Р Е Ш Е Н И Е
№ 401 08.11.2019г. град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд
на 08.10.2019г.,
в публичното съдебно заседание в следния състав:
Председател:
Методи Величков
Членове: Димитър Ковачев
Роман Николов
Секретар: Катя Станоева,
като разгледа докладваното от
съдия Методи Величков, въззивно гражданско дело № 591 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
С решение
№ 945/28.05.2019г., постановено по
гр. д. № 05609/2018г. по описа на П. районен съд, са отхвърлени
като неоснователни исковете на „Теленор
България“ ЕАД гр. С., срещу И.И.С. от ***, с които се иска да
бъде признато за установено, че ответникът дължи
на ищеца, сума от 3774,57лв, представляваща неизпълнени задължения по Договор
за мобилни услуги № ********* от ***г., Договор за мобилни услуги
№ ********* от ***г., Договор за лизинг
от ***г. и Договор за лизинг
от ***г., за
които са издадени фактури : № **********/***г.; № **********/***г.; № ********** от ***г.; № ********** от *** г.; № ********** от ***г.; № **********/***г.; № **********
от ***г. и № ********** от ***г., ведно
със законната лихва върху главницата
от 3774,57лв., считано от датата на
постъпване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 26.01.2018г.
до окончателното изплащане на вземането,
за които суми е издадена Заповед № 1333/***г. по ч. гр.
д. № 01662/2018г. на ПРС.
Недоволно от така постановеното решение, в частта му, с която е отхвърлен
предявения установителен иск за сумата
1070,16лв. с включен ДДС на
основание Договор за лизинг от
***г., е останало „Теленор България“ ЕАД, което чрез адвокат
З.Ц., го е обжалвало в тази му част.
Моли решението в обжалваната му част да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно и да бъде уважен установителни иск за сумата
1070,16лв. с включен ДДС на
основание Договор за лизинг от
***г. Поддържа жалбата си и в съдебно заседание чрез подадена
писмена молба от адвокат З.Ц.. В случай, че бъде уважена жалбата, то моли да
бъде увеличен и размера на присъдените разноски в заповедното и в исковото
производство. Моли да му бъдат присъдени направените разноски в настоящето
производство.
Насрещната страна И.И.С., чрез особения му
представител адвокат В.Б. не е подала писмен
отговор. В съдебно заседание адвокат В.Б. оспорва жалбата като
неоснователна и моли решението на П. районен съд, в обжалваната му част, да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
За да отхвърли
исковата претенция, касаеща сумата 1070,16лв. за Samsung Galaxy S6 32GB White по Договор за лизинг от ***г., П. районен съд е отбелязал, че е указал на ищеца, че същият носи
тежестта да докаже наличието на валидни облигационни правоотношения по Договор
за лизинг от ***г. Отбелязал е, че единствените доказателства, приети в
производство са ксерокопия на процесните фактури, от
които е видно, че ищецът е начислил като дължими от ответника претендираните суми. Посочил е, че фактурите са изходящи от
ищеца и са едностранно подписани - само от него. Приел е, че цената се дължи не
защото е издадена една фактура, а защото е извършена доставка на стока или е
извършена услуга. Затова и потребителят
дължи заплащането на лизингови суми, само ако докаже наличието на
лизингово договорно правоотношение, което не е сторено, а освен това ответникът
изрично е оспорил доказателствената сила на фактурите
както в отговора си, така и в съдебни заседания на ПРС.
След като взе предвид направените
с жалбата оплаквания и по реда на чл. 269 от ГПК , Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното:
Въззивната жалба се явява редовна. Жалбата е процесуално допустима
– подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалването, в преклузивния срок за обжалване и
подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността
на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд
намира, че обжалваното решение се явява валидно. Същото е
постановено от съдия от П. районен съд, в рамките на неговата компетентност и в
предвидената от закона форма. Съдът намира, че решението в обжалваната му част
се явява допустимо. За процесните суми е водено
заповедно производство по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 01662/2018г. по описа на П. районен съд. Длъжникът е бил редовно
призован по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК, както и в срок е била подадена
исковата молба. Следователно налице са били положителните процесуални
предпоставки за упражняване правото на иск и не са били налице отрицателните
процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване. П. районен съд се е
произнесъл именно по предявените искове.
По
отношение доводите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен
от изложеното в жалбата. В жалбата е изложено оплакване, че по делото е
представен договор Договор за лизинг от ***г., който не е взет предвид от П.
районен съд. Изхождайки от изложеното в жалбата, доводите на насрещната страна
и от събраните по делото доказателства, Пернишкият окръжен съд намира следното:
С
исковата молба, наред с другите доказателства е представен договор за лизинг от
***г. /л.33 от първоинстанционното производство/.
Съгласно този договор „Теленор България“ АД в
качеството му на лизингодател се е задължило да
предостави на И.И.С. в качеството му на лизингополучател за временно и възмездно ползване следното
устройство – марка Samsung модел Galaxy S6 32GB White, а лизингополучателят се е
задължил да заплати обща лизингова цена в размер на 1 025, 57лв. с включен
ДДС по начин посочен в договора. По - долу в договора е очертан погасителния
план за изплащане на сумата от 1 025,57лв. - на общо 23 месечни вноски по
44,59лв. с посочени конкретни дати на падежите, като датата на последната
месечна вноска е ***г. В чл. 4 от договора е отбелязано, че с подписването на
договора, лизингополучателят декларира и потвърждава,
че лизингодателят му предава устройство във вид,
годен за употреба, функционално изрядно и съответства напълно на договорените
технически характеристики и е окомплектован с цялата документация, включително
гаранционна карта, както следва: марка Samsung;
модел Galaxy
S6 32GB White; сериен номер ***; зарядно
устройство; упътване, гаранционна карта, т.е. договорът има характер и на приемо – предавателен протокол за предаването на мобилния
телефон /устройство/. Телефонът и съпътстващите го вещи и документи са подробно
и изчерпателно изброени. Освен това на същата дата ***г. И.И.С. е подписал и
запис на заповед за същата сума, като тази по договора за лизинг – 1025,57лв.,
който явно има за цел да обезпечи изпълнението на задължението по договора от
страна на лизингополучателя. Неплащането на
лизинговата сума представлява отрицателен факт, поради което, ако има извършено
плащане – пълно или частично, то следва да се установи от лизингополучателя
- ответник, като по делото такива данни няма.
Следователно
исковата претенция в тази и част за сумата 1025,57лв. се явява основателна,
поради което и жалбата за същата сума се явява основателна. Решението на П.
районен съд следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлил установителния иск за сумата 1025,57лв. В останалата част
за горницата над 1025,57лв. до 1070,16лв. жалбата се явява неоснователна,
поради което обжалваното решение в тази му част следва да бъде потвърдено.
За
сумата над 1025,57лв. до 1070,16лв., т.е. в размер на 44,59лв., лизингополучателят, съгласно чл.1 , ал.2 от договора има
право да придобие собствеността, като се яви най – малко 10 дни преди
изтичане срока на договора и да подпише договор за изкупуване на устройството, а няма задължение в тази насока, поради
което не дължи сумата от 44,59лв.
Като
последица от уважаването на иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца и направените от дружеството разноски в заповедното и в исковото
производство, съразмерно на уважената част от иска.
В
заповедното производство ищецът /заявител/ е направил разноски в размер на
510лв., от тях – 434,53лв. за адвокатско възнаграждение и 75,49лв. за държавна
такса. С оглед уважената част от иска ответникът /длъжник/ следва да бъде
осъден да му заплати сумата 138,50лв. разноски в заповедното производство,
съразмерно на уважената част от заявената сума.
В
исковото производство ищецът е направил разноски в размер на 1168,54лв., от тях
500лв. възнаграждение за особен представител на ищеца, 593,05лв. адвокатско
възнаграждение и 75,49лв. държавна такса. С оглед уважената част от иска
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 317,56лв.,
представляваща направените разноски пред П. районен съд, съразмерно на
уважената част от иска.
На
основание чл.78, ал.6 и ал.8 от ГПК И.С. следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата 329,91лв. разноски, от които сумата
304,91лв., представляваща направените пред Пернишкия окръжен съд разноски за
особения представител адвокат В.Б., както и сумата 25лв. държавна такса.
На
основание чл. 280, ал.2, предл. 1-во от ГПК решението
не подлежи на касационно обжалване.
Водим
от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
Р Е
Ш И:
Отменя решение № 945/28.05.2019г.,
постановено по гр. д. № 05609/2018г. по
описа на П. районен съд, в частта му,
с която е отхвърлен като неоснователен предявения установителен
иск от „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, срещу И.И.С., с
ЕГН **********, от ***, с който ищецът моли да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че му дължи сумата 1025,57лв. по договор за
лизинг от ***г., ведно
със законната лихва върху главницата от 3774,57лв., считано от датата на
постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.01.2018г.
до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 1333/***г. по ч. гр. д. № 01662/2018г. на
ПРС и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
Признава за установено по иска на „Теленор
България“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, срещу И.И.С., с ЕГН **********, от ***, че ответникът И.И.С. дължи на ищеца „Теленор
България“ ЕАД, сумата 1025,57лв. по
договор за лизинг от ***г., ведно със законната лихва върху нея , считано от
датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.01.2018г.
до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 1333/***г. по ч. гр. д. № 01662/2018г. на П.
районен съд.
Потвърждава решение № 945/28.05.2019г.,
постановено по гр. д. № 05609/2018г. по
описа на П. районен съд, в останалата му
обжалвана част, с която искът е отхвърлен за горницата над 1025,57лв. до 1070,16лв.,
като недължима по договор за лизинг от ***г.
Осъжда И.И.С.,
с ЕГН **********, от ***, да заплати на „Теленор
България“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
следните суми:
-сумата
138,50лв. разноски в заповедното
производство, съразмерно на уважената част от заявената сума.
-
сумата 317,56лв., представляваща направените разноски пред П. районен съд,
съразмерно на уважената част от иска.
Осъжда И.И.С.,
с ЕГН **********, от ***, да заплати на „Теленор
България“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата 329,91лв., представляваща направените разноски
пред Пернишкия окръжен съд.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:
1.
2.