№ 10951
гр. София, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110160158 по
описа за 2022 година
РЕШЕНИЕ
26.06.2023 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 60158/2022 г.
по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу И. И. И., в която се твърди, че
ответникът бил потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр.
.................., аб. № 194679, като била доставена топлинна енергия, по договор за покупко-
продажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че е доставил топлинна
енергия на стойност 529,95 лева за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., но ответника не
я бил заплатил, поради което изпаднал в забава и дължал и обезщетение за забава върху
главница за топлинна енергия в размер на 95,90 лева за периода от 15.08.2019 г. до
02.06.2022 г. Излага съображения, че е предоставил и услугата дялово разпределение,
поради което ответниците му дължали сумата от 61,61 лева, представляващи припадаща се
част от цената на услугата дялово разпределение за периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г.,
както и сумата от 11,76 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
1
периода 01.07.2019 г. до 02.06.2022 г. Сочи, че е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, поради което имал правен интерес от предявените искове. Иска да бъде признато по
отношение на ответника, че дължи претендираните суми, както и присъждането на
деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника чрез
особения представител, като претенциите се оспорват. Твърди, че по делото няма
категорични доказателства, че е собственик на недвижимия имот, поради което не може да
се направи извод и за наличието на облигационно отношение между страните. Поддържа, че
не оспорва претенцията по размер. Навежда доводи, че претенцията е погасена по давност,
което обосновава. Иска отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
2
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с открИ.ето на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Приложен е Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение
срещу отчужден недвижим имот за мероприятие по ЗТСУ № 57, том XIV, нот. дело №
2657/1984 г., като се установява, че Цветанка Димитрова И.а и Илия Димитров И. са станали
собственици на имот в гр. София, ап. 218, бл. 7, вх. Г, ет. 11, находящ се в ж. к. „Зона Б-5“.
Представена е Данъчна декларация по реда на чл. 14 от ЗМДТ, като се установява, че
И. И. И. е декларирал за данъчни нужди, че е собственик на недвижим имот, находящ се в
гр. ................... В тази насока обаче, съдът констатира, че представената по делото
декларация е неподписана.
От удостоверения за адрес (л. 20-21 в кориците на делото) се установява, че от
09.11.2011 г. И. И. И. е с настоящ адрес в Германия, съответно от 21.12.2001 г. с постоянен
адрес в гр. ...................
Приложен е списък на етажните собственици, които касае не точно
индивидуализиран имот и е съставен неясно кога.
С оглед обстоятелство, че между страните е спорно наличието на облигационно
отношение, то ищецът носи доказателствената тежест да установи пълно и главно този факт.
Въпреки това, при съвкупната преценка на представените от ищеца и третото лице-помагач
писмени доказателствени средства, съдът счита, че не е проведено пълно и главно
доказване, че е възникнало облигационно отношение, т.е. че ответниците са собственици
или вещни ползватели на процесния недвижим имот, поради което и с оглед
неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме
недоказания факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1
ГПК. Следва да се изясни, че представения по делото Нотариален акт за собственост върху
жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятие по
ЗТСУ № 57, том XIV, нот. дело № 2657/1984 г. касае лица, които не са страни по делото.
Необходимо е да се изясни, че пълното доказване е онова, което води до несъмненост
в извода за осъществяването или не на даден релевантен за спора факт или обстоятелство.
Пълно доказване се изисква при главното и обратно доказване, за да постигнат своята цел,
докато за насрещното доказване е достатъчно и само непълно доказване – при което се
създава вероятност в съществуването или не на дадени факти и обстоятелства. Пълното
доказване може да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства.
3
Преките доказателства пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към
основния факт. Косвените доказателства дават указание за основния факт само косвено – т.
нар. индиции или доказателствени факти. Те установяват странични обстоятелства, но
преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Във веригата
от косвените доказателства се включват и онези факти, които косвено установяват други
косвени доказателства, непосредствено свързани с основния факт. Всяко едно от
доказателствените средства може да бъде източник било на косвено, било на пряко
доказателство, като гражданският процес не въздига определени видове доказателствени
средства (веществени, писмени, гласни, признания на страните и заключения на вещите
лица) като по-значими или категорични в сравнени с други. Тоест, българският граждански
процес не предвижда предустановени или формални доказателства. Те се преценяват
поотделно, но и в съвкупност на чл. 235 и чл. 12 от ГПК. Пълно доказване може да се
осъществи и само при косвени доказателства, стига косвените доказателства да са
несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да се
установява без съмнение главният факт. Доказването е процес по установяване на истината
относно фактите, релевантни за спорното право и предопределя правните изводи на съда.
Когато доказването има за предмет факти, за които доказващият носи доказателствената
тежест, то е главно. Главното доказване трябва винаги да е пълно, т.е. да създава сигурно
убеждение у съда в истинността или неистинността на съответното твърдение. Доказването
се осъществява с доказателствени средства. Последните са косвени, когато чрез тях се
доказват релевантни факти, въз основа на които съдът може да направи логически извод за
осъществяването на правнорелевантни факти. Последните са такива факти от обективната
действителност, от доказването на които може да се заключи, че определен факт, предвиден
в хипотезиса на приложимата правна норма, се е осъществил. За да се постигне чрез косвени
доказателствени средства пълно доказване, е необходима такава система от доказателствени
факти, която да създаде сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността на доказаните
доказателствени факти, наистина се е осъществил.
В случая трябва да се посочи, че по делото липсват и не са приемани доказателства,
че ответника е собственик на имота – дали чрез правна сделка или по наследяване. В тази
насока – ищецът е въвел като основание на иска наличието на собственост по отношение на
процесния имот, като не е заявявал, че имота е придобит по наследство, а едва в първото о.
с. з. прави доказателствени искания в тази насока, които практически водят и до изменение
на основанието на иска по смисъла на чл. 214, ал. 1 ГПК. Друг е въпроса и че по делото не
са ангажирани доказателства за наличието на наследствена сукцесия, а постъпилите такива
след приключването на съдебното дирено с писмо от СО от 13.06.2023 г. не следва да бъдат
коментирани, доколкото съдът е уважил направено доказателствено искане по чл. 186 ГПК –
издадено е СУ, като ищеца като заинтересована страна, която е носела доказателставената
тежест била длъжна да се организира с оглед ангажирането на доказателства. Нещо повече –
с молбата от 09.06.2023 г., докладвана в о. с. з. от 12.06.2023 г., ищецът е сочил, че не били
получени исканите СУ, което не отговаря на обективната действителност. С протоколно
определение от 15.05.2023 г., съдът е уважил доказателственото искане, като още на
17.05.2023 г. СУ е било в кориците на делото, но същото е получено от юрк, Кунчев едва на
30.05.2023 г. (противно на твърдението на ищца, като в молбаата липсват доказателства или
искания за продължаване на срока за събиране на доказателства – арг. чл. 63, ал. 1 ГПК, във
вр. чл. 157 ГПК). Това касае организацията и защитата на ищеца, а не процесуалните
действия на съда, които са своевременни, а неприети по делото доказателства и то при липса
на процесуална нарушение не следва да се коментират и вземат предвид от съда.
Следователно претенцията за главницата за топлинна енергия е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен, поради неустановяване пълно и главно на първата материална
предпоставка – която е изрично оспорена, поради което е безпредметно и обсъждането на
останалите материални предпоставки за основателност на претенцията.
4
По отношение на претенциите за дялово разпределение и мораторни лихви, то
последните се явяват обусловени от изхода по делото по отношение на иска за главницата за
топлинната енергия. След като главния (обуславящият) иск е неоснователен, то такива се
явяват и обусловените, съответно акцесорните искове, поради което същите следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага само ответника. Последният не е поискал присъждането на деловодни разноски и
не е доказал, че действително е сторил такива, поради което не следва да му се присъждат
деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТС“ ЕАД, ЕИК: .............., със седалище и адрес
на управление: гр. .................. срещу И. И. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. .................., за
признаване за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,
във вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И.
И. И., ЕГН: ********** дължи на „ТС“ ЕАД, ЕИК: .............., сумата от 529,95 лева,
представляващи незаплатена цена на доставена топлинна енергия по договор за покупко-
продажба на топлинна енергия при общи условия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
.................., аб. № 194679 за периода от м.05.2018 г. до м.04.2021 г., както и сумата от 95,90
лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.08.2019 г. до 02.06.2022 г., както и сумата от 61,61 лева, представляващи цена на
услугата дялово разпределение за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., както и сумата от
11,76 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за цената на услугата дялово
разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 02.06.2022 г., за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парични задължение по чл. 410 ГПК от 27.06.2022 г. по описа на СРС, II Г.
О., 156-ти състав.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5