РЕШЕНИЕ
№ 3385
гр. София, 12.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря АННА ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20221110200622 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от А К, ЕГН **********, с
постоянен адрес гр.С, ул.“Г С Р“ №, вх., ет., ап., против наказателно
постановление №21-4332-025339/09.12.2021 г., издадено от Началник Сектор
към СДВР, ОПП-СДВР, с което на основание чл.179, ал.2, във вр. с ал.1, т.5
от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева,
за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателката навежда доводи за неправилност и
незаконосъобразност на санкционния акт. Оспорва описаната в процесното
НП фактическа обстановка, като излага съображения, че в случая е
потърпевша страна, тъй като другият участник в ПТП-то се е движел с
несъобразена скорост, но е отказал да поеме вината за него и да подпише
двустранен констативен протокол. Твърди, че полицейските служители,
пристигнали на местопроизшествието не са били безпристрастни, обиждали
са я, говорели на висок тон, отказали да снемат сведения от присъствали
свидетели на местопроизшествието, не са й предоставили възможност да
1
изложи своята версия, включително и да направи писмени възражения в
съставения АУАН, който й бил представен само за подпис, а впоследствие и
въпреки подадените от нея писмени възражения, същите били приети за
неоснователни. Твърди, че не е виновна за процесното ПТП, тъй като се е
включила в движението, след предварително подаден сигнал и след като се е
огледала за преминаващи автомобили, каквито в този момент не е имало.
В последната си дума, жалбоподателката моли съда да отмени
процесното НП, тъй като не е виновна за настъпване на процесното ПТП. При
осъществяване правото си на лична защита застъпва становище, че
наложената глоба в размер на 200 лева е в завишен размер, дори и да има вина
за ПТП-то, като горното обстоятелство водело на извод, че полицейските
служители не са били безпристрастни, а в съдебно заседание са дали лъжливи
показания.
Ответната страна по жалбата: ОПП-СДВР, надлежно призована, не се
представлява в съдебно заседание и не взема становище по направените
възражения в жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва процесното НП.
Последното е връчено лично на жалбоподателката на 21.12.2021 г., а жалбата
срещу него е изпратена по пощата в съда, без отразена дата на пощенско
клеймо, и е получена на 29.12.2021 г., съгласно поставения входящ номер, т.е.
в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН за обжалване на НП,
считано от датата на връчване, поради което жалбата се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
Административнонаказателното производство е образувано със
съставяне на АУАН Серия GA, бл.№544658 на 23.11.2021 г., от компетентно
длъжностно лице – мл.автоконтрольор при ОПП-СДВР – Е М В, в
2
присъствието на един свидетел: СТ. К. КР. /също служител при ОПП-СДВР/,
против А К, за това, че:
На 23.11.2021 г., в 18:45 часа, в гр.София, по ул.“Г.С. Раковски“, с
посока на движение от бул.“Васил Левски“ към бул.“Патриарх Евтимий“,
управлява собственият си лек автомобил „Т“, с рег.№, и пред №166, при
маневра излизане от реда на паркирани МПС, реализира ПТП с
преминаващия от дясно лек автомобил „Т А“, с рег.№ с което виновно е
нарушила разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП.
Актосъставителят отразил в АУАН констатацията, че водачът е
изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, като уредът е отчел
отрицателен резултат, че от нарушението са претърпени имуществени вреди,
описани в Протокол за ПТП №1824298, а като доказателства за извършеното
нарушение е иззет контролния талон на виновния водач.
АУАН е надлежно предявен и връчен на жалбоподателката на датата на
неговото съставяне – на 23.11.2021 г., без възражения по направените в него
констатации.
Жалбоподателката се възползвала от правото си да представи в
законоустановения срок писмени възражения по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН,
в които навежда доводи, аналогични на изложените в жалбата. Освен
твърденията за безпристрастност на полицейските служители, изразява
предположение, че другият участник в ПТП-то е попаднал в „мъртвата й
точка“, докато е предприемала маневрата за излизане от реда на паркираните
ППС и включване в движението, при това много внимателно, тъй като е
возела кучетата си тогава, а често и болната си майка, но ако скоростта му на
движение е била нормална, същият е можел да спре и да избегне удара.
Въз основа на направените констатации в съставения АУАН,
компетентно длъжностно лице: Началник Сектор към СДВР, ОПП-СДВР,
надлежно упълномощен със Заповед №8121з-515/14.05.2018 г. на министъра
на вътрешните работи, издал процесното НП №21-4332-025339 на 09.12.2021
г., в което след като дословно възпроизвел описаната в акта фактическа
обстановка и приел направените възражения за неоснователни, наложил на
жалбоподателката на основание чл.179, ал.2, във вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП
административно наказание глоба в размер на 200 лева, за нарушение на
чл.25, ал.1 от ЗДвП.
3
Изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена,
въз основа на събраните по делото гласни доказателства: обяснения на
жалбоподателката, показанията на свидетелите К. и К., както и от
приобщените писмени доказателства: процесните АУАН и НП.; докладна
записка за посетено местопроизшествие от полицейски служители при ОПП-
СДВР с виновен водач с грубо поведение; писмено сведение и декларация от
М. Т. К.; декларация от декларация от А К; Протокол за ПТП с рег.
№11895/23.11.2021 г., ведно със скица на ПТП към него; писмени възражения
по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН от 25.11.2021 г.; справка картон на водач А К;
Заповед №8121з-515/14.05.2018 г. и Заповед №8121к-13312/23.10.2019 г., и
двете издадени от министъра на вътрешните работи.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема за
установено следното от правна страна:
АУАН и НП са издадени от материално и териториално компетентни
органи, съгласно приложените по делото два броя заповеди, в кръга на
техните функции и по предвидените в закона форма и ред, както и в сроковете
по чл.34 от ЗАНН.
Съдът не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на
санкционираното лице.
На основание събраните по делото доказателства, съдът намира за
безспорно установена описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, която
не се оспорва от жалбоподателката, доколкото същата не оспорва авторството
на деянието, настъпилото ПТП и механизмът на неговото причиняване.
Застъпената от жалбоподателката позиция в подадената жалба, в
депозираните писмени възражения и в дадените обяснения в хода на
съдебното следствие, че другият водач на МПС е виновен за настъпване на
ПТП, тъй като е управлявал автомобила си с много висока скорост, не намира
опора в събраните по делото доказателства, поради което съдът я възприема
единствено като защитна теза, с цел избягване на
административнонаказателната отговорност за извършеното деяние. От
показанията на свидетеля К. се установява по несъмнен начин механизма на
настъпване на процесното МПС, а именно: след като водачът на лек
4
автомобил „Т А“, с рег.№ /свидетелят К./, навлязъл по ул.“Г.С. Раковски“,
след извършване на ляв завой от регулираното със светофарна уредба
кръстовище, и продължил движението си по тази улица, жалбоподателката
потеглила от реда на паркирани МПС със собственият си лек автомобил
„Тойота РАВ 4“, с рег.№СВ 0980 НА, като започнала да извършва маневра за
включване в движението на ул.“Г.С. Раковски“. При осъществяването на тази
маневра, последната не видяла движещият се по пътя с предимство и
преминаващ покрай нея в този момент лек автомобил, управляван от
свидетеля К., вследствие на което с предната си дясна част реализирала удар в
задна лява част на управлявания от него автомобил, при който настъпили
имуществени щети и по двете МПС. Така очертания от свидетеля К.
механизъм на настъпване на процесното ПТП се потвърждава изцяло от
отразените данни в съставения Протокол за ПТП, ведно с начертаната схема
към него, както и на декларираните обстоятелства в саморъчно попълнената
декларация от свидетеля К., които от своя страна съответстват на дадените от
него показания в хода на съдебното следствие. Съдът кредитира с доверие
показанията на свидетеля К., тъй като изхождат от лице, даващо показания за
непосредствено възприетото от него при изпълнение на служебните
задължения, без наличие на данни за възможна заинтересованост от изхода на
делото, както и показанията на свидетеля К., доколкото същите са
последователни, обективни и изцяло кореспондират с данните от
приложените по делото писмени доказателства. Коментираните по горе
гласни доказателства кореспондират изцяло и с данните, отразени в
саморъчно попълнената декларация лично от жалбоподателката на 23.11.2021
г., включително и дадените отговори по т.5 и т.10, че не е видяла МПС-то, с
което е катастрофирала, а поради тази причина не е имала възможност за
извършване на каквито и да е действия за предотвратяване на ПТП.
Съдът намира, че правилно е приложен и материалния закон.
Посочената в АУАН и НП като виновно нарушена разпоредба на чл.25, ал.1
от ЗДвП, вменява задължение на водача на пътно превозно средство, който
ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно
превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или
да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за
движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или
наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
5
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него,
и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение. От събраните по делото доказателства се установява по
безспорен начин, че жалбоподателката не е изпълнила това си задължение
като водач на МПС, тъй като преди да започне маневрата за излизане от реда
на паркираните ППС, за да се включи в движението по ул.“Г.С. Раковски“, не
се е убедила, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които
минават покрай нея, и извършила маневрата, без да се съобрази с тяхното
положение, посока и скорост на движение, поради което е реализирала ПТП в
лекия автомобил, управляван от свидетеля К., от което настъпили
имуществени вреди и за двата автомобила. Следователно, с действията си
жалбоподателката е осъществила от обективна и субективна страна състава
на вмененото й нарушение – по чл.25, ал.1 от ЗДвП. Скоростта на движение
на преминаващия покрай нея лек автомобил по време на извършване на
маневрата, е без значение за съставомерността на деянието, поради което
направеното възражение от жалбоподателката в този смисъл, се явява
несъстоятелно. Без значение за съставомерността на деянието са и причините
за настъпване на процесното ПТП, като в случая те са установени и дори
признати от жалбоподателката, а именно: не е видяла МПС-то, което е
минавало покрай нейния автомобил, движейки се по път с предимство.
Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че актосъставителят
правилно е квалифицирал поведението на жалбоподателката като нарушение
на чл.25, ал.1 от ЗДвП, а наказващият орган правилно е ангажирал
отговорността й на основание санкционната разпоредба на чл.179, ал.2, във
вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда на виновния водач
да се налага глоба в размер на 200 лева, когато поради неспазване на
правилата за предимство, причини ПТП. Настоящият случай е такъв,
доколкото жалбоподателката е реализирала ПТП, именно поради неспазване
на правилата за предимство, при извършване на необезопасена маневра за
излизане от реда на паркираните ППС и навлизане по пътя с предимство, по
който се е движел в този момент лекия автомобил, управляван от свидетеля
К.. Законодателят е предвидил наказание глоба във фиксиран размер и
доколкото с НП е наложена на жалбоподателката глоба в така предвидения
размер от 200 лева, съдът няма правомощия да я изменя в насока нейното
6
намаляване, а направеното възражение завишен размер на глобата, се явява
несъстоятелно.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП следва да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно издадено.
По разноските:
Разноски не се претендират от страните в настоящото производство,
поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63, ал.2, т.5, във вр. с ал.9, във вр. с
ал.1, във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№21-4332-025339/09.12.2021 г., издадено от Началник Сектор към СДВР,
ОПП-СДВР, с което на А К, ЕГН **********, с постоянен адрес гр.С, ул.“Г С
Р“ №, вх., ет., ап., на основание чл.179, ал.2, във вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева, за
нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на Глава 12 от АПК, в 14–дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7