МОТИВИ към присъда № 2 / 17.02.2017 г.
по НОХД № 145 / 2016 г. по описа на Районен съд
КОТЕЛ
Срещу подсъдимия Х.С.О. е повдигнато обвинение затова, че на
13.02.2016 г. по път ІІ-48 на около 1 км от село Градец към град Котел,
управлявал МПС – лек автомобил „Фолксваген голф“ с ДК № СН1619КК, собственост
на В. Х. Б., с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно
2,63 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер 7510“ с фабричен № ARDM 0205 и стикер № 02702, след като е осъден
присъда по НОХД № 19/2009 г. на РС Котел, влязла в сила на 05.02.2009 г., за
управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда,
представляващо деяние по ал.1, с което е осъществил от обективна и субективна
страна престъпният състав на чл.343Б, ал.2 вр. ал.1
от НК.
След приключване на съдебното
следствие, представителят на РП Котел поддържа обвинението така, както е
повдигнато. Счита фактическата обстановка
за безспорно доказана и моли на подсъдимия да бъде наложено наказание
над средния размер, което да се изтърпи ефективно. Моли да бъде лишен от право
да управлява МПС за срок от две години.
Защитникът на подсъдимия - адв. Е.М. ***, оспорва изцяло описаната в обвинителния акт
фактическа обстановка, като възразява, че не подсъдимият, а св. Д. Ч. е шофирал
автомобила, поради което моли съда да оправдае подсъдимия по повдигнатото му
обвинение, тъй като счита, че авторството на престъпното деяние не е доказано
по безспорен и категоричен начин.
Подсъдимият не се признава за виновен и
моли съда да го признае за невиновен по повдигнатото му обвинение.
Съдът,
след като обсъди всички доказателства събрани по делото, намира за
установено следното:
Подс. Х.С.О. е роден на *** г., с основно образование,
осъждан, работи като тракторист, живее постоянно в село Ябланово, община Котел.
На 13.02.2016 г. в село Катунище,
община Котел подсъдимият О. изпил голямо количество алкохол, въпреки което
вечерта, някъде около 19 часа, по тъмно, взел още две бири, качил се на лек
автомобил „Фолксваген голф“ с ДК № СН1619КК, собственост на В. Х. Б., и
потеглил към град Котел. Автомобилът бил с дясна дирекция, тип „хечбек“ с „три врати“ – две отпред и третата на багажника –
с общо вътрешно пространство, включващо купето и багажника.
След като преминал през моста на т.нар.
Катунищки разклон, излязъл на централния път ІІ-48,
свързващ село Градец и град Котел, завил наляво и продължил по пътя. В зоната
на завой, подсъдимият не успял да овладее автомобила и да премине през завоя.
Автомобилът напуснал неуправляем пътното платно, тръгнал по ската вдясно от
пътя, където се ударил в израсло там дърво. В резултат на удара автомобилът се
обърнал и паднал по таван. Покрай пътя имало прокопана канавка с дълбочина
около половин метър, която към него момент била пълна с вода. Част от купето на
автомобила влязло в канавката, а предната част се разположила на пътя по посока
към град Котел. Предното панорамно стъкло се напукало и паднало на пътя.
Строшено било и скъклото на задната врата. Двете
предни врати били заседнали, деформирани и не се отваряли. Подсъдимият се
задържал на седалката зад волана, обаче с главата надолу. През счупените
прозорци започнала да прониква вода в купето.
След неустановено време, но
непродължително, оттам минало с автомобила си лице на име В.Г., който спрял,
виждайки произшествието и се обадил на ЕЕН 112 в 19:31 часа, след което
продължил по пътя.
Сигналът бил предаден на дежурния
полицай в РУ на МВР Котел, който, от своя страна, се обадил на св. Р.И. –
младши автоконтрольор. Св. И. тъкмо се бил прибрал в
дома си в село Градец и веднага щом получил обаждането, се качил на личния си
автомобил потеглил към посоченото място, като докато пътувал се обадил на
колегата си – св. С. Н., младши автоконтрольор, който
също тръгнал натам със служебния автомобил. Междувременно дежурният полицай
изпратил и екип на Бърза помощ. На св. И. било обяснено, че ПТП е в района на
разклона към село Жеравна, но св. И., пътувайки натам, видял обърнатия
автомобил малко след разклона за село Катунище и съобщил това по телефона на
св. Н..
Пръв на местопроизшествието пристигнал
св. И.. Заварил подсъдимия да виси надолу с главата зад волана. Тъй като не
успял да отвори вратата, счупил стъклото на вратата откъм шофьора и оттам издърпал
подсъдимия. Подсъдимият бил много пиян. Тъй като една от бирите била паднала в
канавката, подсъдимият скочил във водата и я взел, с риск да се удави във
водата.
След като подсъдимият бил вече извън
автомобила, почти едновременно пристигнали св. Н. със служебния автомобил,
както и екипи на „Център за спешна медицинска помощ“ и на Районната служба
„Пожарна безопасност и защита на населението“. Медицински специалист прегледал
пострадалия, по когото нямало някакви видими травми и наранявания и след като
той отказал да му бъде оказана медицинска помощ, екипът на ЦСМП си тръгнал.
Изтеглили обърнатия автомобил, за да не пречи на движението.
На място подсъдимият бил тестван с „Дрегер Алкотест 7510“, с фабричен
№ ARDM 0205,
цифровата индикация на който отчела наличие на алкохол в размер на 2.63 промила
във въздуха, издишан от подсъдимия. Св. И. съставил талон за медицинско
изследване с фабричен № 0354259, връчил го на подсъдимия и му разяснил, че ако желае, може да отиде до
ЦСМП Котел най – късно до 21:00 часа същата вечер. Подсъдимият заявил пред
полицейските служители, че не оспорва, че е пиян, затова не получил талона и
заявил, че няма да дава кръв за медицинско изследване.
Подсъдимият бил в отведен в сградата на
РУ на МВР Котел, където св. И. му съставил акт за установяване на
административно нарушение за извършени по чл.20, ал.2 и по чл.5, ал.3, т.1 от
ЗДП административни нарушения. Било му отнето свидетелството за управление на
МПС.
За да установи горните факти, съдът
обсъди целия събран по делото доказателствен материал – показанията на свидетелите Р. Ч., Н.Н., П. П. и Д. Ч., както и прочетените на основание чл.283
от НПК писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и на
съдебното следствие.
Съдът
изцяло игнорира показанията на свидетелите П. П. и Д.Ч., след като ги прецени
за недостоверни. В общи линии, чрез показанията си тези двама свидетели
обслужват защитната версия на подсъдимия, развита от защитника му в хода на съдебните
прения – че св. Ч. отишъл до село Катунище, за да шофира автомобила на
подсъдимия и св. П. бил видял как св. Ч. сяда зад волана. Съдът намира
защитната теза за недостатъчно доказателствено
обезпечена, тъй като са налице сериозни основания за игнориране на показанията
на тези двама свидетели. Достатъчно в тази насока е обстоятелство, че св. И. е
намерил подсъдимия да виси с главата надолу на шофьорската седалка. За съда е
необяснимо как, след като св. Ч. бил излязъл да търси помощ, подсъдимият се е
преместил от мястото до шофьора на шофьорското място, висейки с главата надолу.
Тази ситуация не намери обяснения дори в защитната пледоария. Като цяло
показанията на св. Ч. са изцяло нелогични и необясними – тръгнал от град Котел
за село Катунище на стоп и така стигнал до моста, а оттам отишъл пеш до
заведението; съгласил се да отиде да го прибере и да шофира автомобила,
независимо че той самият е неправоспособен и следователно би извършил
административно нарушение или дори престъпление; излязъл от автомобила, след
преобръщането, да търси помощ, но вместо това, стоял половин час на моста за
село Катунище и гледал как преминават автомобил, без да спре някой от тях;
знаейки, че срещу подсъдимия се води наказателно дело, не е предложил да даде
показания като свидетел на по-ранна фаза. Недостоверността на показанията на
св. Ч. рефлектира и върху преценката на показанията на св. П., които съдът също
отхвърля като недостоверни, тъй като не друг, а подсъдимият се е качил сам в автомобил
и независимо че е бил пиян, го е подкарал към град Котел.
Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетели И. и Н., след като съдът прецени, че
са непротиворечиви помежду си и липсват други доказателствени
източници, които да внасят колебания с достоверността им.
Към
доказателствения материал съдът приобщава прочетените
и приобщени на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.
Всички
доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност, установяват по един безпротиворечив начин обстоятелствата, предмет на доказване
от състава на престъплението.
Посочените доказателства, обсъдени в
тяхната съвкупност, установяват по един безспорен начин факти относно времето,
начина на извършване на престъплението и мястото на неговото извършване.
При така установеното от фактическа
страна съдът стигна до правния извод, че подсъдимият Х.О. е извършил престъпление по чл.343б, ал.2
от НК, затова че на 13.02.2016 г. по
път ІІ-48 между село Градец, община Котел, и град Котел управлявал МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,50 на хиляда (2,63 на хиляда),
установено по надлежния ред, след като е бил осъден с влязла в сила присъда
(определение от 04.02.2009 г., с което е одобрено споразумение по НОХД №
19/2009 г. на РС Котел) за деяние по чл.343б, ал.1 от НК.
Налице са всички съставомерни
признаци на престъплението, за което срещу подсъдимия е повдигнато обвинение.
Безспорно е установено времеизвършването на
престъплението – малко преди 19:31 часа на 13.02.2016 г., както и мястото на
неговото извършване – по път ІІ-48 в отсечката между село Градец и град Котел.
Авторството на извършеното престъпление е несъмнено установено, след като по
делото се събраха категорични доказателства в подкрепа на обвинението, че
подсъдимият е шофирал автомобила. Доказателствата, ангажирани за потвърждение
на защитната теза на подсъдимия, бяха игнорирани от съда като недостоверни.
Подсъдимият е управлявал МПС с
концентрация на алкохол в кръвта си 2.63 на хиляда, установено по надлежния
ред. Съгласно чл.6 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за
установяване употребата на алкохол или
друго упойващо
вещество от водачите на моторни
превозни средства,
в случай на отказ да
получи талон за медицинско изследване,
неявяване в определеното лечебно заведение или при отказ
да даде кръв
за изследване употребата на алкохол
и/или друго упойващо вещество от водача се
установява въз основа на показанията
на техническото средство.
Деянието е съставомерно
по чл.343б, ал.2 от НК, тъй като подсъдимият е осъждан за престъпление по чл.343б,
ал.1 от НК. С определение от 04.02.2009 г., постановено по НОХД № 19/2009 г. на
РС Котел е одобрено споразумение, с което подсъдимият се е признал за виновен
за извършено от него престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и се е съгласил да му
бъде наложено наказание пробация. По това осъждане не
е настъпил ефекта на реабилитацията – нито по право, нито по давност, поради
което подсъдимият се счита за „осъждан“. Неприложим е петгодишният срок по
чл.30 от НК, тъй като престъплението по чл.343, ал.2 от НК не е квалифициран
състав на повторност по смисъла на чл.28 от НК, а
самостоятелен престъпен състав (решение № 588 от 17.12.2012 г. на ВКС по н. д. № 1831/2012 г., I н. о.).
Подсъдимият е извършил престъплението
при условията на пряк умисъл – съзнавал е обществената му опасност, предвиждал
е и е искал настъпването на общественоопасните му
последици.
При определяне вида и размера на
наказанието съдът прецени по справедливост обществената опасност на деянието,
личната опасност на подсъдимия, оцени смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства, съгласно изискванията на закона - чл.54 от НК. За престъплението
на чл.343б, ал.2 от НК се предвиждат наказания лишаване от свобода от една до
пет години и глоба от 500 до 1500 лева. Смекчаващи отговорността обстоятелства
липсват. Като отегчаващи такива съдът прецени осъждането по НОХД № 637/2011 г.
на РС Карлово, в сила от 10.10.2011 г., пак за
престъпление по чл.343б, ал.2 от НК, по което му е наложено наказание една
година лишаване от свобода с тригодишен изпитателен срок. Извършването на
настоящото престъпление е показателно за липсата на ефект от наложеното по това
дело наказание, което не е постигнало целите на наказанието да го превъзпита и
да го възпира да извършва други престъпления. Като отегчаващо обстоятелство
съдът оцени и твърде високата концентрация на алкохол, многократно надвишаваща
инкриминираната граница от 0.5 промила.
Комплексният анализ на очертаните обстоятелства мотивира съда да наложи
наказание две години лишаване от свобода, което е достатъчно отмерено по
продължителност, адекватно е на тежестта на извършеното и е в състояние да
постигне целите на наказанието, очертани в разпоредбата на чл.36 от НК.
Липсата на реабилитация по осъждането
по НОХД № 637/2011 г. на РС Карлово препятства обсъждане на възможността за
приложението на чл.66 от НК, поради което наказанието следва да се изтърпи
ефективно. На основание разпоредбата на чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС съдът определи
първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието.
Съдът наложи и кумулативно предвиденото
наказание глоба, която определи в размер на 1000.00 лева, ръководен от
гореизложените съображения и от разпоредбата на чл.47 от НК.
При съобразяване с изложените по – горе
обстоятелства, както и със задължителните указания по прилагане на закона,
дадени в ТР № 61 от 30.12.1980 г., ОСНК, ВС, т.4, съдът лиши подсъдимия от
право да управлява МПС за срок от две година. По реда на чл.59 от НК съдът
приспадна времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по
административен ред.
Ръководен от гореизложените
съображения, съдът постанови присъдата си.
П
Р Е Д С Е Д А Т Е Л :