Р Е Ш Е Н И Е
№
/01.10. 2020 Година гр. С.З.В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. С.З. ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На
24.08. 2020година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
СЕКРЕТАР: Диана И.
Като
разгледа докладваното от съдията Караджова
Търг.д.
№ 240 по описа за 2019 година,
за
да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по искова
молба, подадена от В.И. П. - К.
срещу ЗАД „Б.В.И.Г.” АД – гр.С. с цена на предявените искове
70 387,08 лв.
Ищцата
В.И. П. - К. твърди, че е пострадала при ПТП на 11.08.2017г. в гр. С.З.на пешеходна пътека,
намираща се до кръстовището на бул. ***и ул. *** при сблъсък с управляваният от
Г.П. Г. с ЕГН ********** с адрес *** - лек автомобил „ Х.” модел Г. с peг. № СТ
*** ВН .
За деянието
си Г. Г. е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 1633 / 2018г по описа на PC
С.З.на 1 година /лишаване от свобода/, изпълнението на което е отложено на
основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 години. На основание чл.
343 г вр. с чл.37 ал. 1 т. 7 от НК съдът лишил подсъдимият от право да
управлява МПС за срок от 1 година, изменена с Решение на №19/18.02.2019г. по
ВНОХД № 1272/2018г по описа на ОС С.З..Управляваното от подсъдимият МПС е имало
към момента на ПТП валидна застраховка Гражданска отговорност с полица № BG
03/1117000333185 в ЗАД „Б.В.И.Г.” валидна до 19.01.2018г. Ищцата посочва, че
вследствие на удара са й нанесени множество телесни повреди, изразяваща се в
контузия на главата, гръдния кош, корема, тялото и крайниците, мозъчно
сътресение, компресионно счупване на първи поясен прешлен, кръвонасядане на
лицето, охлузвания по крайниците, довели до трайно затрудняване на движението
на снагата за срок по-дълъг от 30 дни, като възстановителният срок е продължил
повече от година, представляващо средни телесни повреда по смисъла на закона.
След като е била приета по спешност в ЦСМП, ищцата е била
отведена и приета в Клиника по неврохирургия в УМБАЛ „ Проф. д-р Ст. Киркович”
АД, където е била лекувана от 11.08.2017г до 15.08.2017г. Изписана е с
имобилизиращ корсет за период от 6-7 месеца, както и придружаваща терапия. В. К.
твърди, че е претърпяла много силни болки вследствие на произшествието, при
удара е загубила съзнание. Не е можела да сяда, да ляга, да се движи нормално.
Абсурдно е било да върши обичайните си ежедневни дейности, домакинските си
задължения, както и дори да се обслужва лично, да ходи до тоалетна сама или да
се изкъпе. Налагало се съпругът и К.К., който е със 3 /три/ стенда на сърцето и
за когото до момента се е грижила В., да й помага колкото може. Не можела да
спи от болки, никакви лекарствата не й помагали. В. изпаднала в депресия след
катастрофата. Животът й се преобърнал наопаки, затворила се между четири стени,
не се срещала с никого, не излизала, станала апатична. Наложило се да потърси
помощ от психолог за справяне със посттравматичният стрес. Психологът провел
няколко консултации, в дома и в С.З.. Поради нестабилното емоционално -
психическо състояние на клиентката, вследствие настъпване на ПТП-то,
тревожността не била преработена към момента и не позволявала упражняването на
професията психолог на консултантско ниво. Ищцата сочи, че към датата на
инцидента е работила по трудово правоотношение като продавач-консултант в „И.“
ЕООД С.З., като след инцидента трудовото й правоотношение било прекратено от
работодателя на 17.10.2017г. След инцидента, В. била в продължителни болнични,
тъй като не била възстановена и не можела да работи пълноценно, останала дълго
време без работа. Давала си сметка, че ако се възстанови, няма да може да бъде
така трудоспособна, както преди, да може да стои права по 8-9 часа на ден, да
вдига тежко и да работи по цял ден.
Ищцата твърди,
че все още търпи негативните последици от преживяното произшествие, при което
за малко не е загубила живота си. Вследствие на удара с автомобила е отхръкнала
на повече от 6 метра напред /според АТЕ/ и след удара на главата й в земята е
изпаднала в безсъзнание. Съпругът й, очевидец на произшествието, е изживял
огромен стрес, от случилото се, а заедно двамата и от тежестта на
възстановителния период, първо в болницата, а след това в дома им, та чак и до
сега. Основният доход на семейството след катастрофата е пенсията по
инвалидност на съпругът й. Преживели са трудни месеци на безпаричие и много
болка и страдание. В. К. заявява, че изпитва страх, когато излиза по улиците и
й се налага да пресича на пешеходна пътека. Тези тежки мисли е трудно да
пребори и сега, тъй като вследствие на ПТП, вече не може да си намери подходяща
работа, не може да се справя вече с рутинните си задължения, както преди.
Ищцата сочи, че
в хода на възстановяването си е правила разноски за лечението си, за закупуване
на лумбофикс, специален корсет, който е трябвало да носи повече от 6 месеца и
целта, на който е да бъде имобилизиран торса, за да се възстанови счупването,
което и е причинявало много неудобства в ежедневието. Консултации със
специалист, такси за рьо-графии и за консултации със психолог в общ размер на
387.08 лв.
Отправила
заявление с приложени доказателства, с писмо с обратна разписка до ЗАД „Б.В.И.Г.
гр. С. и посочена банкова сметка ***. Поканата е получена от ответника на
01.04.2019г., с което ищцата заявила претенциите да й бъдат изплатени
обезщетение за нанесени нематериални и материални щети в 20 дневен срок от
поканата. Твърди се, че до този момент ответника не е направил плащане.Счита,
че са налице основания причинените физически страдания, неудобства, болки,
изживеният психически и емоционален стрес на пострадалата да бъдат
компенсирани. Заявява, че е безспорно, че неимуществените вреди имат по-голямо
значение и съответно се оценяват по-високо. Паричното обезщетение, разбира се,
не може да замести накърнените морални блага, но би обезпечило
удовлетворяването на други нужди, което до известна степен, би могло да
компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на
неблагоприятните последици от претърпените телесни увреждания. Сочи, че
обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен
обем психическите и емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо
нематериалните последици от извършеното престъпление.
Посочено е, че вредите на ищцата са в резултат от
виновното поведение на водача Г.П. Г., а за причинените от него вреди отговаря
ответникът по делото ЗАД „Б.В.И.Г.”. Ищцата прави искане да се осъди ответника
ЗАД „Б.В.И.Г.” – С. да й заплати обезщетение за причинените й неимуществени
вреди вследствие на претърпяното ПТП, изразяващи се в причинените й травматични
увреждания: Контузия на главата, гръдния кош, корема, тялото и крайниците,
мозъчно сътресение, компресионно счупване на първи поясен прешлен,
кръвонасядане на лицето, охлузвания по крайниците, довели до трайно
затрудняване на движението на снагата за срок на възстановяване около 12
месеца, както и за причиненият стрес, уплаха, дискомфорт, неудобство, промяна в
социалният й личен живот в размер общо на 70 000 лв. , ведно с законната лихва
от датата на поканата до окончателното изплащане на същата. Претендира също ответника
да й заплати материални щети в размер на 387.08 лв. - представляващи сторени
разноски във връзка с лечението й, за закупуване на лумбофикс, направени
рьографии, консултативен преглед при лекар- специалист, заплащане на потребителска
такса, консултация при психолог, ведно със законната лихва от датата на
поканата до окончателното изплащане на същата.
Претендира за направените по делото разноски и посочва
банкова сметка.
Ответникът ЗАД „Б.В.И.Г.” АД заявява, че не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение, като посочва, че е сключена застрахователна полица “Гражданска
отговорност" на автомобилистите № BG/03/1170000333185, за МПС, с
регистрационен № СТ***ВН HYUNDAI GETZ. Заявено е, че представените като
доказателство с исковата молба материали не разкриват в достатъчна степен
механизма на ПТП, обстоятелствата, при които е настъпило същото и действията на
участниците в него. Съществувала възможност пострадалата сама да е създала
предпоставки и да се е поставила в опасност, като с поведението си да е
допринесла за получените от нея наранявания.Счита, че гражданският съд следва
сам, на база на събраните по настоящото дело доказателства, да прецени налице
ли е възникнала гражданска отговорност по сключената застраховка “Гражданска
отговорност“ на автомобилистите и съответно възникнало ли е задължение за
застрахователя да изплати застахователно обезщетение. Посочено е, че
предпоставките за носене на деликтна отговорност по чл.45, ал.1 от ЗЗД трябва
да бъдат доказани пред гражданския съд с доказателства и доказателствени
средства, събрани в хода на делото по иска на увреденото лице, съобразно
принципите за непосредственост и равенство на страните.
Твърди, че с поведението си пострадалата е нарушила разпоредбите
на ЗДвП, а именно:
"Чл. 113. (1) При пресичане на платното за движение
пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на
следните правила:
преди да навлязат на платното за движение, да се
съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с
тяхната скорост на движение;
да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане,
както и да не спират без необходимост на платното за движение;
да спазват светлинните сигнали и сигналите на
регулировчика;
да не преминават през ограждения от парапети или вериги.
Чл. 114 от Закона за движението по пътищата забранява на
пешеходците да навлизат внезапно на платното за движение, както и да пресичат
платното за движение при ограничена видимост.
Твърди, че пострадалата е забелязала
приближаващия автомобил и при полагане, от нейна страна на необходимата грижа и
бдителност, удар не би настъпил. Във връзка с изложеното, и позовавайки се на един от
основните принципи в правото, според който никой не може да черпи права от собственото
си неправомерно поведение, счита, че при определянето на размера на
обезщетението следва да се отчете фактът на съпричиняване. Съгласно чл. 51, ал.
2 от Закона за задълженията и договорите, ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.
По размера на исковете за неимуществени и
имуществени вреди, ответникът взема следното становище: Счита, че освен, че не е доказана
основателността на предявените срещу застрахователното дружество искове, от
една страна са недоказани по размер, а от друга страна - са силно завишени.
Счита, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост, като се аргументира с чл. 52 ЗЗД. Оспорва
предявените искове за имуществени вреди и по основание, и по размер.
Твърди, че
застрахователят не дължи плащане на евентуално извършените от ищцата разходи.
Оспорва, както факта, че такива са направени, така и факта, че същите са били
наложителни и необходими.Оспорва приложените към исковата молба фактури,
квитанции и другите счетоводни документи. Твърди, че в случай, че бъде доказано
действителното закупуване на посочените във фактурите медикаменти, помощни
средства и/или услуги, същите не са били необходими на ищцата, във връзка с
вреди от процесното ПТП.
Счита, че с
оглед КЗ, в сила от 01.01.2016г., приложим е чл.497 от същия, в който изрично е
уточнено точно от кой момент застрахователя дължи лихва. Оспорва претендираната
от ищцата в исковата молба лихва от датата на поканата. Твърди, че е налице забава
на кредитора по отношение на плащането, както и че застрахователя не дължи
лихва по чл.409 от КЗ.
Отоветникът
прави искане да се отхвърлят изцяло предявените срещу ЗАД “Б.В.И.Г.“ искове,
като неоснователни и недоказани, заедно с всички произтичащи от това законови
последици, както и да се присъдят направените разноски и юрисконсултско
възнаграждение. В случай, че се постанови осъдително решение, моли, да се
отчете съпричиняване за настъпването на произшествието на пострадалата, както и
да се осъди противната страна да му заплати направените разноски и
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1
от КЗ във връзка с чл.45 и сл. от ЗЗД, за присъждане на обезщетения за
неимуществени и имуществени вреди.
Не е спорно,че
управляваното от подсъдимият МПС е имало към момента на ПТП валидна застраховка
Гражданска отговорност с полица № BG 03/1117000333185 в ЗАД „Б.В.И.Г.” валидна
до 19.01.2018г.
В хода на производството се установява
следната фактическа обстановка: На 11.08.2017г. около 10:40 ч в гр. С.З., по ул. „Ген.
Столетов”, в посока запад — изток се е движил лек автомобил марка “Х. Г.” с per. № СТ ***ВН, управляван от Г.П. Г..
Малко преди кръстовището с ул. „Г.М.” водача на лекия автомобил предприема
преминаване към обособяваща се средна лента за завиване на ляво в зона с
маркировка М15. Към този момент дясната лента за движение е била заета със
спрели за изчакване на далечния светофар МПС. Пешеходната пътека откъм
източната страна на ул. „Г.М." е била почти освободена изцяло за
преминаване на пешеходци. Малко след предприемане на маневрата от водача,
последният забелязва пресичаща по пешеходната пътека от дясно на ляво (от юг на
север) пешеходка В.И. П.- К.. Към този момент скоростта на лекия автомобил е
била около 44 км/ч при технически съобразена спрямо видимата към пешеходната
пътека зона - 37 км/ч и по-ниска от нея. Водача на автомобила реагира чрез
предприемане на аварийно спиране в момента, в който за първи път се е открила
видимостта му към пострадалата. Лекият автомобил отлага спирачни следи по
асфалтовата настилка. Въпреки това настъпва удар, като мястото на удара се
намира изцяло на пешеходната пътека, в граници от 1,5-1,9 м западно от мерната
линия и 4,2 м северно от южния край на платното за движение. Към момента на
удара лекия автомобил е бил изцяло в зоната на маркировката М15. Първоначалният
контакт е настъпил между левия долен крайник на пострадалата и предната странична
част на лекия автомобил в областта на предния десен калник. Скоростта на лекия
автомобил в момента на удара с пострадалата е около 32 км/ч. След удара
пострадалата е била отхвърлена напред, по посоката на движение на автомобила и
изпада на терена.
-Движение на автомобила със
скорост, технически несъобразена с ограничената към пешеходната пътека
видимост;
-Пресичането на пострадалата без да се
съобрази с разположението,посоката и скоростта на преминаващите откъм лявата й
страна МПС.
Вещото
лице прави извода,че от
техническа гледна точка е технически правилно при приближаване към пешеходна
пътека и преминаване покрай спрели МПС, ограничаващи видимостта към
пешеходците, водача на автомобила да сведе скоростта си на движение до
технически съобразената, позволяваща му да спре преди коридора им на
движение.Технически съобразената скорост е
37,1 км/ч. Водача на лекия автомобил е имал техничеката възможност да
предотврати настъпването на ПТП като при приближаване към пешеходна пътека и
преминаване покрай МПС ограничаващи видимостта му към преминаващите по нея
пешеходци, сведе скоростта си на движение до такава, че при необходимост да
спре преди да ги удари.
Според вещото лице пострадалата пешеходка
е имала техническата възможност при преминаване по пешеходната пътека в условия
на ограничена от спрелите автомобили видимост, да спре при откриване на такава,
да се информира за приближаващите откъм лявата й страна МПС, да се съобрази
тяхното положение и скорост и ако е безопасно да премине.
В хода на производството е назначена и
съдебна медико-психологическа експертиза.При ПТП на 11.08.2017 г. В.И. П. - К.
е получила следните травматични увреждания:
-
компресионно счупване на първи поясен прешлен.
-
контузия на главата /охлузвания, кръвонасядания и
отоци на лицето/ и мозъчно сътресение, с непълна загуба на съзнание, но с липса
на спомен за определен период от време.
-
контузии на гръдния кош, корема, тялото и
охлузвания на крайниците.
Компресионното счупване на първи поясен
прешлен е причинило трайно затруднение на движенията на снагата, които при
правилно протичане на оздравителния процес се възстановяват за срок от около 12
месеца. В конкретния случай е налице остатъчен дискомфорт, който с възрастта ще
се засилва, особено през зимния период на годината. Контузията на главата
/охлузвания, кръвонасядания и отоци на лицето/ и мозъчното сътресение, с
непълна загуба на съзнание, но с липса на спомен за определен период от време
се преценя като разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129
от НК. Срокът за възстановяване от това увреждане е около три седмици.
Контузиите на гръдния кош, корема, тялото и охлузвания на крайниците се
преценят по признака разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл.
129 от НК, със за възстановяване около три седмици.
В резултат на преживяното ПТП, в
психологичен аспект освидетелстваната В.И.
П. - К. е получила посттравматичен стрес В момента на изследването вещото
лице-психолог установява,че показва психичен дискомфорт, който може да се дължи
на множество причини със или без травматична генеза. Резултатите от
психологическото изследване могат да се интерпретират в контекста на умерено
тревожно- депресивно разстройство, което може да бъде на терен на личностова
структура от депресивен тип, личностова предиспозиция с неефективни стратегии
за справяне спрямо проблемите, съпътстващи събития.
Видно от заключението на повторната
съдебно-психологическа експертиза по време на пътнотранспортно произшествие от
11.08.2017 г. освидетелстваната В.И. П. - К. е преживяла психичен шок или тъй
наречената остра стресова реакция. Нейната продължителност е от няколко
часа до дни. Може да отзвучи спонтанно или да прерасне в друг вид разстройство,
В конкретния случай е довела до Разстройство в адаптацията - нарушаване
на психичния баланс и качеството на живот на освидетелстваната П. - К.. Ходът
на Разстройството в адаптацията е флуктоиращ и при пострадалата е достигнало до Трайна
личностова промяна. Психотравменото събитие се явява твърде значим за нея и
личността се пречупва в нейното емоционално отношение към света и хората, в
нейните желания и стремежи. Паралелно с лечението на соматичните увреждания, в
периода 16.08 - 18.11.2017 г., в домашни условия, пострадалата е провела три психометрични изследвания и две
консултации за преработване на посттравматичния стрес.
Вещото лице дава заключение,че умерената
потиснатост, снижения жизнен тонус и цялостния
психологически дискомфорт са субклинични симптоми. Те се развиват без
проява на други психични разстройства и не се нуждаят от специфично
психиатрично лечение. Един по-продължителен и системен психотерапевтичен курс
би подпомогнал на освидетелстваната да подобри личностово и социално
функциониране.
При така установеното от фактическа страна
съдът прави следните правни изводи:Основателно е възражението на ответното
дружество за съпричиняване на вредоносния резултат. В т. 7 на ППВС № 17/63 г. е прието, че обезщетението за вреди от
непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна връзка
между поведението му и настъпилия вредоносен резултат. Обективният характер на
съпричиняването е признат и в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение №
165 от 26.10.2010 г. по т. д. №93/2010 г. на ВКС, ІІ т. о. Вината на
пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД . Принос по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване
на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин
и самите вреди.Съдът кредитира с доверие заключението на назначената по делото
авто-техническа експертиза включително и в частта,в която се приема,че техническа
причина за настъпването на вредоносния резултат е и пресичането на пострадалата
без да се съобрази с разположението,посоката и скоростта на преминаващите откъм
лявата й страна МПС.Предвид този експертен извод,който не се опровергава от
други събрани доказателства следва да се приеме,че ищцата има принос за
настъпилите вреди в размер на 30%.
По
отношение на размера на предявения иск за компенсиране на претърпените болки и
страдания, разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД изисква обезщетението за неимуществени
вреди да бъде определено по справедливост от съда. Съгласно практиката на ВКС
справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързана с преценката на конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, която преценка относно наличието на
претърпени неимуществени вреди, както и относно техния размер, следва да се
направи след анализ на всички факти и обстоятелства,които имат значение по
делото. Съгласно ППВС №4/1968г. при определяне на размера на неимуществените
вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, обуславящи тези вреди и
то не само чрез посочването им, но и чрез отчитане на тяхното значение за
размера на вредите.
Съдът намира,че за справедливо
обезщетяване на причинените болки и страдания следва да бъде определена сумата
от 60 000 лв. При определяне размера на дължимото обезщетение съдът
съобрази причинените телени увреждания на пострадалата,възстановителния период
както и неотшумелия психически дискомфорт.Предвид направения по-горе извод за
съпричиняване на вредоносния резултат ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати на ищцата сумата 42 000 лв.-обезщетение за причинени
неимуществени вреди.
