№ 11061
гр. С., 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20221110114368 по описа за 2022 година
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, във вр.
с чл.266 ЗЗД.
Предмет на делото е установителен иск за установяване на вземане по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по гр.д.№ 54864/2021г., за
вземане на ищеца, дължимо по Договор за изработка Номер: 006/07.12.2018г., по който
ищецът твърди да е изпълнител, с предмет биологична поддръжка и анаеробен процес за
производство на електроенергия в биогаз централа, собственост на ответника, който договор
е сключен с определен срок, изпълнителят е извършил възложената работа, издадени са
фактури, подписани от представител на длъжника, както следва: фактури №106/30.4.2020г.
на стойност 4835,16 лева, № 109/28.5.2020г. на стойност 4692,60 лева, № 113/25.6.2020г. на
стойност 2884,20 лева, № 115/28.7.2020г. на стойност 3788,40 лева, № 119/27.8.2020г на
стойност 4835,16 лева и № 121/2.10.2020г. на стойност 2122,56 лева. Предявен е
установителен иск за общата сума 23158,08 лева, тъй като срещу издадената заповед е
подадено възражение по чл.414 ГПК, в срок.
Ответникът , в срока за отговор, е подал писмен отговор, в който сочи, че не дължи
общата претендирана сума, поради ненастъпил падеж. Сочи се, че съгласно чл.7,ал.1 от
договора, ответникът заплаща извършените дейности след предоставяне на данъчна фактура
от страна на ищеца, а се сочи, че до подаване на отговора, ищецът не е представил на
ответника данъчни фактури за извършените услуги, представени са само проформа фактури,
които се счита, че не обвързват ответника.
От фактическа страна.
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад без възражения на страните е
1
отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото между страните, че на
7.12.2018г. между страните е сключен писмен договор за услуга, по силата на който договор,
по който ищецът е изпълнител, с предмет биологична поддръжка и анаеробен процес за
производство на електроенергия в биогаз централа, собственост на ответника, както и че
ищецът е издал, а ответникът – получил посочените по – горе проформа фактури.
Ищцовото дружество представи изявление от ответното дружество, адресирано до
ищцовото, с което се иска потвърждение за извършени доставки и услуги към 5.10.2020г., по
проформа фактури: № 115/28.7.2020г., № 119/27.8.2020г и № 121/2.10.2020г., както и
преводно нареждане за частично плащане, извършено на 9.8.2022г. на сумата 1000лева с
посочено основание „проф106.30.4.2020” и сумата 2000лева, платена на 13.9.2022г. с
посочено основание „проф.109.28.5.2020г.
Последните две проформа фактури са на стойност, съответно – проформа фактура
№106/30.4.2020г. на стойност 4395,60 лева и 109/28.5.2020г. на стойност 4692,60 лева.
Други, релевантни за правния спор, с който е сезиран първоинстанционният съд,
доказателства, не са ангажирани от страните.
Ищецът доказа основанието си за заплащане на вземанията по проформа фактури – с
изявлението на ответника с искане за потвърждение за целите на счетоводното обслужване
на ответното дружество, към 5.10.2020г., по проформа фактури: № 115/28.7.2020г., №
119/27.8.2020г и № 121/2.10.2020г. се извършва извънсъдебно признание за дължимост на
вземанията, респективно – извънсъдебно признание, че работата е извършена от ищцовото
дружество. По договора за услуга е уговорено непрекъснатото поддържане, а издадените
проформа фактури включват месечно уговорено в договора плащане за тази поддръжка.
Частичното плащане по другите две проформа фактури - № 106/30.4.2020г. и №
109/28.5.2020г., отново съставлява извънсъдебно признание на задължението от страна на
ответното дружество. Ето защо, претенцията на ищеца е доказана.
Относно претендираните размери по фактурите. Видно от самите проформа фактури, в
тях се съдържа, съответно задължение за : фактура №106/30.4.2020г. на стойност 4395,60
лева, № 109/28.5.2020г. на стойност 4266 лева, № 113/25.6.2020г. на стойност 2622 лева, №
115/28.7.2020г. на стойност 3444 лева, № 119/27.8.2020г на стойност 4395,60 лева и №
121/2.10.2020г. на стойност 1929,60 лева – суми, по – малки от претендираните в
заявлението по чл.41 ГПК. В заявлението е била посочена стойността на фактурите, като
към всяка фактура е вписано +10. С договора /чл.5,ал.1/ е предвидено заплащането на
неустойка при забава в плащането на възнаграждението на ищеца. С уточнителна молба, по
указание на СРС по заповедното производство, заявителят не е посочил, че сумите, предмет
на производството включват главница и неустойка / или лихва за забава/, ето защо,
заповедта по чл.410 ГПК е издадена за суми, съставляващи главница. Не е налице такова
уточнение и в предявения иск за установяване на вземането, ето защо, СРС следва да уважи
иска за признаване на вземането, въз основа посочените в самите проформа фактури суми,
като отхвърли за горницата, и за платените в хода на исковото производство от ответника
суми.
2
С оглед изложеното, искът е основателен за общата сума 18052,80 лева, от която:
сумата 3395,60 лева, дължима по проформа фактура №106/30.4.2020г. на стойност 4395,60
лева, като се съобрази платената сума от 1000лева на 9.8.2022г., 2266 лева по проформа
фактура № 109/28.5.2020г. на стойност 4266 лева, като се съобрази извършеното плащане на
сумата 2000лева на 13.9.2022г., сумата 2622 лева по проформа фактура № 113/25.6.2020г. на
стойност 2622 лева, сумата 3444 лева по проформа фактура № 115/28.7.2020г. на стойност
3444 лева,сумата 4395,60 лева по проформа фактура № 119/27.8.2020г на стойност 4395,60
лева и сумата 1929,60 лева по проформа фактура № 121/2.10.2020г. на стойност 1929,60
лева.
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни, като само ищецът
доказва разноски: за заповедното производство – 463,17 лева държавна такса и за исковото
производство - сумата 463,17 лева за държавна такса и сумата 1100лева адвокатско
възнаграждение. Съразмерно с основателната част на иска,/ като се включи и платената в
хода на исковото производство сума/, на ищеца се следва, съответно – сумата от 421,06 лева
за заповедното производство и 1421,06 лева.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че М. Е. ООД ЕИК: ... гр. С., УЛ.О. (КВ.Б.) 29, дължи на Б.
М. ЕООД ЕИК: ... гр. С., ЖК.Д. 1, бл., ап. главница от 30.04.2020г. до 02.10.2020 г. в общ
размер 18052,80 лева, от която: сумата 3395,60 лева, дължима по проформа фактура
№106/30.4.2020г. на стойност 4395,60 лева, сумата 2266 лева по проформа фактура №
109/28.5.2020г. на стойност 4266 лева., сумата 2622 лева по проформа фактура №
113/25.6.2020г. на стойност 2622 лева, сумата 3444 лева по проформа фактура №
115/28.7.2020г. на стойност 3444 лева,сумата 4395,60 лева по проформа фактура №
119/27.8.2020г на стойност 4395,60 лева и сумата 1929,60 лева по проформа фактура №
121/2.10.2020г. на стойност 1929,60 лева, която сума съставлява незаплатено задължение по
договор 006/07.12.2018г. за изработка; ведно със законна лихва от 21.09.2021г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
по гр.д.№ 54864/2021г. 125- ти състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. М. ЕООД ЕИК: ... гр. С., ЖК.Д. 1, бл., ап. против М. Е.
ООД ЕИК: ... гр. С., УЛ.О. (КВ.Б.) 29, иск за установяване на вземане по заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 54864/2021г. 125- ти състав за горницата над уважения
размер от 18052,80 лева, до пълния предявен размер на претенцията от 23158,08 лева, както
следва: по проформа фактура №106/30.4.2020г. – за разликата от 3395,60 лева до 4835,16
лева, по проформа фактура № 109/28.5.2020г. за разликата от 2622 лева до 4692,60 лева., по
проформа фактура № 113/25.6.2020г. за разликата от 2622 лева до 2884,20 лева, по проформа
фактура № 115/28.7.2020г. за разликата от 3444 лева до сумата 3788,40 лева, по проформа
фактура № 119/27.8.2020г за разликата от 4395,60 лева до 4835,16 лева и по проформа
3
фактура № 121/2.10.2020г. за разликата от 1929,60 лева до 2122,56 лева.
ОСЪЖДА М. Е. ООД ЕИК: ... гр. С., УЛ.О. (КВ.Б.) 29, да за плати на Б. М. ЕООД
ЕИК: ... гр. С., ЖК.Д. 1, бл., ап. сторените разноски: сумата 421,06 лева за заповедното
производство и 1421,06 лева за исковото производство.
Сумите са платими от ответника по банков път по сметка: BG42UNCR96601038156101.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му, пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4