№ 224
гр. Айтос, 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА
в присъствието на прокурора Ж. П. М.
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20242110100561 по описа за 2024 година
Предявен е иск по чл. 132 СК.
Производството по делото е образувано по ИМ на ищеца Г. С. Х., ЕГН **********,
съд.адрес: ***, чрез адв.Д.В., в която моли съда да лиши от род.правка ответника М. С. М.,
ЕГН: ********** над детето E. М.а С.а, ЕГН **********, т.к. не изпълнявал род.задължения
спрямо детето. Сочи, че ответникът е родител на детето и като такъв се е дезинтересирал от
него, неполагайки грижи за детето от повече от 15 години. Поддържа, че родителят не
изплащал издръжка на детето, като последното не знаело къде се намира ответника към
момента, както и че детето изобщо не познавало баща си. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран ОИМ от ответника. Заинтересованите страни
РП-Айтос и ДСП-Айтос също не са депозирали ОИМ в срок. РП счита предявеният иск за
основателен, а ДСП са представили подробен соц.доклад.
От събраните доказателства от фактическа страна се установява следното:
Детето E. е дъщеря на ищцата Г.Х. и ответника М.М., като е безспорно, че родителите
не живеят заедно от много години /над 15 г./.
С влязло в сила решение на АРС по гр.д. № 122/2008г. е прекратен брака между
родителите на детето, като родителските права върху последното са предоставени на
майката, на бащата е определен РЛО, като същият е и осъден да заплаща на детето издръжка
в размер на 40 лв. месечно. Издръжката е увеличена през 2018г. на 130 лв. /л. 31 от делото/.
Установява се,че считано от м.04.2015 г. издръжка се заплаща от община Айтос по
законовия ред – в размер на 80 лв., а не от бащата на детето.
Детето бе изслушано по делото на осн. чл.15 ЗЗДет. Същото заяви, че от над 15 години
не е виждало баща си, не го познава, не поддържат никакви контакти помежду си, както и че
бащата не му плаща издръжка. Грижи за него полагала майката и нейните родители. От
показанията на свид. Е.E., преценени съгласно чл.172 ГПК, се установява, че не е виждала
ответника от повече от 15 години, същият не се интересувал и не подпомагал по никакъв
1
начин детето. Дава показания, че детето не познавало баща си, който живеел в ***.
Представен е соц.доклад, съгласно който грижи за детето полага майката с помощта на
нейните родители и новия си съпруг, бащата не търсил детето и не осъществявал контакти с
него. Детето живее с майка си, а разходите за него се поемат основно от ищцата, която се
грижи за детето. Семейството обитава собствено жилище в гр.Айтос, като се задоволяват
адекватно нуждите и потребностите на детето, като последното е ученик в 10 клас.
Ответникът е в активна трудоспособна възраст, като данните са, че същият не работи в
Р.България, а от няколко години живее и работи в чужбина.
При тези факти съдът намира от правна страна следното: Предявеният иск е
допустим, а по същество и основателен поради следното. Трайното неполагане на грижи за
детето и липсата на финансов или друг материален принос за отглеждането му сочи
противоправно поведение на родителя и представлява цялостно неизпълнение на
родителските задължения – основание за лишаване от родителски права при условията на
чл. 132, ал. 1, т. 2 СК. Грижата по смисъла на разпоредбата е съвкупност от действия на
родителя, насочени към осигуряване на правилно психофизическо развитие на детето.
Родителят, който не упражнява родителските права, но не се възползва от предоставения му
режим за лични контакти без основателна причина, не проявява интерес към здравето, към
нуждите на детето, към физическото му и емоционално развитие, и същевременно не дава
средства за издръжката му, не изпълнява своя родителски дълг. Недаването на издръжка без
основателна причина от пълнолетния и трудоспособен родител е неизпълнение на
задължението за материалното осигуряване на детето. В производството за лишаване от
родителски права съдът изследва всички обстоятелства, касаещи поведението на родителя, в
т.ч. налице ли е основателна причина за трайно пренебрегване на родителския дълг. Когато
не е налице такава обективна основателна причина, установяването на която е в тежест на
страната, която твърди наличието й, недаването на издръжка за осигуряване живота на
детето и трайното неполагане на грижи за отглеждането му сочи дезинтересиране и
пренебрегване на родителските задължения /Р. № 406/27.12.2011г. по гр.д. № 1125/2010 на
ВКС, ІV г.о. и Р. № 290/20.02.2020г. по гр.д. № 1119/2019 г., IV г.о/. Лишаването от
родителски права константно се възприема от съдилищата като крайна мярка за защита на
децата, която следва да се прилага при трайно пренебрегване на родителския дълг. Трайното
неполагане на грижи за детето и липсата на финансов или друг материален принос за
отглеждането му сочи противоправно поведение на родителя и всъщност представлява
цялостно неизпълнение на родителските задължения. След като задълженият родител
работи, извън всякакво съмнение той дължи финансови средства за отглеждането на детето
си, като задължението му произтича от качеството му на родител, дори и да не е използван
съдебният ред за определяне на конкретен размер на дължимата издръжка. Родителят дължи
грижа за отглеждането на детето си от момента на раждането му, а когато родителят е бил и
пълнолетен към датата на раждането и е бил трудоспособен, както и при липса на
установена друга обективна основателна причина, обуславяща невъзможност да се дава
издръжка, недаването на издръжка представлява неизпълнение на задължението за
осигуряване живота на детето. Полагането на грижи представлява комплекс от действия,
които родителят следва да осъществява по отношение на детето, като за всеки отделен
случай и конкретна ситуация видовете действия са различни. Съвкупността от стъпки от
страна на родителя с оглед осигуряването на правилно психофизическо развитие на детето в
никакъв случай не може да се сведе до обикновено виждане на детето. За да може да полага
грижи за детето, родителят преди всичко следва да проявява активност и настоятелност в
търсенето на контакти с детето, за да може да осигури базата за необходимата емоционална
връзка, както и практически да покаже грижата си /Р. №162/12.03.2024г. по гр.д. 1041/23г.,
IV г.о./.
На първо място, по делото се установява, че бащата не е полагал грижи за детето и на
практика не е присъствал в живота му почти от самото му раждане насетне. Липсват какви
2
да е твърдения и доказателства, че за общуването му с детето през годините са създавани
пречки от страна на майката и/или нейното семейство. Следва да се подчертае, че дори
такива обстоятелства /макар и хипотетично да се приеме/ да са били налице, те не могат да
се характеризират като обективна основателна причина за трайно пренебрегване на
родителския дълг. При желание да участва в живота на детето отговорният родител в
подобна ситуация би се обърнал към компетентните органи, които да му окажат
необходимото съдействие за контакт с детето. Няма данни бащата да е предприел такова
поведение през годините. Не се установява по делото след определянето на режим за лични
контакти с детето ответникът да се е срещнал с него. Следва да се отчете също, че не се
установява бащата да е плащал издръжка за детето си след 2015 г., т.е. след този момент
ответникът е нямал какъв да е принос в издръжката на детето, като изцяло майката има
материален принос към отглеждането му. Нито се твърди, нито установява наличие на
обстоятелства, които да обосновават наличие на отговорно родителско поведение спрямо
детето. При установените обстоятелства се налага извод, че с трайното си поведение бащата
проявява пренебрегване на родителските задължения, поради което е налице основание за
лишаването му от родителски права, обуславящо извод, че искът по чл. 132, ал. 1 СК следва
да бъде уважен. С оглед основателността на предявения иск следва да бъдат определени
мерки за лични отношения между бащата и детето по см. на чл. 134 СК, като определеният
РЛО по гр.д.№122/2008г. на РС Айтос съдът намира за напълно подходящ и занапред, т.к.
същият отговаря на интересите на детето, неговия пол, възраст и здравословно състояние, а
именно: всяка първа и трета неделя от месеца от 9.00ч. до 18.00 ч., както и един месец през
лятото, когато майката не ползва платения си годишен отпуск. Издръжката на детето е
присъдена в друго съдебно производство, поради което съставът не дължи допълнително
произнасяне. На ищеца на осн.чл. 78, ал.1 ГПК се следват разноски от 30 лв. платена ДТ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ЛИШАВА М. С. М., ЕГН: **********, с адрес:***, от родителски права по отношение
на детето E. М.а С.а, ЕГН **********, на осн. чл. 132, ал. 1, т. 2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на детето E. М.а С.а, ЕГН **********, с бащата
М. С. М., ЕГН: **********, както следва: всяка първа и трета неделя от месеца от 9.00ч. до
18.00 ч., както и един месец през лятото, когато майката не ползва платения си годишен
отпуск.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 ГПК М. С. М., ЕГН: **********, да заплати на Г. С. Х.,
ЕГН **********, сумата от 30 лв. - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в 2-седм. срок от връчването му.
След влизане в сила препис от решението да се изпрати за вписване в общината по
постоянния адрес на бащата М. С. М. и за сведение на Д„СП“ по настоящия адрес на детето
E. М.а С.а, ЕГН **********, на осн. чл. 136 СК.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
3