Настоящата инстанция намира за
неоснователно оспорването от страна на ответника на размера на предявения иск
за обезщетение на причинени имуществени вреди.Предвид вида и характера на
причинените увреждания на ищцата и представените писмени доказателства по
делото съдът приема,че направените разходи са в пряка причинна връзка с
лечебния и възстановителен процес на ищеца.Предявеният иск за обезщетение на
причинени имуществени вреди следва да се уважи в пълен размер-387,08 лв.
Разпоредбата на чл.429 ал.3 във вр. с
чл.429 ал.2 т.2 КЗ урежда по императивен начин въпроса за дължимите лихви от
застрахователя върху застрахователното обезщетение.Според чл.429 ал.3 КЗ от
застрахователя се плащат само лихвите за забава,дължими от
застрахования,считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430 ал.1 т.2 или от датата
на уведомяването или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице,която от датите е най-ранна.В конкретния случай законната лихва следва да
бъде определена от 01.07.19 г. –деня,следващ датата,на която изтича тримесечния
срок за доброволно произнасяне от страна на ответника до окончателното
изплащане на обезщетението.
Предвид гореизложеното съдът намира,че
предявения иск за обезщетение на причинени неимуществени вреди следва да бъде
уважен до размера на 42 000 лв. и отхвърлен в останалата част до
претендирания размер като неоснователен.Предявеният иск за обезщетение на
причинени имуществени вреди следва да бъде уважен в пълен размер-387,08 лв.В
полза на страните следва да бъдат определени разноски съответно на уважената и
отхвърлената част от исковите претенции като следва да се отбележи,че претенцията
на процесуалния представител на ищцата в частта,относно разноските за свидетел
в размер на 20 лв. и транспортни разходи в размер на 150 лв. не следва да се уважава,тъй като не доказано извършването
им във връзка с настоящото производство.
Водим от изложеното, Окръжен съд - гр. С.З.
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.” АД – гр.С. ЕИК *** р-н Т. ***да
заплати на В.И. П. - К. ЕГН **********
със съдебен адрес адв. Г.Н. М. сумата 42
000 лв. /четиридесет и две хиляди лева/, представляващи застрахователно
обезщетение за причинените на В.И. П. - К.,
следствие на ПТП от 11.08.2017 г., неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от причинените телесни увреждания, ведно със законната лихва от 01.07.19г. до окончателното изплащане
на обезщетението , като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение на причинени
неимуществени вреди в останалата част до претендирания размер 70 000лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
ЗАД „Б.В.И.Г.” АД – гр.С. ЕИК *** р-н Т. ***да заплати на В.И. П. - К. ЕГН ********** със съдебен адрес адв. Г.Н. М. сумата 387,08 лв./триста осемдесет и седем лева и
осем стотинки/, представляващи застрахователно обезщетение за
причинените на В.И. П. - К.,
следствие на ПТП от 11.08.2017 г., имуществени вреди, представляващи заплатени
разходи за лечение, ведно със законната лихва от 01.07.19г. до окончателното изплащане на обезщетението
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.” АД – гр.С. ЕИК *** р-н Т. ***да
заплати по сметка на Окръжен съд –гр.С.З. сумата 1680 лв./хиляда шестотин и
осемдесет лева/-ДТ съобразно уважената част на исковата претенция,както и да
заплати сумата 919,62 лв./деветстотин и деветнадесет лева и шестдесет и две стотинки/-разноски
в производството съобразно уважената част на исковата претенция.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.” АД – гр.С. ЕИК *** р-н Т. ***–
гр.С. да заплати на адв. Г.Н. М. АК С.З. сумата 1578лв./хиляда петстотин седемдесет и
осем лева /-адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА
съобразно уважената част на исковата
претенция .
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред АС – гр.Пловдив в
двуседмичен срок от деня на получаване съобщение за неговото постановяване с
приложен препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: