Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260128
гр.ВРАЦА,14.05.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на 14 май 2021 год. в
състав:
Председател: МИРОСЛАВ
ДОСОВ
Членове: НАДЯ
ПЕЛОВСКА
мл.с. КАМЕЛИЯ КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдия М.Досов възз. гр.дело №187 по описа за 2021
год.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.435,ал.2,т.2 от ГПК.
Образувано е по жалба на А. Н.Д. *** против Постановление за
приключване на изпълнително производство на ДСИ при РС-Мездра по изпълнително
дело №97/2020 год. /изп.дело №20201450400097/ по описа на СИС при същия съд.
Жалбоподателят твърди, че по
изпълнителното дело е наложен запор на негова банкова сметка, *** "Юробанк
България" АД, по която банкова сметка ***. са постъпвали месечни помощи и детски надбавки за четири
деца, на които той е настойник: Н. Г. А., П. Г. А., А. Г. Д. и В. А. В., в общ
размер от 540.00 лева - по 380.00 лева месечни помощи за деца, настанени в
семейство на роднини и близки, и по 160.00 лева месечни детски надбавки.
Постъпила е и сума в размер на 1500.00 лева, представляваща заем, който да
послужи изцяло за нужди на четирите деца - за закупуване на дърва за огрев,за
закупуване на ученически пособия и за извършване на козметичен ремонт в
помещенията, в които те живеят. Общо постъпилата сума за отглеждането на
четирите деца е в размер на 2040.00 лева.
Жалбоподателят се позовава на
чл.446а и чл.446 от ГПК и поддържа, че сумите в общ размер от 2040.00 лева се
явяват несеквестируем доход, получен по сметка в банка, и върху тях не може да
бъде допуснато принудително изпълнение.
Иска обжалваното постановление да
бъде отменено, като недопустимо, незаконосъобразно и неправилно, като счита, че
съдебният изпълнител незаконосъобразно е събрал дълга по изпълнителното дело от
получен по неговата банкова сметка ***. Моли на съдебния изпълнител да бъде
разпоредено да вдигне наложения запор върху получената вече сума от общо
2040.00 лева, както и запора по отношение на получаваните от него суми за
детски помощи и добавки за четирите деца. Моли също на съдебния изпълнител да
бъде разпоредено да възстанови по банковата му сметка удържаните до момента
суми.
Представя: 4 удостоверения на Община
Роман от 09.03.2021 год., според които жалбоподателят А. Н.Д. е назначен за настойник
на малолетните Н. Г. А., П. Г. А., А. Г.
Д. и В. А. В.; 4 заповеди на Дирекция "Социално
подпомагане"-гр.Мездра от 08.02.2021 год., с които на основание чл.49 от
ППЗЗД му е отпусната месечна помощ от 95.00 лева за всяко от децата, считано от
01.01.2021 год.; справка за движението по банковата му сметка в "Юробанк
България"АД за периода 01.01.2021
год.- 17.02.2021 год.
В срока по чл.436,ал.3 от ГПК
взискателят по изпълнителното дело Районен съд-Враца не е подал възражения.
Представени са мотиви на съдебния
изпълнител, в които се изразява становище както за недопустимост, така и за
неоснователност на жалбата.
Според ДСИ при РС-Мездра, жалбата е
недопустима, тъй като длъжникът не може да обжалва приключването на изпълнителното
производство, а и приключването настъпва екс леге, без издаването на изричен
акт, какъвто и в случая не е издаван.
ДСИ при РС-Мездра намира жалбата и за неоснователна, като сочи, че вземането е
събрано не от получаваните от жалбоподателя помощи за децата, а от постъпилата на
03.02.2021 год. от заем сума от 1500.00 лева, която не представлява помощи или обезщетения,
по смисъла на чл.446а от ГПК.
Като съобрази представените с
жалбата доказателства и данните по приложеното изпълнително дело №97/2020 год.
по описа на СИС при РС-Мездра, ОС-Враца в настоящия си състав приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбоподателят сочи,че обжалва
постановление за приключване на изпълнителното производство, каквото право той
действително няма, съгласно чл.435,ал.2 от ГПК, в която правна норма подлежащите на обжалване
от длъжника действия на съдебния изпълнител са изчерпателно изброени. Право на
жалба против приключването на принудителното изпълнение има взискателят/
чл.435,ал.1,т.3 от ГПК/, но не и длъжникът, какъвто е жалбоподателят А. Н.Д..
От съдържанието на жалбата и
формулирания петитум, макар и непрецизен, обаче може да се изведе,че
жалбоподателят Д. обжалва действия на ДСИ при РС-Мездра по насочване на
изпълнението върху имущество, което той счита за несеквестируемо.
Съгласно чл.435,ал.2,т.2 от ГПК,
длъжникът има право да обжалва тези действия на съдебния изпълнител в
предвидения в чл.436,ал.1 от ГПК двуседмичен срок.
Съдът приема,че този срок е спазен,
тъй като А. Д. е разбрал за усвоените от банковата му сметка суми на 17.02.2021
год., когато му е връчено съобщение изх.№304/12.02.2021 год. на ДСИ при РС-Мездра,с
което е уведомен, че на основание чл.433,ал.2 от ГПК изпълнителното
производство е приключено, поради изпълнение на задължението и събиране на
разноските по изпълнението. А жалбата, въз
основа на която е образувано настоящето дело, е изпратена по пощата на
02.03.2021 год.
При тези си съображения съдът
приема,че жалбата е процесуално допустима- подадена е от надлежна страна против подлежащо на
обжалване действие на съдебния изпълнител в преклузивния срок по чл.436,ал.1 от ГПК.
По основателността на жалбата:
Изпълнително дело №97/2020 год. по описа
на СИС при РС-Мездра е образувано по възлагателно писмо на съдия от РС-Враца и
въз основа на изпълнителен лист от 11.12.2020 год. , издаден по гр.дело
№1150/2020 год. по описа на същия съд, с който А. Н.Д. е осъден да заплати по
сметка на Районен съд-Враца държавни такси с общ размер 586.20 лева. До
длъжника Д. е изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена на 06.01.2021 год. чрез съпругата му В.
Н. Д., но такова не е последвало. Съдебният изпълнител е изискал справка от БНБ
за налични банкови сметки на длъжника, от която е установено, че Д. има две
банкови сметки в "Юробанк България"АД- спестовна и разплащателна, по
които няма наложени други запори. След получаване на тази информация съдебния
изпълнител е наложил запор върху банковите сметки с разпореждане от 21.01.2021
год., като на същата дата до Банката е изпратено запорно съобщение, в което
изрично е посочено, че запора не следва да се изпълнява по отношение на
постъпления от обезщетения, пенсии, детски добавки и всякакъв друг вид
несеквестируеми средства от социален характер. Запорното съобщение е получено
от Банката на 26.01.2021 год. и на
05.02.2021 год. Банката е превела по
набирателната сметка на РС-Мездра сумата от 692.76 лева /посочена като общо
дължима сума в запорното съобщение/. В
преводното нареждане като основание за
плащането е посочено " суми от вноска на каса пълно служ".
С разпореждане от 11.02.2021 год. /върху
преводното нареждане/ съдебния изпълнител е разпоредил в полза на взискателя РС-Враца да се изплатят 586.60 лева /цялото
вземане/, а в полза на РС-Мездра да се изплатят дължимите такси по изпълнението
в общ размер от 106.16 лева. Със същото разпореждане и на основание чл.433,ал.2
от ГПК съдебния изпълнител е приключил изпълнителното производство, за което
длъжникът е уведомен с връченото му на 17.02.2021 год. съобщение.
От представените с жалбата удостоверения
на Община Роман и заповеди на ДСП-гр.Мездра се установява, че длъжникът Д. е
настойник на четирите деца, за които и на основание чл.49 от ППЗЗД му е
отпусната месечна помощ от 95.00 лева за всяко от децата,считано от 01.01.2021
год.От представената от него справка за
движението по разплащателната му банкова сметка *** "Юробанк
България"АД за периода 01.01.2021
год.- 17.02.2021 год. се установява,че в този период освен помощите по чл.49 от
ППЗЗД той е получавал и помощи по чл.10а,ал.4 от ЗСПД /Закон за семейните
помощи за деца/ в общ размер от 160.00
лева месечно / по 40.00 лева за всяко от децата/.От тази справка се установява
също,че в този период по банковата сметка е постъпила и сумата от общо 3000.00
лева по два договора за заем с Р. С. С. - 1500.00 лева на 06.01.2021 год. и
1500.00 лева на 03.02.2021 год., като сумите и по двата договора са внесени на
каса.
Сумата от 1500.00 лева по първия
заем е усвоена в дена на постъпването й - 1495.00 лева са изплатени на каса на
съпругата на длъжника В. Д. Д., а с остатъка е погасен неразрешен овърдрафт и
са заплатени дължими банкови такси.
На 15.01.2021 год. са постъпили два
превода от ДСП Мездра с общ размер 500.00 лева - 340.00 лева помощи по чл.49 от
ППЗЗД и 160.00 лева помощи по чл.10а,ал.4 от ЗСПД , които 500.00 лева са
усвоени на 18.01.2021 год. - 490.00 лева
са изтеглени с картови транзакции от титуляра на сметката, а с остатъка са
заплатени дължими банкови такси.
В резултат на описаното по-горе
движение по сметката, към 18.01.2021 год. по нея не е имало наличност.
На 03.02.2021 год. на каса от Р. С.
С. е внесена сумата от 1500.00 лева, а като основание за внасянето е посочено
"Заем". И именно от тази сума на 05.02.2021 год. Банката е превела
сумата от 692.76 лева по сметка на РС-Мездра за удовлетворяване на вземането на
взискателя по изпълнително дело №97/2020 год. по описа на РС-Мездра /изпълнително
дело №20201450400097/. Този извод следва както от посоченото в преводното
нареждане основание за плащане " суми от вноска на каса пълно служ",
така и от установената по-горе липса на наличност по банковата сметка в периода 18.01.2021 год.-
02.02.2021 год.
На 15.02.2021 год. са постъпили два
превода от ДСП Мездра с общ размер 540.00 лева - 380.00 лева помощи по чл.49 от
ППЗЗД и 160.00 лева помощи по чл.10а,ал.4 от ЗСПД , които 540.00 лева са
останали налични към края на периода на справката 17.02.2021 год., т.е. те не
са запорирани и по отношение на тях не е насочвано принудително изпълнение.
Така изложената фактическа
обстановка налага правния извод за неоснователност на жалбата, тъй като
съдебният изпълнител не е удовлетворил вземането на взискателя по изпълнително
дело с несеквестируеми средства на длъжника Д..
В конкретния случай такива средства
са само получените от ДСП Мездра помощи по чл.49 от ППЗЗД и чл.10а,ал.4 от ЗСПД
и по отношение на тях не е налаган запор от Банката / виж чл.446а,ал.2 от ГПК/.
Наложен е запор върху постъпилата от заем на 03.02.2021 год. сума от 1500.00
лева, която не е несеквестируема и не попада в обхвата на чл.446 и чл.446а от ГПК, и именно с част от нея е удовлетворен взискателят по изпълнителното дело. В
тази връзка, не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя, че след
като в договора за заем е предвидено целево разходване на сумата от 1500.00
лева - за нуждите на четирите деца, на които той е настойник, то и тази сума е
несеквестируема. Договорът за заем е сключен между две физически лица и, както
посочва в мотивите си и съдебният изпълнител, заетата сума подлежи на връщане,
при което тя няма характера нито на помощ,нито на обезщетение и не е
несеквестируем доход, по смисъла на чл.446а от ГПК.
В заключение, жалбата е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение с посоченото по-горе
уточнение- съдът възприема жалбата като такава с правно основание чл.435,ал.2,т.2
от ГПК - против действия на съдебния изпълнител по насочване на изпълнението
върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо, а не като жалба
против разпореждането на съдебния изпълнител за приключване на изпълнителното
производство /такова разпореждане е необходимо и е постановено на 11.02.2021
год./ , което не подлежи на обжалване от длъжника.
При тези си съображения Окръжен
съд-Враца
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на
длъжника А. Н.Д., с ЕГН**********, с
адрес: *** против действия на ДСИ при РС-Мездра по изпълнително дело №97/2020
год. /изп.дело №20201450400097/ по описа на СИС при същия съд по насочване на
изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо,
изразяващи се в налагане на запор върху сумата от 1500.00 лева, постъпила на
03.02.2021 год. от заем по разплащателната банкова сметка *** "Юробанк
България"АД.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.