Определение по дело №417/2020 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ: Производството е образувано по искане на Окръжна прокуратура – Сливен за
вземане мярка за неотклонение „Задържане под стража” спрямо обвиняем. В искането се твърди,
че по образуваното досъдебно производство № 957 / 2020 г. по описа на РУ - Сливен, вх. № 1486 /
2020 г., пор. № 189 / 2020 г. по описа Окръжна прокуратура - Сливен в хода на разследването, в
качеството на обвиняем е привлечен К. С. К. за това, че на 22.08.2020 г. в гр. Сливен, бул. „Хаджи
Димитър”, отнел чужда движима вещ - мобилен телефон марка “Махсom”, модел ММ 134, с IMEI
1 358597092696601 и IMEI 2 358597092696593 на стойност 19 лева, от владението на А.Г.А. от гр.
Сливен, с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила и деянието
представлява опасен рецидив - престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр. с чл.198, ал.1 от НК, за което
се предвижда наказание лишаване от свобода от 5 до 15 години, като съдът може да постанови и
конфискация до ½ от имуществото на виновния и представлява „тежко престъпление” по смисъла
на чл. 93, т. 7 от НК. Твърди се още, че от събраните до настоящия момент доказателства по
делото, можело да се направи обосновано предположение, че обв. К. е извършил престъплението,
в което е обвинен. С оглед предишните му осъждания, деянието на обв. Костов се квалифицирало
като извършено при условията на опасен рецидив. Обвиняемият бил с трайно установени
престъпни навици, не работел и не полагал общественополезен труд. Той се явявал лице със
завишена степен на обществена опасност, което наред с високата обществена опасност на
процесното деяние и тежестта на предвидената санкция, давали основание да се приеме, че целта
на мерките за неотклонение по чл. 57 от НПК – да се попречи на обвиняемия да се укрие или да
извърши престъпление можело да бъде постигната единствено с вземането на мярка за
неотклонение задържане под стража. Прокурорът счита, че е налице хипотезата на чл. 63, ал. 2, т.
1 от НПК. Моли съдът да вземе по отношение на обв. Костов мярка за неотклонение „Задържане
под стража”.
В с.з. прокурорът поддържа направеното искане по съображенията изложени в него и моли
за уважаването му.
Обвиняемият чрез назначения тълковник изказва съжаление за стореното. Иска да се
прибере при двете си деца, за които да се грижи и моли за по – лека мярка за неотклонение.
Служебният защитник на обвиняемия счита направеното искане за вземане на мярка за
неотклонение „Задържане под стража” за неоснователно. Предвид съдебното минало на
обвиняемия твърди, че са налице данни той да е извършил престъпление в условията на опасен
рецидив, за което законът е предвидил презумпция за реална опасност той да се укрие, но счита, че
такава опасност не е налице, тъй като отнетият телефон бил на много ниска стойност и е върнат на
пострадалото лице малко след като е извършено деянието; обвиняемият е инвалид, с инвалидна
пенсия, което в голяма степен ограничавало неговото придвижване и бил баща на две деца, които
били родени извън брак и той ги отглеждал заедно със своите родители, при които живеел.
Можело да се направи предположение, че обвиняемият нямало да се укрие, поради което моли
съда да постанови по-леката мярка за неотклонение, а именно Домашен арест.
Сливенският окръжен съд, след като изслуша исканията и доводите на страните, запозна се
с всички материали по настоящото наказателно дело, обсъди доказателствата събрани в хода на
разследването и прецени наличните по делото данни, направи следните ФАКТИЧЕСКИ
КОНСТАТАЦИИ:
1

С постановление от 25.08.2020г. на разследващият орган, К. С. К. е привлечен в качеството
на обвиняем по досъдебно производство № 957 / 2020 г. по описа на РУ - Сливен, вх. № 1486 /
2020 г., пор. № 189 / 2020 г. по описа Окръжна прокуратура - Сливен за престъпление по чл. 199,
ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1 от НК, за това, че на 22.08.2020 г. в гр. Сливен, бул. „Хаджи Димитър”,
отнел чужда движима вещ - мобилен телефон марка “Махсom”, модел ММ 134, с IMEI 1
358597092696601 и IMEI 2 358597092696593 на стойност 19 лева, от владението на А.Г.А. от гр.
Сливен, с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила и деянието
представлява опасен рецидив. За това престъпление законът предвижда наказание лишаване от
свобода за срок от пет до петнадесет години, като съдът може да постанови и конфискация до
една втора от имуществото на виновния.
Обв. К. е на 27 години; без образование; безработен; получава инвалидна пенсия в размер
на 200 лв.; не е женен; има две деца, съответно на 5 и 6 години. Осъждан многократно в периода от
27.12.2011г. до 19.06.2015г. - има седем самостоятелни влезли в сила присъди за кражби по чл.
194, ал. 1 от НК, по чл. 195, ал. 1 от НК, по чл. 191, ал. 1 от НК и по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198,
ал. 1 от НК, като е търпял и ефективни наказания лишаване от свобода. Последно е осъден с
влязло в сила на 19.06.2015г. споразумение по НОХД № 272 / 2015г. на СлРС за престъпление по
чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода
за срок от две години и три месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим. Наказанието
е изтърпяно на 15.09.2017г.
Видно от справка от Унифицираната система на Прокуратурата на Република България,
спрямо обв. К. няма други неприключили наказателни производства.
Обвиняемият има регистриран постоянен и настоящ адрес в гр. Сливен ***.
По настоящото досъдебно производство до настоящия момент са разпитани двама
свидетели – пострадалата Атанасова /включително и пред съдия/ и полицейският служител – Х.Б.,
от показанията на които се установява съпричастност на обвиняемия към процесното деяние.
Обвиняемият е дал обяснения и е предал доброволно процесната вещ, за което е съставен протокол
за доброволно предаване. Изготвена е съдебно оценителна експертиза. Приложени са експертно
решение на ТЕЛК, справка за регистрация на лице в централния полицейски регистър,
характеристична справка, справка за съдимост и декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние на обвиняемия, както и справка от Унифицираната система на Прокуратурата
на Република България.
Горните фактически обстоятелства съдът прие за безспорно установени въз основа на
наличните по делото данни и събраните до момента доказателства. Въз основа на тях съдът
направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Искането на ОП – Сливен е основателно и следва да се уважи. Налице са условията на чл.
63 ал. 1 от НПК за вземане мярка за неотклонение „Задържане под стража” спрямо обв. К.. В
рамките на настоящото производство съдът следва да установи само, разполага ли прокуратурата с
достатъчно събрани по установения процесуален ред доказателства, за да обвини конкретно лице в
извършване на престъпление или не. В конкретния случай подозрението на разследващите органи
2

и прокуратурата, обективирано в постановление за привличане като обвиняем, а именно че К. С.
К. е вероятният извършител на разследваното престъпление, не е голословно. От събраните до
момента доказателства и доказателствени средства, посочени по – горе може да се направи
обосновано предположение, че обв. К. е извършил разследваното престъпление (законът не
изисква категоричен извод в тази насока). В настоящото съдебно производство, предвид съвсем
началния етап на разследването и предстоящото събиране на други доказателства, съдът няма
процесуална възможност да извърши подробна съпоставка и анализ на събраните доказателства
така, както е длъжен да стори при отговорите на въпросите по чл. 301 от НПК, когато постановява
присъда.
Наличните по делото данни сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да извърши
престъпление, както и да се укрие, ако се намира на свобода, поради което съдът счита
изложените от защитата доводи в тази насока за неоснователни. Относно опасността обв. К. да се
укрие или да извърши престъпление в случая е налице хипотезата на чл. 63, ал. 2, т. 1 и 2 от НПК,
според които ако от доказателствата по делото не се установява противното, при първоначалното
вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража”, реалната опасност по чл. 63, ал. 1 от
НПК е налице, когато лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, извършено при
условията на опасен рецидив или е привлечено като обвиняем за тежко умишлено престъпление и
е осъждано за друго тежко умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода не
по-малко от една година или друго по-тежко наказание, чието изпълнение не е отложено на
основание чл. 66 от Наказателния кодекс.
Вярно е /както твърди защитникът/, че обвиняемият има постоянен адрес и две малолетни
деца за които заедно с родителите си полага грижи, както и че стойността на процеснанта вещ е
ниска, но сами по себе си тези обстоятелства не налагат извод за определяне на по-лека мярка за
неотклонение. Съгласно приложимата в случая презумпция по чл. 63, ал. 2, т. 1 и 2 от НПК,
опасността от укриване на обвиняемия и от извършване на престъпление от него винаги се счита
налице, когато се касае за първоначално вземане на мярка за неотклонение „задържане под
стража”. Законодателят има предвид, че самата тежест на обвинението може да подтикне
обвиняемия да се укрие или да извърши престъпление. В случая срещу обв. К. е повдигнато
обвинение за престъпление по чл. 199, ал.1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1 от НК – грабеж при условията на
„опасен рецидив”, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет
години като съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния.
Наред с тежестта на предвиденото наказание, съдът съобрази обремененото съдебно минало на
обвиняемия, което включва осъждания за няколко престъпления от общ характер – предимно
кражби и грабеж, извършен също при условията на опасен рецидив, за които са му налагани и
ефективни наказания лишаване от свобода, както и липсата на постоянна работа.
Няма основания обусловени от здравословното състояние на обвиняемия или специфични
ангажименти към семейството му, които да обуславят необходимостта от налагането на по – лека
мярка за неотклонение.
Изследвайки всички факти, имащи значение за вида на мярката за неотклонение спрямо
обвиняемия, съдът направи правния извод, че в случая са налице условията на закона, визирани в
чл. 63 ал. 1 и ал. 2 т. 1 и т. 2 от НПК и чл. 56 ал. 3 от НПК за вземане спрямо обв. К. на мярка за
неотклонение „Задържане под стража”. Тази мярка за неотклонение ще допринесе за постигане на
3

целите предвидени в чл. 57 от НПК.
Предвид изложеното, съдът взе по отношение на К. С. К. , обвиняем по досъдебно
производство производство № 957 / 2020 г. по описа на РУ - Сливен, вх. № 1486 / 2020 г., пор. №
189 / 2020 г. по описа Окръжна прокуратура - Сливен най-тежката мярка за неотклонение, а
именно „Задържане под стража”.
Ръководен от гореизложените съображения съдът постанови определението си.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	304
Дата:	27 август 2020 г.
Съдия:	Галина Христова Нейчева

Дело:	20202200200417
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	27 август 2020 г.

Определение по дело №417/2020 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите