Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. София, 27.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, 26 състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и девети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Луканов гр. дело № 14971 по описа за
2018г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по реда на Част трета, Глава Тридесет и втора от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Предявени са
в условията на кумулативност обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК и чл.430, ал.1 от Търговския
закон (ТЗ), вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „К.т.б.”
АД (КТБ АД) (в несъстоятелност), чрез представител по пълномощие твърди, че е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 и чл.418,
ал.1 от ГПК по което е образувано производство по глава Тридесет и седма
„Заповедно производство” от ГПК по гр. дело № 31088/2016г. по описа на СРС, ГО,
68 състав и е издадена заповед за незабавно изпълнение от 15.02.2017г. и
изпълнителен лист, въз основа на извлечение от счетоводните книги, установяващо
вземания на банката по договор за банков кредит и договор за поръчителство от
22.05.2014г. солидарно срещу двамата длъжници.
Поддържа, че
между банката и ответника О.Р. е сключен договор за банков кредит за покупка на
недвижим имот, находящ се в гр. София и подробно описан в исковата молба,
съгласно който банката му е предоставила кредит в размер на 75 000 евро, при
условия за усвояване, ползване и погасяване, определени в договора. Съгласно
пункт 5 от договора за кредит, кредитополучателят се е задължил да заплаща
годишна лихва в размер на 9% върху фактически ползваните суми, като същата се
начислява ежедневно върху дебитното салдо по сметката и е платима на 25 число
на съответния месец. Поддържа още, че ответникът О.Р. се е задължил да заплаща
неустойка по пункт 9 от договора, а с договор за поръчителство ответницата Е.Р.
се е задължила да отговаря солидарно за задължението по договора за кредит, като
за обезпечаване на вземанията на банката е учредена и договорна ипотека.
Твърди, че с нотариална покана до длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, банката е поискала доброволно изпълнение и е
обявила предсрочната изискуемост на солидарните длъжници. С оглед на изложеното
ищецът поддържа, че вземанията са възникнали, съществуват и не са погасени.
Освен задълженията, произтичащи от посочения договор, ищецът претендира и
законната лихва за забава от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на сумите, както и направените съдебни разноски. Въз
основа на издадения изпълнителен лист било образувано изп. дело №
20188500400656 по описа на ЧСИ А. Б.с рег. № 850 на КЧСИ и район на действие
СГС. Моли съда да признае за установено, че КТБ АД (в несъстоятелност) има
срещу ответниците-длъжници О.Н.Р. и Е.В.Р. валидно и изискуемо вземане в общ
размер на 63065.22 евро към 03.06.2016г. - просрочени задължения, произтичащи
от неизпълнен договор за банков кредит от 22.05.2014г. с разрешен размер от 75
000 евро, и представляващи, както следва: 53 930 евро - просрочена главница,
дължима по договора за банков кредит от 22.05.2014г. за периода от 26.10.2015г.
до 03.06.2016г.; просрочени лихви върху редовна главница в размер на 7 434.10
евро за периода от 27.10.2014г. до 25.05.2016г.; просрочени лихви върху просрочена
главница в размер на 628.80 евро за периода от 25.11.2015г. до 25.05.2016г.;
текущи лихви върху просрочена главница в размер на 227.70 евро за периода от
25.05.2016г. до 03.06.2016г.; неустойка върху просрочена лихва в размер на 612.94
евро за периода от 25.08.2014г. до 03.06.2016г., дължими комисиони за
управление на кредита в размер на 187.50 евро, дължими нотариални такси по
кредита в размер на 44.18 евро, ведно със законна лихва върху главницата за
периода от датата на подаване на заявлението в Софийски районен съд - 08.06.2016г.
до окончателното изплащане на вземането. Иска съда да осъди ответниците да
заплатят на основание чл.78, ал.8 от ГПК направените съдебно-деловодни
разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В открито
съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си, поддържа исковата молба и пледира
за уважаването на исковете, като основателни и доказани. Представя писмена
защита в определения от съда срок, в които излага подробни съображения за
основателност на исковата молба. Претендира разноски. Представя списък по чл.
80 от ГПК.
В срока по
чл. 367, ал. 1 от ГПК ответниците оспорват изцяло исковете по основание и
размер. Правят възражение по чл.96, ал.1 от ЗЗД, с твърдението, че банката е
имала възможност да погаси дълга чрез превод от „служебно инкасо“ от сметка на
поръчителя, след като кредитополучателят е спрял да погасява задълженията си
поради оставане без работа. Поддържа се, че длъжникът не е в забава, тъй като
по банковата сметка на поръчителя е била налична дължимата сума, поради което ответниците
се освобождават от отговорност на основание чл.97, ал.1 изр. 2 от ЗЗД.
В
допълнителната искова молба ищецът твърди, че с наложения мораториум на
плащанията през периода на поставяне на банката под специален надзор не е
съществувала възможност за погасяване на дълга чрез банкова операция по реда на
чл. 21 от Наредба № 3/2009 г. (отм.) и не е могла да намери приложение клаузата
на чл.6 (1) от договора за поръчителство, както и защото към онзи момент
кредитът не е бил обявен за предсрочно изискуем и не може да се пристъпи към
принудително удовлетворяване от имущество на поръчителя. Ищецът твърди, че
поръчителят е цедирал свои вземания от депозитите си в евро и лева на различни
цесионери, поради което не са били налице и средства за покриване на кредита.
