№ 996
гр. Бургас, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Радостина П. П.
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20222100501154 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
повод въззивната жалба на процесуалния представител на „Гитекс“ЕООД
-ищец по гр.д. № 8249 /2021 год. по описа на Бургаския районен съд
против решение № 902/11.05.2022 год.в частта ,с която са отхвърлени
исковете на въззивника против „ПАМ-98“ЕООД –гр. Бургас и Е. П. Т. и С. Т.
Т. ,двамата от гр. *** ,че дължат солидарно на ищеца сумата от 9402,48 лв.
главница-задължение по фактура № 20496/04.10.2019 г. ,ведно със законната
лихва върху главницата ,считано от датата на подаване на заявлението -
29.07.2021 г. до изплащане на задължението ,както и сума за неустойка в
размер над 412,08 лв.до пълния претендиран размер от 757,14 лв. и за
периода 27.05.2021 г. -31.07.2021 г.,както и в частта относно присъдените
разноски ,дължими от ищцовото дружиство .
Въззивникът изразява недоволство от решението в
атакуваната част , като счита същото за незаконосъобразно и постановено в
противоречие с материалния закон,постановено в противоречие с
процесуалните правила ..
1
Сочи се на първо място ,че съдът неправилно е приложил
нормата на чл. 76 ал. 1 ЗЗД ,която касае само еднородни вземания и не
намира приложение в случая.Погасяването е следвало да се извърши по реда
на чл. 76 ал. 2 ЗЗД ,доколкото се касае до главница ,лихви и разноски .Освен
това условията и поредността на погасяване на задълженията по чл. 76 ал. 1 и
ал. 2 ЗЗД се прилагат ,само ако липсват уговорки между страните ,които да
определят други условия /цитира се ТР № 3/27.03.2019 г. на ВКС по т.д. №
3/2017 г. ОСГТК/.В срлучая е налице уговорка между страните – че редът на
закриване на задълженияа е разноски ,лихви ,главница ,независимо от
посоченото в платежния документ-чл. 13.4 от договора при условия на
разсрочено плащане № 178/01.02.2013 г. за покупко-продажба на течни
горива,подписан надлежно от двете страни.Т.е. налице е изрична договорка -
а именно ,че независимо от посоченото в платежния документ се прилага
разпоредбата на чл. 76 ал. 2 ЗЗД при частично плащане.Лидно от
експертизата по делото ,липсва и приемане от ищцовата страна на така
извършеното плащане като погасяване на главница ,тъй като съгласно
извършеното осчетоводяване ,претендираната сума ,представляваща част от
главница е осчетоводена като дължима и с извършеното плащане са закрити
неустойките,възникнали поради забавеното плащане .
Затова се сочи ,че извършеното на 27.05.2021 г. плащане на сумата
от 28528,66 лв. ищецът правилно е закрил първо задължението за неустойка
и след това-частично дължимата главница по процесната фактура ,поради
забавеното плащане повече от една година ,като частта от неплатената
главница продължава да се дължи от ответниците.
Твърди се ,че в случая са налице и останалите предпоставки за
уважаване на ищцовите претенции:Налице е валидно сключен договор за
доставка между двете дружества –при условията на разсрочено плащане от
01.02.2013 г.Срокът на договора е удължаван на основание подписани
няколко анекса На основание този договор ищецът е извършвал доставка на
ответника на горива ,за което да издавани и осчетоводявани фактури .За
периода януари – юли 2021 г. неплатени са били две фактури –за сумите
130,01лв. и процесната фактура от 04.10.2019 г. – за сумата от 28 528,66
лв.Няма спор между страните за извършените доставки и надлежно
издаваните фактури ,осчетоводени в счетодството на двете дружества ,за
2
която фактура е ползван и данъчен кредит ,видно от заключението на вещото
лице .С извършеното на 27.05.2021 г. плащане на сумата 28 528,66 лв. са
погасени неустойки ,дължими поради забавеното плащане на процесната
фактура и начислени за периода 30.04.2020 г. -31.12.2020г.С така
извършеното плащане са госени частично 19 126,18 лв. ,а остатъкът от
9408,48 лв. от главницата продължава да се дължи ,както и начмислените
след 31.05.2021 г. неустойки за забавено плащане .
Атакува се решението и в частта за разноските,като се подчертава
,че въпреки направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответната страна ,съдът е присъдил общо възнаграждение
от 1533 лв. за двама адвокати ,при положение ,че липсва правна и фактическа
сложност .
Моли се за отмяна на решението в атакуваните части и уважаване
изцяло на исковите претенции ,включително и в частта за разноските
,дължими от ищцовото дружество .
Не се сочат нови доказателства и нови обстоятелства по делото .
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално
легитимирано лице против подлежащ на обжалване акт .
Въззимаемите –ответници по делото не са депозирали писмен
отговор по чл. 263 от ГПК и не вземат становище по въззивната жалба.
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди
съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено
следното :
Предявени са били искове с правно основание чл. 79 ал. 1
предл.първо и чл.92 ЗЗД .
Представен е по делото договор за покупко-продажба на течни
горива и други течни петролни продукти при условия на разсрочено плащане,
по силата на който ищецът е доставял на ответника горива, а ответникът се е
задължил да заплати тяхната стойност. Физическите лица са се задължили по
договора като солидарни длъжници за задълженията на „ПАМ – 98” ЕООД. В
чл. 13.1 от договора е предвидена неустойка за забава в размер на ОЛП плюс
10 % за първите девет дни просрочие, а след това – 20 % върху дебитното
салдо на купувача в края на всеки календарен ден. В чл. 9.1 от договора е
3
предвидено, че плащането на задължението следва да се извърши в срок до 7
дни от извършване на доставката.
Не се спори между страните ,че за една от доставките е съставена
фактура № 20496/04.10.2019 г. на стойност 28528,66 лева.Фактурата е
описана в Дневника за продажби през месеца ,през който е издадена –
м.октомври 2019 г. под № 35/вж. заключението по назначената счетоводна
експертиза /.Данните по ДДС –дневниците за м. октомври 2019 г. на
ищцовото дружество са подадени със справка-декларация за ДДС от
13.11.2019 г. .В счетоводството на ответното дружество фактурата е
включена в Дневника за покупки през м. октомври 2019 г. /с пореден № 2/ и е
декларирана в справка – декларация за ДДС от 14.11.2019 г.,като е ползван
данъчен кредит от „ПАМ-98“ЕООД в размер на 4754,78 лв. Съставени са
сметки за начислени неустойки за м. 07.2021 г. в размер на 161,82 лева, за м.
06.2021 г. – 156,60 лева, за 05.2021 г. – 438,72 лева,които са осчетоводени по
дебитна сметка 411“Клиенти „ и по кредитна на сметка 792“Приходи от глоби
и неустойки .
С уведомително писмо ответното дружество е уведомено от ищеца,
че вземането по фактурата е прехвърлено на „Юробанк България“ АД по
силата на договор за факторинг. На 27.05.2021 г. ответното дружество е
заплатило на „Юробанк България“ АД сумата от 28528,66 лева, видно от
приложеното платежно нареждане.
Съгласно справка по хронология на счетоводна сметка 411“Клиенти
„ ,аналитична партида „ПАМ-98“ ЕООД,вещото лице е установило ,че на
04.10.2019 г. по банковата сметка на ищеца е извършен частичен превод по
процесната фактура в размер на 19126,18 лв.В счетоводството на ищеца по
партида „ПАМ-98“ЕООД салдото е в размер на 9402,48 лв.-неплатен остатък
по процесната фактура и неплатени неустойки в размер на 757,14 лв.
При тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е
намерил за основателно възражението на ответниците ,че с платежно
нареждане от 27.05.2021 г. в полза на „Юробанк България „АД е заплатена
цялата сума по фактурата ,като това плащане е погасило цялото задължение
на ответното дружество за заплащане на главницата по договора и
издадената фактура от 04.10.2019 г.И тъй като в платежното нареждане
длъжникът изрично е посочил ,че погасява задължението по въпросната
4
фактура на ищеца,в случая е приложима разпоредбата на чл. 76 ал. 1 ЗЗД
,даваща възможност длъжникът да индивидуализира задължението ,което
плаща .Затова не е възприето твърдението на ищцовата страна ,че с
плащането е погасена дължимата за периода 30.04.2020г.до 31.12.2020 г.
неустойка за забава,дължима съгл.чл.13.1 от договора.След като длъжникът
изрично бил посочил в платежното нареждане основанието за плащане на
задължението си ,съдът е приел ,че не може да се приложи чл. 76 ал. 2 ЗЗД и
първо да се погаси с плащането дължимата сума за неустойка ,а след това –
част от дължимата главница по фактурата .Приел е ,че плащането следва да
се отрази като погасяващо изцяло главницата по фактурата ,а неустойката
остава дължима до датата на извършеното плащане – 27.05.2021 г. .Ето защо
претенцията за главница е била отхвърлена като изцяло неоснователна , а
искът за заплащане на неустойка е приет за частично основателен –за
неустойката за периода 01.05.2021 г.до 27.05.2021 .
Настоящият съдебен състав счита изводите за неправилни
. С т. 1 от ТР 3/17 от 27.3.2019 г., постановено по тълкувателно
дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато извършеното плащане
не е достатъчно, погасителният ефект за законната лихва за забава при
неизпълнение на парично задължение настъпва при условията и в
поредността по чл. 76, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите. Прието
е, че за погасяване на паричните задължения приложение намира специалното
правило по чл. 76, ал. 2 ЗЗД, според което при недостатъчно изпълнение се
погасяват най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата.
Условие за прихващане по реда на горната разпоредба е съществуването на
едно задължение, което се формира от поне два от посочените елемента-напр.
главница и лихви.
По отношение на изпълнението на парични задължения законът не прави
разграничение между различните видове лихви-възнаградителна или
обезщетителна, договорна или законна. Неизпълнението на парично
задължение е винаги забавено, съгласно чл. 81, ал. 2 ЗЗД. Законодателно
уредената отговорност на длъжника при неизпълнение на парично
задължение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е съизмерима със законната лихва от датата на
забавата без покана от кредитора, което определя паричните задължения
5
винаги като лихвоносни, независимо дали в договора има уговорени от
страните лихви. Законната лихва за забава става част от дълга при неплащане
на главницата, с настъпване на срока за изпълнение, за разлика от
договорените възнаградителни и други определени в закона обезщетителни
лихви, които са елемент от дълга и към момента на възникването му. Всички
видове лихви са акцесорни вземания, спрямо вземането за главницата и
точното изпълнение на задължението, включва погасяване на главницата и на
определените по договора или начислени до деня на плащането законни
лихви. Интересът на кредитора от изпълнението и принципът на неделимост
на плащането, налагат тълкуването, че разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД
предвижда еднаква поредност за заплащане на всички видове лихви.
Правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД отчита интереса на кредитора-първо да се
погасят лихвите, а непогасената главница да продължава да се олихвява,
както и предвид уредената по-кратка погасителна давност за вземанията за
лихви по чл. 111 б. "в" ЗЗД в сравнение с общата погасителна давност за
главницата .
Приетото в мотивите на първоинстанционното решение противоречи на
т. 1 от ТР 3/17 от 27.3.2019 г. по тълкувателно дело № 3/2017 г. на ОСГТК на
ВКС. При частично плащане, което кредиторът е приел, съгласно чл. 76, ал. 2
ЗЗД задълженията се погасяват в опредЕ. поредност-най-напред разноските,
след това лихвите и най-после главницата. Когато задължението е за главница
и мораторни лихви, длъжникът не може да се ползва от правото по чл. 76
ЗЗД, да посочи кое от задълженията погасява, а когато кредиторът не е заявил
или от поведението му не може да се установи категорично в погашение на
коя част от вземането приема частичното изпълнение, то погасяват се първо
лихвите и след това главницата. Освен това –принципът е в смисъл, че
поредността на погасяване на задълженията по чл. 76, ал. 1 и по чл. 76, ал. 2
ЗЗД се прилага, ако липсва друга уговорка между страните, която да определи
различни условия и ред за прихващане на изпълнението. Изрично в мотивите
към Тълкувателното решение е посочено, че диспозитивното правило на чл.
76, ал. 1 ЗЗД е установено в интерес на длъжника, като по този ред се
погасяват еднородните задължения, включително паричните, а условието е да
съществуват няколко задължения, всяко от които е главно и самостоятелно и
е определено по основание и размер. При липса на уговорка между страните
за реда на погасяване на задълженията и ако са налице условията на чл. 76,
6
ал. 1 ЗЗД, изборът на длъжника, кое от няколкото еднородни задължения
погасява, обвързва кредитора.Условие за прихващане по реда на чл. 76, ал. 2
ЗЗД е съществуването на едно задължение, което се формира от поне два от
посочените елементи, респ. от главница и лихви, като правилото отчита
интереса на кредитора – първо да се погасят лихвите, а непогасената главница
да продължи да се олихвява.
В конкретния случай е налице изрична уговорка между страните ,че редът
на закриване на задълженията е разноски ,лихви ,главница ,независимо от
посоченото в платежния документ .Такава е изричната уговорка в чл. 13.4 от
договора при условията на разстрочено плащане от № 178/01.02.2013 г. за
покупко-продажба на течни горива.С други думи –налице е изрична
договорка между страните ,че независимо от посоченото в платежния
документ ,при частично плащане следва да се приложи разпоредбата на чл. 76
ал. 2 ЗЗД ,както е направил и „Гетекс „ЕООД.Според заключението на
вещото лице по счетоводната експертиза липсва и приемане от страна на
ищцовото дружество – кредитор на така извършеното плащане като
погасяване на главницата ,тъй като съгласно извършените осчетоводявания
,претендираната сума ,представляваща част от главницата , е осчетоводена
като дължима , а с извършеното плащане са закрити неустойките ,възникнали
поради забавеното плащане .
Затова следва да се приеме ,че с извършеното плащане на 27.05.2021 г. на
сумата от 28 528,66 лв. ищецът правилно е закрил първо задълженията за
неустойка и след това – частично дължимата главница по процесната
фактура поради забавеното повече от година плащане ,като частта от
неплатената главница продължава да бъде дължима от ответниците .
В случая са налице предпоставките за уважаване на исковите претенции
в цялост- налице е валидно сключен договор за доставка между ищцовото и
ответното дружества ,като на основание на договора ищецът е извършвал
доставки на горива на „ПАМ-98“ЕООД,за които са издавани и
осчетоводявани фактури ;не е спорно и че са извършени доставките ,за които
е издадена процесната фактура , осчетоводена редовно в счетоводството и на
двете дружества ,за която е ползван и данъчен кредит .С извършеното
плащане на 27.05.2021 г. в размер на 28 528,66 лв. /пълният размер по
процесната фактура/ са погасени неустойки ,дължими поради забавеното
7
плащане по фактурата ,начислени за периода 30.04.2020-31.12.2020 г. ,както и
частично е погасена главницата по процесната фактура-в размер на 19 126,18
лв. ,като остатъкът от 9 408,48 лв. е дължим на ищеца-кредитор ,както и
начислените след 31.05.2021 г. неустойки за забавено плащане .
Затова и следва да бъде отменено атакуваното решение в частта ,с която
са отхвърлени предявените искове за плащане на дължимата главница и
неустойка за сочения период-до пълния размер от 757,14 лв.,както и в частта
относно присъдените разноски в полза на ответниците .При този резултат в
полза на въззивника-ищец следва да бъдат присъдени направените от него
разноски пред настоящата инстанция ,които се претендират в размер на
платената държавна такса в размер на 213 лв.
Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 902/11.05.2022 г. постановено по гр.д. №
8249/2021 г. по описа на Бургаския районен съд В ЧАСТТА ,с която са
отхвърлени исковете на „Гитекс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: Бургас ,ул.“Цар Петър „ № 7 ,ет.4 , представлявано от Георги
Цонков Георгиев установяване по отношение на „ПАМ -98“ЕООД,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление-Бургас ,ж.к.“Славейков „ бл.
150 ,вх.1,ет.1,представлявано от Е. П. Т. ,Е. П. Т. ,ЕГН ********** и С. С. Т.
,ЕГН ********** ,двамата от гр. *** ,кв.*** ул.*** № **,че дължат на ищеца
сума в размер на 9 402,48 лв. главница- задължение по фактура №
20496/04.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението – 29.07.2021 г. до изплащане на
вземането, както и сума за неустойка над размера от 412,08 лева до пълния
претендиран размер от 757,14 лева и за периода 27.05.2021 г. – 31.07.2021
г,както и В ЧАСТТА относно присъдените разноски в полза на ответниците
и вместо него ПОСТАНОВИ :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ПАМ -98“ЕООД,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление-Бургас ,ж.к.“Славейков „ бл.
8
150 ,вх.1,ет.1,представлявано от Е. П. Т. ,Е. П. Т. ,ЕГН ********** и С. С. Т.
,ЕГН ********** ,двамата от гр. *** ,кв.*** ул.*** № **,че дължат на ищеца
„Гитекс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: Бургас
,ул.“Цар Петър „ № 7 ,ет.4 , представлявано от Георги Цонков Георгиев,
сума в размер на 9 402,48 лв. /девет хиляди четиристотин и два лв. и 48
ст./главница- задължение по фактура № 20496/04.10.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 29.07.2021 г. до изплащане на вземането, както и сума за
неустойка над размера от 412,08 лева до пълния претендиран размер от
757,14/седемстотин и петдесет и седем лв. и 14 ст./ лева и за периода
27.05.2021 г. – 31.07.2021,за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 5467/2021 г. по описа на БРС .
ОСЪЖДА „ПАМ -98“ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление-Бургас ,ж.к.“Славейков „ бл. 150 ,вх.1,ет.1,представлявано от Е.
П. Т. ,Е. П. Т. ,ЕГН ********** и С. С. Т. ,ЕГН ********** ,двамата от гр. ***
,кв.*** ул.*** № ** ДА ЗАПЛАТЯТ на „Гитекс” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: Бургас ,ул.“Цар Петър „ № 7 ,ет.4 ,
представлявано от Георги Цонков Георгиев сумата 213/двеста и тринадесет
/лева-разноски по делото пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9