№ 17174
гр. С., 24.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110123226 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск от „.“АД срещу „.“ ООД с правно основание чл. 79, ал. 1,
пред. трето ЗЗД вр. чл. 82, предл. първо ЗЗД за сумата от 20 001,00 лева, представляваща
левовата равностойност на 10 226,35 евро, частично от 70 999,80 евро, представляваща
обезщетение за претърпените вреди под формата на претърпени загуби от неизпълнението
на задълженията на "." ООД, произтичащи от Договор за спонсорска подкрепа и
подчиненост на собствениците от 06.06.2022 г. и Анекс № 1 от 13.04.2023 г., ведно със
законната лихва върху тази сума за периода от предявяване на настоящия иск – 18.04.2024г
до окончателното изплащане, а в условията на евентуалност и осъдителен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. трето ЗЗД вр. чл. 82, предл. второ ЗЗД за сумата от 20 001.00
лева, представляваща левовата равностойност на 10 226.35 евро, която сума е част от 70
999.80 евро, представляваща общия размер на обезщетение за претърпените вреди под
формата на пропусната ползи от неизпълнението на задълженията на "." ООД, произтичащи
от Договор за спонсорска подкрепа и подчиненост на собствениците от 06.06.2022 г. и Анекс
№ 1 от 13.04.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от предявяване на
настоящия иск – 18.04.2024г. до окончателното изплащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че между „.“АД и „." ООД, ЕИК . е сключен
Договор за стандартен инвестиционен кредит и кредитна линия от 3.05.2022 г., допълнен и
изменян с Анекс №1 от 13.04.2023 г., Анекс № 2 от 03.05.2023 г. и Анекс № 3 от 12.07.2023 г,
като се поддържа, че кредиторът е предоставил на кредитополучателя два кредита за
финансиране и обслужване на два проекта за изграждане и управление на два търговски
обекта за отдих, забавление и бързо хранене „." в гр. С., подробно описани в цитирания
договор за кредит. Сочи,че максималните суми, които е договорено кредитополучателят да
1
има право да усвоява са: по кредит 1 - 710 000.00 евро, която сума първоначално е била 560
000 евро, но е увеличена на 710 000 евро с Анекс № 1 от 13.04.2023 г. кьм Договора и по
кредит 2 - 160 000.00 лева. Излага твърдения, че кредитополучателят е усвоил сумите по
двата кредита в максимален размер, които е следвало да върне на ищеца съобразно
предвиденото в чл. 3.6., чл. 2.1.1. и чл. 2.1.2 от Договора за кредит, което не било сторено,
като от 10.10.2023 г. „." ООД изпада в забава за плащане на задълженията си кьм .“АД по
Договора за кредит на общо 6 (шест) вноски по главница и лихва по Кредит 1, дължими за
периода от 10.10.2023 г. до 10.03.2024 г. общо в размер на 70 999.80 евро. Поддържа, че към
12.04.2024 г. и след обявена предсрочна изискуемост на вземанията на банката по Кредит 1,
„.“ ООД е в забава за плащане на суми по Договора за кредит, възлизащи общо в размер на
689 419.34 евро и 6 243.71 лв. разпределни по двата кредита.
Процесуалният представител на ищеца, излага твърдения, че при сключване на
Договора за кредит, „.“АД, „.“ ООД и съдружниците, притежаващи 100% от неговия капитал
- .., ответникът "." ООД и . са сключили Договор за спонсорска подкрепа и подчиненост на
собствениците от 06.06.2022 г. (Договора за спонсорство), от чието съдържание се
установява, че „.“ ООД има задължения към неговите съдружниците - .., "." ООД и . общо в
размер на 945 700 лв., произтичащи от договори за заем, които към 13.04.2023 г. (когато е
сключен Анекс № 1 към Договора за спонсорство) възлизат общо на 1 532 449 лв.,
разпределени както следва: "." ООД - 1 342 349 лв.; . - 33 560 лв.;.. - 156 540 лева. Сочи, че
при условията и реда на Договора за спонсорство и анекса към него, съдружниците в „."
ООД са се съгласили вземанията им да бъдат изплащани от притежаваното от тях дружество
само след предварително писмено съгласие от „.“АД (арг. от чл. 1.2. от Договор за
спонсорска подкрепа подчиненост на собствениците от 06.06.2022 г.).
Ищецът излага твърдения, че неизпълнението на задълженията на „." ООД към „.“АД
по Договора за кредит е обусловено от поискано и/или прието от „.“ ООД изпълнение на
задълженията на „." ООД към ответника по договорите за заем, сключени между тях, като
поддържа, че съгласно разпоредбата на чл. 5, б. ,е" от Договора за спонсорство
съдружниците нямат право да искат и/или да приемат каквото и да е вид плащания от „."
ООД.
Предвид изложеното сочи, че „.“ ООД е в неизпълнение на задълженията си спрямо
„.“АД, които е поело с подписването на Договора за спонсорство и анекса към него, като
вследствие на това неизпълнение „.“АД е претърпяла вреди в размер на 70 999.80 евро под
формата на претърпени загуби, изразяващи се в неполучаване на дължимите суми по
Кредит 1 от Договора за кредит, а в условията на евентуалност претендира сумата като
пропусната полза. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не депозира отговор на исковата молба. Не
взема становище по така предявените искове. От дружеството не е изпратен процесуален
представител в проведеното открито съдебно заседание, нито е депозирана молба за
разглеждане на делото в отсъствие на представител.
Същевременно в проведеното открито съдебно заседание от процесуалния
2
представител на „.“ АД е направено искане за постановяване на неприсъствено решение,
като се иска и присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и
чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК – ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията
към нея, не е представил в срок отговор на исковата молба и не се представлява в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
указани са му последиците от неспазването на срока за подаване на отговор на исковата
молба и от неявяването му в първото заседание по делото и след като прецени, че е налице
предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – предявените искове са вероятно основателни с
оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че
следва да постанови неприсъствено решение, като уважи исковете. Съгласно нормата на чл.
239, ал. 2, изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
По разноските:
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищцовото дружество има
право на разноски, в каквато насока има направено искане още в исковата молба. Съгласно
разясненията дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № № 6/06.11.2013г. по тълк.д. №
6/2012г. на ОСГТК на ВКС, за да бъдат присъдени сторените от страната разноски следва да
бъде доказано, че такива са сторени. В настоящия случая от името на ищеца е представен
списък по чл. 80 ГПК, съгласно който се претендира присъждането на заплатената държавна
такса от 800.04 лева и 150 лева юрисконсултско възнаграждение. По отношение на искането
за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт настоящият състав приема, че предвид
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК /в редакция Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017г/, съдът е
компетентен да определи размера на юрисконсултското възнаграждение съобразявайки вида
и количеството извършена работа /по аргумент от чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ/,
като не е обвързан с претенцията на юридическото лице, а единственото законово
ограничение е определеният размер да не надвишава максималния размер съобразно
нормата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Предвид това,
Софийски районен съд счита, че юрисконсулското възнаграждение може да бъде определено
и под посочения в наредбата минимум. С оглед на това и съобразявайки, че по делото от
страна на „.“ АД извършените процесуални действия се изразяват единствено в подаване на
искова молба и явяване на процесуален представител в проведеното открито съдебно
заседание, в рамките на което единственото процесуално действие е било отправяне на
искане за неприсъствено решение съдът счита, че размерът на присъденото възнаграждение
следва да бъде 100 лева. Ето защо в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в
размер на 900.04 лева и за исковото производство.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК, Софийски
районен съд
РЕШИ:
3
ОСЪЖДА „.“ ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр.С., бул. „.“ ., да
заплати на „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр.С., ул. „., на основание чл.
79, ал. 1, пред. трето ЗЗД вр. чл. 82, предл. първо ЗЗД сума в размер на 20 001,00 лева,
представляваща левовата равностойност на 10 226,35 евро, частично от 70 999,80 евро,
представляваща обезщетение за претърпените вреди под формата на претърпени загуби от
неизпълнението на задълженията на "." ООД, произтичащи от Договор за спонсорска
подкрепа и подчиненост на собствениците от 06.06.2022 г. и Анекс № 1 от 13.04.2023 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума за периода от предявяване на настоящия иск –
18.04.2024г до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „.“ ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр.С., бул. „.“ ., да
заплати на „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр.С., ул. „. на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК сума в размер на 900.04 лева – разноски сторени в производството пред
Софийски районен съд.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4