Р Е Ш Е Н И Е
№ 252/07.06.2023 г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети
май през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ САНДЕВА
ИВАНКА
ИВАНОВА
при секретаря Веселина Сандева и с участието на прокурора ЗЛАТКО ТОДОРОВ изслуша
докладваното от съдия С.Сандева КАНД № 245/2023 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по глава ХІІ от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „ВиК Добрич“ АД, с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление : град Добрич, бул. „****“ № 59, представлявано
от изпълнителния директор Т.И.Г. (понастоящем с променен представител - ****),
срещу решение № 60 от 21.09.2022 г. по н.а.х.д. № 73/2022 г. по описа на
Районен съд – Каварна, с което е потвърдено наказателно постановление № 90/06.12.2017
г. на директора на Регионална здравна инспекция – Добрич, с което на касатора
за нарушение на чл. 44 от Закона за здравето (ЗЗ) е наложена имуществена санкция в
размер на 1000 лева на основание чл. 212, ал. 3 от ЗЗ. В жалбата се излагат доводи
за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения
и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяната му и постановяване
на друго по същество, с което да се отмени наказателното постановление. Претендират
се и разноски по делото.
Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си представител, оспорва
основателността ѝ. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираните
от насрещната страна разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич дава заключение за
неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на КРС е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Добричкият административен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства
и становищата на страните, приема за установено следното:
Жалбата е допустима като подадена в срок, от легитимирано лице, а разгледана
по същество е и основателна, но не по изложените в нея съображения.
За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел, че НП е издадено
при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон.
Приел е, че нарушението е безспорно установено и правилно квалифицирано, като
не са налице предпоставките за квалифицирането му като маловажно по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН.
Макар и да споделя тези изводи на районния съд, настоящият касационен
състав счита, че НП подлежи на отмяна поради изтичане на абсолютната погасителна давност за административнонаказателно
преследване в хода на касационното производство.
Съобразно чл. 11 от ЗАНН по въпросите на вината,
вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния
кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго. В ЗАНН няма
конкретна уредба, уреждаща абсолютната давност, поради което и на основание чл. 11 от ЗАНН е приложим
режимът на НК,
уреден в чл. 80 и 81, в какъвто смисъл е и ТР № 1/2015г. на ВКС и ВАК по т.д. № 1/2014г.
Правилото на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК предвижда, че
наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в срок
от три години. Съгласно чл. 81, ал. 3 от НК независимо от
спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва,
ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80, ал.
1, т. 5 НК. Следователно в случаите, в които законът предвижда наказание „имуществена санкция“, както е в
хипотезата на 212, ал. 3 от ЗЗ, възможността дадено лице да бъде
санкционирано се изключва с изтичане на 4 години и половина от извършване на
деянието.
Давностните срокове за образуване на
административнонаказателно производство и налагане на административно наказание
са част от императивните процесуални правила, за приложението на които съдът
следи служебно, дори да не е направено възражение за това. В случая към момента на произнасянето
на настоящата съдебна инстанция срокът по чл. 81, ал. 3 от НК е изтекъл с оглед на датата на
извършване на нарушението (13.10.202017г.), поради което административнонаказателната
отговорност на сочения като нарушител субект е погасена по давност към този момент. Т.е.
от жалбоподателя не може вече да се търси административнонаказателна
отговорност и не може да му се наложи административно наказание, което е абсолютно
основание за отмяна на наказателното постановление.
С оглед на изложеното потвърдителното решение на районния съд е неправилно като
краен правен резултат, поради което следва да бъде отменено и вместо него да
бъде постановено друго такова по същество, с което да се отмени наказателното
постановление.
При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН
жалбоподателят има право на разноски за въззивната инстанция в размер на 80
лева, съставляващи юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.
27е от ПЗПП. В касационното производство жалбоподателят е бил представляван от
адвокат, но не е представил доказателства за заплащането на адвокатско възнаграждение,
поради което и не му се присъждат разноски за това производство.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, Добричкият административен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 60 от 21.09.2022 г. по н.а.х.д. № 73/2022 г. по описа на
Районен съд – Каварна, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 90/ 06.12.2017 г. на директора на Регионална
здравна инспекция – Добрич.
ОСЪЖДА Регионална здравна инспекция – Добрич да заплати на „ВиК Добрич“ АД,
с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление : град Добрич, бул. „****“ № 59,
представлявано от изпълнителния директор ****, сумата от 80 (осемдесет) лева, съставляваща
сторени разноски за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: