Р Е Ш Е Н И Е № 176
Гр.Сливен, 24.08.2020 г.
В И
М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в открито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и двадесета година в състав
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
При участието на секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 294 по описа за 2019 г. на Административен съд гр. Сливен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 195б, ал. 1 от Закона за водите /ЗВ/ във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във връзка с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД с ЕИК: …………, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27, пр. от у. С. Р. Р., подадена против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 70 от 26.06.2019 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” /БД ИБР/, с който по отношение на „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД е установено следното задължение: парични задължения за разрешено право за водовземане от подземни води по Разрешително № 01410005 от 15.05.2008 г., за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2017 г., в размер главница 397 444, 20 лева и лихва за периода на забава 49 905,32 лева.
В жалбата си оспорващият твърди, че оспореният акт е материално и процесуално незаконосъобразен, противоречи на целта на закона и е следствие на превратно упражняване на власт. Излага съображения, че: административният орган е допуснал груби и съществени нарушения на административно-процесуалните и процедурни правила, регламентирани в АПК, ДОПК и ЗВ; административният орган не е изяснил фактическата обстановка, имаща отношение към издаването на оспорения акт; дружеството не дължи посочените в акта парични задължения; за възникването им в тежест на дружеството липсва законово регламентирано материалноправно основание. Моли оспореният акт да бъде отменен. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Излага допълнителни съображения в подкрепа на твърденията си. Счита, че: акта касае определяне на такси или установяването им за период 2016 г.-2017 г., а от събраните по делото доказателства ставало ясно, че периодът 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. е бил предмет на установяване досежно таксите дължими за водоползване от яз. Асеновец по АУПДВ № 68, издаден от административния орган през 2017 г. Този акт е минал съдебно обжалване и таксите за 2016 г. вече са установени. Счита, че не може да се възприеме тезата, че в акта е допусната техническа грешка, независимо от неговото мотивиране, тъй като волята на административния орган трябва да бъде ясно изразена в административния акт. Заявява, че в акта не е посочен и периодът на забава относно формираното в него задължение за лихви.
Административният орган, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител юрисконсулт Х., която оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. В представени писмени бележки моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и излага съображения в подкрепа на твърденията си.
Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:
С Разрешително за водоползване от повърхностен воден обект № 01410005 от 15.05.2008 г., издадено от Министъра на околната среда и водите, на „Водоснабдяване и канализация – Сливен” /“ВиК Сливен“/ ООД е предоставено право на водоползване от повърхностен воден обект: язовир „Асеновец“, изграден на река Асеновска, с цел на водоползването: Питейно-битово водоснабдяване на гр. Сливен, място на водовземане: Водовземна кула, с лимит на ползваната вода - до 22,0 млн. м3/годишно, с разрешен режим на водоползване: 24 часа в денонощие целогодишно, място на водоползване: Питейно-битово водоснабдяване на гр. Сливен, с краен срок на действие на разрешителното – 15.05.2023 г.
С Декларация по чл. 194б от ЗВ от 31.01.2018 г., от Управителя на „ВиК Сливен“ ООД е декларирано по Разрешително № 01410005 за водовземане от повърхностни води от язовир „Асеновец“, че отнетият годишен воден обем за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. е 19 872 210 м3.
С Констативен протокол № СЛ 484 от 20.11.2018 г., съставен от главен експерт в Дирекция „Контрол“ при БД ИБР, е обективирана проверка по документи във връзка с горепосоченото Разрешително. Констативният протокол е предявен на титуляра на разрешителното с Писмо Изх. № ПО-02-42/1/ от 20.03.2019 г. по описа на БД ИБР, получено от оспорващото дружество на 22.03.2019 г. В протокола е констатирано, въз основа на представената информация и декларация по чл. 194б от ЗВ в БД ИБР, че използваното водно количество повърхностни води от язовир „Асеновец“ за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г., за целите на разрешителното е в размер на 19 872 210 м3; на основание представената информация, дължимата годишна такса за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г., изчислена съгласно чл. 12, ал. 2, т. 1 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от 06.01.2017 г., е Т = Е х W = 0,02лв/м3 х 19 872 210 м3 = 397 444,20 лева;
С Покана за доброволно изпълнение от Директора на БД ИБР – Изх. № ПО-02-42 от 27.02.2019 г., “ВиК Сливен“ ООД е поканено да заплати доброволно, в седемдневен срок от получаването й, задължението си по чл. 194, ал. 1, т. 1, б „а” от ЗВ, като титуляр по Разрешително № 01410005 от 15.05.2008 г., за водовземане от повърхностни води - язовир „Асеновец“, за питейно - битово водоснабдяване на гр. Сливен, представляващо годишна такса за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г., изчислена съгласно чл. 12, ал. 2, т. 1 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от 06.01.2017 г. Поканата е получена от оспорващото дружество на 01.03.2019 г.
С Уведомление от Директора на БД ИБР–Изх.№ ПО-02-42/1/ от 20.03.2019 г., получено от “ВиК Сливен“ ООД на 22.03.2019 г., оспорващото дружество е уведомено, на основание чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 34, ал. 1 от АПК, за започване на производство за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане за дължимата от дружеството такса за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. по Разрешително № 01410005 от 15.05.2008 г.
На 26.06.2019 г. от Директора на БД ИБР е издаден оспореният АУПДВ № 70 от 26.06.2019 г., с който по отношение на “ВиК Сливен“ ООД е установено по основание и размер следното задължение: : парични задължения за разрешено право за водовземане от подземни води по Разрешително № 01410005 от 15.05.2008 г., за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2017 г., в размер главница 397 444, 20 лева и лихва за периода на забава 49 905,32 лева. Посочено е, че таксите са определени въз основа на представената декларация по чл. 194б от ЗВ. Констатирано е, че към датата на издаване на АУПДВ, от “ВиК Сливен“ ООД не са внасяни суми по сметка на БД ИБР за заплащане на дължимите такси за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. по посоченото Разрешително. В акта е извършено позоваване на издаденото Разрешително за ползване на подземни води, на гореописания Констативен протокол, в който е обективирана проверка по документи, както и на изпратените до дружеството Покана за доброволно изпълнение и Уведомление за започване на производството за издаване на АУПДВ.
По делото са назначени, изслушани и приети, основна и допълнителна съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. И.С.И. със с. „ВиК“, и съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лице Р.Т. - Ч. със с.: с. и к..
Вещото лице И. дава заключение, че: Отнетите водни количества за периодът: 01.01.2017 г. - 31.12.2017 г. по подадената декларация са: 19 872 210,00 м3 и дължимата сума е следната: 01.01.2017 г. - 31.12.2017 г. = 397444,20 лв. ( 19 872 210,00 м3 х 0,02 лв. / м3.
Изчислените от вещото лице И. такси са идентични с размерите на таксите, определени в оспорения акт.
В допълнителното заключение вещото лице И. посочва, че в АУПДВ № 70 от 26.06.2019 г. в обяснителната част се констатират парични задължения на „ВиК Сливен“ по разрешително № 01410005 / 15.05.2008 г. за водовземане от язовир Асеновец за периодът 01.01.2017 - 31.12.2017 г.; констатациите в АУПДВ 70 са на база КП СЛ 484, и базата на който е съставен АУПДВ 70 и в КП CЛ 484 периодът е 01.01.2017 - 31.12.2017 г.; количествата упоменати в АУПДВ 70 са съвпадащи с количествата по Декларацията която е за периодът 01.01.2017 г. 31.12.2017 г.; в диспозитива на АУПДВ, на стр. 3 от него е посочен периодът 01.01.2016 - 31.12.2017 г.; в АУПДВ № 68 от 25.08.2017 г. се констатират парични задължения на „ВиК Сливен“ по разрешително № 01410005 / 15.05.2008 г. за водовземане от язовир Асеновец за периодът 01.01.2010 - 31.12.2016 г., видно от КП СЛ 415 и КП СЛ 438 и подадените Декларации. В заключение посочва, че ако се приема за вярно посоченото в диспозитива на АУПДВ 70 период 01.01.2016 - 31.12.2017 г. има дублиране на периодите в АУПДВ 70 и АУПДВ 68.
Вещото лице Ч. дава заключение, че: размерът на законната лихва за забава върху главницата от 397444,20 лева, посочена в оспорения АУПДВ, изчислен за периода от 01.04.2018 г. до 26.06.2019 г. е 49 238,92 лева.
Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Оспореният АУПДВ е съобщен на оспорващото дружество на 03.07.2019 г. Жалбата срещу акта е входирана в деловодството на Административен съд Сливен на 17.07.2019 г. Подадена е в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна по следните съображения:
Оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган. Таксите, размерът на които е определен с оспорения АУПДВ, са такива по чл. 194, ал. 1, т. 1, б."а" от ЗВ – за водовземане от повърхностни води. Съобразно разпоредбата на чл. 195б, ал. 1 от ЗВ, компетентен да издава актове за установяване на публични държавни вземания, с които се определят вземанията за незаплатените такси по този закон, е директорът на съответната Басейнова дирекция. В разглеждания случай оспореният акт е издаден от титуляра на правомощието – Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, от което следва, че е издаден при наличие на компетентност.
Таксите за водовземане от повърхностни води представляват публични държавни вземания, тъй като с оглед характера им са нормативно установени вземания в полза на Държавата. По силата на чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК, публични са държавните и общински вземания за държавни и общински такси, установени по основание със закон.
Основанието за дължимите такси е регламентирано със ЗВ. Разпоредбите на чл. 194 от ЗВ установяват заплащането на такси за водовземане. Начинът на изчисляване на таксите е определен в подзаконов нормативен акт. В чл. 194, ал. 6 от ЗВ е предвидено, че размерът на таксите за водовземане, начинът и редът за тяхното изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет. В чл. 194, ал. 6 от ЗВ е предвидено, че размерът на таксите за водовземане, начинът и редът за тяхното изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет. В разглеждания случай относимата тарифа е Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г. Таксите за водовземане са годишни и съгласно чл. 21, ал. 1 от Тарифата, се заплащат не по-късно от 31 март на следващата година. В разглеждания случай е неприложим срокът за внасяне на таксите, определен в чл. 194б, ал. 2 от ЗВ, тъй като разпоредбата е в сила от 27.11.2018 г., а процесните парични задължения са за такси за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.
При издаване на АУПДВ е спазено изискването за форма съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, включително с посочване на фактически и правни основания. Спазена е и процедурата по неговото издаване. В изпълнение на разпоредбата на чл. 195б, ал. 2 от ЗВ, АУПДВ е издаден въз основа на представени от оспорващото дружество справки за иззети водни количества по водоизточници и декларация по чл. 194б от ЗВ за периода 2017 г. Изпратена е покана за доброволно изпълнение, съставена въз основа на констативен протокол от проверка за изпълнение на задълженията. Оспорващото дружество е уведомено за започване на административното производство по издаване на АУПДВ. След изтичане на срока за доброволно изпълнение, е издаден оспореният АУПДВ.
Наведените възражения във връзка с посочването в диспозитивната част на оспорения акт период 2016 г.-2017 г., а от събраните по делото доказателства ставало ясно, че периодът 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. е бил предмет на установяване досежно таксите дължими за водоползване от яз. Асеновец по АУПДВ № 68, издаден от административния орган през 2017 г. съдът намира за неоснователни. Касае се за допусната техническа грешка при посочване на периода в диспозитива на акта, като вместо 01.01.2017 г. е записано 01.01.2016 г., която по никакъв начин не се отразява върху волеизявлението на административния орган, защото в целия акт и всички съпътстващи документи в административната преписка ясно е посочен периода на определените задължения, а именно : от 01.01.2017 г. до 31.01.2017 г.. Допуснатата техническа грешка в диспозитива (но не и в мотивите) на административния акт не е опорочило волята на административния орган и не е пречка за осъществяване на съдебен контрол за законосъобразност по същество.
По изложените съображения, съдът не споделя доводите на оспорващия, че актът е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Неоснователни са и твърденията на оспорващото дружество, че същото не дължи посочените в акта парични задължения. Размерите на установените като изразходени количества вода са констатирани въз основа на подадените от самото дружество декларации и справки за използваните количества вода за конкретния период. Същите са били представени от “ВиК Сливен“ ООД на БД ИБР, поради което и въз основа единствено на тези декларирани от самия оспорващ количества са изчислени и задълженията. Не са представени от оспорващия данни за други намерени или изчислени стойности. Съгласно чл. 48, ал. 1, т. 6 от ЗВ, водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да измерват и да водят отчет за изземваните и използваните води. По делото не са представени други данни за ползваните води по процесното разрешително, освен тези, установени от служителите на БД ИБР в Констативен протокол № СЛ 484 от 20.11.2018 г., съставен въз основа на информацията, предоставена от оспорващия. С оглед цитираната разпоредба на ЗВ, именно титулярът на разрешителното за водоползване следва да измерва и води отчет за ползваното количество вода и да информира съответната басейнова дирекция. В случай, че оспорващият е разполагал с информация за различно количество ползвана вода от установената от контролните органи, то е следвало да представи същата по делото. В тежест на страната е да установи благоприятните за нея факти и тъй като доказателства в тази насока от оспорващия не са представени, съдът следва да приеме, че посочените от административния орган количества вода са правилно установени.
Приетите в оспорения акт стойности на таксите за процесния период се потвърждават изцяло и от изготвената и приета по делото като неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза. Изчислените от вещото лице такси са идентични с размерите на таксите, определени в оспорения акт.
Съгласно чл. 194б, ал. 1 от ЗВ /ред., ДВ, бр. 61 от 2010 г./, ежегодно към 31 януари на следващата година титулярите на разрешителни, включително на комплексни разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда, представят информация за изчисляване на дължимата такса по образец, утвърден от Министъра на околната среда и водите и обявен на интернет страниците на басейновите дирекции и на Министерството на околната среда и водите. Образецът по ал. 1 съдържа данните съгласно тарифата по чл. 194, ал. 6, въз основа на които се изчислява таксата /чл. 194б, ал. 2 от ЗВ - ред., ДВ, бр. 61 от 2010 г./. Това е сторено с представената декларация по чл. 194б от ЗВ и с подадените справки към административния орган, за водовземане за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. Посочените количества в декларацията са идентични със стойностите, установени като количества с оспорения АУПДВ.
Приетите в оспорения акт стойности на таксите за процесния период са определени правилно. Извършените от административния орган изчисления са точни. Размерът на таксите правилно е изчислен от административния орган по формулата Т = Е х W, предвидена в относимата за периода Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от 06.01.2017 г. Съгласно чл. 12, ал. 2, т. 1 от Тарифата, единичният размер на таксата за водовземане от подземни води за обществено питейно-битово водоснабдяване е 0,02 лв/куб.м., поради което размерите на таксите са определени правилно по формулата, както следва: Т = Е х W = 0,02 лв/куб.м. х 19 872 210 м3 = 397 444, 20 лева.
По делото не се спори, че таксите за процесния период не са заплатени от оспорващото дружество.
Относно размера на определените в оспорения акт лихви за забава, съдът намира жалбата за частично основателна. Съгласно чл. 21, ал. 1 от приложимата за разглеждания случай Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от 06.01.2017 г., таксите за водовземане са годишни и се заплащат не по-късно от 31 март на следващата година. Така уреденият краен срок за заплащане на задължението обуславя изпадането в забава при неплащане и съответно – началната дата, от която се дължи законната лихва. В чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания, е предвидено, че неплатените в срок държавни вземания се събират със законната лихва. Следователно, върху установените задължения за 2017 г. се дължи законна лихва за забава, считано от 01.04.2018 г. Твърдението за липсата на изрично посочване в АУПДВ на началната дата на дължимите лихви за задълженията е неоснователно. Видно от страница трета на АУПДВ /л. 55 от делото / изрично е посочено, че дължимата лихва е за периода от 01.04.2018 г. до 26.06.2019 г.
Изчислената от вещото лице лихва върху главното задължение е с различна – по-ниска стойност, от определената в АУПДВ лихва. Съдът кредитира изцяло експертното заключение, като изготвено компетентно, безпристрастно и съобразено, както със срока за плащане на таксата, определен в Тарифата, така и с нормите на Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения. Съгласно Член единствен, ал. 2 на Постановлението, дневният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е равен на 1/360 част от годишния размер, определен по ал. 1 /ОЛП на БНБ в сила от 01 януари, съответно от 01 юли на текущата година плюс 10 процентни пункта/. Изслушано в съдебно заседание, вещото лице уточнява, че разликите в размера на лихвата са по причина, че административният орган е изчислил лихвите на база 365 дни, а вещото лице е изчислило лихвите на база 360 дни, съобразно ПМС за определяне на законната лихва. С оглед на изложеното, оспореният акт е незаконосъобразен в частта, с която по отношение на „ВиК Сливен“ ООД е установено задължение за лихва за забава за периода от 01.04.2018 г. до 26.06.2019 г. общо в размер над 49 238, 92 лева до 49 905, 32 лева, и следва да бъде отменен в тази част.
Във всички останали части оспореният АУПДВ е законосъобразен, а подадената срещу него в тези части жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора и съразмерно уважената част от жалбата, БД ИБР следва да бъде осъдена да заплати на оспорващото дружество направени по делото разноски в размер на 187 лева /7 666,40 : 447 349,52 = 0,02 х 9 350 = 187/.
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Сливен
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично
държавно вземане № 70 от 26.06.2019 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район” В ЧАСТТА, с която е установено на „Водоснабдяване и канализация –
Сливен” ООД с ЕИК: ………, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул.
„Шести септември” № 27, пр. от С. Р. Р., задължение за лихва за забава за
периода от 01.01.2017 г. / поради техническа грешка посочена
2016 г. /до 31.12.2017 г. общо в размер над 49 238, 92 лева до 49 905, 32 лева.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД с ЕИК: ………….., със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27, пр. от у. С. Р. Р., подадена против Акт за установяване на публично държавно вземане № 70 от 26.06.2019 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, с който по отношение на „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД е установено по основание и размер следното задължение: парични задължения за разрешено право за водовземане от подземни води по Разрешително № 01410005 от 15.05.2008 г., за периода от 01.01.2017 г. / поради техническа грешка посочена 2016 г. / до 31.12.2017 г., в размер главница 397 444, 20 лева и лихва за забава за периода на забава в размер на 49 238, 92 лева
ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” – гр. Пловдив, да заплати на „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД с ЕИК: ……………., със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27, пр. от у. С. Р. Р., сумата 187 /сто осемдесет и седем/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: