Р Е Ш
Е Н И Е №
гр.В. 10.04.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански районен съд, IV наказателен състав в публично заседание на 10.04.2017г. година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИСКРА КАСАБОВА
При секретаря Ц.Ц. и като
разгледа докладваното от съдията НАХД №244 по описа за 2017г. на ВРС,
въз основа на закона и доказателствата
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ НП №06-000726/09.02.2017г. на Директор на
Дирекция „Инспекция по труда”- В., с което на търговско дружество „ВРАТИЦА-В.”АД - гр.В., с ЕИК по
БУЛСТАТ: *** със седалище и адрес на
управление гр.В., ***, представлявано от изп.директор И.К., в качеството му на
работодател, за извършено нарушение на чл.128,
т.2 от КТ е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ
в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, на основание чл.414, ал.1 от КТ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок от уведомяването пред
Административен съд – гр.В..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ:
„ВРАТИЦА-В.”АД - гр.В., с ЕИК по БУЛСТАТ: *** със
седалище и адрес на управление гр.В., ***, представлявано от изп.директор И.К.,
е обжалвало
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №06-000726/09.02.2017г. на Директор на
Дирекция „Инспекция по труда”- В., с което на дружеството в качеството му на
работодател за извършено нарушение на чл.128,
т.2 от КТ е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ
в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, на основание чл.414, ал.1 КТ.Жалбоподателят
в жалбата и в съдебно заседание навежда доводи за незаконосъобразност на НП и
иска изменение на наложената санкция на основание чл.415 в от КТ.
Ответникът по делото
чрез процесуален представител Ст.юрисконсулт К. - П. ангажира
становище, като излага съображения за неоснователност и необоснованост на
депозираната жалба и иска същата да бъде отхвърлена, а атакуваното НП да бъде
потвърдено.
Производството по
делото е по реда на чл.59 - 63, ал. 1 от ЗАНН.
Районният съд - гр.В.,
като провери основателността на жалбата, съобразявайки становищата на страните
и след анализ на събраните по делото доказателства прие следното от фактическа
страна:
По повод на подадени
жалби в ДИТ – гр.В. било разпоредено извършване на проверка на „ВРАТИЦА-В.”АД - гр.В.. Проверка била документална
и била извършената от служители на Дирекцията „Инспекция по труда” - гр.В., Ц.П.
и В.Г. С – П., на дати 18.01.2017г. и 24.01.2017г. в ДИТ – гр.В., като по повод
установените констатации бил изготвен Протокол.
В пункт осем от същият било констатирано, че
при извършената на 24.01.2017г. документална
проверка на „ВРАТИЦА-В.”АД - гр.В., от представените документи - изготвената справка на
20.01.2017г. за трудови възнаграждения за периода от месец януари до месец ноември 2016г., при добросъвестно изпълнение
на трудовите задължения от страна на наетото по трудово правоотношение лице в
предприятието служителя Л.П.Й.. с
ЕГН **********, работодателят “Вратица В.”
Ад гр.В., не е изплатил в определеният срок по Допълнителното споразумение №29/03.01.2017г. към Трудовия договор /на два пъти за предходен месец/
пълният размер на уговореното трудово възнаграждение за месец октомври
2016г., на наетото по трудовото правоотношение лице Л.П.Й.. на длъжност ,,окачествител продукти”
в размер на 388.21 лева.
Сочи се и че нарушението е извършено в гр.В. на 01.12.2016г. тоест
в първият работен ден след установения в допълнително споразумение към Трудов договор
№156/23.10.2002г. срок за изплащане на месечното възнаграждение, като са дадени и съответни предписания за отстраняване на нарушението.
Същевременно,
за така констатираното нарушение, против дружеството - жалбоподател в
качеството му на работодател е съставен и АУАН№06-000726/24.01.2017г.
Процедурата по съставяне и връчване на АУАН се е развила в присъствието на
актосъставителя П., на нарушителя - представляван от неговия изп.директор И.К.,
и св.Т.Г.И., и Ц.П.. В съдебно заседание тримата свидетели служители на
Д”ИТ” - В. потвърждават изнесеното в акта и сочат, че последният е съставен
съгласно изискванията на ЗАНН. Въз основа
на горепосочения АУАН е издадено и обжалваното НП№06-000726/09.02.2017г., с което за нарушение на чл.128, т.2 на КТ, на работодателя е наложена
имуществена санкция в размер на 1500.00 лв.
Изложената
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени
и гласни доказателства, а именно: писмени доказателства – АУАН, НП, 1 бр.Протокол
за извършена проверка, жалба, копие от справка от 20.01.2017г. за трудови възнаграждения
за периода от месец януари до месец ноември 2016г. на лицето, копие от справка
от 20.01.2017г. за трудови възнаграждения за периода от месец януари до месец
ноември 2016г., копие от Трудовия договор № 156/23.10.2002г., Допълнително споразумение
№29/03.01.2017г. Декларация, показанията на свидетелите В.П., Т.И. и Ц.П., имащи качество на
актосъставител и на свидетели присъствали при констатиране на нарушението и
съставяне на акта.
Съдът намира жалбата за подадена
в законоустановения срок по чл.59, ал.2 ЗАНН и разгледана по същество, същата е
процесуално допустима, но неоснователна по следните съображения:
В
разпоредбата на чл.404 ал.1 т.1 от КТ е предвидено
издаването на задължителни предписания на работодателите за отстраняване на
нарушенията на трудовото законодателство и др. В разпоредбата на чл.128
т.2 от КТ е регламентирано, че
работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа.
В
т.1 на
същия член е предвидено задължението на работодателя в уговорените срокове да
начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и
служителите за положения от тях труд.
Субектът, задължен да изплати трудовото възнаграждение на работника или служителя
по трудовото правоотношение, е работодателят. Работодателят е длъжен да
плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа. Това е основно задължение, като насрещна
престация за предоставената му и използвана от него работна сила на работника
или служителя. То е основният интерес на работника или служителя от създаването
на трудовото правоотношение. Задължението по чл.128
т.2 от КТ включва два основни
елемента: изплащане на трудовото
възнаграждение за извършената работа, съгласно уговореното в
колективния или индивидуалния трудов договор или със споразумение при
учредяване на трудовото правоотношение - при избор или конкурс, то включва,
както основното, така и допълнителните трудови възнаграждения (за прослужено
време, за извънреден и нощен труд, за научна степен, за ползване на чужд език в
работата и други подобни) и дължимост
на плащането на трудовото възнаграждение в "установените
срокове".
В
конкретния случай предписанието под №8
в Протокола от извършената проверка се отнася единствено до изплащане в
установеният в трудовият договор срок - на два пъти за предходен месец/ уговореното
трудово възнаграждение за месец октомври
2016г. на служителя - Л.П.Й.. в
размер на 388.21 лева. Нарушението е извършено на 01.12.2016г., тоест в първият
работен ден след установения в Допълнително Споразумение към трудов договор №156/23.10.2002г.
срок за изплащане на месечното възнаграждение.
Въпреки
изложеното от жалбоподателя съображение за изплатени възнаграждения за положеният труд в
непосредствена близост до датата на установяването на нарушението от
контролиращият орган настоящата съдебна инстанция счита, констатациите в
протокола за извършена проверка и отразеното, като съдържание в АУАН и НП, че
дължимите възнаграждения за положения труд на работниците и служителите в
дружеството и в частност на служителя Л.П.Й..
не са начислени във ведомостите за заплати и респективно изплатени, в рамките
на договорения срок, а именно - на два пъти за предходен месец тоест за месец октомври 2016г. за правилно
установено.
От
съвкупния анализ на доказателствата по делото се налага извода, че за
посоченият месец октомври 2016г. работодателят
е начислил, но не заплатил дължимото трудово възнаграждение на посоченият
служител.
Предвид изложеното
до тук съдът намира, че извършеното е безспорно нарушение по чл.128 т.2
от КТ, което се санкционира със санкцията предвидена в текста на чл.414
ал.1 от КТ.
Съгласно чл.414
ал.1 от КТ „Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото
законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице,
ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.”
Процесното
административно наказание е наложено при изложената по горе фактическа обстановка,
която в пълнота е възприета от административно-наказващия орган и
възпроизведена в процесното НП, и която се възприема и от настоящият състав на
съда, който въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства,
прима че жалбоподателя е осъществил съставът на визираното в АУАН и НП,
административно нарушение по чл.414, ал.1 от КТ, за което следва да бъде
санкциониран.
По делото безспорно
са установени извършването на административното нарушение, което е от вида на
формалните - т.е. безспорно е установено административното нарушение от
обективна страна. Процесното дружество е осъществило от обективна и субективна
страна състава на административното нарушение по чл.414, ал.1 от КТ, а именно:
в качеството си на работодател по смисъла на § 1 т.1 от ДР на КТ
не е изплатило полагащото се трудово възнаграждение за положен труд за месец октомври
2016г. в установеният в трудовият договор срок -
на два пъти за предходен месец/ уговореното трудово възнаграждение за месец октомври на служителя - Л.П.Й.. в размер на 388.21 лева, което е бил длъжен да стори, но реално не е - включително и до датата на
извършената на 24.01.2017г. проверка, и на съставяне на АУАН, или пък на
датата на съставяне на НП - 09.02.2017г. напротив изплащането на
дължимата сума е станало едва на 20.02.2017г. с платежно нареждане
приложено на л.5 от делото.
Съгласно чл.416,
ал.1, изр.2 от КТ редовно
съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на
противното.В настоящото производство не се събраха доказателства, които да
оборят изложените обвинителни факти в акта за установяване на административно
нарушение и обжалваното наказателно постановление.По делото няма доказателства
противни на така възприетата и изложена по – горе фактическа обстановка.Ето
защо и настоящият съдебен състав приема, че наказателното постановление е
издадено при спазване на административно производствените правила и при пълно
изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, като е дадена
правилна правна квалификация на нарушението и в този смисъл съдът не възприема
наведените съображения за допуснати процесуални нарушения при съставянето на
АУАН, и НП наведени в жалбата.
Изложените обстоятелства, са
преценени правилно от АНО, в аспекта на разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН,
като такива обуславящи налагането на санкция в размер на минимума предвиден в
закона, а именно 1500 лв.
В случая не е налице евентуален „маловажен случай” на адм.нарушение по чл.28
от ЗАНН, както се твърди от
изпълнителният директор на предприятието – жалбоподател К.. За маловажно нарушение в КТ има
предвиден изричен законов текст – чл.415”в”от КТ, който гласи – „За нарушение,
което може да бъде отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден
в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и
служители…” - за да са налице основанията за приложението
на визираната разпоредба то следва да са изпълнени изрично посочените
кумулативно две предпоставки – своевременно изплащане и липса на вредни последици за работниците. В
настоящия случай съдът приема, твърдението, че сумата е била изплатена на
работника своевременно за несъстоятелно, тъй като от данните по делото се
установява, че това се е случило едва на 20.02.2017г.,
тоест почти месец след констатиране на
нарушението и съставяне на АУАН, нещо повече сумата е преведена близо десет дни
след издаване на НП. Изводимо от изложеното е че не са налице условията по този
текст – за нарушението няма данни да е отстранено веднага и непосредствено след
констатирането му освен това са произтекли вредни последици за конкретният
работник на дружеството и неговото семейство, за който са налице реални
настъпили вредни последици изразяващи се в забавено с почти четири месеца
заплащане на заработено трудово възнаграждение. В тази насока съдът напълно
възприема и изложеното в Писмената Защита на Д”ИТ”-В. представена на съда.
Следва жалбата на фирма “Вратица В.” Ад гр.В., да се остави без уважение, като
изцяло неоснователна, а обжалваното НП се потвърди, като обосновано, правилно и
законосъобразно.
Затова и съдът ПОТВЪРДИ НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ №06-000726/09.02.2017г. на Директор на
Дирекция „Инспекция по труда”- В., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН.
При
гореизложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: