№ 386
гр. Варна, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. ШаК.а
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Невин Р. ШаК.а Въззивно гражданско дело №
20223100500364 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на К. Д. К. срещу Решение № 262994 от
23.12.2021г. постановено по гр.д. № 15676/2020г. по описа на ВРС, ХVII-ти състав, с коeто
на основание чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД е отхвърлен предявения от въззивника срещу С. Й.
Г. с ЕГН ********** иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 7 331.58 лева,
като платена от ищеца по изп.д. № 34/2019г. по описа на ЧСИ С.К. и преведена на ответника
при начална липса на основание сума, както и на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е
отхвърлен предявеният от въззивника срещу С. Й. Г. с ЕГН ********** иск за осъждане на
ответника да му заплати сумата от 679.13 лева, претендирана като обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени вреди под формата на реална загуба – платена от него
сума за такси на съдебния изпълнител по изп.д. № 34/2019г. по описа на ЧСИ С.К. по вина
на ответника, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата
молба в съда – 09.04.2020г. до окончателното плащане на задълженията.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност поради нарушение на
материалния закон и на съдопроизводствените правила и явна порочност на обжалваното
решение. Изложените доводи, че между страните е водено гр.д. № 17552/2017г. по описа на
ВРС, по което въззивникът е осъден да заплати на С.Г. сумата от 5000 лв., част от дължима
главница от 19400 лв. по договор за заем от 01.09.2015г., ведно със законна лихва от
17.11.2017г. Въз основа на влязлото в сила решение по това дело, въззиваемият се е снабдил
1
с изпълнителен лист и по образуваното изп.д. № 34/2019г. по описа на ЧСИ С.К.,
въззивникът превел исковата сума от 7331.58 лв. в полза на взискателя, както и разноски по
изп.д. в размер на 679.13 лв. Междувременно между ЕТ „Епъл – К.К.“, ЕИК ********* и
С.Г. е образувано гр.д. № 1940/2019г. по описа на ГОРС, по което с влязло в сила решение
от 09.01.2020г. по искане на С.Г. е постановено прихващане на вземането на ищеца, като ЕТ
с вземането на ответника по гр.д. № 17552/2017г. по описа на ВРС. Следователно за едно и
също вземане на С.Г., К.К. платил два пъти – веднъж чрез прихващане по гр.д. №
1940/2019г. по описа на ГОРС и втори път – по изп.д. № 34/2019г. по описа на ЧСИ С.К..
Налице е обогатяване на ответника. Отправил искане в тази връзка да се отмени
обжалваното решение и с извод за основателност по предявените искове да се постанови
положително решение.
В отговор на жалбата, С.Г. оспорва доводите в нея, като неподкрепени от събраните
по делото доказателства и установените обстоятелства. Поддържа доводи за недопустимост
на иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД като субсидиарен такъв, при наличие на възможност за ищеца
да проведе иска по реда на чл. 439 от ГПК, а евентуално за неоснователност на иска по
същество. Заявил, че с ищеца – въззивник се намират в едно правоотношение, възникнало на
основание договор за заем от 01.09.2015г. за общата сума от 36400 лева, по силата на който
К.К. се задължил да връща заетата сума на части, както следва:
до 31.12.2015г. – сумата от 10 000 лв.;
до 31.08.2016г. – сумата от 10 000 лв. и
до 31.12.2016г. – остатъкът от сумата в размер на 16400 лв.
До завеждане на гр.д. № 17552/2017г. по описа на ВРС, К.К., действащ и като ЕТ
„Епъл – К.К.“ върнал по банкова сметка на ответника сумите, както следва:
на 26.12.2016г. – сумата от 2000 лв.;
на 14.11.2016г. – сумата от 10 000 лв. и
на 10.08.2017г. – сумата от 5000 лв.
Сумата по гр.д. № 17552/2017г. е заявена като частична от 5000 лв., от общо
дължимата от 19400 лв., която е изплатена по изп.д. № 34/2019г. на ЧСИ С.К.. През 2019г. е
предявен иск за останалата дължима и неплатена част от заемната сума в размер на 14400
лв., по който е образувано гр.д. № 1271/2019г. по описа на ВРС, спряно понастоящем пред
ВКС.
Гр.д. № 1940/2019г. по описа на ГОРС е инициирано по иск на ЕТ „Епъл-К.К.“,
представляван от К.К. срещу С.Г. за връщане на сумата от 17000 лв., като дължима по
неосъществен договор за наем на земеделски земи, които суми са платени от ищеца с
платежни нареждания за 2000 + 10000 + 5000 лв. По това дело С.Г. заявил възражение за
прихващане на вземането на ищеца с негово вземане от 17000 лв. по договор за заем от
01.09.2015г. С влязло в сила решение искът за 17000 лв. е отхвърлен поради уважено
възражение за прихващане на тази сума с дължима сума от 19400 лв. от К.К. към С.Г.,
съгласно решение по гр.д. № 17552/2017г. по описа на ВРС. Решението е влязло в сила на
2
19.02.2020г. В тоз смисъл налице е основание за получаване на сумите, а именно
изпълнителен лист. Същият не е бил обезсилен, не е било налице влязло в сила решение по
чл. 439 от ГПК, че сумата е недължима, поради което исковата сума е платена на правно
основание – валиден изпълнителен лист. Отправил искане поради това за потвърждаване на
обжалваното решение.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените
позиции по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, за да се произнесе съдът
съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от К. Д. К. срещу С. Й.
Г. осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД за осъждане на ответника
да му заплати сумата от 7331.58 лева, като получена при начална липса на правно
основание, преведена от ищеца сума по изп.д. № 34/2019г. на ЧСИ С.К., както и иск с
правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от
679.13 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на реална
загуба, в причинноследствена връзка с поведение на ответника по иницииране на
изпълнително дело за събиране на вече погасено свое вземане, ведно със законната лихва
върху сумите считано от датата на подаване на исковата молба – 09.04.2020г. до
окончателното плащане на задълженията.
Фактическите твърдения, на които са основани исковете са в следния смисъл: с
влязло в сила решение по гр.д. № 17552/2017г. по описа на ВРС ищецът е осъден да заплати
на ответника сумата от 5000 лева, представляваща част от дължима главница в размер на
19400 лв. по договор за заем от 01.09.2015г., ведно със законната лихва от 17.11.2017г. до
окончателното изплащане на задължението. На основание влязлото в сила решение по това
дело, ответникът се е снабдил с ИЛ и инициирал изп.д. № 34/2019г. по описа на ЧСИ С.К..
По изпълнителното дело на ответника, като взискател е преведена исковата сума от 7331.58
лв., а удържаните такси от ЧСИ са в размер на 679.13 лв.
Междувременно, ищецът, действащ като ЕТ „Епъл-К.К.“ предявил срещу ответника
искове за парично вземане, по които е образувано гр.д. № 1940/2019г. по описа на ГОРС. С
влязлото в сила решение по това дело от 09.01.2020г., по искане на ответника съдът
извършил прихващане с вземането му по гр.д. № 17552/2017г. по описа на ВРС с вземането
на ищеца, като ЕТ. По този начин за едно и също вземане на ответника, ищецът платил два
пъти – чрез прихващане по гр.д. № 1940/2019г. по описа на ГОРС и по изп.д. № 34/2019г. по
описа на ЧСИ С.К.. С преведената му по изп.д. сума ответникът следователно се е обогатил
без основание, както и увредил ищеца, причинявайки му реална загуба равна на платените
по изп.д. разноски на ЧСИ. Ето защо отправил искане за положително произнасяне по
спора.
В отговор на исковата молба ответникът оспорил допустимостта на исковете с
3
доводи извлечени от субсидиарния характер на исковете за неоснователно обогатяване, а в
конкретния случай ищецът разполага с възможността за защита срещу изпълнението по
исков ред /чл. 439, ал. 1 от ГПК/, както и като преждевременно предявени. Оспорил
исковете на следващо място по същество с аргумент, че исковата сума е получена от него на
годно правно основание – издаден в негова полза ИЛ въз основа на влязло в сила съдебно
решение. Описал действителната фактическа обстановка между страните, аналогична на
описаното в отговора на въззивната жалба. Посочил, че по гр.д. № 1940/2019г. по описа на
ГОРС заявил възражение за прихващане на сумата в размер на 17000 лева като сбор от суми
по неосъществен договор за наем на земеделски земи, които суми са платени от ищеца /като
ФЛ и като ЕТ/. Възражението за прихващане не е имало за предмет сумите от 5000 лв. по
гр.д. № 17552/2017г. и от 14400 лв. по гр.д. № 1271/2019г. по описа на ВРС. Отправил
искане поради всичко изложено делото да се прекрати като недопустимо, евентуално
исковете да се отхвърлят с извод за неоснователност.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
Фактите по делото не са спорни между страните и са установени.
С Решение по гр.д. № 17552/2017г. по описа на ВРС на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл.
240 от ЗЗД К.К. е осъден да заплати на С.Г. сумата от 5000 лв., представляваща част от
дължима главница в размер на 19400 лв. по договор за заем от 01.09.2015г., ведно със
законна лихва от 17.11.2017г.
Въз основа на влязлото в сила решение по това дело, на 21.12.2018г. и на 09.04.2019г.
са издадени два изпълнителни листа в полза на С.Г..
От Удостоверение изх. № 23851/04.10.2021г., издадено по изп.д. № 34/2019г. по
описа на ЧСИ С.К., рег. № 809 и с район на действие, този на ОС – Велико Търново се
установява, че делото е образувано въз основа на изпълнителните листи, издадени на
21.12.2018г. и на 09.04.2019г. за суми съответно в размер на 5000 лв. – главница и съдебни
разноски по молба на взискателя С.Г. срещу длъжника К.К.. За погасяване на задълженията
и таксите и разноските по изпълнението по сметка на ЧСИ в периода 14.01.2019г.-
29.09.2021г. са постъпили описаните суми. С разпореждане от 30.09.2021г. на основание чл.
433, ал. 2 от ГПК изп.д. е приключено поради пълно погасяване на задължението.
С Решение по гр.д. № 1940/2019г. по описа на ГОРС, влязло в сила на 19.02.2020г. на
основание чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД е отхвърлен предявеният от ЕТ „Епъл – К.К.“,
представляван от К. Д. К. срещу С.Г. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 17000 лева, представляваща общия размер на суми, получени без правно основание /на
26.02.2016г., на 14.11.2016г. и на 10.08.2017г./, ведно със законна лихва от 22.10.2019г. като
погасена чрез прихващане на основание възражение за прихващане на тази сума с дължима
сума в размер на 19400 лева от страна на К.К. към С.Г., съгласно влязло в сила решение по
гр.д. № 17552/2017г. по описа на ВРС.
4
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Предявените искове са процесуално допустими, а оспорването на тяхната
допустимост – неоснователно. Ищецът не разполага с възможност да предяви по исков ред
защитата си срещу изпълнението по реда на чл. 439, ал. 1 от ГПК, доколкото към момента
не е налице висящо изпълнително производство. Същото е приключено на 30.09.2021г. и
този факт, настъпил след предявяване на иска следва да се съобрази на основание чл. 235,
ал. 3 от ГПК. Към момента на предявяване на исковете, независимо че ищецът е разполагал
с тази възможност, осъдителните искове отново са били допустими. Доводът за
недопустимост поради преждевременно предявяване е необоснован, съответно
неоснователен.
Съгласно първия фактически състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, подлежи на връщане
полученото при начална липса на основание. Твърдението е, че полученото по
изпълнителното дело е получено плащане за втори път на същото основание, поради което
се явява получено без основание.
Няма спор по делото, че между страните е сключен договор за заем от 01.09.2015г. за
общата сума от 36400 лева, по силата на който К.К. се задължил да връща заетата сума на
части, както следва:
до 31.12.2015г. – сумата от 10 000 лв.;
до 31.08.2016г. – сумата от 10 000 лв. и
до 31.12.2016г. – остатъкът от сумата в размер на 16400 лв.
В лично качество и действащ като ЕТ „Епъл – К.К.“ ищецът върнал по банкова
сметка на ответника сумите, както следва:
на 26.12.2016г. – сумата от 2000 лв.;
на 14.11.2016г. – сумата от 10 000 лв. и
на 10.08.2017г. – сумата от 5000 лв.
Предмет на гр.д. 17552/2017г. е искова претенция заявена като частична от 5000 лв.,
от общо дължимата сума от 19400 лв. Решението по това дело е влязло в сила, а за
непогасената горница, решението се ползва със сила на пресъдено нещо относно
правопораждащите факти /т. 2 от ТР № 3/2016г. от 22.04.2019г. на ОСГТК на ВКС/.
Предмет на гр.д. № 1271/2019г. е остатъкът от неплатената част от заемната сума от
14400 лв. Делото понастоящем е висящо.
С влязло в сила решение гр.д. № 1940/2019г. по описа на ГОРС е отхвърлен иска на
К.К., действащ като ЕТ срещу С.Г. за връщане на сумата от 17000 лв., поради погасяване на
това вземане с уважено възражение за прихващане с дължима от ищеца на ответника сума в
размер на 19400 лева по влязло в сила решение по гр.д. № 17552/2017г. на ВРС.
Влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички
съдилища, учреждения и общини в Република България съгласно чл. 297 от ГПК. Когато
5
делото няма за предмет търговски правоотношения, а само гражданскоправен спор за
парично вземане, без значение за обективните и за субективните предели на силата на
присъдено нещо е дали лицето, претендиращо вземането, участва в съдебното
производството като физическо лице или като едноличен търговец. И в двата случая
последиците на решението се отразяват в имуществената му сфера като физическо лице.
Това е така, защото с регистрирането си като едноличен търговец лицето не променя своята
правосубектност. Задължението на съда да зачете силата на присъдено нещо на влязло в
сила решение означава съдът да не приема нещо различно. Когато едно недопустимо
решение не бъде обжалвано от страните, то влиза в сила и се ползва със същата сила на
присъдено нещо, с каквато сила би се ползвало допустимото съдебното решение. С такава
сила на присъдено нещо в отношенията между страните се ползва и решението по гр.д. №
1940/2019г. по описа на ГОРС. Със същото, съобразно диспозитива му е уважено заявеното
от ответника възражение за прихващане на претендираното от ищеца вземане със сумата от
17000 лв. със свое вземане към ищеца в размер на 19400 лв., съгласно влязлото в сила
решение по гр.д. № 17552/2017г. на ВРС. При уважено възражение за прихващане
признатите от съда насрещни вземания се смятат погасени с обратна сила от първия момент,
в който прихващането е възможно да се осъществи, т.е. когато активното вземане е било
изискуемо, а пасивното – поне изпълняемо. Кога е настъпила ликвидността е без значение /т.
1 от ТР № 2/2020 от 18.03.2022г. на ОСГК на ВКС/. Т.е. действието на прихващането,
изразено в погасяване на насрещните вземания до размера на по-малкото от тях, винаги
настъпва с обратна сила /чл. 104, ал. 2 от ЗЗД/ – от първия ден, в който прихващането е
могло да се извърши, т.е. когато активното вземане на страната, която прихваща е било
изискуемо, а пасивното – поне изпълняемо. Кога е настъпила ликвидността на вземането на
прихващащия е без значение за обратното действие на погасителния способ, а във всички
случаи ефекта на компенсацията е погасяване на насрещните вземания за пари или за
еднородни и заместими вещи до размер на по-малкото от тях.
Няма спор в случая, че изискуемостта на активното вземане по съдебната
компенсация е настъпила на 31.12.2016г. – на падежа на последната уговорена в договора за
заем вноска за връщане на заетата сума, а пасивното вземане е било изпълняемо веднага с
възникването му /неосъществяване на основанието, с оглед което е дадено/ към 10.08.2017г.
съгласно приетото в мотивите на решението по гр.д. № 1940/2019г. по описа на ГОРС. Това
е така, доколкото изпълнението на облигацията е подчинено на принципа, че задължението
трябва да бъде изпълнено веднага, освен ако не следва друго от волята на страните или
закона – съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗЗД, ако задължението е без срок, кредиторът може да иска
изпълнението му веднага, като без значение за изпълняемостта на задължението е
настъпването на неговата изискуемост. Следователно първият момент, в който
прихващането е могло да се извърши е 10.08.2017г. Към този момент с оглед
ретроактивното действие на съдебната компенсация насрещните вземания са погасени до
размера на по-малкото от тях /17000 лв./. Към този момент е погасено и вземането на
ответника от ищеца за сумата от 5000 лв., представляваща част от дължима главница в
размер на 19400 лв. по договор за заем от 01.09.2015г., ведно със законна лихва от
6
17.11.2017г. установено с решението по гр.д. № 17552/2017г. по описа на ВРС.
Следователно платената от К.К. сума на същото основание по образуваното изп.д. №
34/2019г. по описа на ЧСИ С.К., рег. № 809 като плащане втори път на едно и също
задължение е лишено от правно основание.
Видно от Удостоверение от ЧСИ на л. 45 от делото, изпълнителното дело е
образувано въз основа на ИЛ от 21.12.2018г. за сумата от 5000 лв. – главница, ведно със
законна лихва от 17.11.2017г. до окончателното плащане на дълга.
С Разпореждане от 28.10.2019г. към изп.д. е присъединено вземането на взискателя
С.Г. по ИЛ от 09.04.2019г. за съдебни разноски в размер на 782 лв. – пред ВРС, 580 лв. –
пред ВОС и 580 лева – пред ВКС. Общо разноските по този изпълнителен лист възлизат на
1942 лв.
Общо платените и събрани по изпълнителното дело суми от длъжника К.К.,
разпределени за погасяване задължението по изпълнителните титули са в размер на 8454.44
лв. Събраните суми въз основа на изпълнителния лист от 09.04.2019г. за съдебни разноски за
три инстанции са платени на правно основание – за тях взискателят е разполагал с
изпълнителен лист, издаден въз основа на годно съдебно изпълнително основание, поради
което тези суми /1942 лв./ са платени по принудителното изпълнение на годно правно
основание. Разликата обаче между събраната обща сума от 8454.44 лв. и сумата на
съдебните разноски по втория изпълнителен лист – 1942 лв. се явява платена без основание
главница със законна лихва по изпълнителния лист по гр.д. № 17552/2017г. по описа на ВРС
вследствие ретроактивния ефект на компенсационното правоотношение. Или, платената при
липса на основание сума възлиза на 6512.44 лева /8454.44 – 1942 = 6512.44 лв./.
Предявеният иск на основание чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД е доказан по основание и
следва да се уважи до този размер, като за разликата до пълния предявен размер от 7 331.58
лева искът като недоказан по размер следва да се отхвърли.
По иска за обезщетение от непозволено увреждане: съгласно удостоверението от
ЧСИ платените по изп.д. такси и разноски от длъжника възлизат на сумата 1299.67 лв.
По този иск не е установено противоправно поведение /действие/ на ответника, в
причинно-следствена връзка с което за ищеца са произтекли имуществени вреди,
съразмерими с размера на платените от него по изп.д. такси и разноски. Изпълнителното
дело е образувано по инициатива на ответника въз основа на изпълнителни листи, издадени
на основание валидни съдебни изпълнителни основания и към този момент не е било налице
уважено възражение за прихващане за вземането по първия изпълнителен лист.
Инициирането на производство по принудително изпълнение на годно изпълнително
основание е правомерно действие, поради което фактическият състав на непозволеното
увреждане не е осъществен. Предявеният на това основание иск е недоказан по основание и
следва да се отхвърли.
В заключение обжалваното решение е частично неправилно и следва да се ревизира
съобразно изложеното по-горе.
7
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК всяка от страните има право на разноски за
всяка от инстанциите. Реализираните от ищеца съдебни разноски съгласно списък под
формата на платена държавна такса /347.51 лв./ и възнаграждение на адвокат /890 лв./
възлизат общо на 1237.51 лв. Съразмерно с уважената част от исковете, страната има право
на 1006.10 лв. за първа инстанция. Разноските пред въззивната инстанция са общо 734 лв., от
които страната има право на 596.72 лв. Ответникът е реализирал разноски под формата на
платено възнаграждение на адвокат по 600 лв. за всяка инстанция. Съразмерно с
отхвърлената част на исковете страната има право на разноски за всяка от инстанциите в
размер на 106.33 лв. В тези размери разноските следва да се присъдят на всяка от страните.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 262994 от 23.12.2021г. постановено по гр.д. № 15676/2020г. по
описа на ВРС, ХVII-ти състав, В ЧАСТТА МУ, с която на основание чл. 55, ал. 1, пр. I от
ЗЗД е отхвърлен предявения от К. Д. К. с ЕГН ********** срещу С. Й. Г. с ЕГН **********
иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 6512.44 лева, като платена от ищеца
по изп.д. № 34/2019г. по описа на ЧСИ С.К. и преведена на ответника при начална липса на
основание сума, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата
молба в съда – 09.04.2020г. до окончателното плащане на задължението, както и в частта, с
която на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК са присъдени разноски И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД С. Й. Г. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на К. Д. К. с ЕГН ********** сумата от 6512.44 лева, като платена от ищеца по
изп.д. № 34/2019г. по описа на ЧСИ С.К. и преведена на ответника при начална липса на
основание сума, поради погасяване на задължението вследствие уважено възражение за
прихващане на същото вземане предявено от С. Й. Г. с решение по гр.д. № 1940/2019г. по
описа на ГОРС, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата
молба в съда – 09.04.2020г. до окончателното плащане на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262994 от 23.12.2021г. постановено по гр.д. №
15676/2020г. по описа на ВРС, ХVII-ти състав, В ЧАСТТА МУ , с която на основание чл.
55, ал. 1, пр. I от ЗЗД е отхвърлен предявения от К. Д. К. с ЕГН ********** срещу С. Й. Г. с
ЕГН ********** иск за осъждане на ответника да му заплати сумата над 6512.44 лева до
пълния предявен размер на иска от 7 331.58 лева, като платена от ищеца по изп.д. №
34/2019г. по описа на ЧСИ С.К. и преведена на ответника при начална липса на основание
сума, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в
съда – 09.04.2020г. до окончателното плащане на задължението, както и на основание чл.
45, ал. 1 от ЗЗД е отхвърлен предявеният от К. Д. К. с ЕГН ********** срещу С. Й. Г. с ЕГН
********** иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 679.13 лева,
8
претендирана като обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди под формата на
реална загуба – платена от него сума за такси на съдебния изпълнител по изп.д. № 34/2019г.
по описа на ЧСИ С.К. по вина на ответника, ведно със законната лихва върху сумите от
датата на подаване на исковата молба в съда – 09.04.2020г. до окончателното плащане на
задълженията.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК С. Й. Г. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на К. Д. К. с ЕГН ********** сумата от 1006.10 лева, представляваща
реализирани съдебни разноски пред първата инстанция и сумата от 596.72 лева – съдебни
разноски за настоящата инстанция съразмерно с уважената част на исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК К. Д. К. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на С. Й. Г. с ЕГН ********** сумата от 106.33 лева, представляваща съдебни
разноски пред първата инстанция и сумата от 106.33 лева – съдебни разноски пред
настоящата инстанция съразмерно с отхвърлената част на исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок, който за страните започва да тече от получаване на съобщението за постановяването
му, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от решението да се връчи на страните по
делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9