Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. София, 31.12.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 15 състав, в
публичното заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и двадесет и
първа година, в състав:
Съдия: ГАЛЯ
ВЪЛКОВА
при секретаря Снежана Т., като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12566 по описа на съда за 2018 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано е по искова молба от „Ю.Б.“ АД, с която са предявени срещу М.Х.Н.,
искове, както следва:
- иск с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал.
1 ТЗ за сумата от 23126,78 евро, представляваща вземане за неплатена заета сума
за периода 03.10.2017 г. – 26.09.2018 г. по договор за кредит за покупка и
довършване на недвижим имот HL14443 от
25.10.2006 г., ведно със законна лихва от 27.09.2018 г. до окончателното
плащане;
- иск с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал.
2 ТЗ за сумата от 177,99 евро, представляваща възнаградителна
лихва за периода 03.07.2018 г. – 09.08.2018 г. по договор за кредит за покупка
и довършване на недвижим имот HL14443 от
25.10.2006 г.;
- иск с правно основание по чл. 92,
ал. 1 ЗЗД за сумата от 466,39 евро, представляваща неустойка за забава за периода
03.08.2018 г. – 26.09.2018 г. по договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот HL14443 от 25.10.2006 г.;
- иск с правно основание чл. 79, ал.
1 вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ за сумата от 120,01 лв.,
представляващи разноски по кредита – нотариални такси за изпращане на покани за
периода 19.09.2018 г. – 26.09.2018 г. относно договор за кредит за покупка и довършване на недвижим
имот HL14443 от 25.10.2006 г., ведно със законна лихва от
27.09.2018 г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на основание процесния
договор за кредит е предоставил
на ответника кредит в размер на 26000 евро за покупка и довършване на недвижим
имот – апартамент за срок от 300 месеца, считано от датата на откриване на
заемната сметка по кредита при условията, предвидени в договора. Вземането по процесния договор за кредит е прехвърлено на „Б.Р.С.“ АД с
договор от 03.10.2007 г., за което длъжникът е уведомен на 30.11.2017 г. чрез
пълномощника Г.М.Н.. С допълнително споразумение към договора за кредит от
12.07.2010 г. „Б.Р.С.“ АД и ответника са изменили първоначално уговорените
условия на договора за кредит. С договор за прехвърляне на вземания от
05.03.2014 г. „Б.Р.С.“ АД е прехвърлило обратно на банката вземанията по процесния договор за кредит, за което длъжникът е уведомен
на 29.05.2018 г. лично. Поради забава в плащането на 10 бр. вноски по главница
и 1 бр. вноска по лихва, на осн. чл. 18 от договора
за кредит е обявил кредита за изцяло предсрочно изискуем с покана до
кредитополучателя, връчена лично на 09.08.2018 г. на ответника. Твърди, че до
момента задълженията по кредита не са погасени. Претендира разноски.
Ответникът не е подал отговор в законоустановения
срок. В срок е направил искане да му бъдат присъдени разноски.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл. 79, ал. 1, вр.
чл. 430, ал. 1 ТЗ
за сумата от 23126,78 евро, представляваща вземане за неплатена заета сума:
От процесния Договор за
кредит за покупка и довършване на недвижим имот HL14443 от 25.10.2006 г. се установява, че
между банката - ищец (с предходно наименование „Българска пощенска банка“ АД) и
ответника е възникнало правоотношение по договор за банков кредит, по силата на
което ищецът се е задължил да предостави на кредитополучателя кредит в размер
на 26000 евро, от които: 6000 евро за покупка на описан в договора недвижим
имот (апартамент), 18000 евро за други разплащания, 2000 евро за довършване на
описания в договора недвижим имот (апартамент) (чл. 1, ал. 1); договорено е, че
разрешеният кредит се усвоява по сметка на кредитополучателя в банка (чл. 2,
ал. 1) на два транша със суми от 24000 евро и 2000 евро след изпълнение на
условията, описани в договора (чл. 2 от договора);
крайният срок за погасяване на погасяване на кредита е 300 месеца, считано от
датата на откриване на заемната сметка по кредита (чл. 5, ал. 1).
От приетото заключение на вещото лице по допуснатата
съдебно – счетоводна експертиза се установява, че банката е предоставила по
договорената сметка на кредитополучателя договорената сума на два транша –
25200 евро са предоставени на 25200 евро, а остатъкът от 800 евро – са
предоставени на 06.11.2006 г. Следователно, банката
е изпълнила задължението си по договора да предостави на кредитополучателя
уговорената в договора за кредит сума, а за последният е възникнало
задължението да я върне.
