РЕШЕНИЕ
№ 563
гр. Бургас, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА
ЛЕФТЕРОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА
Гражданско дело № 20222120108231 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ. Образувано е по жалба на И. Я. В.,
ЕГН **********, с адрес: гр. .... и М. Я. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ....чрез
пълномощника адвокат Т., против решение на Поземлена комисия – гр. С..№ ...от
24.02.1993г., постановено по преписка за обезщетяване по заявление вх. № 2799 от
18.02.1992 г. на Я..Я. В., в ЧАСТТА по т. III, с която е отказано да бъде възстановено
правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на следния
недвижим имот: нива с площ от 4 600 дка, находяща се в землището на с. Ч..в местността
„.“. Иска се прогласяването на нищожността на решението в обжалваната част поради липса
на подписи и поради липса на компетентност. Претендират се и разноски.
Конституираната насрещна страна по жалбата – Общинска служба по земеделие – гр.
С.., не изразява становище и не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата доводи и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като липсва срок за прогласяването на
нищожност на един административен акт /чл. 149, ал. 5 от АПК/, при наличието на правен
интерес, който в случая за жалбоподателите произтича от качеството им на наследници на
правоимащото лице Я..Я. В..
Със заявление до Поземлена комисия – гр. С..с вх. № ..от 18.02.1992 г.
наследодателят на жалбоподателите Я..Я. В. е заявил за реституция притежавани от него
земеделски земи, сред които и процесният имот, представляващ нива с площ от 4 600 дка,
находяща се в землището на с. Ч..в местността „...“, заявен с пореден номер 12 в
заявлението.
Постановените по реда на ЗСПЗЗ решения на Поземлените комисии /сега Общински
1
служби по земеделие/ са индивидуални административен актове и следва да отговарят на
условията за законосъобразност на един административен акт, т.е. да са постановени от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, да са спазени процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването им и да са съобразени с целта на закона – чл.
146 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, респ. чл. 41, ал. 3 от Закона за
административното производство /ЗАП/ - отм.
С нарочно определение съдът е разпределил доказателствената тежест в процеса, като
е указал на страните, че административният орган трябва да установи спазването на
законовите изисквания за издаване на оспорения индивидуален административен акт.
Въпреки разпределена от съда доказателствена тежест и дадените въз основа на нея
указания до административният орган в 14-дневен срок от получаването на преписа от
жалбата да представи преписката по издаване на оспорения индивидуален административен
акт, по делото не са представени доказателства, от които да се установи спазването на
законовите изисквания за издаването му.
От представения по делото заверен препис от 11.01.2008 г. на обжалваното решение
№ 2799 от 24.02.1993г., е видно, че то не носи нито един подпис на член на комисията. При
такава пълна липса следва да се приеме, че не е налице и волеизявление на колективния
орган. Комисията е колективен орган и формирането на волята му се удостоверява с
полагане на множеството подписи на нейните членове, респ. с полагане подписите поне на
нейния председател и секретар. Не се съдържат и данни за лицата, включени в състава на
колективния орган. Съгласно чл. 60, ал. 4 и ал. 5 от ППЗСПЗЗ (отм., в сила към момента на
издаване на решението) поземлените комисии се съставят от председател, секретар и
нечетен брой членове, като в комисиите задължително се включват: юрист, агроном,
инженер-геодезист или инженер-земеустроител, представител на ликвидационния съвет и на
частните земеделски стопани.
С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение не е поставено от
компетентен орган и в съответната форма, поради което следва да бъде обявено за
нищожно.
Искането за присъждане на разноски не следва да бъде уважавано, тъй като по делото
не са представени доказателства за действителното им извършване.
Така мотивиран и на основание чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО решение на Поземлена комисия – гр. С..№ ...от
24.02.1993г., постановено по преписка за обезщетяване по заявление вх. № 2799 от
18.02.1992 г. на Я..Я. В., в ЧАСТТА по т. III, с която е отказано да бъде възстановено
правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на следния
недвижим имот: нива с площ от 4 600 дка, находяща се в землището на с. Ч..в местността
„...“.
ВРЪЩА преписката на Поземлена комисия – гр. С..за произнасяне по заявление вх.
№ ...от 18.02.1992 г. на Я..Я. В. за възстановяване правото на собственост на следния
недвижим имот: нива с площ от 4 600 дка, находяща се в землището на с. Ч..в местността
„...“.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Бургас в
четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
2
3