Поддържа, че ответниците не оспорват основанието и размера на паричните
задължения с твърдението, че с молба от 16.06.2016г. до банката
кредитополучателят е признал задължението си.
С
допълнителния отговор ответниците, чрез представителя си по пълномощие,
оспорват твърденията, че е направено признание на претендираното вземане и
доводите за недействителност на клаузата на чл.6 (1) от договора за
поръчителство.
В открито
съдебно заседание ответниците, чрез представителя си по пълномощие – адв. Я.Г.Я.
от САК, оспорват исковете. Поддържат отговорите на исковата молба. В хода на
устните състезания пледират за отхвърляне на исковете по съображенията,
изложени в отговорите на исковата молба. Претендират разноски за адвокатски хонорар
и не представят списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като
прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
С
определението си, постановено по чл.374, във вр. с чл.140, чл.157 от ГПК (лист
123-124 от делото) съдът е приел, което е възпроизвел и в доклада по делото
(лист 167 от делото), че не се спори между страните, относно обстоятелствата,
че:
- на 22.05.2014г.,
в гр. София, между ищеца и ответника О.Н.Р. е сключен договор за банков кредит за
сума в размер на 75 000 евро за закупуване на апартамент, находящ се в гр.
София, район „Лозенец“, ул. „********
- на 22.05.2014г.,
в гр. София, между ищеца и ответницата Е.В.Р. е сключен договор за
поръчителство, по силата на който Е.В.Р. отговаря солидарно пред ищеца за
задължението на О.Н.Р. по договора за кредит от 22.05.2014г.;
- сумата на
кредита в пълния й размер е предоставена от ищеца и целево усвоена от ответника
по начина и при условията на глава II от договора за кредит;
-
задължението на ответника по процесния договор за кредит е обезпечено съгласно
изискванията на глава VI от същия договор, като в полза на банката е вписана
законна ипотека върху закупувания апартамент, учредено е и поръчителство от ответницата
Е.В.Р. и същата е дала изричното си съгласие ищецът служебно да удържа суми за
погасяване на задължението по договора за кредити. Тези обстоятелства са
обявени от съда за ненуждаещи се от доказване. Срещу доклада по делото страните
не са направили възражения.
От
приложеното в цялост гр. дело № 31088/2016г. по описа на СРС, ГО, 68 състав се
установи, че със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, вх. № 3036704/08.06.2016г. на СРС, КТБ АД (в несъстоятелност) е поискал да
бъде издадена заповед за изпълнение срещу солидарните длъжници О.Н.Р. и Е.В.Р.
и изпълнителен лист, с който длъжниците О.Н.Р. и Е.В.Р. бъдат осъдени да
заплатят солидарно на кредитора КТБ АД (в несъстоятелност) сумата от 63 065.22
евро (шестдесет и три хиляди шестдесет и пет евро и двадесет и два евро цента)
общо към 03.06.2016г. просрочени задължения, произтичащи от неизпълнен договор
за банков кредит от 22.05.2014г. с разрешен размер от 75 000 евро (седемдесет и
пет хиляди) евро, представляващи, както следва: 53 930 евро (петдесет и три
хиляди деветстотин и тридесет евро) - просрочена главница, дължима по договор
за банков кредит от 22.05.2014г. за периода от 26.10.2015г. до 03.06.2016г.;
просрочени лихви върху редовна главница в размер на 7 434.10 евро (седем хиляди
четиристотин тридесет и четири евро и десет евроцента) за периода от
27.10.2014г. до 25.05.2016г.; просрочени лихви върху просрочена главница в
размера на 628.80 евро (шестстотин двадесет и осем евро и осемдесет евроцента)
за периода от 25.11.2015г. до 25.05.2016г.; текущи лихви върху просрочена
главница в размер на 227.70 евро (двеста двадесет и седем евро и седемдесет
евроцента) за периода от 25.05.2016г. до 03.06.2016 година; неустойка върху
просрочена лихва в размер на 612.94 евро (шестстотин и дванадесет евро и
деветдесет и четири евроцента) за периода от 25.08.2014г. до 03.06.2016г.,
дължими комисиони за управление на кредита в размер на 187.50 евро (сто
осемдесет и седем евро и петдесет евроцента), дължими нотариални такси по
кредита в размер на 44.18 евро (четиридесет и четири евро и осемнадесет
евроцента), ведно със законната лихва върху главницата за периода от датата на
подаване на заявлението в Софийски районен съд - 08.06.2016г. до окончателното
изплащане на вземането.
Образувано е гр.д.
№ 31088/2016г. по описа на СРС, ГО, 68 състав по което за посочените суми,
както и за разноските по заповедното производство, е издадено разпореждане и заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от
15.02.2017г., връчена на длъжниците чрез ЧСИ А. Б.на 27.08.2018г. (лист 51 от
делото на СРС). В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК против заповедта за незабавно
изпълнение длъжниците са подали възражение от 05.09.2018г. (лист 39 от делото
на СРС). Заявителят е уведомен за оспорването и възможността да предяви
установителен иск на 11.10.2018г. (лист 52 от гр.д. № 31088/2016г. по описа на
СРС, ГО, 68 с-в). В изпълнение указанията на съда заявителят е депозирал искова
молба вх. № 14611/08.11.2018г. по описа на СГС, като е образувано настоящото гр.
д. № 14971/2018г. на СГС, І ГО, 26 състав. Предмет на делото са предявени
установителни искове от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК въз основа на документ, при
направено възражение от длъжниците в срока по чл.414, ал.2 от ГПК.
От неоспорения
от страните и приет като доказателство договор за банков кредит от 22.05.2014г.
се установява, че банката - ищец е отпуснала на кредитополучателя-ответник О.Н.Р.
кредит в размер на 75 000 евро. Условията на кредитиране са регламентирани
в съдържанието на договора (раздел ІІ), като са уговорени условия на усвояване и
ползване на кредита. В пункт 4 е договорено, че крайният срок за усвояване на
кредита е 31.05.2014г. включително. Целта на кредита е средствата да бъдат
използвани от кредитополучателя изцяло за закупуване на следния недвижим имот
от С.И.К., а именно: апартамент № 11 (единадесет) - мезонет на две нива,
находящ се в подпокривното пространство на жилищната сграда, находяща се в гр.
София, Столична община, район Лозенец, ул. „********, разположен на кота +13.50
м. (плюс тринадесет цяло и петдесет стотни метра) и на кота +16.20 м. (плюс
шестнадесет цяло и двадесет стотни метра), с разгъната застроена площ от 193.35
кв.м. (сто деветдесет и три цяло и тридесет и пет стотни квадратни метра),
състоящ се на първо ниво от дневна, трапезария и кухненски бокс, спалня, антре,
две тераси и сервизни помещения и на второ ниво от две спални, дрешник,
коридор, тераса и сервизни помещения, при съседи: двор, бул. „Джеймс Баучър”,
стълбище и апартамент - мезонет № 12 (дванадесет), заедно с 9.20% (девет цяло и
двадесет стотни върху сто) идеални части от общите части на сградата и
съответните идеални части от правото на строеж върху дворното място, върху
което е изградена същата сграда и заедно с 6.35% (шест цяло и тридесет и пет
стотни върху сто) идеални части от дворното място, върху което същата е
построена, цялото с площ от 829 кв.м. (осемстотин двадесет и девет квадратни
метра), съставляващо УПИ № І-403 (парцел първи, отреден за имот планоснимачен
номер четиристотин и три) от квартал 242 (двеста четиридесет и втори) по плана
на гр. София, местността „Лозенец”, при съседи: ул. „Горски пътник”, ул.
„Богатица”, бул. „Джеймс Баучър”, УПИ № ІІ-404 и УПИ № XIX-413.
В раздел ІІІ
от договора страните са договорили лихвите, комисионните и погасяването на
кредита. Съгласно пункт 5 от договора за кредит, кредитополучателят се е
задължил да заплаща на банката годишна лихва върху фактически ползваните суми
по кредита в размер на 9%, като същата се начислява ежедневно върху дебитното
салдо по заемната сметка и е платима ежемесечно на 25 число на съответния
месец. Съгласно пункт 5 от договора лихвата е изискуема от 25-то число на
съответния месец. Кредитополучателят се е задължил да дължи, при нарушаване на
срок за погасяване на вноска по главница, наказателна надбавка в размер на 10
(десет) пункта годишно върху просрочената (дължимата) главница (пункт 8 от договора).
Съгласно пункт 9 от договора кредитополучателят се е задължил да заплаща на
банката неустойка в размер на 10% върху начислената, но неплатена лихва по
кредита до окончателното и издължаване. В чл.16 от договора изрично е уредена
възможността при просрочието и/или неиздължаването на вноски по главницата
и/или начислена лихва или дължима неустойка, банката да поиска увеличение на
обезпечението и/или обяви кредита за предсрочно изискуем.
Ищецът КТБ АД
(в несъстоятелност) е изпълнил своето задължение, като е предоставила на
кредитополучателя О.Р. договорените средства в размер на 75 000 евро, което е прието
от съда за безспорно между страните по делото, а се установява и от
заключението на съдебно - счетоводната експертиза.
Установява се
и не е спорно между страните, че на 22.05.2014г. е сключен договор за поръчителство между „К.т.б.“
АД (в несъстоятелност) и поръчителят Е.В.Р..
По силата на договора Е.В.Р. се
е задължила да отговаря солидарно пред банката за задължението на О.Н.Р. по договор
за банков кредит от 22.05.2014г. в размер на 75 000 (седемдесет и пет хиляди)
евро, заедно с всички лихви и надбавки, такси, комисиони, неустойки и разноски.
По делото е
представена нотариална покана, изпратена от КТБ АД (в несъстоятелност) с изх. №
1830 от 04.04.2016г., чрез нотариус Г.Й.-Д., № 343 от регистъра на НК, с която О.Р.
и Е.Р. са уведомени за наличните им задължения към КТБ АД (в несъстоятелност),
произтичащи от сключения договор за банков кредит от 22.05.2014г. (лист 24-26
от делото) и просрочените и неизплатени задължения към дата 22.03.2016г. в общ
размер от 61 574.80 евро, описани по пера, периоди и размери на вземанията.
Отразено е, че последното извършено плащане по кредита е от 27.10.2014г., от
която дата кредитополучателят е в забава. Банката се е позовала на чл. 16 от
договор за банков кредит от 22.05.2014г. и на правото си едностранно да обяви
предсрочната изискуемост на целия кредит, когато кредитополучателят е изпаднал
в забава при погасяване на погасителни вноски. На основание чл. 34 от договора
е определила едноседмичен срок, считано от датата на връчването на поканата, за
цялостното погасяване на дължимите суми в размер на 61 574.80 евро. Посочени са
банкови сметки за превеждане на средствата.
Видно от
разписка № 106-І на нотариус Г.Й.-Д., № 343 от регистъра на НК, О.Н.Р. е
получил нотариалната покана на 17.05.2016г. С молба с вх. № 2386/16.06.2016г. по
описа на КТБ АД (в несъстоятелност) ответникът О.Р. е поискал отсрочка за
изплащане на задължението му към банката – до края на месец септември 2016г. (лист
28-29 от делото), като по делото няма данни тази молба да е била удовлетворена,
както и задължението да е погасено от длъжника-кредитополучател.
С
допълнителната искова молба от ищеца са представени и приети като неоспорени
доказателства, от които се установява, че с уведомления до квесторите на КТБ АД,
към които са приложени и четири договора за цесия, всички с дата 21.10.2014г., Е.В.Р.
е уведомила банката, че е прехвърлила част от вземанията си от КТБ АД към три
различни физически лица и „И.К.“ ЕООД (лист 104-115 от делото).
По гр. д. №
31088/2016г. на СРС (лист 9 от посоченото дело) е прието като доказателство извлечение
от счетоводните книги на банката към 03.06.2016г. по сметка на
кредитополучателя О.Р. и поръчителя Е.Р. по договор за банков кредит от
22.05.2014г., с краен падеж - 25.05.2019г. в което са описани дължимите суми от
страна на кредитополучателя към датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. От същата се установява, че последното извършено
плащане е частично и е от дата 06.11.2014г.
От приетото заключение
без оспорване от страните, кредитирано от съда, като обективно и безпристрастно
дадено, на съдебно-счетоводна експертиза (лист 172-180 от делото), изготвена от
вещо лице Г.Т.М., се установяват релевантните за спора факти:
Размерът на
усвоения от О.Н.Р. кредит по договора за банков кредит от 22.05.2014г.,
съгласно счетоводните записвания на ищеца е 75 000.00 евро. Сумата е
усвоена на 26.05.2014г. Според заключението на експерта размерът на
осчетоводеното към 03.06.2016г. вземане на КТБ АД (в несъстоятелност) от О.Н.Р.,
съответно на осчетоводеното към същата дата задължение на О.Н.Р. към банката по
договора за банков кредит от 22.05.2014г., предвид извършените до тази дата
плащания на погасителни вноски, съгласно договореното е общо 63 065.22
евро, в това число по вид и задължения:
- просрочена
главница – 53 930.00 евро;
- просрочени
лихви върху редовна главница за периода от 27.10.2014г. до 25.05.2016г. – 7 434.10
евро;
- просрочени
лихви върху просрочена главница за периода от 25.11.2015г. до 25.05.2016г. –
628.80 евро;
- текущи
лихви върху просрочена главница за периода от 25.05.2016г. до 03.06.2016г. –
227.70 евро;
- неустойка
върху просрочена лихва за периода от 25.08.2014г. до 03.06.2016г. – 612.94 евро;
- дължими
комисиони за управление на кредита – 187.50 евро;
- дължими
нотариални такси по кредита – 44.18 евро;
Вещото лице прави
заключение, че размерът на просрочените лихви върху редовната главница, дължими
за периода от 27.10.2014г. до 25.05.2016г. предвид клаузите в договора за
банков кредит е 7 434.10 евро. Сочи, че размерът на просрочените лихви върху
просрочената главница, дължими за периода от 25.11.2015г. до 25.05.2016г.
предвид клаузите в договора за банков кредит е 628.80 евро, а размерът на
текущите лихви върху просрочена главница за периода от 25.05.2016г. до
03.06.2016г., предвид клаузите в договора за банков кредит е 227.70 евро.
Установява се също, че размерът на неустойката върху просрочена лихва за
периода от 25.08.2014г. до 03.06.2016г., предвид клаузите в договора за банков
кредит е 612.94 евро. От заключението се установява, че осчетоводени след
03.06.2016г. до датата на изготвяне на заключението на експертизата, извършени
плащания от Е.Р. за погасяване на дълга по договора за банков кредит от
22.05.2014г., общо в размер на 6 750.00 лв., като с внесените суми са
погасени задължения, начислени след 03.06.2016г. и по изпълнителен лист.
Вещото лице
приема в заключението си, че усвоените суми, начислените задължения, внесените
суми и погасените задължения по тях са осчетоводени своевременно по реда на
тяхното извършване. Видно от заключението на експерта, от банкови сметки с
титуляр Е.В.Р. са извършени следните прехвърляния:
- на
06.11.2014г. – 26 000.00 щатски долара – осчетоводено прехвърляне на
вземане с вх.№ 10063/30.10.2014г. между цедент Е.В.Р. и цесионер И.А.М.,
съгласно одобрено решение № 242 на квесторите на КТБ АД и в изпълнение на
Заповед № 3-2732/27.10.2014г.;
- на
06.11.2014г. – 50 000.00 щатски долара – осчетоводено прехвърляне на
вземане с вх.№ 9748 и 9750/24.10.2014г., съгласно Заповед №3-732/27.10.2014г. и
одобрено от квесторите, решение №210, цедент Е.В.Р., цесионер А.Б.Б.;
- на 06.11.2014г. – 12 000.00 щатски
долара – осчетоводено прехвърляне с вх.№ 9751 и 9752/24.10.2014г., съгласно Заповед
№3-732/27.10.2014г. и одобрено от квесторите, решение №211, цедент Е.В.Р., цесионер
„И.К.“ ЕООД, като общо прехвърлени суми са в размер на 88 000.00 щатски
долара, а начислените лихви са общо в размер на 3 300.76 щатски долара.
През същия период – от 20.06.2014г. до 03.05.2019г., е извършено и следното
прехвърляне: на 06.11.2014г. – 16 000.00 евро – осчетоводяване на прехвърляне
на вземане с вх. № 9745/24.10.2014г., съгласно Заповед № 3-732/27.10.2014г. и
одобрено от квесторите решение №190, цедент Е.В.Р., цесионер С.П.П., като начислени
лихви за този период общо в размер на 4 540.01 евро.
От заключението на вещото лице се
установява, че КТБ АД (в несъстоятелност) е погасявала служебно дължими суми по
процесния кредит с парични средства от банковите сметки при банката с титуляр О.Н.Р.
за периода от 26.05.2014г. до 06.11.2014г. при настъпване на падеж.
Описаната фактическа обстановка е
установена по делото въз основа на съвкупната преценка на всички събрани
доказателства, ценени като относими, допустими и неоспорени от страните.
Въз основа на
така установените факти и с оглед направените от страните искания и възражения,
настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:
По правилото
на чл. 154, ал. 1 от ГПК за разпределение на
доказателствената тежест, всяка от страните доказва фактите, на които основава
твърденията и възраженията си, и които са обуславящи за претендираното,
съответно отричаното право. В изпълнение нормата на чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК
съдът е дал ясни и точни указания (с определението по чл. 140 от ГПК от
28.03.2019 г. - лист 123-124 от делото), че в тежест на ищцовата страна е да докаже
активната си легитимация по иска, която се определя от качеството му на
заявител в образувано заповедно производство, приключило с издаването на
заповед за изпълнение или заповед за незабавно изпълнение, кога е подадено
заявлението, кога е връчена заповедта
за незабавно изпълнение на ответника и по какъв ред, подадено ли е възражение
от длъжника по чл.415 от ГПК и спазен ли е законовият срок за подаването му,
основанието на което е възникнало и съществува ли вземането му за исковата
сума/суми и неговия размер: 1/ сключването на договор за банков кредит и
предоставянето на сумата от кредитополучателя и договор за поръчителство; 2/
възникнало задължение по договора за ответника с настъпил падеж, респективно да
е предсрочно изискуемо при посочени в договора предпоставки; 3/ надлежното
уведомяване на кредитополучателя за настъпване на предсрочната изискуемост.
В тежест на
ответната страна e да докаже фактите и обстоятелствата, които твърди в отговора
на исковата молба и правоизключващите възражения. Страните не са правили
възражения по разпределената им доказателствена тежест.
Видът на
търсената защита, както и изложените фактически обстоятелства от ищеца, сочат
на приложимост на установения в нормата на чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.415,
ал.1 от ГПК процесуален ред. Целта на ищеца е да се установи със сила на
пресъдено нещо спрямо ответниците съществуването на вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК в производството по гр.д.
№ 31088/2016г. по описа на СРС, ГО, 68 с-в.
Поради
установяване в съдебното производство на сочените релевантни за спора факти,
съдът счита, че следва да уважи исковете по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.430, ал.1 от ТЗ, с договора за банков кредит банката се
задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при
уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно
уговореното и да я върне след изтичане на срока.
Цитираната
разпоредба очертава рамката на сключения от КТБ АД, като кредитор и длъжник О.Н.Р.
договор за кредит от 22.05.2014г. като банков, доколкото кредитор по него е
банка, но не предвижда различие с договора за заем, който е реален договор и се
сключва с предаване на паричната сума. Исковете по чл.422 от ГПК са предявени в
срока по чл.415, ал.1 от ГПК, поради което са допустими. Техен предмет е
установяване със сила на пресъдено нещо съществуване на паричните вземания по
издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК.
Въведените от
ответниците (солидарни длъжници) възражения в проведеното заповедно
производство в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, че неправилно и без основание
ищецът претендира сумите, съдът намира за неоснователни.
Установи се,
че кредитополучателят О.Н.Р. е в забава относно изпълнението на свои изискуеми
парични задължения към ищеца, а като обезпечение на вземането ответницата Е.В.Р.
е сключила договор за поръчителство, по силата на който е приела да отговаря
солидарно пред ищеца за задължението на О.Н.Р. по договора за кредит от
22.05.2014г.
В случая,
съдът установи по безспорен начин от събраните в производството писмени
доказателства и заключение на вещото лице, че страните са обвързани от валидно
възникнало облигационно правоотношение по договор за банков кредит, по което
банката е изпълнила задължението си да предостави в заем договорената сума 75
000 евро на кредитополучателя-ответник О.Н.Р.. Установи се, че при изпълнение
на своите задължения да върне заетата сума в уговорените срокове съгласно
договора ответниците, като солидарно задължени лица, са изпаднали в забава.
По делото е
еднозначно установено, чрез приетото заключение по ССчЕ и извлечението от
счетоводните книги на банката към 03.06.2016г., че към момента на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК – 08.06.2016 г. е налице забава на плащанията по договора
за кредит от 22.05.2014г., като последното плащане е от 27.10.2014г. Към 03.06.2016г.
задълженията възлизат на сумата в общ размер от 63 065.22 евро, описани по пера,
периоди и размери. Посочената констатация не е опровергана от ответниците и
релевираните в обратен смисъл възражения, съдът намира за изцяло неоснователни.
Твърдението
на банката-ищец, че непогасеният остатък от сумите по договора за кредит е
станал предсрочно изискуем на основание чл.16 от договора (поради забава в
плащанията), съдът намира за доказано и съответно – основателно.
Съобразно
дадените задължителни разяснения с т. 18 на Тълкувателно решение (ТР) № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, в хипотезата на предявен
иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков
кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането
на определен брой вноски или при други обстоятелства, вземането става изискуемо
с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е
упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на
длъжника предсрочната изискуемост. Както е посочено в същото ТР, ако
предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени
обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните
институции, правото на кредитора следва
да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като кредиторът трябва да
е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
В случая се
установи, чрез приложеното заповедно производство (гр.дело № 31088/2016 г. на
СРС, ГО, 68 с-в), че банката е упражнила правото си да обяви непогасения
остатък от кредита за предсрочно изискуем към момента на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК – 08.06.2016 г. с изпращане на покани до
ответниците – солидарни длъжници, на 04.04.2016г. (нотариална покана № 1623-І
на нотариус Г.Й.-Д.), връчена лично на кредитополучателя О.Р. на 17.05.2016г.
С оглед на цитираните
разяснения в мотивите на т. 18 на ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия
принцип в чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на една от
страните и при наличие на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал. 2 от ЗКИ
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с
ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаването от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й.
В случая се
установи забава в плащанията на задълженията по договора от страна на
ответниците – солидарни длъжници. За упражнено право на банката да обяви
кредита за предсрочно изискуем от страна на ищеца е представена нотариална покана,
която е била надлежно връчена на 17.05.2016г. Следователно ответниците са надлежно
уведомени, че процесният договор за кредит е обявен от кредитора за предсрочно
изискуем, тъй като това действие се смята за извършено от момента, в който
съобщението е достигнало до адресата, според дадените разяснения с цитираното ТР.
Доказателство, че поканата е достигнала до длъжниците е и постъпилата молба от
16.06.2016г. от О.Р., в качеството му на кредитополучател, с която същият е
признал наличието на установяваните в настоящото производство задължения,
произтичащи от процесния договор за банков кредит. Не се установи да е
направено каквото и да е възражение за недължимост на спорните суми. Обратно,
установи се, че с цитираната молба ответникът О.Р. е поискал отсрочка от
банката – до края на месец септември 2016г., за изплащане на процесните задължения
към ищеца.
Доколкото
относимите към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост факти са се
осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 417, т. 2 от ГПК, то следва, че вземането е изискуемо в предявения
размер и на предявеното от кредитодателя-ищец основание.
Съгласно
разпоредбата на чл.430, ал.2 от ТЗ, заемателят плаща лихва по кредита, уговорен
с банката.
Възраженията
на ответниците срещу задълженията и определения размер, съдът намира за
неоснователни, доколкото в случая се установи чрез събраните в производството
доказателства и констатациите на експерта по ССчЕ, че размерът на дължимите
вноски за главница, договорна лихва, лихва за просрочие и неустойка върху просрочена
лихва, са били определени според договора и в претендирания от ищеца размер.
Едностранна промяна на договорените параметри от страна на банката не се
установи да е било извършено, а и такива възражения не са въведени от
ответниците.
Неоснователно
е възражението, че банката е имала възможност да погаси дълга чрез превод от
„служебно инкасо“ от сметка на поръчителя, след като кредитополучателят е спрял
да погасява задълженията си поради оставане без работа - чл.96, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно чл.96,
ал.1 от ЗЗД когато кредиторът е в забава, рискът преминава върху него; ако и
длъжникът е бил в забава, той се освобождава от нейните последици. За да бъде
приложена цитираната норма, следва да бъде изпълнена нейната хипотеза, т.е. да
се установи, че кредиторът е в забава. Съдът приема, че в настоящия случай кредиторът
не би могъл да изпадне в забава преди да е настъпила изискуемостта на вземането
на длъжника. Датата на последното частично плащане на кредита, видно от
приложената справка по чл.60, ал.2 от ЗКИ в заповедното производство е
06.11.2014г. от което следва, че главният длъжник все още не е изпаднал в
забава към момента, в който е прието Решение № 138 от 06.11.2014 г. на
Управителния съвет на Българска народна банка (БНБ), съгласно извлечение от
протокол № 27 от заседанието, проведено на същата дата. Тази информация е
публично достъпна и е общоизвестен факт, поради което не се нуждае от
доказване. На КТБ АД (в несъстоятелност) е отнет лиценза за извършване на
банкова дейност поради отрицателен собствен капитал на банката и е взето
решение да бъде подадено искане до компетентния съд за откриване на
производство по несъстоятелност на основание чл. 9, ал. 6 от ЗБН. Също
обществено известен и неподлежащ на доказване факт е, че на 20.06.2014 г. е прието Решение № 73 на
Управителния съвет на БНБ, съгласно извлечение от протокол № 11 от заседанието,
с което на основание чл.115, ал.1, т.2 и 3, чл.116, ал.1, чл.116, ал.2, т.2, 3,
6 и 7, във връзка е чл.103, ал.2, т.24 ЗКИ, ищецът КТБ АД е поставен под специален надзор. Спряно е изпълнението на
всички задължения на КТБ АД. Т.е. на 20.06.2014
г. дейността на банката е ограничена, като е забранено извършването на всички дейности съгласно банковия лиценз. Отстранени
са от длъжност членовете на Управителния съвет, отстранени са от длъжност и членовете
на Надзорния съвет, лишени са от право на глас акционерите на банката,
притежаващи повече от 10 % от акциите й. Решението е обявено по партидата на банката в Търговския регистър при
Агенция по вписванията на 23.06.2014 г., вписване № 20140623173928. Съдът
приема, че тези обстоятелства са били известни и на ответниците в настоящото
производство още преди образуването на заповедното производство, а последното
следва и от факта, че О.Р. е бил изпълнителен директор на КТБ АД до
отстраняването му от длъжност на 20.06.2014г. с Решение № 73 от същата дата на
УС на БНБ (видно от справката в Търговския регистър). Следва, че
кредитополучателят е изпаднал в забава в период, в който за банката е имало
нормативно установена забрана за извършване на всички дейности съгласно
банковия й лиценз, поради което и обективно тя не е могла да извърши
каквито и да е дейности по събиране на вземанията по процесния договор. Т.е. кредиторът
не е изпаднал в забава по този договор.
Неоснователно
е и възражението на ответника, че в банковата сметка на поръчителя е била
налична дължимата сума, поради което ответниците се освобождават от отговорност
за процесните вземания на основание чл.97, ал.1 изр. 2 от ЗЗД.
Нормата на
чл.97, ал.1 от ЗЗД постановява, че ако задължението е да се предаде нещо и кредиторът е в забава, длъжникът може
да се освободи, като предаде дължимото за пазене в подходящо място, определено
от районния съд по местоизпълнението. Пари, ценни книжа и ценности могат да се
оставят за пазене в банка по местоизпълнението и без разрешение от съда. След
като по делото не се установи кредитодателят да е в забава по договора за
банков кредит от 22.05.2014г., то и тази норма е неприложима. Отделно от
изложеното по делото е установено (както от писмените доказателства, така и от
отговорите на т. 9 от заключението на вещото лице), че ответникът – поръчител Е.Р. е цедирала своите вземания от депозитите си в
евро и щатски долари при ищеца, с договори от 21. 10. 2014г. на различни
цесионери, като тази дата предхожда
датата, на която кредитополучателят е изпаднал в забава – 27.10.2014г. Договорите
за цесии (4 броя сделки) са осчетоводени от ищеца, като общо прехвърлените суми
са в размер на 88 000 щатски долара, което се установи от т. 9 по заключението
на счетоводната експертиза. От т. 7 на същото заключение (лист 179 от делото)
се установи, че с внесените суми в размер на 6 750 лева са погасени задължения,
начислени след 03.06.2016г., а банката е погасявала служебно дължимите суми по
процесния кредит с парични средства от банковите сметки при КТБ АД (в
несъстоятелност) с титуляр О.Р. за периода от 26.05.2014г. до 06.11.2014г. при
настъпване на падеж (т. 10 от заключението). Следва, че ищецът не е имал
възможността да реализира вземането си, като се удовлетвори служебно от
сметките на поръчителя поради забраната да извършва банкова дейност и поради
това, че до 27.10.2014г. кредитополучателят О.Р. все още не е бил изпаднал в
забава. По изложените съображения е неоснователно и възражението на ответниците
в отговора на исковата молба, че на основание чл. 90, ал. 2 от ЗЗД кредиторът е
лишен от възможността да прави възражения за неизпълнение по договора за
кредит.
От заключението по т. 2 на ССчЕ се установи, че към 03.06.2016г. общият
размер на просрочените задължения по процесния договор е 63 065.22 евро, както
следва: 53 930 евро (петдесет и три хиляди деветстотин и тридесет евро) -
просрочена главница, дължима по договор за банков кредит от 22.05.2014г. за
периода от 26.10.2015г. до 03.06.2016г.; просрочени лихви върху редовна
главница в размер на 7 434.10 евро (седем хиляди четиристотин тридесет и четири
евро и десет евроцента) за периода от 27.10.2014г. до 25.05.2016г.; просрочени
лихви върху просрочена главница в размера на 628.80 евро (шестстотин двадесет и
осем евро и осемдесет евроцента) за периода от 25.11.2015г. до 25.05.2016г.;
текущи лихви върху просрочена главница в размер на 227.70 евро (двеста двадесет
и седем евро и седемдесет евроцента) за периода от 25.05.2016г. до 03.06.2016 година;
неустойка върху просрочена лихва в размер на 612.94 евро (шестстотин и
дванадесет евро и деветдесет и четири евроцента) за периода от 25.08.2014г. до
03.06.2016г., дължими комисиони за управление на кредита в размер на 187.50
евро (сто осемдесет и седем евро и петдесет евроцента), дължими нотариални
такси по кредита в размер на 44.18 евро (четиридесет и четири евро и
осемнадесет евроцента). Тези задължения се дължат от солидарните длъжници ведно
със законната лихва върху главницата за периода от датата на подаване на
заявлението в СРС - 08.06.2016г. до окончателното изплащане на вземането.
Изложеното
мотивира съда да приеме за основателни исковете, с които да се признае за
съществуващо в посочените размери на установените задължения.
Съобразно
указаното в т.9 на цитираното ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, предвид изричното
разпореждане в нормата на чл. 422, ал. 3 от ГПК за издаване на обратен
изпълнителен лист при отхвърляне на иска, то съдът не следва да обсъжда факта
на евентуалното удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително
събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането
за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.
Съдът
съобрази, че претенциите предмет на настоящето производство се основават на
разпоредби, очертаващи основен предмет на договор за банков кредит. Клаузите по
този договор са ясни и разбираеми, поради което съдът намира, че същите не
подлежат на преценка за неравноправност, каквито възражения дори не са въведени
от ответниците.
По изложените
съображения, съдът изцяло уважи предявените по реда на чл.422 от ГПК
установителни искове.
По разноските
съдът приема следното:
На основание чл. 81 от ГПК съдът дължи произнасяне по искането
за разноски.
Ищецът не е
освободен от внасяне на държавна такса, а само от предварителното й внасяне (чл.57,
ал.6 от ЗБН). С оглед изхода на делото в тежест на ответниците са деловодните
разноски на ищеца в заповедно производство и в настоящото производство.
Държавната такса по гр.д. № 31088/2016г. на СРС, ІІ ГО, 68-ми състав е в размер
от 2 466.90 лева. Пълният размер на тази държавна такса е внесена от О.Н.Р. на
11.01.2018г. (съгласно платежно нареждане по лист 36 от гр.д. № 31088/2016г. по
описа на СРС, ІІ ГО, 68-ми състав), поради което тези разноски не следва да се
присъждат със съдебното решение. В настоящото исково производство дължимите
разноски съгласно списъка по чл. 80 от ГПК (лист 186 от делото), предоставен от
ищеца са: 450 лева за юрисконсултско възнаграждение и 500 лева за
съдебно-счетоводна експертиза. От ответниците по делото не е направено възражение
по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Държавната такса по исковото производство е в размер
от 2 466.90 лв. На основание чл.57, ал.6 от ЗБН ищецът дължи на СГС сумата от 2
466.90 лв. - държавна такса за настоящото производство. В този смисъл съдът
осъжда ответниците да заплатят на ищеца сумата от 950 лв. – разноски в исковото
производство, а ищецът да заплати по бюджетната сметка на СГС сумата от 2
466.90 лв. – за държавна такса.
Така
мотивиран, Софийски градски съд, І ГО, 26 състав
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете на К.т.б. АД (в несъстоятелност), ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** представлявана от синдиците А. Н. Д. и К.Х.М.против О.Н.Р., ЕГН ********** и Е.В.Р., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК и чл.430, ал.1 от Търговския закон, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, че О.Н.Р., ЕГН ********** и Е.В.Р., ЕГН ********** дължат на К.т.б. АД (в несъстоятелност), ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** парично вземане в общ размер на 63 065.22 (шестдесет и три хиляди шестдесет и пет евро двадесет и два евроцента) евро - просрочени задължения, произтичащи от неизпълнен договор за банков кредит от 22.05.2014г. с разрешен размер от 75 000 евро и представляващи, както следва: 53 930 (петдесет и три хиляди деветстотин и тридесет) евро - просрочена главница, дължима по договор за банков кредит от 22.05.2014г. за периода от 26.10.2015г. до 03.06.2016г.; просрочени лихви върху редовна главница в размер на 7 434.10 (седем хиляди четиристотин тридесет и четири евро и десет евроцента) евро за периода от 27.10.2014г. до 25.05.2016г.; просрочени лихви върху просрочена главница в размера на 628.80 (шестстотин двадесет и осем евро и осемдесет евроцента) евро за периода от 25.11.2015г. до 25.05.2016г.; текущи лихви върху просрочена главница в размер на 227.70 евро (двеста двадесет и седем евро и седемдесет евроцента) за периода от 25.05.2016г. до 03.06.2016 година; неустойка върху просрочена лихва в размер на 612.94 (шестстотин и дванадесет евро деветдесет и четири евроцента) евро за периода от 25.08.2014г. до 03.06.2016г., дължими комисионни за управление на кредита в размер на 187.50 (сто осемдесет и седем евро и петдесет евроцента) евро, дължими нотариални такси по кредита в размер на 44.18 евро (четиридесет и четири евро и осемнадесет евроцента), ведно със законната лихва върху главницата за периода от датата на подаване на заявлението в Софийски районен съд - 08.06.2016г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК на 15.02.2017г., по гражданско дело № 31088/2016г. по описа на Софийски районен съд, ІІ ГО, 68-ми състав.
ОСЪЖДА О.Н.Р., ЕГН ********** и Е.В.Р., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, да заплатят на К.т.б. АД (в несъстоятелност), ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 950 (деветстотин и петдесет) лева – разноски по гр. дело № 14971/2018г. по описа на Софийския градски съд, І Гражданско отделение, 26 състав.
ОСЪЖДА К.т.б. АД (в несъстоятелност), ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** представлявана от синдиците А. Н. Д. и К.Х.М., да заплати по бюджетната сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул. „***** сумата от 2 466.90 (две хиляди четиристотин шестдесет и шест лева и деветдесет стотинки) лева – държавна такса по гр. д. № 14971/2018г. по описа на Софийски градски съд, І ГО, 26 състав.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: