Р Е Ш
Е Н И Е
№ 505
гр.***, 20.04.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***КИ
РАЙОНЕН СЪД, 46–ти
наказателен състав, в публично заседание на седемнадесети април две хиляди и осемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М. БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа
НАХД № 737 по описа на БРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на
О.Х.Х.
с ЕГН: **********, адрес: ***, съдебен адрес:*** – партер, срещу Наказателно постановление № 17-0769-005250/04.12.2017г., издадено от Началник Група към ОДМВР-гр.***,
Сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение по чл. 23, ал.1 ЗДвП, на основание
чл. 179, ал.2, пр.2 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание – „Глоба” в
размер на 200 лева, а за нарушение по чл. 186, ал.7 ЗДвП, на основание чл. 185 ЗДвП му е наложено наказание „Глоба” в размер на 20 лева.
С жалбата се моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление. По отношение на първото нарушение се
посочва, че действително е настъпило ПТП между управлявания от жалбоподателя
автомобил и автомобилът, движещ се пред него, но това е по вина на първия
автомобил, който след като е започнал маневра и е навлязъл в кръстовището е предприел
внезапно и рязко спиране. Акцентира се, че с оглед конкретните факти АНО
неправилно е посочил за нарушена разпоредбата на чл. 23 ЗДвП, когато в
действителност е следвало да квалифицира извършеното като нарушение по чл. 25,
ал.1 ЗДвП. Посочва се и че другият водач е допуснал нарушение по чл. 50а ЗДвП,
поради което и има вина за настъпване на ПТП-то. Под евентуалност претендира
приложение на чл. 28 ЗАНН, доколкото от ПТП-то има минимални имуществени вреди
и то единствено по автомобила на жалбоподателя. По отношение на второто вменено
нарушение се акцентира, че същото е несъставомерно, доколкото в ЗДвП няма
нарушение „управлява МПС с наказание глоба с фиш, която не е платена”.
В откритото съдебно заседание, жалбоподателят
– редовно призован не се явява. Вместо него се явява пълномощник – адв. М.С. –
БАК, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Пледира за отмяна на
НП.
Административнонаказващият орган –
ОДМВР-гр.***, Сектор „ПП” - надлежно призован не се представлява. В
съпроводителното писмо, с което е изпратена преписката се прави искане за
отхвърляне на жалбата. Прави се доказателствено искане за разпит на
актосъставителя. Други доказателства не се ангажират и не се иска събирането им
от съда.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на л. 6 – НП е връчено на
жалбоподателя на 31.01.2018г., а жалбата е депозирана на 02.02.2018г.). Жалбата
е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол,
намира за установено следното:
На 14.08.2017г.,
около 16.16 часа жалбоподателят управлявал лек автомобил „***” с рег. № *** в
гр. ***, ул. „***” на кръстовището до магазин „***”. Пред автомобила на
жалбоподателя се движел лек автомобил „***” с рег. № *** с прикачено ремарке.
Когато лекият автомобил „***” приближил кръстовището водачът му – В.А. решил да
се придвижи леко напред, за да има видимост и да може да погледне дали е
безопасно за извършване на маневра - завиване наляво. Същият придвижил
автомобила около 50 см, видял че пътят не е свободен и спрял. Жалбоподателят се
движил на недостатъчна дистанция зад „***”-а, поради което и не успял да спря
навреме и блъснал отзад ремаркето. Във връзка с реализираното ПТП на място бил
изпратен св. И.Т. – мл. автоконтрольор, който възприел фактическата обстановка
и преценил, че с действията си жалбоподателят е реализирал състава на
административното нарушение по чл. 23, ал.1 ЗДвП, поради което му съставил АУАН
с бл. № 781345. В хода на проверката св. Т. констатирал и че жалбоподателят „има фиш, № М507418, който не е заплатил в 7
дневен срок от дата 21.06.2017г.”. Тези факти свидетелят квалифицирал като
нарушение по чл. 186, ал. 7 ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на
жалбоподателя, който го подписал и получил копие от него. В графата за
възражения, жалбоподателят посочил, че шофьорът пред него тръгнал да пресича
кръстовището и спрял внезапно почти по средата.
Въз основа на АУАН-а на 04.12.2017г. било издадено и атакуваното
НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган също счел, че горните факти, нарушават разпоредбите на чл. 23, ал.1 ЗДвП и на чл. 186, ал.7 ЗДвП, поради което и на основание чл. 179, ал.2 пр.2 ЗДвП и чл. 185 ЗДвП наложил
на жалбоподателя административно наказание – „Глоба” в размер на 200 лева и
„Глоба” в размер на 20 лева.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част
на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно
доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в
него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и
показанията на актосъставителя и св. А., които са еднопосочни и
безпротиворечиви и които съдът кредитира изцяло. Фактическата обстановка, като
цяло не се оспорва и от жалбоподателя, който не отрича, че на въпросната дата и
място е допуснал ПТП с рязко спрелия пред него лек автомобил, но счита, че в
конкретния случай неправилно е приложен материалният закон.
Съдът въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното
производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от
28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната
истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият
АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Росица Паязова – Началник Група към Сектор „Пътна Полиция” към ОДМВР-гр.***, която към дата 04.12.2017г. е била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-952/20.07.2017г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор към Сектор „ПП” – ОДМВР-***, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.
По отношение на първото вменено нарушение съдът
счита, че същото е индивидуализирано в степен,
позволяваща на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно.
Разпоредбата на
чл. 23, ал. 1 ЗДвП предвижда, че водачът на пътно превозно средство е длъжен да
се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно
средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или
спре рязко. Това задължава всеки един
водач на пътно превозно средство сам да преценява начина си на движение по
пътното платно и разстоянията спрямо другите водачи или участници, като винаги
да има възможност да спре и да не реализира ПТП. В конкретния случай правилно е
била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя,
доколкото движещият се пред него лек автомобил ,,***’’ е спрял на кръстовище,
нарушителят не е спазвал необходимата дистанция, поради което е последвал удар
в задната дясна част на предното МПС – т.е. налице са всички изискуеми
материални предпоставки за реализиране на наказателната отговорност на водача и
то именно по горепосочената разпоредба, а не по тази на чл. 25, ал.1 ЗДвП,
която визира съвсем друга хипотеза, неприложима в случая. На последно място
следва да се посочи, че е без значение дали спирането на първия автомобил е
било осъществено преди навлизането му в кръстовището или непосредствено след
това, доколкото законът изисква във всеки един момент движещият се отзад да се
движи на такова разстояние, че да може да спре, без значение дали движението се
осъществява в кръстовище или извън него. В конкретния случай за отговорността
на жалбоподателя е без значение дали другият водач също е извършил нарушение по
ЗДвП или не, доколкото евентуално извършено нарушение от друг субект не
означава, че жалбоподателят е освободен от своите задължения по ЗДвП и
категорично не може да доведе до отпадане на личната му отговорност, в случай
на доказано такова нарушение.
Относно наложеното наказание съдът намира, че нормата на чл. 179, ал.2, пр.2 ЗДвП (в редакцията към датата на нарушението) предвижда на лице, което поради неспазване на дистанция причини пътнотранспортно произшествие, да се налага глоба в размер 200 лв. Размерът на санкцията е точно фиксиран в закона, поради което и искането на жалбоподателя за определяне на наказание в по-нисък размер е неоснователно.
В заключение – конкретно нарушение, за което Х. е
бил санкциониран не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по
"наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното
нарушение". В случая от една страна - конкретното деяние не се отличава от
обичайните нарушения от този вид, а от друга – личната обществена опасност на
жалбоподателя е завишена, доколкото видно от Справката за нарушител/водач –
това не му е първо нарушение на ЗДвП (същият е бил санкциониран с 3 влезли в
сила НП и 5 фиша), поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН в конкретния
случай би било незаконосъобразно.
По отношение на
второто вменено нарушение, обаче съдът счита, че същото е несъставомерно.
От приложената справка за нарушител се
потвърждава обстоятелството отразено и в АУАН, че жалбоподателят е бил
санкциониран с наложена глоба по фиш № М 507418/21.06.2017, който не е обжалвал
и не е заплатил в 7-дневен срок (факт, който не се оспорва и с жалбата). В тази
хипотеза фишът действително има характер на влязло в сила НП, съгласно чл. 186,
ал.7 от ЗДвП. Това обаче по никакъв начин не обосновава налагане на санкция по
реда на чл. 185 от ЗДвП, тъй като тази санкция е приложима само за такива
нарушения, за извършването, на които не е предвидено друго наказание. Случаят
обаче не е такъв, тъй като разпоредбата на чл. 186, ал.7 от ЗДвП въобще не
съдържа белезите на административно нарушение, което да бъде санкционирано по
някакъв начин, доколкото самият законодател е предвидил като единствена
последица от неплащане на наложената глоба
по фиш, изпращане на преписката на публичен изпълнител за нейното
принудително събиране, респ. налагане и на ПАМ по чл.171,т.1, б.”д” от ЗДвП.
Поради това, съдът в настоящия му състав счита, че ангажирането на
административнонаказателна отговорност за неплащане на глоба с фиш в срок е
незаконосъобразно и обжалваното НП следва да бъде отменено в тази му част.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.1 и предл. 3 ЗАНН, ***кият районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-0769-005250/04.12.2017г., издадено от Началник Група към
ОДМВР-гр.***, Сектор „Пътна полиция” В
ЧАСТТА, с която за нарушение по чл. 23, ал.1 ЗДвП на основание чл. 179,
ал.2, пр.2 ЗДвП на О.Х.Х.
с ЕГН: ********** е
наложено наказание – „Глоба” в размер на 200 лева.
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 17-0769-005250/04.12.2017г., издадено от Началник Група към
ОДМВР-гр.***, Сектор „Пътна полиция” В
ЧАСТТА, с която за нарушение по чл. 186, ал.7 на основание чл. 185 ЗДвП на О.Х.Х. с ЕГН: ********** е наложено наказание „Глоба” в размер
на 20 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.*** в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по
делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев
Вярно с оригинала: М.Р.