Р Е Ш Е Н И Е
№ 2623 18.10.2019 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
На шестнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 8 407 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по повод искова молба от „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, жк.”Иван Вазов”, ул.”Балша” 17, ап.1, представлявано от управителя Борислав Иванов Николчев, срещу Т.Н.Н., ЕГН **********
с адрес: ***, за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по договор за кредит № 175223/28.06.2017г., сумата 1422.74 лева главница и сумата 288. 51 лева договорна лихва за периода от 27.08.2017г. до 24.04.2018г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от подаване на заявлението – 02.07.2018г. до изплащане на вземането, както и съдебно-деловодни разноски от 108.38 лева, от които 58.38 лева заплатена държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, както и съединен с посочените искове осъдителен иск за заплащане на сумата 1177.80 лева, представляваща неустойка по чл.3 от договора. Ищецът отправя искане за присъждане и на разноските, направени в исковата производство.
Искът е основан на следните
фактически твърдения:
На 28.06.2017 г. между ответника, от
една страна като кредитополучател, и ищеца, от друга като кредитор, е сключен
договор за предоставяне на кредит от разстояние №175223. Ищецът излага, че сключването
на самия договор се извършва въз основа на подробна информация, достъпна на уеб
адрес: www.minizaem.bg. На същия електронен адрес са публикувани и общите условия за предоставяне
на кредит от разстояние. Съгласно тях сключването на договора става след
регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на
полето “Съгласен съм с общите условия”, с което кандидатът безусловно приема
същите. След това кандидатът получава и-мейл, в който
се съдържа преддоговорна информация за условията на
договора, както и име и парола за достъп до личния му акаунт в сайта. Ако
кандидатът бъде одобрен, той получава на личния си и-мейл
договор и общи условия за писмено потвърждаване, чрез електронно подписване на
електронна платформа. На посочения от клиента мобилен телефон е проведен
разговор с него. Ищецът счита, че по
този начин кредитополучателя сключва договора за предоставяне на кредит от
разстояние, а кредиторът му изпраща съобщение по телефон, с което го уведомява, че паричните средства са
преведени по посочения от него начин.
Ищецът
излага, че посочената процедура е извършена от ответната страна в резултат на
което е отпуснат кредит в размер на 1800 лева, като сумата е преведена по
сметка на кредитополучателя. Ищецът
излага още, че връщането на задължението е разсрочено на 14 вноски в периода от
28.07.2017 година до 22.08.2018 година. Твърди, че са платени вноски с падежи
28.07.2017 година, 27.08.2017 година и 26.09.2017 година и частично вноска с
падеж 26.09.2017 година. Дължими остават вноските за периода от 26.07.2017
година – 22.08.2018 година в общ размер на 1 422, 74 лева.
В
исковата молба е изложено, че до момента на подаване на исковата молба по
договора е платена сума в размер на 688,12 лева, разпределени както следва:
377,26 лева – главница, 114,56 лева – договорна лихва и 196,30 лева – неустойка.
Ищецът
излага, че страните по договора уговорили договорна лихва, която е в размер на
40,15 % и е начислена за периода от 27.08.2017 година до 24.04.2018 година в
размер на 288,51 лева.
На
следващо място в исковата молба е посочено, че в договора страните са
постигнали съгласие кредитополучателят да плати неустойка при непредставяне от негова страна на обезпечение, изразяващо
се в: 1/ банкова гаранция в полза на Кредитора за сумата по чл. 2, ал. 1, т. 4
със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по
настоящия договор или 2/ две физически лица - поръчители, които да отговарят на
определени в договора изисквания. Ищецът
посочва още, че неустойката по договора е определена в твърда сума в размер на
1374.10 лв. и твърдението е, че от нея е
дължима сума в размер на 1 177.80 лв.. Тя се начислява еднократно, при
неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение от страна на
кредитополучателя. Ответникът не е изпълнил задълженията си по чл. 3, ал. 1 от
Договора, поради което е начислена неустойката. Сумата се разпределя според
броя вноските и е в размер на 98,15 лева на вноска.
Ищецът
е посочил доказателства.
В преклузивния едномесечен срок по чл.131 от ГПК ответникът, чрез назначения на основание чл. 47 от ГПК особен представител – адвокат П.Г., дава писмен отговор на предявения иск, в който от негово име са направени възражения по допустимостта и основателността на предявения иск. В писмения отговор не е оспорен факта на сключване на договора за кредит. По отношение на договорната лихва е изложен довод за това, че е нарушен принципа на справедливост и уговорка в този смисъл може да доведе до неоснователно обогатяване. Излага правен довод, че договорната лихва, съгласно съдебната практика не може да надхвърля трикратния размер на законната лихва. По отношение на уговорката за неустойка е посочено, че тя представлява скрита лихва и съответно печалба на кредитора и не се дължи. Посочено е, че съгласно чл.22 от Закона за потребителския кредит, когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона договора за кредит е недействителен на следващо място е посочено, че е уговорена необосновано висока цена и неравноправно се третират икономически по – слаби субекти. Поради изложеното е отправено искане за отхвърляне на предявения иск.
Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК.
Предявеният установителен иск по реда на чл.422 от ГПК е допустим, тъй като със Заповед № 2544 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 03.07.2019 година, постановена по частно гражданско дело № 4996 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, е разпоредено плащане в полза на ищеца от ответницата на сумите, индивидуализирани в исковата молба, както и предвид против прилагане на презумпцията за връчване по реда на чл. 47 от ГПК и предявяване на иска в едномесечния срок от получаване на съобщението за това. Осъдителният иск също е допустим.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В представена от негово име молба поддържа предявените искове и моли съда да постанови решение, с което да ги уважи.
В съдебно заседание ответникът поддържа становището по предявените искове, дадено в писмения отговор.
Исковете са предявени по реда на чл. 422 от ГПК и са с правно основание чл. 79 от ЗЗД вр.чл.9 от Закона за потребителския кредит вр. чл.6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, вр. чл. 240 от ЗЗД, чл. 79 от ЗЗД за главницата, чл.240, ал.2 от ЗЗД за договорната лихва и чл.92 от ЗЗД за неустойката.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно по делото, предвид становищата на страните по този факти, което се подкрепя и от подписания за ответника, в качеството му на заемополучател, писмен договор с индивидуализираното в исковата молба съдържание.
Страните не спорят, предвид становището на процесуалния представител на ответника от съдебно заседание, което кореспондира и с представеното по делото нареждане за кредитен превод плащане по сметка на Т.Н.Н. сумата 1 800 лева с основание – договора, посочен в исковата молба № 175223.
Насрещното задължение на кредитополучателя е било за погасяване на задълженията по договора на месечни погасителни вноски в посочени размери в периода от 28.07.2017 година до 22.08.2018 година със срок от 420 дни, като размерите на задълженията са конкретизирани в две хипотези – при представяне на обезпечение и непредставяне на обезпечение. Посочено е, в чл. 2, т.4, че общо дължимата сума по договора е в размер на 2245, 48 лева.
Страните спорят относно валидността на договорните уговорки.
В чл.2.3 страните са уговорили фиксирина годишен лихвен процент 40,15 %. В чл.2, т.5 е посочено ГПР 48,44 % . Уточнено е, че този ГПР се определя като са взети предвид следните допускания: Договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си и съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение.
В договора е уговорена и неустоечна клауза със съдържанието индивидуализирано в исковата молба /чл. 3/, съгласно който при непредоставяне на посоченото обезпечение заемателят дължи неустойка в размер на 1 374, 10 лева, която се заплаща от заемателя с плащане на всяка погасителна вноска и е в размер на 98, 15 лева.
Не е спорно, предвид изявлението на ищеца, че
ответникът е погасил по договора сума в размер 688,12 лв..
При тази
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 22 от Закона за потребителския кредит когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
В случая договорът не отговаря на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, в който е посочено, че договорът за потребителски кредит съдържа „годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“.
В конкретния случай в договора е посочен размерът на ГПР, съгласно изложеното по – горе, но не е посочено как е формиран този размер. В чл.19 от ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В конкретния случай тези основания не са изложени в договора като не е конкретизирано кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 48,44 %. Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. При това положение следва да бъде посочено, че ответникът дължи на ищеца връщане на главницата, която е получил по договора.
В допълнение следва да бъде посочено, че договорната лихва в размер на 40,15 % - фиксиран годишен процент по заема също противоречи на добрите нрави, което представлява основание за нищожност чл.26, ал.1 предложение второ от ЗЗД, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва, въведена като критерии за допустим размер на договорната лихва. В този смисъл е Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., Решение № 906 от 30.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о..
Уговорката
за неустойка също е нищожна, тъй като в конкретния случай излиза извън
присъщата за този институт на материалното право обезпечителна функция, предвид
вида на обезпеченото задължение и размера на санкцията за неизпълнението му и евентуалните
вреди. Относно преценката за валидност на уговорка за неустойка и критериите за това ВКС се е произнесъл в мотивите
т.3 от Тълкувателно решение от 15.06.2010 година по тълкувателно дело №1
от 2009 година на ОСТК на ВКС.
Следва да бъде посочено и, че съгласно Решение №247 от 11.01.2011 година по търговско дело №115 от 2010 година на Второ търговско отделение на ВКС и Решение №229 от 21.01.2013 година по търговско дело №1050/2011 година на Второ търговско отделение на ВКС, съдът следи служебно за валидността на уговорката за неустойка.
По изложените съображения следва да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 1111,88 лева /след приспадане на платените по договора суми, с които следва да се приеме, че е погасена част от дължимата главница/, и претенциите за установяване дължимост на договорна лихва, такси и лихва за забава да бъдат отхвърлени. Следва да бъде отхвърлен и осъдителния иск за неустойка. Дължима е лихва за забава, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 02.07.2018 година до окончателното плащане на задължението.
При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноски, направени по водене на делото от ищеца, съответно на уважената част от иска.
В исковата молба ищецът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК в полза на юридическо лице или еднолични търговци се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25 от Наредбата за правната помощ по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. В конкретния случай следва да бъде определено възнаграждение в размер на 100 лева, предвид цената на исковете. Останалите направени по водене на делото разноски са както следва: 120,29 лева за държавна такса и сумата 349,79 лева представляваща възнаграждение за процесуално представителство на ответника по чл. 47 от ГПК. Общият размер на разноските е 570,08 лева.
Съответно на уважената част от исковете следва да бъдат присъдени разноски в размер на 219,40 лева. До пълния предявен размер претенцията за разноски следва да бъде отхвърлена.
Съгласно мотивите към т.11г от ТР № съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. При това положение настоящият състав приема, че са дължими и разноските, направени в заповедното производство, които са присъдени в размер 108,38 лева и съответно на уважената част от исковете ищецът дължи разноски в размер на 41,71 лева.
По изложените съображения настоящият състав приема, че следва да бъде установена дължимост на претендираната по договора за заем сума като главница, вземането по която е прехвърлено на ищеца, останалите претенции , основани на договора да бъдат отхвърлени и да бъдат присъдени разноски, съответно на уважената част от исковете.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.Н.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, жк.”Иван Вазов”, ул.”Балша” 17, ап.1, представлявано от управителя Борислав Иванов Николчев, сумата 1111,88 лева /хиляда лева сто и единадесет лева, осемдесет и осем стотинки/, представляваща главница по договор за кредит № 175223/28.06.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед да изпълнение на 05.07.2018 година до окончателното й плащане, плащане на които е разпоредено със Заповед № 2544 от 03.07.2018 година, постановена по частно гражданско дело № 4 996 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, жк.”Иван Вазов”, ул.”Балша” 17, ап.1, представлявано от управителя Борислав Иванов Николчев, за приемане за установено по отношение на ответника Т.Н.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на ищеца главница в размер разликата между претендираната на това основание сума от 1422,74 лева /хиляда четиристотин двадесет и два лева, седемдесет и четири стотинки/ до уважения размер от 1111,88 лева /хиляда лева сто и единадесет лева, осемдесет и осем стотинки/, както и сумата 288, 51 лева /двеста осемдесет и осем лева, петдесет и една стотинки/, договорна лихва за периода от 27.08.2017година до 24.04.2018година, плащане на които е разпоредено със Заповед № 2544 от 03.07.2018 година, постановена по частно гражданско дело № 4 996 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, жк.”Иван Вазов”, ул.”Балша” 17, ап.1, представлявано от управителя Борислав Иванов Николчев, за осъждане на ответника Т.Н.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, да плати на ищеца сумата 1177, 80 лева /хиляда сто седемдесет и седем лева и осемдесет стотинки/, представляваща неустойка по чл.3 от договор № 175223/28.06.2017 година, сключен между страните.
ОСЪЖДА Т.Н.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, да плати на „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, жк.”Иван Вазов”, ул.”Балша” 17, ап.1, представлявано от управителя Борислав Иванов Николчев, сумата 219,40 лева /двеста и деветнадесет лева и четиридесет стотинки/, представляваща разноски, направени по водене на делото и сумата 41,71 лева /четиридесет и един лева, седемдесет и една стотинки/, представляваща разноски, направени в заповедното производство.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, жк.”Иван Вазов”, ул.”Балша” 17, ап.1, представлявано от управителя Борислав Иванов Николчев, за осъждане на Т.Н.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, да плати
разноски в размер разликата между присъдените размери до пълните предявени размери от сумата 570,08 лева /петстотин и седемдесет лева и осем стотинки/ за разноски, направени по водене на настоящото дело и за сумата 108,38 лева /сто и осем лева, тридесет и осем стотинки/, представляваща разноски, направени в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.