№ 440
Добрич, 01.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Добрич - I тричленен
състав, в съдебно заседание на шести февруари
две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
КРАСИМИРА ИВАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
СИЛВИЯ САНДЕВА-ИВАНОВА |
При
секретар МАРИЯ МИХАЛЕВА и с участието на прокурора ВИОЛЕТА
ВЕЛИКОВА като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИРА ИВАНОВА кнахд
№ 20237100700658 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел VIII от Глава III на Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е искане с вх. № 4169/ 22.11.2023 г., подадено от М.В.И., за
възобновяване на производството по КАНД № 185/ 2023 г. на Административен съд –
Добрич, с решението по което е влязло в сила Наказателно постановление (НП) №
20-0851-002052 от 11.12.2020 г., издадено от Началник на Сектор „Пътна полиция“
при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - Добрич,
с което на М.В.И., за извършени административни нарушения по чл. 50, ал. 1 и
чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), са наложени
административни наказания „глоба“ в размер съответно на 150.00 лв. и 10.00 лв.
на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 от ЗДвП и чл. 183, ал. 1, т. 1,
предл. 2 от ЗДвП.
Искането се обосновава с твърдение за нарушени права и законни интереси на
г-н И., основание по чл. 72, ал. 2 от ЗАНН да отправи искането. Молителят
счита, че са нарушени правата му, тъй като НП е влязло в сила, като не е
отчетен фактът (според него), че не му е било връчено надлежно. В този смисъл
настоява за възобновяване на административнонаказателното производство и отмяна
на НП.
В съдебното заседание, проведено на 06.02.2024 г., вносителят на искането,
редовно призован, се явява лично и поддържа искането по изложените в същото
доводи. Представя като доказателства Разпореждане за присъединяване на ТД на
НАП-Варна с изх. № С220003-105-0024966/ 31.01.2022 г., в което по т.1 е
присъединено вземането на публичния взискател по влязлото в сила НП под горния
номер (л. 18), както и Разпореждане с изх. № С220003-125-0347722/ 06.12.2022
г., с което е разпоредено разпределение на плащане в размер на 959.39 лв. по
сметката за принудително изпълнение на НАП за сумата от 160.00 лв. (л. 19).
Ответникът по искането, редовно призован, не се явява, не се представлява,
не изразява становище по искането.
Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич счита направеното искане за
неоснователно.
Настоящият съдебен състав, след като прецени доводите, изложени в искането,
приложените в съдебно заседание пред касационната инстанция доказателства и
становищата на страните, приема следното:
От фактическа страна:
С Наказателно постановление № 20-0851-002052 от 11.12.2020 г., издадено от
Началник на Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерството на
вътрешните работи (ОДМВР) – Добрич, са наложени на М.В.И. за извършени
административни нарушения по чл. 50, ал. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за
движението по пътищата административни наказания „глоба“ в размер съответно на
150.00 лв. и 10.00 лв. на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 от ЗДвП и
чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП.
Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – Добрич с
единствения довод, че не е връчено на лицето лично. Като доказателство е
представено Удостоверение за настоящ адрес на въззивника, считано от 27.10.2014
г., в с. Котленци, общ. Добричка, ул. Седма № 3. По жалбата е образувано НАХД №
1079/ 2022 г. Районният съд е приел жалбата за допустима и е разгледал спора по
същество. Съдът е обсъдил възражението за невръчване на НП. Посочил
е в решението си, че административнонаказващият орган е търсил наказаното лице
на постоянния му адрес в гр. Варна, където е установено, че не живее от години
след проведено беседа с лице, живущо в ап. 6 на същия адрес. Отразил е, че с
оглед ненамирането на лицето на постоянния му адрес, наказващият орган е приел,
че са налице предпоставките по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, поради което е стигнал до
извода, че НП следва да се счита за връчено от деня на отбелязването –
17.11.2021 г. РС е отбелязал, че г-н И. е разбрал за издаденото НП едва на
20.09.2022 г., когато е получил документи от ТД на НАП – Варна за образувано
дело за събиране на публични вземания с включени в тях и глобите по процесното
НП. При тези факти РС е заключил, че НП не е било връчено редовно, че изводите
на наказващия орган за приложение на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН са неправилни, с
оглед на което е счел жалбата срещу НП за допустима и подлежаща на разглеждане
по същество. При произнасянето си съдът е обсъдил всички доказателства,
относими към спора по същество и в резултат е счел нарушенията за доказани,
АУАН и НП за законосъобразни, поради което е потвърдил НП изцяло.
Решението на ДРС по НАХД 1079/ 2022 г. е обжалвано от водача пред
Административен съд – Добрич, в резултат на което е образувано КАНД № 185/ 2023
г., с което е оставено в сила първоинстанционното решение. Касационната жалба
също е с единствения довод, че ДРС неправилно не е отменил НП съобразно
доказателства за невръчването му. Касационната инстанция е обсъдила това възражение
на водача, като е посочила изрично, че последицата от невръчване на
наказателното постановление е единствено тази, че то не може да влезе в сила, а
може да се обжалва пред съд, който да провери неговата законосъобразност.
Указала е, че г-н И. се е възползвал от правото си да обжалва невръченото му
НП, т.е. да иска съдебна проверка за неговата законосъобразност, а въззивният
съд е извършил тази проверка, като е разгледал жалбата на водача на всички
основания. Съставът на Административен съд – Добрич е счел, че оплакванията на
касатора в касационната му жалба, че решението на Районен съд –Добрич е
незаконосъобразно, понеже НП не било отменено поради невръчване, не намират
основания в закона. Изложил е мотиви, че разпоредбите на Закона за административните
нарушения и наказания не определят невръчването на НП като основание за
неговата отмяна, като е обърнал внимание, че Районният съд не разполага с
правомощието да отмени наказателното постановление поради невръчването му по
предвидения в закона ред, тъй като законодателят е приел, че несъобщаването или
невръчването на НП не е порок, който да води до отмяната на издадения акт, че
връчването на наказателното постановление е фактическо действие, което е
свързано с влизането в сила на издадения акт и няма отношение към
законосъобразността или незаконосъобразността на Наказателното постановление.
При тези съображения касационната инстанция е оставила в сила
първоинстанционното решение, в резултат на което НП е влязло в сила.
С оглед горното, съдът приема следното от правна страна:
Искането за възобновяване на административнонаказателното производство е
направено в срок, от лице, по отношение на което е издаден актът по чл. 70, ал.
1, т. 1 от ЗАНН и което е легитимирано съобразно чл. 72, ал. 2 от ЗАНН да иска
възобновяване, поради което същото е допустимо.
Разгледано по същество, искането е неоснователно. Съображенията за това са
следните:
Възобновяването по реда на Раздел VIII от ЗАНН е средство за защита срещу
влезли в сила порочни административнокаказателни или съдебни
актове. Това средство не представлява обжалване, тъй като се развива след като
обжалваният административнонаказателен акт или съдебно решение са влезли в сила
и административнонаказателният или съдебният процес вече са приключили. Поради
това отмяната на влязъл в сила административнонаказателен акт или съдебно
решение не е фаза, стадий на административния или съдебноадминистративния
процес, а е самостоятелно извънинстанционно производство, което не обхваща
всички неправилни административнонаказателни или съдебни актове и всички техни
пороци. Тя е средство за защита срещу административнонаказателни актове или
съдебни решения, когато неправилността им се състои в несъответствие между
постановеното окончателно решение и действителното правно положение, само
когато се дължи на изчерпателно посочени в чл. 70, ал. 2 от ЗАНН причини.
В случая молителят претендира нарушение на правата му като основание за
възобновяване на административнонаказателното производство. Анализът на НП,
протеклите в резултат на подадена срещу него въззивна жалба, а впоследствие и
касационна жалба срещу първоинстанционното решение, установява, че не е било
допуснато нарушение на правата и законните интереси на лицето, което да
обуславя/да изисква възобновяване на административнонаказателното производство.
Напротив, както в първоинстанционното производство, така и в касационното, е
отчетен фактът на невръчване на НП, а оттам и правото на лицето, независимо че
са били изминали близо две години от издаване на НП, да обжалва НП. При обжалването
обаче не са събрани доказателства, които да опровергават фактическата
обстановка в АУАН и НП. Не са налице дори твърдения за такива обстоятелства,
поради което, съобразявайки всичко това, РС е потвърдил НП, а АдмС – Добрич е
оставил в сила първоинстанционното решение. Настоящият състав е длъжен да
отбележи отново, че единственото следствие от невръчването на наказателно
постановление се състои в приемането на подадената срещу него жалба за
допустима. Невръчването на НП не се равнява на незаконосъобразно НП. Действието
по връчване на НП е последващо издаването му и е обвързано единствено с
преценката за допустимост на жалбата.
Предвид изложеното не са налице предпоставките за възобновяване на
касационно административнонаказателно дело № 185/ 2023 г. на Административен
съд - Добрич, поради което искането на М.В.И. следва да бъде отхвърлено като
неоснователно.
Така мотивиран и на основание чл. 73 от ЗАНН, Административен съд –
Добрич, I тричленен състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искане с вх. № 4169/ 22.11.2023 г., подадено от М.В.И., за
възобновяване на производството по КАНД № 185/ 2023 г. на Административен съд –
Добрич.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
|
|
ЧЛЕНОВЕ: |