно заседание, съдът на основание чл. 372 ал. 1 от НПК
разясни на подсъдимата Е.Н.К. правата й
съобразно чл. 371 от НПК, както и обстоятелството, че съответните доказателства
от досъдебното производство и направените самопризнания по реда на чл. 371 т. 2 от НПК ще се ползват от съда при
постановяване на присъдата.
Подсъдимата заяви, че признава
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и че е съгласна да не се
събират доказателства за тези факти.
Съдът
като намери, че са налице предпоставките за това допусна провеждането на
съкратено съдебно следствие, като след изслушване самопризнанията на подсъдимата, като констатира, че самопризнанията се подкрепят от събраните на досъдебното
производство доказателства с определение обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанията, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
След
преценка на събраните по делото относими, допустими и
възможни доказателства, съдът прие за установено от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
1.ОТНОСНО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА
Въз
основа на събраните по делото доказателства, безспорно се установява следната
фактическа обстановка:
Началото на месец юли 2018г. пострадалата И.П.К. видяла
по телевизията реклама на екстрасенс, представящ се като ***. Това всъщност
била подсъдимата Е.Н.К.. Последната била посочила в рекламата телефон за връзка
с нея. Пострадалата К. имала лични проблеми и се интересувала от разваляне на
„магия“ – на нея и на нейни близки, поради това решила да се обади на *** – на
подсъдимата К..
Така на 11.07.2018г. пострадалата К. позвънила по
телефона на подсъдимата и й разяснила проблемите си. Подсъдимата К. казала на
пострадалата, че следва да й изпрати сумата от 370 лева за извършване на ритуал
и разваляне на „магия“, като още в този момент подсъдимата съзнавала, че
възбужда заблуждение у К. с цел да вземе колкото се може повече пари от нея по
престъпен начин.
На следващия ден – 12.07.2018г. от пощенска станция „Д.
3“ /гр. Д./ К. изпратила с пощенски запис сумата от 370 лева на Е.Н.К..
Подсъдимата взела парите на същата дата от пощенска станция в гр. Р. – „Р.
Център“.
На 17.07.2018г. пострадалата К. отново потърсила
подсъдимата К. по телефона. Последната казала, че е започнала ритуал, който
обаче не е завършен. Разяснила на пострадалата, че внучката й има направена
„магия“, но за да бъде завършен ритуалът, К. трябвало да изпрати на подсъдимата
още 7 000 лева. Подсъдимата обещала на пострадалата, че до два дни ще й
върне тези пари, но нямала никакво намерение да връща каквото и да било от
парите, които получавала. Пострадалата К. не разполагала с цялата поискана
сума, но решила да изпрати на подсъдимата К., толкова, колкото може. Така на
17.07.2018г. пострадалата К. изпратила от пощенска станция „Д. 3“ /гр. Д./ с
експресен паричен превод сумата от 5 000 лева на подсъдимата К.. По –
късно на същия ден К. изпратила на К. от пощенска станция „Д. 3“ /гр. Д./ с нов
експресен паричен превод и сумата от 1 600 лева. Двете изпратени парични
суми на обща стойност 6 600 лева били получени и взети от подсъдимата на
същата дата – 17.07.2018г. от пощенска станция в гр. Р. – „Р. Център“.
Впоследствие многократно пострадалата и подсъдимата
разговаряли по телефона, като всеки път подсъдимата уверявала пострадалата, че
ще й върне парите, но изобщо нямала такова намерение. Пострадалата К. разбрала,
че е измамена и подала жалба по случая в РП – гр. Добрич. През цялото време
подсъдимата нямала намерение да разваля, каквато й да било „магия“.
Описаната
фактическа обстановка безспорно се доказва от самопризнанията на подсъдимата, които се подкрепят от
събраните на досъдебното производство доказателства, които съдът директно може
да ползва съобразно разпоредбата на чл. 373 ал. 3 от НПК.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява по безспорен начин и от приложените по
делото писмени доказателства, приобщени по приключване на съдебното дирене и на
основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по делото, преценени от
съда, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като безпротиворечиви
и взаимнодопълващи се, които налагат следния
обоснован ПРАВЕН ИЗВОД:
2.
ОТНОСНО ДЕЯНИЕТО И ИЗВЪРШЕНОТО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ
При
изложените фактически констатации и съображения, съдът намира за доказано, че Е.Н.К.
е осъществила от обективна и субективна страна престъпление по чл. 209 ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, като през периода
от
11.07.2018г. до 17.07.2018г. в гр. Д., при условията на продължавано
престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила заблуждение у
И.П.К. ***, че следва да даде определена парична сума, за да бъде развалена
„магия“, и освен това, че след извършване на ритуали ще й бъде върната сумата
от 6 600.00 лева, и с това причинила имотна вреда на К. общо в размер на
6 970.00 лева, както следва:
На
11.07.2018г. възбудила заблуждение у И.П.К., че следва да даде определена
парична сума, за да бъде развалена „магия“, поради което пострадалата на
12.07.2018г. й предоставила сумата от 370.00 лева, и с това била причинена
имотна вреда на К. в размер на 370.00 лева;
На 17.07.2018г.
възбудила заблуждение у И.П.К., че следва да даде определена парична сума, за
да бъде развалена „магия“, и освен това, че след извършване на ритуали ще й
бъде върната сумата от 6 600.00 лева, поради което пострадалата на
17.07.2018г. й предоставила сумата от 6 600.00 лева, и с това била причинена
имотна вреда на К. в размер на 6 600.00 лева.
От обективна страна подсъдимата осъществила
изпълнителните деяния чрез действия, като в условията на продължавано
престъпление, осъществено с две деяния, възбуждала заблуждение у пострадалата,
че последната следва да предостави определена парична сума /6 970 лева/, за да
бъде развалена „магия“ на пострадалата К. и на нейни близки. При второто деяние
възбудила заблуждение, че след извършване на ритуали, на пострадалата К. ще
бъде върната сума в размер на 6 600 лева. С двете деяния причинила имотна
вреда общо в размер на 6 970 лева. Имотната вреда от 370 лева настъпила на
12.07.2018г., а в останалата част от 6 600 лева – на 17.07.2018г. Имотната
вреда настъпила в град Д., където било извършено имущественото разпореждане от
страна на пострадалата. Извършеното престъпление е продължавано по смисъла на
чл. 26 ал. 1 от НК. Осъществени са две отделни деяния /на 11.07.2018г. и на
17.07.2018г./, които осъществяват поотделно един състав на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и
съща обстановка, и последващите се явяват от
обективна страна продължение на предшестващите.
От субективна страна – подсъдимата е извършила престъплението при форма на вината пряк
умисъл по смисъла на чл. 11 ал. 2 пр. 1 от НК, като е съзнавала обществено опасния
му характер, предвиждала неговите общественоопасни
последици и е искала настъпването на тези последици.
3.
ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО НА ПОДСЪДИМАТА
При
определяне наказанието на подсъдимата
за извършеното престъпление, съдът взе предвид следното:
Съобразно
разпоредбата на чл. 373 ал. 3 от НПК, тъй като е проведено съкратено съдебно
следствие по реда на чл. 371 т. 2 във вр. с чл. 372
ал. 4 от НПК, съдът е длъжен да определи наказанието на подсъдимата за извършеното от нея престъпление при приложение на разпоредбата на чл.
58а от НК.
Деянието
е извършено от подсъдимата Е.Н.К. при превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало, липса на образувани
досъдебни производства, добри характеристични данни, млада възраст, майка на две малолетни деца.
Изложените
обстоятелства, преценени спрямо тежестта на процесното деяние
и обществената опасност на подсъдимия, мотивираха съда да приеме, че
относимо и справедливо към извършеното от Е.Н.К. престъпление
ще бъде налагането
й на наказание лишаване от свобода в съответствие
с разпоредбата на чл. 58а от НК, поради което,
съдът на
основание чл. 209 ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК във
връзка с чл. 58а ал. 4 във вр. с чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК наложи на подсъдимата Е.Н.К. ЕГН
********** наказание лишаване от свобода за срок от СЕДЕМ МЕСЕЦА.
Съдът
намира, че наложеното наказание "лишаване от свобода" не следва да
бъде изтърпявано ефективно, тъй като лицето не е било осъждано, а и за
постигане целите на наказанието и преди всичко за да се превъзпита дееца не е
необходимо наказателната репресия срещу него да бъде разгърната в пълна степен.
Поради
това на основание чл. 66 ал. 1 от НК, съдът отложи изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода за срок от три години.
При
определяне на наказанието: съдът прецени отношението на подсъдимата К.
към извършеното, намерило отражение в поведението й след престъплението; прецени и
поведението й в съдебната зала, направените
самопризнания и сериозният й
принос за разкриване на обективната истина по делото, критичното отношение към
извършеното.
Съдът
намира, че определеното наказание ще окаже необходимото поправително и
възпитателно въздействие по отношение на осъдената
и ще допринесе за нейното
поправяне.
Съдът
намира, че така определеното наказание напълно ответства
на тежестта на деянието и обществената опасност на самия извършител и ще
изпълни целите на генералната и личната превенция, визирани в чл. 36 от НК - да
се поправи и превъзпита подсъдимият към спазване законите и добрите нрави; да
се въздейства предупредително върху него и да му се отнеме възможността да
върши други престъпления и да се въздейства възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото.
В този
смисъл, съдът определи наказанието като справедливо, респ. съответно на
престъплението.
4.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
Предвид
обстоятелството, че съдът намери за виновна
подсъдимата К.
в извършване на престъпление по чл. 209 ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1
от НК, съдът счита, че предявения граждански иск от гражданския ищец И.П.К. ЕГН ********** за
заплащане на сума в размер на 6 970.00
лева е доказан по основание и размер, поради което и следва да бъде уважен в цялост.
Паричната сума представлява обезщетение за претърпените от гражданския ищец имуществени вреди в резултат на
престъпното деяние, извършено от подсъдимата,
като съществува пряка причинно – следствена връзка между престъпните действия
на подсъдимата и имуществените вреди,
причинени на гражданския ищец.
По изложените съображения, съдът осъди подсъдимата Е.Н.К. ЕГН
********** да заплати на И.П.К. ЕГН ********** обезщетение за нанесените с
деянието имуществени вреди в размер на 6 970.00 лева, ведно със законната
лихва, начиная от датата на увреждането до
окончателното изплащане на сумата.
5.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ
С
присъдата, съдът осъди подсъдимата Е.Н.К. ЕГН ********** да заплати държавна такса по делото в размер на 278.80
лева, представляващи 4% върху уважената част от сумата на гражданския иск.
По
изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
Председател:
/Мариана
Момчева/