№ 9748
гр. С, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20241110108741 по описа за 2024 година
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Т. Б. Й. срещу Ж. С. С., с
която е предявен осъдителен иск с правно основание 240,ал. 1 ЗЗД за сумата 6000 лева –
подлежаща на връщане сума, предоставена в заем по договор за заем от 29.07.2020 г.
Ищцата твърди, че между нея и ответницата е сключен договор за заем, по сила на който на
29.07.2020 г. превела на ответницата сумата от 6000 лева по банкова сметка. С исковата
молба отправя покана до ответницата да й върне сумата. Претендира за уважаване на иска и
присъждане на сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил от ответницата писмен отговор, с който се оспорва
предявения иск. Оспорва твърдението, че процесната сума била преведена като заем, като
поддържа, че такъв договор помежду им не е сключван и тя не е изразява съгласие и воля за
това. Сочи, че помежду им били налице уговорки за покупка на имот с ид. №
68134.1609.3339, като ищцата предложила покупна цена в размер на 13000 евро за дела на
ответницата и в тази връзка й превела по банков път три суми, като вторият от преводите е
процесният. Сочи, че в основанието на превода ищцата й обяснила, че погрешно е записала
заем. Твърди, че впоследствие ищцата се отказала да купи притежаваните от ответницата
идеални части от имота, но предложила да посредничи на нея и В С. /друг съсобственик/ да
го продадат, за което я упълномощили с нарочно пълномощно с нотариална заверка на
подписите и й предоставили правото продажната цена да бъде преведена по нейна сметка.
Посочва, че на 29.04.2021 г. ищцата продала имота и получила по нейната банкова сметка
сумата от 34000 евро. Уговорили се, че ищцата ще удържи преведените по-рано суми от
получената цена, а остатъка ще преведе на ответницата, но не изпълнила тези уговорки.
Предвид посоченото, оспорва да е налице съгласие да се задължи на ищцата по договор за
заем, поради което и не й дължи връщане на процесната сума. Моли за отхвърляне на иска и
присъждане на сторените разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема от за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за връщане на сума, предоставена
1
по договор за заем между страните. Фактическият състав на договора за заем включва
съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична
сума със задължение на заемателя да я върне при настъпване на падежа и реално предаване
на тази сума от заемодателя на заемателя.
За основателността на предявения иск за вземане, което се твърди, че произтича
именно от заемен договор, ищецът следва да установи както обстоятелството, че сумата е
предадена, така и обстоятелството, че е предадена въз основа на договор за заем.
Установяването на първото обстоятелство не освобождава ищеца от задължението да
установи второто, доколкото сумата може да е предадена на друго основание - ищецът да е
изпълнил едно свое задължение, да е изпълнил морален дълг, да е извършил дарение на
сумата и пр. / така - Решение № 192 от 7.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2519/2014 г., III г. о.,
ГК и др./.
Не се спори между страните и се установява от представеното от ищцата платежно
нареждане, че на 29.07.2020 г. е наредила превод по банкова сметка на ответницата в размер
на 6000 лева като в основанието за превода е посочила „заем“. Получаването на сумата се
признава от ответницата, като видно от представеното от нея извлечение от банкова сметка
транзакцията е отразена като постъпление в евро в размер на 3063,57 лева на 30.07.2020 г.
За възникването на заемно правоотношение между страните освен реалното
получаване на конкретна сума е необходимо да бъде установено и поемането на задължение
от получилата я страна да я върне. Не съществува законова презумпция, която да замести
доказването на основанието, на което сумата е преведена. Доколкото ищцата твърди, че това
основание е договор за заем, следва пълно и главно да докаже в процеса не само предаването
на сумата, което е част от фактическия състав на договора за заем, но и другите му
елементи, а именно поето насрещно задължение за връщане на сумата от ответника и други
условия на договора ако има такива /срок на връщане, лихва и пр./ - в този смисъл
константна съдебна практика, част от която обективирана в решение № 192/07.11.2014 г. по
гр. д. № 2519/2014 г. на ВКС, III г. о., решение № 524/28.12.2011 г. по гр. д. № 167/2011 г., на
ВКС, ІV г. о., решение № 52/22.5.2009 г. по гр. д. № 695/2008 г. на ВКС, I т. о., решение №
390/20.5.2010 г. по гр. д. № 134/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 837/13.12.2010 г. по гр. д.
№ 1727/2009 г. на ВКС, IV г. о. и др./.
В случая въпреки надлежно разпределената доказателствена тежест ищцата не е
ангажирала доказателства, от които да се установява постигната обща воля между страните
за обвързването им с договор за заем, респ. поемане на задължение от ответницата да се
задължи по такъв договор като върне получената сума. От съдържанието на платежния
документ е видно единствено основанието за превода, посочено едностранно само от
ищцата пред платежната институция. Попълването на основание "заем" в платежното
нареждане до обслужващата банка не води до разместване на доказателсвената тежест по
предявения иск и не освобождава ищеца от задължението да докаже пълно и главно
постигнато съгласие за предоставяне на сумата в заем и поето насрещно задължение от
получателя за връщане на сумата, което не се презюмира, а документът не е достатъчно
доказателство за това /в този смисъл напр. Определение № 305 от 24.03.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 159/2015 г., III г. о., ГК и др./.
За установяване на възложените й в доказателствена тежест обстоятелства ищцата,
освен коментираното платежно нареждане, ангажира и гласни доказателства. С оглед
реалния характер на договора за заем по чл. 240 и сл. ЗЗД, предоставянето на заемната сума
и поемането на задължение за нейното връщане са съществени елементи на договора.
Трайно в практиката обаче се приема че при наличието на документ за предаване на сумата,
за останалите елементи на договора няма забрана за установяването им със свидетелски
показания съгл. чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК / в този смисъл - Решение № 82 от 12.05.2015 г. по гр.
дело № 5122/2014 на ВКС, III г. о. Решение № 524 от 28.12.2011 г. по гр. дело № 167/2011 г.
на ВКС, ІV г. о., Решение № 283 от 01.11.2016 г. по гр. д. № 2117/2016 на ВКС, IV г. о.,
2
Решение № 253 от 17.10.2014 г. по гр. дело № 2902/2014 г. на ВКС, III г. о., Решение от
17.10.2014 г. по гр. д. № 2902/2014 г. на ВКС, ІІІ г. о., Решение от 23.01.2014 г. по гр. д. №
483/2012 г. на ВКС, І т. о., Решение от 23.07.2010 г. по гр. д. № 856/2009 г. на ВКС, ІV г. о. и
др).
Ангажираните от ищцата гласни доказателства – показанията на св. Т К Т обаче съдът
преценява като неубедителни и недостатъчни да установят постигане на съгласие между
ищцата и ответница за предоставяне в заем на процесната сума и задължаване на
ответницата да я върне на ищцата. Свидетелят Т твърди, че е продал на ответницата лек
автомобил на цена от 10000 лева, която е получил по банкова сметка на две части от по 5000
лева в началото и в края на месец юни или юли. Преди продажбата свидетелят сочи, че е
уверен от ищцата, че ще получи цената на автомобила, като тя гарантирала за плащането и
щяла да даде парите на ответницата. Едновременно с това свидетелят твърди и че ищцата
щяла да му даде една част от парите за автомобила – последната вноска от 5000лева.
Свидетелят, дори и на уточняващите твърденията му въпроси на съда, не сочи основанието,
на което ищцата е заявила, че ще предостави на ответницата средства, конкретно не се
установява да е твърдяла, че ще ги заеме на ответницата. Освен това изявленията за
намерения на ищцата, направени пред свидетеля в лични телефонни разговори, на които не е
присъствала ответницата, сами по себе си не биха могли да установят надлежно поемането
на задължения от страна на последната. Обстоятелството, че фактически постъпилата по
банковата сметка на ищцата сума е преведена на свидетеля, не доказва, че същата е получена
от ответницата в заем, доколкото в този смисъл нейни изявления и признания свидетелят не
установява.
Следва да се посочи и че в исковата молба липсват твърдения за предоставяне на
процесната сума в заем за изпълнение на поето задължение за заплащане на цената на
автомобила. Разпит на свидетел е поискан от ищцата в първото съдебно заседание, след
запознаване с отговора и приложените към него доказателства, сред които и извлечение от
сметката на ответницата, от което е видно, че в деня на постъпване на процесната сума е
регистриран и изходящ превод към св. Т. Видно обаче от представеното по делото
уведомление от ищцата до ответницата, ищцата е посочила, че е превела на 29.07.2020 г.
сумата от 6000 лева – поискан заем, без да е твърдяно, че е във връзка с изплащане
покупната цена на МПС. В същата покана ищцата е навела твърдение, че на 01.07.2020 г. е
предала „на ръка“ на ответницата 4800 лева – заем, за да доплати продажната цена на
автомобил, закупен от Т К Т. Следователно самата ищца както в извънсъдебните си
претенции, така и в изложените фактически твърдения пред съда не е поддържала, че е
договорила с ответницата да й предостави именно процесната сума, за да заплати
автомобила на свидетеля Т.
Съдът дължи произнасяне в рамките на предмета, очертан от наведеното от ищцата
договорно основание. Поради това и при съобразяване недоказването на основен елемент от
фактическия състав, пораждащ вземане на заявеното договорно основание, не следва да
бъдат обсъждани възраженията на ответницата, свързани с развилите се отношения с ищцата
по повод продажба на идеални части от недвижим имот, респ. събраните писмени и гласни
доказателства за установяването им. В производството по предявения иск с правно
основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД съдът не би могъл да обсъжда дали сумата е дадена без
основание, на отпаднало или неосъществено такова, респ. дали подлежи на връщане на
друго непредявено основание и дали е налице неоснователно обогатяване на ответницата. В
този смисъл и ответницата не дължи да установи, че е получила сумата на конкретно
основание и не дължи връщането й.
По изложените съображения, недоказването на обстоятелствата, чиято доказателствена
тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК носи ищцата, обуславя и неоснователност на предявения
от нея иск.
По отговорността на страните за разноски:
3
При този изход на спора на основание чл.78, ал.3 ГПК ответницата има право на
разноски в размер на 800 лева –адв. възнаграждение от общо заплатено възнаграждение в
размер на 2000 лева, намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК по възражение поради
прекомерност с оглед фактическата и правна сложност на производството и реално
положения адвокатски труд по делото.
Воден от горното, Софийски районен съд, 118 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения Т. Б. Й. с ЕГН ********** и адрес: гр. С, ж.к. КС 207, ет. 11,
ап. 41 срещу Ж. С. С. с ЕГН ********** и адрес: гр. С, ул. ЛГ № 26 , осъдителен иск с
правно основание 240,ал. 1 ЗЗД за сумата 6000 лева – подлежаща на връщане сума,
предоставена в заем по договор за заем от 29.07.2020 г. ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 16.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ла. 3 ГПК Т. Б. Й. с ЕГН ********** и адрес: гр. С,
ж.к. КС 207, ет. 11, ап. 41 да заплати Ж. С. С. с ЕГН ********** и адрес: гр. С, ул. ЛГ № 26
разноски за производството в размер на 800 лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4