№ 542
гр. Монтана, 01.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИСКРЕН БОРИСОВ
при участието на секретаря С. СТ. СТАНИШЕВА
като разгледа докладваното от ИСКРЕН БОРИСОВ Частно гражданско дело
№ 20251630100932 по описа за 2025 година
Производството по реда на чл. 530 и сл. от ГПК във вр. чл. 51 и чл. 49 от
ЗН.
Производството е образувано по молба от "Банка ДСК" ЕАД, ЕИК ххх,
със седалище и адрес на управление гр. София, район "Оборище", ул.
"Московска", № 19 с правно основание чл. 51 ЗНасл. с искане за предоставяне
на срок на законните наследници на И. М., починала на 24.08.2016 г. за
приемане на наследството на наследодателя си или за отказ от него.
С разпореждане производството по делото е оставено без движение,
като на молителя е указано да отстрани нередовностите по сезирането. Със
същото разпореждане е посочена последицата на прекратяване на
производството при неизпълнение на указанията на съда.
Заявява, че съгласно издаденото удостоверение за наследници,
починалият е оставил следните законни наследници: П. М. и Н. Н..
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събра
необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна
страна и ги прецени в тяхната съвкупност, съгласно изоставанията на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
В съдебно заседание, ответниците са били редовно уведомени, но не са
1
се явили
Молителят "Банка ДСК" ЕАД гр. София е заинтересовано лице по
смисъла на чл. 51, ал. 1 от ЗН и има право да иска от районния съдия, след
като призове лицата, които имат право да наследяват, да им определи срок, за
да заявят приемат ли наследството.
При тези данни, наследството на Д.А.И. се явява открито към датата на
смъртта – 24.08.2016 г. г., по последното местожителство в гр. Монтана,
като нейни наследници по закон към настоящия момент са ответниците П. М.
и Н. Н..
В съдебната практика /напр. Определение № 315 от 23.06.2015 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 3092/2015 г., I г. о., ГК; Определение № 184 от 2.11.2017 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 3684/2017 г., II г. о., ГК; Определение № 60167 от
21.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3133/2021 г., I г. о., ГК и др. /
непротиворечиво се приема, че по своята правна същност производството по
чл. 51 ЗН е охранително, тъй като е едностранно, безспорно и не дава защита
на накърнено гражданско право, а оказва съдействие на молителя при
упражняване на граждански права. Молбата може да бъде подадена от всяко
заинтересовано лице, т. е. всяко лице, което има правен интерес да бъдат
определени лицата, имащи права върху имуществото, останало след смъртта
на наследодателя. Такъв интерес имат не само наследниците по закон и
завещание /Определение № 315 от 23.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. №
3092/2015 г., I г. о., ГК/, но и кредиторите на наследството /Определение №
210 от 15.12.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3625/2020 г., II г. о., ГК и др. /.
Издадените в това производство актове не формират сила на пресъдено
нещо, вкл. и по въпросите налице ли е право на наследяване, съответно
придобити ли са права на основание наследствено правоприемство.
Съгласно чл. 48 и сл. от ЗН, наследството се придобива с приемането му,
което произвежда действие от откриването на наследството – с писмено
заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството;
извършване на действие от страна на наследника, което несъмнено предполага
неговото намерение да приеме наследството или, когато укрие наследствено
имущество (в последната хипотеза наследникът губи правото на наследствен
дял от укритото имущество). Наследниците, които са приели наследството,
отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете,
2
които получават. Наследник, който е приел наследството по опис, отговаря
само до размера на полученото наследство. За да се ангажира отговорността
на наследниците на починало лице за негови задължения е необходимо,
съгласно чл. 60 от ЗН, те да са приели наследството. Наследството се приема
по указания в чл. 49 от ЗН ред – изрично с писмено заявление до районния
съдия, в района на който е открито наследството, което се вписва в особена за
това книга, както и мълчаливо- чрез извършване на действие, което несъмнено
предполага намерението на наследника да приеме наследството
/конклудентни действия/. Според разясненията, дадени в т. 14 на ППВС №
4/1964 г. на ВС, мълчаливо приемане е налице, когато от действията на
наследника се разбира непоколебимото му намерение да приеме наследството.
Според чл. 51 от ЗН по искане на всеки заинтересуван, районният съдия,
след като призове лицето, което има право да наследява, му определя срок, за
да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Ако в дадения му срок
наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството.
Изявлението на наследника се вписва в книгата, предвидена в чл. 49, ал. 1 от
ЗН.
В процесния случай, молителят е заинтересовано лице по смисъла на чл.
51, ал. 1 от ЗН и има право да иска от районния съдия, след като призове
лицата, които имат право да наследяват, да им определи срок, за да заявят
приемат ли наследството на починалия длъжник.
Съгласно изискванията на чл. 51, ал. 1 от ЗН, съдът е дал срок на
наследниците, за да заявят приемат ли наследството или се отказват от него.
Видно от направените служебно справки се установява, че двамата
наследници са направили отказ от наследството преди образуване на делото.
С определение № 37 от 18.03.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 418/2021 гг., I г. о.,
ГК е разгледан процесуалноправния въпрос относно съотношението на
специалните за охранителните производства правила спрямо общите
гражданско правни такива. В цитираното определение е прието, че спрямо
охранителното производство по чл. 51 ЗН, освен специалните правила за тези
производства, съгласно чл. 540 ГПК субсидиарно са приложими и правилата
на исковото, с изключение на чл. 207-266 и чл. 303- 338.
Доктрината и съдебната практика приемат последователно, че допустимостта
включва наличието на предпоставки и отсъствието на пречки за
3
съществуването и надлежното упражняване на правото на иск (за
охранителното производство на правото на молба). Такова съответно правило
е предвидено в разпоредбата на чл. 130 ГПК, което предвижда, че когато при
проверка на исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е
недопустим, той връща исковата молба.
Според цитираната съдебна практика основанията за прекратяване на
охранителните производства са специални такива, но субсидиарно са
приложими и общите основания за това. Ето защо и спрямо охранителните
производства стои въпросът относно наличието на правен интерес като
положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за
наличието на която съдът следи във всяко положение на делото до
приключването му.
Интересът от производството се извежда от фактическите твърдения на
молителя и обстоятелствата, на които основава молбата си с исканото
съдействие, но с оглед на конкретното охранително производство интересът от
него следва да се изведе от целта на производството – да се внесе яснота по
отношение на кръга от наследниците на едно лице, от призованите да
наследят, които са приели наследството, за да се внесе яснота за кредитора
спрямо кое лице да насочи претенцията си.
Приемането на наследството нормативно е установено по два алтернативни и
напълно самостоятелни един спрямо друг начини – изрично с вписване в
съответната за това книга в районния съд, в който е открито наследството /чл.
49, ал. 1 ЗН/ или с конклудентни действия / чл. 49, ал. 2 ЗН/ - с извършване на
действие от наследник, което несъмнено предполага намерението му да
приеме наследството. Извършването на действия на разпореждане с
имущество от наследствената маса, каквато е продажбата на лек автомобил на
наследодател, безспорно представлява приемане на наследството с
конклудентни действия. Приемането на наследствено имущество, независимо
по кой от алтернативните начини по чл. 49 ЗН, има обратно действие – към
датата на откриване на наследството /чл. 1 ЗН/, но ако това е станало преди
приключване на производството по чл. 51 ЗН и този факт бъде установен в
охранителното производство към този момент за молителя отпада правния
интерес, доколкото целта на производството е вече реализирана – налице е
възникнала яснота по отношение на кръга от призованите към наследяване и
4
приели респ. отказали се от наследството наследници, както и начина, по
който това е станало.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 932 по описа на Районен
съд Монтана за 2025 година, образувано по молба от "Банка ДСК" ЕАД, ЕИК
ххх, със седалище и адрес на управление гр. София, район "Оборище", ул.
"Московска", № 19 с правно основание чл. 51 ЗНасл. с искане да се призоват
наследницити от първи ред П. С. М., ЕГН ********** - син, и Н. С. Н., ЕГН
********** – син, за да заявят дали приемат или се отказват от наследството
на И. Н. М., ЕГН 34012363275, починала на 24.08.2016 г.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Монтана в
едноседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5