Установява
се от приложения договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от
03.10.2007 г. и приложение към него, че банката е прехвърлила на „Б.Р.С.“ АД
вземането си по процесния договор за кредит, а с
Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 05.03.2014 г. и
приложение към него „Б.Р.С.“ АД е прехвърлило вземането по процесния
договор за кредит на банката. Установява се от приложената нотариална покана с
рег. № 14511/14.11.2017 г., акт 166, том IX на
нотариус В.М., с рег. 053 на НК, че на 19.12.2017 г. ищецът, като цедент по първата цесия, е връчил на ответника, чрез негов
пълномощник, уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършената цесия. Освен това,
от писмените доказателства по делото се установява, че на 12.07.2010 г. „Б.Р.С.“
АД и длъжника по кредита са
сключили допълнителното
споразумение, с което преуреждат първоначално
договорените условия по съществуващия кредит (чл. 10 от
споразумението) като изрично „Б.Р.С.“ АД е посочен като кредитор по договора за
кредит. Не се твърди, а и не се доказва по делото ответникът да е сключил с „Б.Р.С.“ АД друг договор за кредит, идентичен по номер с процесния и споразумението
да е към този друг договор. Ясно изразена е волята на ответника с допълнителното
споразумение да бъдат изменени клаузи в процесния
договор за кредит с новия кредитор. Изявлението за знание за извършената цесия
е извънсъдебно признание на неизгоден за ответника факт и оценката му, наред
със сключеното допълнително споразумение, доказва, че ответникът е били
уведомен за извършената цесия още към датата на сключване на допълнителното
споразумение. Установява се от приложената
нотариална покана с акт 150, том III, с рег. № 5493/16.05.2018 г. на нотариус В.М., с рег. 053 на НК, че на 25.06.2018
г. „Б.Р.С.“ АД, като цедент по втората цесия, е
връчил на ответника, лично, уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършената
цесия. Освен това, от приложеното по делото допълнително споразумение към процесния договор за кредит се установява, че на 10.05.2014
г. „Ю.Б.“ АД и длъжника по кредита са сключили
допълнителното споразумение, с което преуреждат
първоначално договорените условия по съществуващия кредит (чл. 10 от
споразумението) като изрично „Ю.Б.“ АД е посочен като кредитор по договора за
кредит. Не се твърди, а и не се доказва по делото ответникът да е сключил с „Ю.Б.“ АД друг договор за кредит, идентичен по номер с процесния и споразумението
да е към този друг договор. Ясно изразена е волята на ответника с
допълнителното споразумение да бъдат изменени клаузи в процесния
договор за кредит с кредитора „Ю.Б.“ АД. Изявлението за
знание за извършената цесия е извънсъдебно признание на неизгоден за ответника
факт и оценката му, наред със сключеното допълнително споразумение, доказва, че
ответникът е били уведомен за извършената цесия още към датата на сключване на
допълнителното споразумение. Следователно, още към датата на допълнителното
споразумение, ответникът е знае за прехвърляне на вземането към „Ю.Б.“ АД Следователно,
по делото е установена материалноправната и
процесуалноправна легитимация на банката да предяви исковете срещу ответниците по делото.
Относно
съществуването на претендираното вземане и неговия размер:
Ответникът е физическо лице, на което по
силата на сключения с банката договор е предоставен банков кредит за покупка на
апартамент, за други разплащания и за довършване на описания по-горе недвижим
имот. Не се твърди, а и от събраните по делото доказателства не се установява
кредитът да е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност
от страна на ответника, поради което същите имат качеството на потребители по
см. на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а банката –
ответник съответно се явява търговец по см. на пар.
13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Следователно, за ответниците
са приложими разпоредбите за защита на потребителите в същия закон.
С процесния
договор за кредит страните са се споразумели, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката
годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на банката за жилищни
кредити в евро, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс
договорна надбавка от 0,5 (нула цяло и пет десети) пункта; към момента на
сключване на договора БЛП на банката за жилищни кредити в евро е в размер на 6
% (шест) процента (чл. 3, ал. 1 от договора) като дължимите лихви се начисляват
от датата на първото усвояване на суми по кредита (чл. 3, ал. 2 от договора);
при просрочие на дължимите погасителни вноски, както
и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи лихва в
размер на сбора от лихвата за редовна главница, договорена за съответния период
за издължаване на кредита, съгласно ал. 1 плюс наказателна надбавка от 10
(десет) пункта (чл. 3, ал. 3 от договора); действащият БЛП на
банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в него стават
незабавно задължителни за страните; банката уведомява кредитополучателя за
новия размер на БЛП за жилищни кредити в евро и датата, от която той е в сила,
чрез обявяване им на видно място в банковите салони; договорените в договора
надбавки не се променят (чл. 3, ал. 5 от договора); кредитът се погасява на равни месечни вноски, включващи
главница и лихва, с размер на всяка вноска 175,55 евро (чл. 6, ал. 1 от договора) като погасяването се извършва във валутата, в която
кредитът е разрешен (чл. 6, ал. 2 от договора);
в случай, че по време на действието на договора банката промени БЛП за жилищни
кредити в евро, размерът на погасителните вноски, определен в ал. 1, т. 1 се
променя автоматично, в съответствие с промяната за което кредитополучателят, с
подписването на настоящия договор, дава своето неотменимо и безусловно съгласие
(чл. 6, ал. 3 от договора); погасителните вноски се изплащат ежемесечно (чл. 7, ал. 1
от договора); ако падежът на погасителна вноска съвпадне с неприсъствен
ден, тя следва да бъде направена в последния работен ден преди падежа (чл. 7,
ал. 2 от договора).
Клаузата на чл. 3, ал.
1 касае цената на договора - определянето на размера на възнаградителната
лихва като сбор от две компонентни – константна надбавка (1 пункт) и БЛП на
банката за жилищни кредити в евро (6 % към момента на сключване на договора).
От текста на клаузата се установява, че страните са били наясно с
действащия БЛП за жилищни
кредити в евро и като са го посочили конкретно, както и с конкретното
посочване на договорната надбавка, са определили по ясен и разбираем начин
размерът на възнаградителната лихва и поради това, и
доколкото се касае за цена на договора, въпросът за неравноправността на
клаузата в коментираната част не следва да се разглежда (арг.
чл. 145, ал. 2 ЗЗП). Клаузата, обаче, е неравноправна в частта, че годишната
лихва се определя от „приложимия БЛП, валиден за съответния период на начисляване
на лихвата“, т.к с всяка промяна на приложимия БЛП би се променяла и
приложимата възнаградителна лихва като в договора не
са посочени конкретните критерии, на основание на които банката ще може да
променя лихвения процент. Тази част от спорната клауза представлява хипотеза на
неравноправна клауза, изрично регламентирана в чл. 143, ал. 2, т. 11 ЗЗП.
В случая, не е налице
фактическият състав на изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП - сделките с
ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е
свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на
лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или
доставчика на финансови услуги. Основният критерий за приложението на посоченото
изключение е изменението на цената да се дължи на външни причини, които не
зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени от
въздействието на свободния пазар и/или от държавен регулатор. Уговорената
неиндивидуално в договора за кредит възможност за едностранно увеличаване от
страна на банката на първоначално съгласувания размер на базовия лихвен
процент, при необявени предварително и невключени като част от съдържанието на
договора ясни правила за условията, при които този размер може да се променя до
пълното погасяване на кредита, не отговаря на изискването за добросъвестност,
поради което по отношение на тази клауза изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗПП е неприложимо (в т.см. решение № 205/07.11.2016 г. по т. д. № 154/2016 г. на
ВКС, ТК, I ТО). В тази връзка, с оглед изложеното за липса на ясно,
недвусмислено и подробно описан в договора метод за промяна на лихвата,
предпоставката „добросъвестност“ на търговеца не е налице и същият не може да
се ползва от коментираното изключение
В разглеждания случай
не е налице и фактическият състав на изключението по чл. 144, ал. 2, т. 1 ЗЗП:
1) доставчикът на финансовата услуга да е поел задължението да уведоми другата
страна за извършените без предизвестие едностранни промени в лихвения процент в
7-дневен срок и 2) другата страна по договора да има право незабавно да го
прекрати. Това е така, защото втората от посочените предпоставки не е уговорена
- в процесния договор липсва клауза, която предоставя
такава възможност на потребителя. Извод в друг смисъл не произтича и от
клаузите на чл. 8 от договора. Последните не установяват правото на потребителя
да прекрати договора в хипотеза на едностранно увеличение на възнаградителната лихва. Същите предвиждат единствено
възможност за кредитополучателя да изплати предсрочно дълга по кредита- изцяло
или частично. Правото на потребителя едностранно да прекрати договора съгласно
чл. 144, ал. 2, т. 1 ЗЗП налага прекратяването на договорната връзка да може да
се упражни свободно, т.е. без за потребителя да се пораждат насрещни
неблагоприятни последици, като заплащане на допълнителни такси, лихви,
комисионни и т.н., каквато именно такса е предвидена в чл. 8, ал. 2 от договора
- 4 % върху размера на предсрочно погасената главница.
Не е доказано
коментираната част от клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора да е индивидуално
уговорена, поради което, на осн. чл. 146, ал. 1 ЗЗД е
нищожна. Доколкото клаузата касае съществен елемент на договора за кредит
(цената на договора) и доколкото при неприлагане на коментираната част от
клаузата, се запазва уговорката за дължима възнаградителна
лихва с определен размер, съставът приема, че сделката би била сключена и без
недействителната й част (арг. чл. 26, ал. 4 ЗЗД,
чл.146, ал.5 ЗЗП). Клаузата на чл. 3, ал. 1 в отношенията между страните следва
да се приложи без приетата за нищожна част, т.е., че кредитополучателят дължи
на банката годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на банката
за жилищни кредити в евро (БЛП) към момента на сключване на настоящия договор -
6 % плюс договорна надбавка от 0,5 пункт (общо 6,5 % на годишна база). Така
прочетена останалата част от клаузата (без частта, която е нищожна) е ясна и
разбираема за средния потребител и не е неравноправна.
Поради това, че е
нищожна клаузата на ал. 1 на чл. 3 в частта за приложимия БЛП, „валиден за
съответния период на начисляване на лихвата“, съответно нищожна е клаузата на
ал. 3 на чл. 3 за определяне на неустойката за забава на месечните вноски в
частта за размерът на лихвата за редовна главница, „договорена за съответния
период на издължаване на кредита“. Клаузата на чл. 3, ал. 3 в отношенията между
страните следва да се приложи без приетата за нищожна част, т.е., че при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при
предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи лихва в размер на
сбора от лихвата за редовна главница (т.е. 6,5%) плюс наказателна надбавка от
10 (десет) пункта). Така прочетена клаузата е ясна и разбираема и не е
неравноправна.
Относно клаузата на ал.
5 на чл. 3 от договора: в договора не са посочени критериите, при които банката
ще може да променя БЛП и поради това, не отговарят на изискванията за яснота и
разбираемост. Поради това, макар, че клаузата касае цена на договора, подлежи
на преценка за неравноправност (арг. чл. 145, ал. 2
ЗЗП). Възнаградителната лихва е цената за
предоставената заемна сума. Клаузата на договора покрива хипотеза на
едностранна промяна от търговеца на характеристиките на стоката или услугата
без основание, изрично регламентирана като неравноправна в чл. 143, ал. 2, т.
11 ЗЗП. От събраните доказателства не се установява клаузата да е индивидуално
уговорена, съответно – приложима е разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Следователно, клаузата е нищожна.
Доколкото промяната на
размера на погасителните вноски е обвързана от недопустима промяна на БЛП (вж.
аргументите по-горе относно нищожност на клаузата чл.3, ал. 5 от договора),
клаузата на чл. 6, ал.3 е също нищожна.
Съгласно чл. 8 кредитополучателят може да изплати дълга по кредита
предсрочно – изцяло или частично, въз основа на писмена молба до банката (по
образец) (чл. 8, ал. 1 от договора); при частично или пълно предсрочно погасяване на кредита,
кредитополучателят дължи такса в размер на 4% върху размера на предсрочно
погасената главница (чл. 8, ал. 2 от договора); кредитополучателят не дължи такса при
предсрочно погасяване в размер до две месечни погасителни вноски, когато то се
извършва еднократно в рамките на една календарна година (чл. 8, ал. 3 от
договора); таксата по ал. 2 се удържа в момента на погасяването (чл. 8, ал. 4
от договора). Част от заемната сума по договора за кредит е предоставена за
покупка на недвижим имот (вж. чл. 1, ал. 1) като кредитът е обезпечен с този
имот (чл. 13, ал. 1 от договора).
Следователно, за процесния договор са приложими
разпоредбите на ЗКНИП (арг. чл.1 ЗКНИП). Съгласно чл.
41, ал. 4 ЗКНИП кредиторът няма право на обезщетение или неустойка при
предсрочно погасяване на договор за кредит, когато кредитът е погасен след
изплащане на 12 месечни погасителни вноски от усвояването му като съгласно ал.
3 при предсрочно погасяване преди изплащане на 12 месечни погасителни вноски от
усвояването на кредита, кредиторът има право на справедливо и обективно обосновано
обезщетение за евентуалните разходи, които са пряко свързани с предсрочното
погасяване на кредита, в размер до едно на сто от предсрочно погасената сума по
кредита. Разпоредбите чл. 41 на ЗКНИП се прилагат и за договорите за кредит за
недвижими имоти, сключени с потребители, преди датата на влизане в сила на
закона (арг. §4 ПЗР) Следователно, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. първо
ЗЗД клаузата на чл. 8, ал. 2 е нищожна в частта, предвиждаща обезщетение за
предсрочно погасяване след изплащане на 12 месечни погасителни вноски от
усвояването на кредита, а преди изплащането на 12 месечни погасителни вноски –
за сумата надвишаваща размер на 1% върху размер на предсрочно погасената сума
по кредита. Освен това, клаузата на чл. 8, ал. 2 е изцяло нищожна и като
неравноправна и неиндивидуално договорена. Преценката за неравноправност следва
от конкретната уговорка в договора, предвиждаща заплащане на такса в размер на
4% върху размера на предсрочно погасената главница. Определеният размер на
обезщетението се явява необосновано висок, сравнен с размера на
възнаграждението на търговеца и с правото на потребителя по всяко време да
погаси задължението си и да се освободи от лихвите и другите разноски по
кредита. Уговорената такса в посочения размер би могла да има възпиращ ефект
относно предсрочното погасяване на кредита и като резултат накърняване на
правото на потребителя да изпълни задължението преди срока и да се освободи в
значителен размер от дължимите лихви и разходи по кредита. Уговорката за такса
в размер на 4% върху погасената част от кредита е във вреда на потребителя,
противоречи на добросъвестността и може да има за резултат създаване на
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя
(в т. см. решение № 87 по т.д.№848/2017г. на ВКС, ТК, І т.о.). Следователно,
клаузата на чл.8, ал. 2 е неравноправна на осн. чл.
143, ал. 1 ЗЗП. Не е доказано, че клаузата е индивидуално уговорена, съответно
– клаузата е нищожна на осн. 146, ал. 1 ЗЗП, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Доколкото касае изпълнение на
клауза, която е приета за нищожна, нищожна е и
клаузата на чл. 8, ал. 4 от договора.
Съгласно чл. 12 от договора банката запазва правото си по време на действие на настоящия
договор да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните,
които банката прилага при операциите си; измененията в Тарифата влизат в сила
от деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за
страните по настоящия договор. В договора не са посочени
критериите, при които банката ще може да променя Тарифата, съответно – клаузата
не отговаря на изискванията за яснота и разбираемост. Клаузата покрива хипотеза
на едностранна промяна от търговеца на характеристиките на стоката или услугата
без основание, която изрично е регламентирана като неравноправна в чл. 143, ал.
2, т. 11 ЗЗП. В конкретния случай не са приложими изключенията, предвидени в
чл. 144, ал. 2 и ал. 3 ЗЗП. Не е доказано, че клаузата е индивидуално
договорена, съответно, на осн. чл. 146, ал. 1 ЗЗП,
същата е нищожна.
С допълнителните споразумения от
12.07.2010 г. и от 10.05.2014 г. страните са посочили размера дължимите по
договора за кредит суми към датата на всяко от споразуменията. В хипотезата на
предоговаряне условията на кредита, включително съвпадащите волеизявления на
страните по договор за кредит относно размера на дълга на кредитополучателя,
изчислен в съответствие с неравноправни клаузи по договора за кредит,
нищожността на същите не се санира (в т.см. решение №
65 от 06.07.2018 г. по т.д. № 1556/2017 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 146 от
01.11.2017 г. по т.д. № 2615/2016 г. на ВКС, ТК, I т.o.). Следователно, когато отделната договорна клауза в
сключен потребителски договор е неравноправна и поради това - нищожна съгласно
чл.146, ал.1 ЗЗП, допълнителната спогодба (споразумение), основана на такава
клауза, ще е също нищожна по силата на чл. 366 ЗЗД. Поради това, че в договора
за кредит има нищожни клаузи, които са определящи за формиране размер на
дължимите по договора за кредит суми, клаузите на чл. 2 от допълнителните споразумения
също са нищожни.
