№ 374
гр. Велико Търново, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ивелина Солакова
при участието на секретаря Красимира Г. Илиева
като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Гражданско дело №
20244100100121 по описа за 2024 година
За да се произнесе, съобрази:
С исковата си молба ищцата твърди, че на 13.11. 2022г. е настъпило ПТП
между товарен автомобил марка Р. – 2021 с рег. № ... с прикачено полуремарке
„...“ с рег. № ... и лек автомобил „С.“ рег. № .... Твърди се, че изключителна
вина за настъпване на процесното ПТП носи водачът на товарен автомобил
марка Р. – 2021, като при произшествието е загинал нейният баща – Д.П.Т.,
който е управлявал лек автомобил „С.“. Подробно е описан механизмът на
процесното ПТП. Подробно е описан механизмът на настъпване на
произшествието. Ищцата твърди, че в резултат на виновно причинената смърт
на нейния баща, е претърпяла неимуществени вреди, като продължава да ги
търпи и към момента на подаване на исковата молба . Твърди се, че за товарен
автомобил марка Р. – 2021 към момента на процесното ПТП е имало валидно
сключена застраховка „гражданска отговорност “със застрахователно
дружество със седалище в Република Турция. Предвид това ищцата отправила
претенция към ответника по реда на чл. 380 от КЗ и ответникът й заплатил
обезщетение за претърпените от процесното ПТП неимуществени вреди в
размер на 120 000 лв. Това обезщетение ищцата счита за недостатъчно да
обезщети всички настъпили за нея неимуществени вреди, като тя счита, че
справедливият размер на обезщетението, което й се дължи е 200 000лв.
Предвид това се отправя молба към съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 80 000 лв. , представляваща
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в следствие на
процесното ПТП, ведно със законната лихва върху същата, считано от датата
на предявяване на застрахователната претенция- 17.10.2023г. до
окончателното й изплащане.
1
В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответникът
не оспорва наличието на предпоставките за ангажиране на неговата
отговорност за обезщетяване на неимуществени вреди, настъпили за ищцата
като пряка и непосредствена последица от процесното ПТП. Не оспорва, че
ищцата е предявила застрахователна претенция и че й е изплатил 120 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП. Счита, че
изплатеният от него размер на обезщетението е справедлив и обезщетява
всички настъпили за ищцата неимуществени вреди. Моли съда да отхвърли
предявените искове. При условията на евентуалност оспорва размера на
предявения иск като прекомерно завишен. Оспорва наличието на близка
връзка между ищцата и загиналия й баща, като сочи, че тя не е живеела с него
и това е повлияло на изградената помежду им връзка.
Великотърновският Окръжен съд, като взе предвид наведените в исковата
молба твърдения, отговора на ответника и като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на
чл. 12 от ГПК , приема за установено следното :
С определението си по чл. 140 от ГПК съдът е приел за безспорно между
страните наличието на виновно и противоправно поведение на водача н а
товарен автомобил марка Р. – 2021 за настъпване на процесния инцидент,
наличието на изключителна вина на този водач за настъпване на инцидента,
настъпилата смърт на бащата на ищцата, пряка причинна връзка между
смъртта му и процесното ПТП, наличието на валидно сключена застраховка
„гражданска отговорност “ за товарен автомобил марка Р. – 2021 към момента
на процесното ПТП със застраховател със седалище в Република Турция.
Доказано по делото е и и обстоятелството, че ответникът е заплатил на
ищцата сумата от 120 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените
от нея неимуществени вреди от смъртта на нейния баща в резултат на
процесното ПТП.
По делото са допуснати гласни доказателства- показанията на свидетелите
В.В.А. и Т.Т.Т.
Свидетелят А. твърди, че познава ищцата и е познавал нейния баща, който е
бил известен треньор по карате. Твърди, че преди смъртта на баща си ищцата
била контактна, но след това не е така . На погребението му тя била „ни жива,
ни умряла“. Синът й и мъжът й буквално я носели. Свидетелят твърди, че
ищцата и баща й били много близки, тя тренирала в неговата зала, като
свидетелят я познава от там. Синът й също тренирал, а помагал и за
тренировките на малките деца. Той бил отгледан от бащата на ищцата, защото
тя била много заета в работата си. През последните десет години свидетелят
често виждал ищцата в залата за тренировки на баща й, носела му храна, била
усмихната, грижела се за него. Когато имала почивка, тя идвала при баща си ,
за да се разтовари в залата и да го посети. Живеела близо до залата. Преди
смъртта на баща си ищцата била усмихната, но след това не била същата,
избягвала контакти с хората, била по- затворена. Съпругът й, който е лекар,
споделил със свидетеля, че пие успокоителни.
Свидетелят Т.Т. твърди, че познава добре ищцата, защото нейният баща му
2
бил треньор. През целия му обучителен период ищцата е посещавала залата,
излизали заедно. Свидетелят пътувал в автомобила, с който катастрофирали
заедно с треньора му. Той също бил пострадал, но в по- леко състояние.
Ищцата пристигнала в болницата няколко часа по- късно. Била през цялото
време в болницата, докато установили смъртта на баща й. Там била около
десет дни, като не излизала от стаята на баща си. Била много притеснена и в
момента, в който баща й починал, просто рухнала. На погребението била
толкова тъжна, че не можела дори да говори, била в много лошо психическо
състояние. След смъртта на баща си се затворила в себе си, а по принцип била
общителен и весел човек. Постоянно плачела и това продължило над половин
година. До ден днешен тя била все още много тъжна, защото имала много
здрава връзка с баща си. Въпреки че сега е по-добре, личи според свидетеля,
че трудно приема загубата. Ищата тренирала в клуба на баща си, който бил
любвеобилен човек и обичал много дъщеря си. Въпреки че тя била заета с
работата си, поддържала постоянна комуникация с баща си. Тя била
единствената му дъщеря и цял живот са били заедно. Загиналият баща на
ищцата Тренков бил един от основоположниците на школата по карате в
България, бил много влиятелен човек, много отзивчив. Бил добър човек, весел,
добър приятел. След смъртта му дъщеря му се променила, затворила се в
себеси, не била весела както преди. До ден днешен според свидетеля не е
успяла да преодолее загубата му. Непосредствено след неговата смърт тя не
искала да комуникира с никого, нямала сила да говори.
При тези данни от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 511, ал. 3 вр. ал 1, т. 2 от КЗ, обективно
съединен с иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, който е основателен и доказан до размер
от 30 000 лв. В останалата си част, за разликата до претендираните общо 80
000 лв. Искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
Съображенията на съда в насока горните изводи са следните :
По делото не е спорно, че бащата на ищцата Д.П.Т. е загинал при настъпило на
на 13.11. 2022г. е настъпило ПТП между товарен автомобил марка Р. – 2021 с
рег. № ... с прикачено полуремарке „...“ с рег. № ... и лек автомобил „С.“ рег. №
..., управляван от загиналия. Установено е, че изключителна вина за
настъпване на процесното ПТП носи водачът на товарен автомобил марка Р. –
2021, който е признат за виновен с влязла в сила присъда по нохд № 8/
27.02.2023Г. ПО нохд № 14/2023Г. НА на ВТОС в това, че на 13.11.2022 г., на път II
- 55 (Гурково - В. Търново), при км. 32+200, с посока на движение от гр. Гурково към гр. В.
Търново, при управление на моторно превозно средство - т.а. „Р.“ с рег. № ... с прикачено
полуремарке „...“ с рег. № ..., нарушил правилото за безопасно движение по пътищата,
регламентирано в чл. 21, ал. 2, вр. с ал.1 от ЗДвП - при избиране на скоростта на движението си от
82 км/ч. превишил максимално допустимата за съответния пътен участък разрешена за движение
скоростот 50 км./ч. при условията на мокра настилка в резултат на дъждовалеж, установена с пътни
знаци „В 26“ и „Т 14.1“, и в резултат на това допуснал настъпването на пътнотранспортно
произшествие, с което по непредпазливост причинил смъртта на Д.П.Т. от гр. Хасково - водач на
л.а. „С.Д.“ с рег. ..., както и телесни повреди на повече от едно лице- престъпление по чл. 343, ал. 4,
вр. ал. 3, б. „Б“, пр. 1, вр. ал. 1, б. „Б“ и б „В“, вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3, от НК.
С оглед разпоредбата на чл. 300 от ГПК съдът е задължен да се съобрази с
присъдата по въпросите за това дали е извършено деянието, неговата
3
противоправност и виновността на дееца. Смъртта на бащата на ищцата е
настъпила като пряка и непосредствена последица от виновното и
противоправно поведение на водача на товарен автомобил марка „Р.- 2021“. В
случая причинената смърт се явява и част от фактическия състав на
престъплението, в чието извършване е признат за виновен водачът на товарен
автомобил Р. -2021 и присъдата, постановена спрямо него, се явява
задължителна за гражданския съд и в тази й част.
Не е спорно и че за товарен автомобил марка Р. – 2021 към момента на
процесното ПТП е имало валидно сключена застраховка „гражданска
отговорност “със застрахователно дружество със седалище в Република
Турция. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че
ищцата е претърпяла неимуществени вреди, които са настъпили в следствие
смъртта на нейния баща. За тяхното овъзмездяване тя е отправила
застрахователна претенция към ответника, който е приел претенцията и е
определил обезщетение в размер на 120 000 лв. Приемайки претенцията на
ищцата и определяйки обезщетение ответникът е признал, че са налице
предпоставките за ангажиране на неговата отговорност по реда на чл. 511 от
КЗ. В случая ищцата е изразила несъгласие с определения от ответника размер
на дължимото й се обезщетение и за нея е налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск, с който тя претендира заплащането на
обезщетение за вреди в размер по – висок от определения от ответника по реда
на чл. 511,ал. 1 т. 2 от КЗ, при условията на чл. 511, ал. 3 от КЗ.
Относно размера на дължимото се на ищцата обезщетение за претърпените
неимуществени вреди съдът намира, че справедливият размер на това
обезщетение е общо 150 000 лв. За да достигне до този извод, съдът взе
предвид обстоятелството, че ищцата е била единствена дъщеря на загиналия
Д.Т., като помежду им е съществувала много силна емоционална
привързаност до деня на неговата смърт. Възражението на ответника, че
ищцата е живеела отделно от загиналия, че е имала свое семейство и че оттам
не е имала такива отношения с баща си, които да обуславят размер на
обезщетението по-висок от изплатения от него, не е основателно.
Показанията и на двамата разпитани по делото свидетели, които съдът
кредитира изцяло като безпротиворечиви и достоверни, установяват, че
ищцата е живеела в едно и също населено място със своя баща, в близост до
залата, където той е упражнявал ежедневно своята професия - треньор по
карате. Тя е споделяла неговите интереси, като е посещавала залата не само за
да тренира, но и да го вижда. Проявявала е синовна обич и грижа, като му е
носела храна, поддържала е връзка с него въпреки ангажираността и
отдадеността си на своята професия. Предвид това съдът намира, че макар по
делото да е установено, че ищцата е имала свое семейство и е живеела
отделно от своя баща, връзката баща – дъщеря помежду им е била
изключително силна и не е прекъсвана. За това говори и обстоятелството, че
тя е пристигнала в лечебното заведение, където баща й е бил настанен след
катастрофата незабавно и в продължение на десет дни е била неотлъчно до
него до самата му смърт, като е била изключително притеснена от случилото
се.
4
Двамата свидетели установяват, че смъртта на баща й се е отразила
изключително негативно на емоционалното състояние и психиката на ищцата.
Тя буквално е рухнала след неговата кончина, била е изключително стресирана
и тъжна. В период продължил почти година и половина тя е скърбила за баща
си и нейната скръб е била очевидна – променила поведението си и от весел и
общителен човек станала затворена и отказвала да комуникира с други хора.
Интензитетът на негативните емоции, които ищцата е преживяла в следствие
смъртта на своя баща и тяхната продължителност обосновават извода, че
справедливият размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди,
което се дължи на ищцата е 150000 лв. Този размер съдът определи като взе
предвид и икономическата обстановка в страната към датата на процесното
ПТП – 13.11.2022г.
Ответникът е изплатил на ищцата обезщетение в размер на 120000лв. , като
тази сума следва да се приспадне от дължимото й се обезщетение и
ответникът следва да бъде осъден да й заплати още 30 000лв. Претенцията й
се явява основателна до този размер. За разликата до пълния претендиран
размер от 80 000лв. искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
Следва върху дължимото се обезщетение да бъде присъдена и законната
лихва, считано от датата на предявяване на претенцията за изплащане на
застрахователно обезщетение пред ответника- 17.10.2023г. до окончателното
му изплащане.
При този изход на делото ответникът, на основание чл. 38 , ал. 2 от Закона за
адвокатурата, следва да заплати в полза на адвокат Л. Л. – АК Хасково
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство и защита на
ищцата пред първата инстанция в размер на 2644 лв. съразмерно уважената
част от исковете.
На свой ред ищцата следва да заплати в полза на ответника разноски по
водене на делото пред първата инстанция в размер на 5406 лв. –
възнаграждение за един адвокат, съразмерно отхвърлената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт държавна такса върху уважените искове в размер на 1250 лв.
Водим от горното , Великотърновският Окръжен съд,
О
РЕШИ:
ОСЪЖДА Сдружение „ НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ
АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, ЕИК ... да заплати на Б. Д. В., ЕГН
********** сумата от 30 000 лв. ( тридесет хиляди лева) представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща й
Д.П.Т., настъпила в следствие на ПТП от 13.11.2022г. между товарен
автомобил марка Р. – 2021 с рег. № ... с прикачено полуремарке „...“ с рег. № ...
и лек автомобил „С.“ рег. № ... , ведно със законната лихва върху същата,
5
считано от 17.10.2023г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ обективно съединените искове с правно основание чл. 511, ал. 3,
вр. а. 1, т. 2 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от Б. Д. В., ЕГН
********** против Сдружение „ НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ
АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, ЕИК ... за разликата между
присъдените общо 30 000лв. и претендираните 80 000лв. като неоснователни
и недоказани.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, Сдружение „
НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ
ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, ЕИК ... да заплати на адвокат сумата от 2644 лв.( две
хиляди шестстотин четиридесет и четири лева ) възнаграждение за
осъществено процесуално представителство и защита на пред първата
инстанция, съразмерно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Б. Д. В., ЕГН ********** да заплати на Сдружение „
НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ
ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, ЕИК ... сумата от 5406 лв.( пет хиляди четиристотин и
шест лева) разноски по водене на делото пред първата инстанция, съразмерно
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Сдружение „ НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ
АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, ЕИК ... да заплати в полза на
Окръжен съд- Велико Търново държавна такса върху уважените искове в
размер на 1250 лв.( хиляда двеста и петдесет лева) , както и пет лева в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред ВТАС.
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________
6