№ 253
гр. Ловеч , 23.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
трети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214300500167 по описа за 2021 година
съдът за да се произнесе, взе предвид:
Производство по реда на чл.413 ал.2 от ГПК.
С разпореждане №143/5.02.2021 г. постановено по ч.гр.д.№33/21 г. Ловешки районен
съд е отхвърлил заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК,
подадено от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД ЕИК ******* със
седалище и адрес на управление: град **********, представлявано от Р.Г.А. и Т.Я.К. срещу
длъжника М. Г. М. с ЕГН ********** с адрес гр*********** за заплащане на сумата 300
лв.главница, ведно със законната лихва от 11.01.21 г. до изплащането й 20 лв. договорна
лихва за периода 15.10.19 г. до 28.01.20 г. 128 лв. възнаграждение по гаранционна сделка, 36
лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране, 20,13 лв. обезщетение за забава за периода
16.10.19 г-. до 22.12.20 г. и сторените разноски, като е указано на кредитора възможността в
едномесечен срок от връчване на съобщението да предяви иск против длъжника за
присъждане на вземанията, за които заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
отхвърлено.
Подадена е частна жалба от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ"
ООД, ЕИК ******* срещу разпореждане№143/5.02.2021 г. постановено по ч.гр.д.№33/21 г.
от Ловешки районен съд в частта, в която е отхвърлено заявлението, в която се претендират
128 лв. възнаграждение по гаранционна сделка/поръчителство/, също така и в частта, в
която се претендират 36 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането.
Подробно развива съображения какво представлява неравноправна клауза по смисъла на
чл.143 от ЗЗП и как ЛРС не разполага с доказателства да прецени дали са налице
предпоставките за неравноправност. Счита, че ЛРС не е съобразил разпоредбите на ТЗ
досежно договора за поръчителство. Изтъква, че изпълнението на договорното задължение
1
на заемателя за обезпечаване на вземанията по договора за заем е породило сключването на
договора за предоставяне на поръчителство, а дружеството гарант е сключило договора
поради възможността да получи възнаграждение за предоставената услуга. Счита
твърдението, че договорът за поръчителство е сключен в противоречие с добрите нрави за
неоснователно, тъй като противоречи на чл.9 от ЗЗД-свобода на договарянето. В подкрепа
на твърдението си договорът е действителен цитира практика на СРС и СГС. Твърди, че с
предоставеното поръчителство „Файненшъл България“ ЕООД извършва възмездна услуга в
полза на заемодателя, като видно от договора за паричен заем и по-точно чл.4 от същия
заемодателят не е поставил изискване към заемателя да обезпечи вземането единствено чрез
сключване на договор с дружество-поръчител и възможности на всеки заемател,
заемодателят му е предоставил възможност да избере един от три възможни начина за
обезпечаване на договора, като ако прецени да не изпълни задълженията си, отговорността
на заемателя би била реализирана по общия ред.
Изтъква, че поръчителят е сключил договора за поръчителство само и единствено поради
възлагането от заемателя и то само при условие, че ще получи уговореното възнаграждение,
като дружеството изпълнявайки гаранционни сделки по занятие, няма интерес да сключва
безвъзмездни сделки, като това е основният предмет на дейност на поръчителя, поради
което той не може да си по позволи да извършва безвъзмездно. Изтъква, че отговорността
на поръчителя има акцесорен характер, т.е. тя се обуславя от съществуване на задължението
и обем н отговорността на главня длъжник, но също е и относително самостоятелна, тъй
като поръчителството може да бъде дадено при по-леки условия.
Счита, че съдът неправилно е счел, че по договора, не се дължи уговореното
възнаграждение, като дори той да е приел, че разпоредбата на чл.4 нищожна, тъй като е
неравноправна, то „Файненшъл България“ ЕООД изпълнявайки задължението си по
договора със заемателя има право да получи възнаграждение в пълния уговорен размер.
Позовава се на практика на ВКС, според която промените в съдържането на
правоотношението между кредитора и длъжника са непротивопоставими на поръчителя, тъй
като отговорността му е функция на отговорността на длъжника, на такава, каквато е към
мента на сключването на договора за поръчителство.
Приема, че претендираната сума за разходи за извънсъдебно събиране на задължението
също неправилно е приета от съда, като недължима по аргумент на чл.33 ал.1 от ЗПК.
Позовава се на действието на чл.10а ал.1 от ЗПК, като изпращането на напомнителни писма,
електронни съобщения и телефонни обаждания, лични посещения и други са вследствие на
виновното неизпълнение от страна на заемателя на договорното му задължение да върне
получената сума и са такси за допълнителни услуги. Счита, че следва да се има предвид и
разпоредбата на чл.19 ал.3 т.1 от ЗПК, където е предвидена възможност за начисляване на
такива разходи, като изрично са изключени при изцчислявне на ГПР по кредита.
Моли съда да отмени разпореждането на ЛРС в частта, в която е отхвърлено
заявлението на основание чл.411 ал.2 т.3 от ГПК и да бъде издадена заповед за изпълнение
2
за всички суми, претендирани със заявлението по чл.410 от ГПК.
Настоящата инстанция като съобрази оплакванията в жалбата и приложеното ч.гр.д.
№33/2021г.по описа на РС-Ловеч намира за установено следното:
Разпореждането е съобщено на заявителя на 19.02.2021 г., а жалбата е подадена на
23.02.2021 г./п.кл./ ,т.е. в срока по чл.413,ал.2 от ГПК и от легитимирано да обжалва
съдебния акт лице, поради което съдът приема,че е допустима и следва да се разгледа по
същество.
От приложеното ч.гр.д.№33/21 г. на Ловешки РС се установява, че е подадено заявление
от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ООД, ЕИК ******* по
реда на чл.410 от ГПК, с вх.№91/11.01.2021 г., с искане за издаване на заповед за изпълнение
за парично вземане срещу длъжника М. Г. М. от гр.Угърчин, обл..Ловеч, за сумата от 300 лв.
главница до погасяване на кредита, 20 лв. договорна лихва от 15.10.19 г. до 28.01.20 г., 128
лв. възнаграждение, 36 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране мораторна лихва 20,13
лв. от 16.10.19 г. до 22.12.20 г. и законната лихва от завеждане на заявлението до изплащане
на вземането. Посочено е, че вземането произтича от Договор за паричен заем
№3650925/8.10.19 г. Твърди се в.12 от заявлението, че на 8.10.2019 г. между М.М. заемател
и „ИЗИ Асет Мениджмънт“АД заемодател е сключен договор за паричен заем №3650925, по
силата на който е отпуснат кредит в размер н 300 лв, който е следвало да бъде върнат заедно
с договорна лихва ,представляваща печалба в размер на 20 лв на 16 седмични погасителни
вноски, всяка от които в размер на 28 лв. Твърди, че със сключване на договора за кредит,
заемателят удостоверява, че е получил заемната сума, запознат е с условията на договора и
тарифата и се съгласява с тях, както и с ОУ и съгласно подписания договор между страните
заемодателят има право да прехвърли вземането си по договор за паричен заем на трето
лице.
Посочил е, че съгласно клаузите по договора, заемателят се е задължил в 3 дневен срок по
подписване на договора за предостави на заемодателя едно от следните обезпечения:1. Две
ФЛ поръчители, които да отговарят на определени условия, банкова гаранция с бенефициер-
заемодателя или одобрено от заемодателя дружество-поръчител, което предоставя
гаранционни сделки. Твърди, че в тази връзка на 8.10.2019 г. М. и „Файненшъл
България“ЕООД поръчител е сключен договор за предоставяне на поръчителство с вх.
№3650925, по силата на който потребителят възлага, а поръчителят се задължава да сключи
договор за предоставяне на поръчителство с „Изи Асет мениджмънт“ АД №*********, по
силата на който да отговаря солидарно с потребителя пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД за
изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договор за
паричен заем №3650925/8.10.19 г., както и за всички последици от неизпълнението. Твърди,
че в договора за предоставяне на поръчителство е уговорено, че същият влиза в сила, в
случай, че заемателят не изпълни задълженията си по сключения договор за паричен заем в
указания срок да предостави обезпечение-поръчителство от две физически лица или банкова
3
гаранция. Посочено е, че страните са уговорили, че потребителят дължи възнаграждение по
гаранционна сделка на поръчителя в размер на 128 лв, платимо разсрочено на вноски, които
са дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем.
Позовава се на факта, че „Файненшъл България“ЕООД е търговско дружество, вписано като
финансова институция в регистъра на БНБ за финансови институции с основен предмет на
дейност:предоставяне на гаранционни сделки по занятие в това си качество то следва да
получава възнаграждение за всяка сключена сделка с цел гарантиране изпълнението на
всички парични задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем
и с оглед на това следва да се преценяват приложимите към това правоотношение законови
разпоредби, а именно тези на ТЗ. Цитира, че съгласно договора за паричен заем или тарифа
на заемодателя, в случай, че заемателят забави плащането на падеж на погасителна вноска, с
повече от 30 дни, дължи на заемодателя заплащането на разходи и такси за извънсъдебно
събиране на просрочени вземания в размер на 9 лв, като и тези такси не могат да
надхвърлят 45 лв. Позовава се на тези разпоредби като претендира 45 лв. начислени такси и
разходи за извънсъдебно събиране на вземането. Твърди, че М.М. не е изпълнила
договорното си задължение, като на 5.05.20 г. заемодателят е отправил искане в писмен вид
за изпълнение на целия дълг от солидарно задълженото „Файненшъл България“ЕООД.
Твърди, че вследствие на това дружеството поръчител е заплатило сумата в пълен размер на
504,13 лв. и по този начин е встъпил в правата на удовлетворения кредитор и за него
възниква правен интерес да предявяване на претенция по съдебен ред. Твърди, че на
основание договор за предоставяне на поръчителство потребителят дължи и законната лихва
върху заплатената от поръчителя сума. Позовава се на действието на договора за
поръчителство, като по този начин след като е платил на кредитора на дружеството
поръчител се дължи от страна на длъжника главница, договорна лихва, разходи и такси за
извънсъдебно събиране на задължението ведно с дължимото възнаграждение по
гаранционна сделка/поръчителство/ по договор за предоставяне на поръчителство, за която
длъжникът се е задължил, но не е изплати и дължимата законна лихва от датата на
погасяване на дълга към кредитора до депозиране на заявлението в размер на 20,13 лв, както
и до окончателното изплащане на главницата. Твърди, че длъжникът не е възстановил
сумата.
Излага, че на 2.03.20 г. е сключен рамков договор за покупко-продажба на вземания и
приложение №1 към него от 5.05.20 г. между „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ЕООД цесионер и „Файненшъл България“ЕООД цедент, по силата на който
вземането е прехвърлено в полза на цесионера изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, като длъжникът е уведомен по ред на чл.99 от ЗЗД за извършената цесия
от „Файненшъл България“ЕООД посредством писмо с обр.разписка от 12.05.20 г.. Сочи, че
длъжникът не е извършвал плащания по договора, поради което дълъг му е в общ размер на
сумата 504,13 лв, подробно описани по пера, както и съдебно деловодни разноски в размер
на 25 лв. ДТ и възнаграждение за проц.представителство в размер на 200 лв. Към
заявлението е приложен договор за паричен заем №3650925 тарифа на „Изи Асет
4
Мениджмънт“ АД, договор за предоставяне на поръчителство №3650925 и погасителен
план.
ЛРС е постановил разпореждане №29/15.01.21 г., с което е оставил без движение
заявлението до отстраняване на следните нередовности:да се допълни обстоятелствената
част на заявлението, като наведе твърдения за това, сключен ли е договор за поръчителство
между гаранта /Файненшъл Българя ЕООД и кредитора Изи Асет Мениджмънт АД и какво е
същественото съдържание на тази договорна връзка.
Подадена е молба на 1.02.2021 г. от заявителя, с която той развива съображения, че
разпоредбата на чл.410 ал.3 от ГПК императивно посочва кои документи се прилагат към
заявлението, като счита, че тези документи са приложени към заявлението на заявителя.
Смята, че твърденията или доказването на допълнителен факт, като сключване на договор за
поръчителство между две търговски дружества не следва да се осъществява в хода на
заповедното производство, а в хода на исковото производство. Моли съда да има предвид,
че заявителя не е страна по сключения договор за поръчителство между частноправните
субекти, поради и което дружеството не разполага с него, за да го представи. Моли да бъде
издадена заповед за изпълнение за претендираните суми.
С разпореждане №143/5.02.2021 г. постановено по ч.гр.д.№33/21 г. Ловешки районен съд е
отхвърлил заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК,
подадено от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД ЕИК ******* със
седалище и адрес на управление: град **********, представлявано от Р.Г.А. и Т.Я.К. срещу
длъжника М. Г. М. с ЕГН ********** с адрес гр*********** за заплащане на сумата 300
лв.главница, ведно със законната лихва от 11.01.21 г. до изплащането й 20 лв. договорна
лихва за периода 15.10.19 г. до 28.01.20 г. 128 лв. възнаграждение по гаранционна сделка, 36
лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране, 20,13 лв. обезщетение за забава за периода
16.10.19 г-. до 22.12.20 г. и сторените разноски, като е указано на кредитора възможността в
едномесечен срок от връчване на съобщението да предяви иск против длъжника за
присъждане на вземанията, за които заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
отхвърлено.
В мотивите си РС-Ловеч излага съображения, че в заявителят не е отстранил
нередовностите на заявлението си в срок, а освен това е развил и съображения по същество,
според които вземането по договора за гаранция не следва да се присъжда, тъй като с него се
цели заобикаляне изискването за закона за ограничаване ГПР по договори за потребителски
кредити до петкратния размер на законната лихва-цели се заобикаляне на разпоредбата на
чл.19 ал.4 от ГПК и води до оскъпяване на кредита.то.
Като съобрази тези данни, настоящата инстанция счита, че частната жалба е неоснователна.
След като ЛРС е констатирал нередовност на заявлението и е дал указания на заявителя да
ги отстрани в тридневен срок, последният не е сторил това, въпреки подадената молба. В
5
същата се развиват само съображения за неотносимост към заповедното производство на
договора за поръчителство и невъзможност да бъде представен по делото.
Ловешки окръжен съд приема, че са налице условията на чл.411 ал.2 т.1 от ГПК и правилно
ЛРС е отхвърлил заявлението, след като в срок не са отстранени нередовностите. За да бъде
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК на заявител, който твърди, че е
придобил вземането въз основа на сключен договор за цесия, то е нужно същият да обоснове
в заявлението дали неговият праводател е титуляр на вземането, доколкото от изложените в
заявлението твърдения не става ясно дали е имало сключен договор между поръчителя и
кредитора и какви са точно параметрите на този договор. Съдът не е изисквал от заявителя
да представи препис от този договор, а само да допълни и поясни своето заявление с
твърдения, досежно наличие на договорноправна връзка между кредитора и поръчителя.
Заявителят обаче не е изпълнил тези разпореждания на съда в срок и правилно ЛРС е
отказал да издаде исканата заповед за изпълнение. Цитираната практика на СГС и СРС не е
задължителна за настоящата инстанция и не се споделя от настоящия състав на съда, по
гореизложените съображения.
При положение, че заявлението е отхвърлено поради неотстраняване в срок на
нередовностите, то настоящият съдебен състав счита, че не следва да се развиват
съображения по същество.
Освен това следва да се отбележи, че с частната жалба се обжалва частично разпореждането
на ЛРС само досежно 128 лв. възнаграждение по гаранционна сделка/поръчителство/ и 36
лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането. След като ЛРС е отхвърлил
вземането за главница от 300 лв. по договора за поръчителство поради недействителност на
договора за гаранция и то не е атакувано, претенциите за възнаграждение по гаранционна
сделка от 128 лв и 36 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането не се
дължат като претендирани акцесорни претенции по един недействителен договор за
поръчителство.
С оглед на тези мотиви и при съвпадане на правните изводи на Ловешки окръжен съд с тези,
на Ловешки районен съд, атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден като правилен.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №143/5.02.2021 г. постановено по ч.гр.д.№33/21 г. на
Ловешки районен съд в атакуваната му част.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7