С допълнителните споразумения от
12.07.2010 г. и от 10.05.2014 г. страните са
договорили, че кредитополучателят ще ползва дванадесет месечен период на
облекчено погасяване на дълга, считано от следващия падеж (чл. 5, ал. 1 от допълнителното
споразумение от 12.07.2010 г.; чл. 4, ал. 1 от допълнителното споразумение от
10.05.2014 г.). Съгласно чл. 5, ал. 2 от допълнителното споразумение от
12.07.2010 г. през периода на облекчено погасяване върху дълга се начислява
годишната лихва в размер съгласно договора за кредит и/или последващи
допълнителни споразумения към договора за кредит, но кредитополучателят заплаща
намалени равни месечни вноски в размер на 104 евро съгласно погасителния план,
неразделна част от допълнителното споразумение. Съгласно чл. 7 от
допълнителното споразумение от 12.07.2010 г. след изтичане на периода на
облекчено погасяване върху общия размер на дълга след договореното натрупване
на лихвите съгласно предходния член се начислява годишна лихва в размер
съгласно договора за кредит и/или последващи
допълнителни споразумения към договора за кредит, като след изтичане на периода
на облекчено погасяване до окончателното погасяване на дълга и всички други
разноски, свързани с него, кредитополучателят погасява дълга на равни месечни
вноски съгласно погасителния план, неразделна част от допълнителното
споразумение. Съгласно чл. 4, ал. 3 от допълнителното споразумение от
10.05.2014 г. през периода на облекчено погасяване върху дълга се начислява
годишна лихва в размер, равен на сбора на действащия към същата дата референтен
лихвен процент ПРАЙМ на банката за жилищни кредити в съответната валута плюс
договорна надбавка в размер на 0,04 пункта като през периода на облекчено
погасяване кредитополучателят погасява дълга на равни месечни вноски в размер
на 111 евро на месец съгласно погасителния план. Съгласно чл. 5 от
допълнителното споразумение от 10.05.2014 г. след изтичане на периода на
облекчено погасяване върху общия размер на дълга след натрупване на лихвата
съгласно предходния член се начислява годишна лихва в размер, равен на сбора на
действащия към същата дата референтен лихвен процент ПРАЙМ на банката за
жилищни кредити в съответната валута плюс договорна надбавка в размер на 3.77
пункта като след изтичане на периода на облекчено погасяване до окончателното
погасяване на дълга и всички други разноски, свързани с него,
кредитополучателят погасява дълга на равни месечни вноски съгласно погасителния
план. Към датата на подписване на допълнителното споразумение референтният лихвен
процент ПРАЙМ на банката за обезпечени кредити в евро е в размер на 5,2 %.
Референтният лихвен процент ПРАЙМ на банката за обезпечени кредити в евро се
определя от Комитета по управление на активите и пасивите съгласно
Методологията на банката за определяне на референтен лихвен процент ПРАЙМ по
потребителски и жилищно-ипотечни кредити, публикувана на интернет сайта на
банката и представляваща приложение към договора за кредит. ПРАЙМ подлежи на
преразглеждане на тримесечна база, при спазване на условията, описани в
Методологията. В случай, че съгласно Методологията е налице основание за
промяна на ПРАЙМ, промяната в ПРАЙМ и нейната дата се публикуват на интернет
страницата на банката, като обявление за промяната се поставя на видно място в
офисите на банката с указание за датата на влизане в сила на новия размер на
ПРАЙМ. При промяна на приложимия към договора годишен лихвен процент вследствие
на увеличаване на ПРАЙМ за обезпечени кредити в евро, кредитополучателят има
право в рамките на срок от 3 месеца, считано от датата на влизане в сила на
новия ПРАЙМ за обезпечени кредити в евро да погаси изцяло или частично кредита
без да дължи таксите съгласно договора за кредит.
С допълнителните споразумения страните
са договорили т. нар. капитализиране на лихва - преоформяне
на просрочена лихва към главницата по кредита (чл. 4, чл. 6 от допълнителното
споразумение от 12.07.2010 г.; чл. 3, ал. 1, чл. 4, ал. 2 от допълнителното
споразумение от 10.05.2014 г.). Съдът споделя формираната съдебна практика, че
уговорката в допълнителното споразумение към договор за кредит за прибавяне към
размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се
начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по см. на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, който е допустим
само при уговорка между търговци на основание чл.294, ал.1 ТЗ, какъвто не е
настоящия случай (в т.см. Решение № 66 от 29.07.2019 г. на ВКС по т. д. №
1504/2018г., ТК, II отд.), какъвто не е настоящия
случай. Следователно, уговорката за капитализиране на лихвата към главницата е
нищожна поради противоречие със закона.
Поради това, че се основават на нищожна
клауза, чл. 7 от допълнителното споразумение от 12.07.2010 г. и чл. 5 от
допълнителното споразумение от 10.05.2014 г. в частта им „след натрупване на
лихвата съгласно предходния член“ са също нищожни.
От текста на клаузата
на чл. 5
от допълнителното споразумение от 10.05.2014 г. се
установява, че страните
са били наясно с действащия референтен лихвен процент ПРАЙМ на банката за
жилищни кредити в съответната валута и като са
го посочили конкретно, както и с конкретното посочване на договорната надбавка,
са определили по ясен и разбираем начин размерът на възнаградителната
лихва и поради това, и доколкото се касае за цена на договора, въпросът за
неравноправността на клаузата в коментираната част, както и на клаузата на чл.
4, ал. 2, не следва да се разглежда (арг. чл. 145,
ал. 2 ЗЗП).
Относно клаузата на чл.
5 в частта, предвиждаща право на банката да изменя референтният
лихвен процент ПРАЙМ на банката: От Методологията на банката за определяне на
референтен лихвен процент (ПРАЙМ) по потребителски и жилищно-ипотечни кредити
се установява, че ПРАЙМ се определя по формула, включваща следните компоненти:
тегло на депозити от домакинства (w1), тегло на
капитал (w2), лихвен процент по депозити на домакинства (R), минималните задължителни резерви в % (MRR), разход за фонд за гарантиране на влоговете в
банките в % (DGF), безрисков лихвен
процент, приложим за България (RFR), рисково тегло (RW), корекция за промяна на пределната цена на ресурса (MCA). От Методологията се установява също, че
много от компонентите, които определят ПРАЙМ са извън
контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги и са породени от
въздействието на свободния пазар и/или от държавен регулатор. Същевременно,
Методологията не съдържа ясни правила относно конкретния начин, по който
промяната на всеки един от компонентите ще се отрази на промяната на ПРАЙМ и,
въпреки заложената формула, изрично предвижда, че банката, чрез Комитета по
управление на активите и пасивите, ще определя стойността на ПРАЙМ. Липсата на
ясни правила и условия за начина на формиране на размера на ПРАЙМ, при които
този размер може да се променя до пълното погасяване на кредита, не отговаря на
изискването за добросъвестност, поради което по отношение на тази клауза
изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗПП е неприложимо. В тази връзка, с оглед
липсата на ясно, недвусмислено и подробно описан метод за промяна на лихвата,
предпоставката „добросъвестност“ на търговеца не е налице и същият не може да
се ползва от коментираното изключение. В разглеждания случай, обаче, е налице
фактическият състав на изключението по чл. 144, ал. 2, т. 1 ЗЗП: 1) доставчикът
на финансовата услуга да е поел задължението да уведоми другата страна за извършените
без предизвестие едностранни промени в лихвения процент в 7-дневен срок и 2)
другата страна по договора да има право незабавно да го прекрати: съгласно
изрична уговорка в допълнителното споразумение потребителят може едностранно да
прекрати договора без да дължи допълнителни такси. Поради това, че налице
изключението на чл. 144, ал. 2, т. 1 ЗЗП, клаузата не е неравноправна и
съответно – не е нищожна.
Установява се от
приетите по делото две заключения на вещи лица по допуснатите
съдебно-счетоводни експертизи, че ответникът е извършвал погасявания по
договора. Наличието на неплатени задължения по договора за кредит, включително
главница, следва да се прецени като се съобразят извършените погасявания от
длъжника и като не се прилагат нищожните клаузи от договора и допълнителните
споразумения.
Съгласно чл. 18, ал. 1 от договора за
кредит кредиторът може да направи кредитът предсрочно изискуем при непогасяване
на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение на което и да е
задължение по договора. Установява се от приетото по делото заключение на
вещото лице Б.Д. по допусната съдебно-счетоводна експертиза, че в хипотеза, при
която не се прилагат нищожните клаузи от договора
и допълнителните споразумения ответникът почти няма просрочия
по кредита и дори е надвнасял суми по него: от Приложение 2 към заключението се
установява, че ответникът е допуснал просрочие от
един ден за три вноски с номер 11, 13 и 14, с падежи съответно: 03.10.2007 г.,
03.12.2007 г., 03.01.2008 г. и два дни за вноска с номер 12 с падеж 03.11.2007
г.; с изключение на тези вноски, не са установени забавяния в плащането на
погасителните вноски. Сочените просрочия първо са
незначителни предвид предмета и срока на договора, второ – кредиторът вместо да
се възползва от правото да направи кредитът предсрочно изискуем, е пристъпил
към сключване на допълнителни споразумения с кредитополучателят, което следва
да се тълкува като отказ да се позове на тези просрочията
като основание да обяви кредитът за предсрочно изискуем. Следователно, към
датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем просрочени и неплатени
задължения по договора за кредит няма, няма и към
датата на исковата молба. Следователно, за банката не е възникнало правото да
обяви кредита за предсрочно изискуем.
От приетото по делото заключение на
вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в
хипотеза, при която не се прилагат нищожните клаузи от договора и
допълнителните споразумения, няма дължима и неплатена главница по договора за кредит
за периода 03.10.2017 г. – 26.09.2018 г. Следователно, искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Поради това, че е неоснователен главния
иск, е неоснователен и акцесорния иск за законна лихва.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ за сумата от 177,99 евро,
представляваща възнаградителна лихва за периода
03.07.2018 г. – 09.08.2018 г.:
Установява се от приетото по делото
заключение на вещото лице Б.Д. по допусната съдебно-счетоводна експертиза, че в
хипотеза, при която не се прилагат нищожните клаузи от договора и
допълнителните споразумения няма дължима и неплатена възнаградителна
лихва за периода 03.07.2018 г. – 09.08.2018 г. Следователно, искът е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По
иска с правно основание по чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата от 466,39 евро,
представляваща неустойка за забава за периода 03.08.2018 г. – 26.09.2018 г.:
Установява се от приетото по делото
заключение на вещото лице Б.Д. по допусната съдебно-счетоводна експертиза, че в
хипотеза, при която не се прилагат нищожните клаузи от договора и допълнителните споразумения няма дължима и неплатена неустойка за забава за периода 03.08.2018 г. – 26.09.2018 г. Поради това, искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ за разноски - нотариални такси за изпращане на покани за периода
19.09.2018 г. – 26.09.2018 г.:
С чл. 10, т. 3 от договора кредитополучателят се е
задължил да отговаря за разноските, свързани с оценка, предоставяне,
регистриране, вписване и застраховане на обезпеченията,
както и разноски по организиране и провеждане на принудително изпълнение върху
предоставеното обезпечение. По делото са приложени нотариални покани, с които
ищецът е отправил уведомления до ответника за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем. Предвид, обаче, че не са били налице обективните
предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, ответникът не
следва да бъде натоварен с неоснователно направени от ищеца разноски.
Следователно, искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Поради това, че е неоснователен главния
иск, е неоснователен и акцесорния иск за законна лихва.
По разноските:
С оглед искането по чл. 78,
ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 4500 лв., от
които: 4000 – за адвокатско възнаграждение и 500 лв. – съдебно-деловодни
разноски.
По изложените съображения Софийският градски съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „Ю.Б.“ АД,
ЕИК ********, срещу М.Х.Н., ЕГН **********, както следва:
-
с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ за
сумата от 23126,78 евро, представляваща вземане за неплатена заета сума за
периода 03.10.2017 г. – 26.09.2018 г. по договор за кредит за покупка и
довършване на недвижим имот HL14443 от
25.10.2006 г., ведно със законна лихва от 27.09.2018 г. до окончателното
плащане;
-
с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ за
сумата от 177,99 евро, представляваща възнаградителна
лихва за периода 03.07.2018 г. – 09.08.2018 г. по договор за кредит за покупка
и довършване на недвижим имот HL14443 от
25.10.2006 г.;
-
с правно основание по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 466,39 евро, представляваща неустойка за забава за периода
03.08.2018 г. – 26.09.2018 г. по договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот HL14443 от 25.10.2006 г.;
-
с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ за сумата от 120,01 лв.,
представляващи разноски по кредита – нотариални такси за изпращане на покани за
периода 19.09.2018 г. – 26.09.2018 г. относно договор за кредит за покупка и довършване на недвижим
имот HL14443 от 25.10.2006 г., ведно със законна лихва от
27.09.2018 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, ЕИК ******** да заплати
на М.Х.Н., ЕГН **********, осн. чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от общо 4500 лв. – разноски за първоинстанционното
разглеждане на делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: