Р Е Ш Е Н И Е  №5

 

 гр. София, 07.01.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Софийски окръжен съд, търговско отделение, ІV-ти състав, в открито  съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА

 

при участието на секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдията търг. д. № 125 по описа за 2019 г. на СОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

„У.Б.“ АД е предявило срещу Б.Д.П., „Д.е.Д.“ ЕООД и „М.Е.2.“ ЕООД обективно и субективно съединени искове за установяване съществуването на вземанията му срещу ответниците като солидарни длъжници за следните суми, за които е издадена заповед № 960/31.12.2018 за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 1359/2018 г. по описа на РС – Ихтиман: сумата от 41000 лева, представляваща главница по договор за банков кредит – овърдрафт № 0017/265/27042016 от 27.04.2016 г. и анекси към него, ведно със законната лихва върху нея, считано от 22.11.2018 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение/ до окончателното плащане; сумата от 1558.91 лева, представляваща лихва върху просрочена главница за периода от 02.05.2018 г. до 02.05.2018 г.; сумата 2026.01 лева, представляваща лихва върху просрочена главница за периода от 02.05.2018 г. до 22.11.2018 г. В исковата молба се твърди следното: Между ищеца и „С.“ ЕООД бил сключен договор за банков кредит - овърдрафт № 0017/265/27042016 от 27.04.2016 г., с който бил отпуснат банков кредит с разрешен кредитен лимит до 16000 лв. С анекс № 2 от 02.03.2017 г. била учредена солидарната отговорност на ответниците в качеството им на солидарни длъжници, а разрешеният кредитен лимит бил увеличен на 41000 лв. Крайният срок за издължаване на кредитните суми съгласно чл. 7.1. от договора за кредит бил до 27.04.2017 г. С последващи анекси страните предоговарили датата на падежа, която последно била изменена с пap. 1, чл. 7.1. от анекс № 4 от 02.04.2018 г., като било уговорено, че задължението следва да бъде изцяло погасено в срок до 02.05.2018 г. Поради неизпълнение на задълженията по договора и настъпване на крайния срок за издължаване на неплатените суми банката подала заявление за издаване на заповед за незабвно изпълнение въз основа на извлечение от счетоводните ѝ книги, което било уважено и по горецитираното ч. гр. д. по описа на РС – Ихтиман била издадена горепосочената заповед за незабавно изпълнение срещу длъжниците. Срещу заповедта обаче постъпили възражения от настоящите ответници, поради което се предявяват настоящите искове. С уточняваща молба в изпълнение на указанията на съда за отстраняване нередовностите на исковата молба ищецът е изложил фактически твърдения относно условията на договора /вкл. тези, касаещи отговорността на ответниците/ и относно това в какво се състои твърдяното неизпълнение, като е изложил и ново фактическо твърдение, че кредитното правоотношение между страните е продължило и след настъпване на крайната дата за издължаване – 02.05.2018 г., а именно до 24.07.2018 г., към която дата, въпреки че овърдрафтът бил падежирал по-рано, банката преоформила кредита като просрочен към дата 24.07.2018 г.

Исковете са с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.

Ответниците са подали отговор на исковата молба, в който оспорват исковете. Навеждат твърдения, че не са страни по договора за банков кредит, тъй като не са го подписвали в никакво качество, не са усвоявали суми от банката и не са поемали задължения за връщане на суми, а дори да се приеме, че по силата на договора между страните е възникнало правоотношение, то е такова за поръчителство, а не за съдлъжничество. Съответно в тази връзка навеждат възражение, че отговорността им е погасена, тъй като ищецът не е предявил иск в 6-месечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, т. е. до 02.11.2018 г. Навеждат и самостоятелни доводи за недължимост на лихвата в размер на 1558.91 лв., претендирана като дължима за период от един ден – 02.05.2018 г.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Исковете са процесуално допустими, а разгледани по същество – неоснователни. Съображенията на съда са следните: 

     Не се установи по делото ответниците да са се задължили по договора при условията на чл. 121 – 127 ЗЗД – като съдлъжници с кредитополучателя. В тази насока съдът намира за основателни изложените от ответниците съображения. Договорът и анексите не съдържат ясни и конкретни клаузи относно вида, характера и обема на поетите от ответниците задължения. В случая клаузите, определящи поетите от ответниците задължения /със сключването на анекс № 2 към договора/, се свеждат до даване на съгласие договорът за кредит и анексите към него, както и общите условия на банката, при които тя предоставя кредити на лица, осъществяващи стопанска дейност, да имат действие и спрямо ответниците и да ги обвързват до окончантелното събиране на всички вземания на банката в пълен размер. Без значение е как ищецът квалифицира правоотношението. Обстоятелството, че той нарича ответниците „солидарни длъжници“ и „трети задължени лица“ не може да обоснове извод за вида и характера на правоотношението. Съдът определя същността на правоотношението, отчитайки не само твърденията на ищеца, но и тълкувайки договора съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД, изхождайки от смисъла на отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор с оглед целта му, обичаите в практиката и добросъвестността. Следва да се има предвид също, че чл. 121 – 127 ЗЗД съдържа общия режим на пасивната солидарност. Законът урежда и особени правила на пасивната солидарност – чл. 50, чл. 53, чл. 101, чл. 141, чл. 261, ал. 3 ЗЗД и др. Когато става дума за договорна солидарна отговорност, тя може да бъде уговорена при различни по вид договори, вкл. при договор за заем. При договора за заем солидарната отговорност е уговорена, когато две лица са получили паричната сума общо, без разграничение каква част поема всеки от тях и независимо на кого от тях е предадена фактически сумата.

В конкретния случай не може да се направи извод /нито се твърди от ищеца, нито се установява от доказателствата по делото/, че сумите по договора за кредит-овърдрафт в рамките на уговорения лимит са усвоявани общо от кредитополучателя и ответниците. Солидарна отговорност може да възникне и при договор за поръчителство, а при договор за заем поръчителят отговаря пред кредитора за връщане на сумата, без да я е получил в собственост. Съдът намира, че именно поръчителство е налице в случая, като се има предвид следното: отговорността на поръчителя има акцесорен характер, а солидарните задължения са самостоятелни; обемът на главното задължение е мярка за обема на задължението на поръчителя, а при солидарните задължения такава зависимост не съществува; изискуемостта на едно от солидарните задължения не е предпоставка за изискуемостта на останалите, а от поръчителя не може да се иска изпълнение преди главният дълг да е станал изискуем; забавата на един от солидарните длъжници няма действие за останалите, а забавата на длъжника обременява поръчителя, който отговоря за всички последици от неизпълнението на главния дълг. В договора и по-конкретно в анекс № 2 и следващите анекси липсват уговорки, въз основа на които да се направи извод, че задълженията на ответниците са самостоятелни или че обемът на задълженията им не зависи от обема на задълженията на кредитополучателя. Предвид и изложеното в исковата молба, че срокът на договора е изтекъл, поради което ищецът е подал заявление по чл. 417 ГПК и впоследствие е предявил настоящите искове, очевидно се налага извод, че отговорността на ответниците се търси поради настъпване на изискуемостта на главния дълг и съответно неговото неизпълнение /в договора и анексите се съдържат клаузи за учредяване на обезпечения в полза на банката от кредитополучателя и т. нар. трети задължени лица, но по делото не са наведени никакви фактически твърдения в тази насока, не се установява и от доказателствата  наличето на обезпечения, дадени от ответниците, а по отношение такива /обезпечения, дадени от ответниците/ липсва и конкретизация в самите клаузи, поради което съдът не коментира евентуалното качество на ответниците на ипотекарни/заложни длъжници и последиците от това/.

С оглед горното, предвид и изложеното в исковата молба, че срокът на договора е изтекъл, поради което ищецът е подал заявление по чл. 417 ГПК и впоследствие е предявил настоящите искове, очевидно се налага извод, че отговорността на ответниците се търси поради настъпване на изискуемостта на главния дълг и съответно неговото неизпълнение.      

  Не се спори по делото относно датата на падежа на задълженията – с изтичане на срока на договора, а именно 02.05.2018 г. С оглед обстоятелството, че ответниците /съобразно гореизложеното/ са поръчители по договора, за да бъдат уважени исковете срещу тях /при наличие, разбира се, на останалите предпоставки/, е следвало /съгласно чл. 147, ал. 1 ЗЗД/ да бъде предявен иск от кредитора в шестмесечен срок от настъпването на падежа, т. е. до 02.11.2018 г. /вкл./, а в случая заявлението за незабавно изпълнение е подадено на 22.11.2018 г., към която дата поръчителството вече е било прекратено и това е основание за отхвърляне на исковете /и тук са основателни изложените от ответниците съображения/. Обстоятелството, че /според твърденията на ищеца в уточняващата молба/ кредитното правоотношение между страните е продължило и след настъпване на крайната дата за издължаване – 02.05.2018 г., а именно до 24.07.2018 г., към която дата, въпреки че овърдрафтът бил падежирал по-рано, банката преоформила кредита като просрочен към дата 24.07.2018 г., не променя горните изводи, тъй като съгласно чл. 147, ал. 2 ЗЗД продължението на срока, дадено от кредитора на длъжника /доколкото може да се приеме, че това т. нар. преоформяне на кредита е такова продължение/, няма действие относно поръчителя, ако той не е дал съгласието си за това, каквото съгласие в случая не е давано. 

Съобразно гореизложеното останалите доводи на ответниците не следва да се обсъждат.  

    С оглед изхода на делото съдът намира следното по исканията на страните за разноски:

Искането на ищеца за присъждане на разноските, направени в настоящото и в заповедното  производство, е неоснователно с оглед изхода на делото.

Искането на ответника „Д.Е.Д.“ ЕООД за присъждане на разноски е основателно с оглед изхода на делото. Претендират се само разноски за адвокатско възнаграждение, което е в размер на 1867.54 лв. съгласно представените доказателства и следва да се присъди. 

Воден от горното, съдът

 

                                                             Р  Е  Ш  И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „У.Б.” АД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:***, пл. „С. Н.“ № 7, представлявано от изпълнителните директори Е. М. и Л. Х., срещу Б.Д.П. с ЕГН **********, с адрес: ***, „Д.е.Д.“ ЕООД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:*** и „М.Е.2.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** обективно и субективно съединени искове за установяване съществуването на вземанията му за следните суми, за които е издадена заповед № 960/31.12.2018 за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 1359/2018 г. по описа на РС – Ихтиман: сумата от 41000 лв. /четиридест и една хиляди лева/, представляваща главница по договор за банков кредит – овърдрафт № 0017/265/27042016 от 27.04.2016 г. и анекси към него, ведно със законната лихва върху нея, считано от 22.11.2018 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, до окончателното плащане; сумата от 1558.91 лв. /хиляда петстотин петдесет и осем лева и деветдесет и една стотники/, представляваща лихва върху просрочена главница за периода от 02.05.2018 г. до 02.05.2018 г.; сумата 2026.01 лв. /две хиляди двадесет и шест лева и една стотинки/, представляваща лихва върху просрочена главница за периода от 02.05.2018 г. до 22.11.2018 г.

ОСЪЖДА „У.Б.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, пл. „С. Н.“ № 7, представлявано от изпълнителните директори Е. М. и Л. Х., да плати на „Д.е.Д.“ ЕООД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 1867.54 лв. /хиляда осемстотин шестдесет и седем лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на адвокат.  

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: