Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик, 16.11.2017 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, Наказателна
колегия, ХХ състав
в публично заседание на деветнадесети октомври две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Огняна Фурнаджиева,
като разгледа докладваното от съдия Лесенски НАХД № 799 по описа на съда за
2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С
наказателно постановление № 17-1006-000462 от 03.04.2017 г. на Началник сектор Пътна
полиция към ОД МВР Пазарджик е наложена глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл.174,
ал.1 от ЗДвП на И.Д.Д. с ЕГН: ********** *** за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Срещу НП е подадена е срок жалба от И.Д.Д.,
в която се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
постановлението. Твърди, че е употребил алкохол в момент, когато не е бил водач
и не е управлявал автомобила по време на проверката от контролните органи,
което сочи на липса на административно нарушение и се моли да бъде отменено наказателното
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез
своя процесуален представител, поддържа жалбата, ангажира доказателства, излага
допълнителни доводи и моли съда да отмени постановлението.
Ответникът по жалбата, редовно
призован, не изпраща представител. По делото с административнонаказателната
преписка е постъпило писмено становище, в което се сочи, че жалбата е
основателна.
Съдът,
като съобрази доводите изложени в жалбата, становището на ответната страна и
събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
На 18.03.2017 г. жалбоподателят И.Д.Д. и свидетелите – Д.И.Д. – негов син,
Я.П. и К.П. ***, където извършвали търговия. След приключване на събора, те
натоварили останалата от събора стока и инвентара си в два микробуса и
потеглили в посока село Радилово през гр. Пазарджик. Единият микробус – товарен
автомобил „Форд Транзит“ 190Л с рег. № ****се управлявал от жалбоподателя, като
при него били и свидетелите Я.П. и К.П.. Другият микробус се управлявал от сина
на жалбоподателя – свидетелят Д.И.Д..*** жалбоподателят е спрян за проверка от автопатрул
при сектор „ПП“ при ОД МВР Пазарджик в състав В.Л.и свидетеля А.Т.Ч..
При спирането на автомобила последните поискали документите за проверка на
водача. Жалбоподателя им ги представил, но полицейските служители установили,
че автомобилът няма полица за сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. Жалбоподателя им заявил, че има застраховка, но тъй като са
сключвани едновременно с тази на другия бус, управляван от сина му, сигурно е
останала в него. Обадил се на сина си, който се движил по-напред и вече
наближавал Радилово да донесе застраховката на мястото, където е спрян.
Свидетелят Д.Д. заявил, че ще я донесе. Докато чакали на място последният да
донесе полицата, полицейските служители получили сигнал за настъпило ПТП с
пострадал пешеходец на ул. „Христо Ботев“. Полицейските служители се отправил
към мястото на настъпилото ПТП, взимайки със себе си документите на автомобила,
като разпоредили на жалбоподателя, че след като синът му донесе полицата, да
отиде при тях на мястото на настъпилото ПТП и да им я представи. Докато чакали
свидетеля Д.Д. да донесе застраховката, жалбоподателя се притеснил и се
почувствал зле и помолил свидетеля П. дали ще му даде да пийне една глътка
ракия за вдигане на кръвното, като се разбрали, че след това свидетеля К.П. ще
управлява автомобила до отиването при полицейските служители. П. дал бутилка с
ракия на жалбоподателя и последният отпил от нея. Преждевременно пристигнал и
свидетеля Д.Д., който оставил застрахователната полица и продължил по своите
задачи. Жалбоподателят, П. и П. се качили отново в автомобила „Форд Транзит“ 190Л с рег. № ****и
потеглили към ул. „Христо Ботев“ според разпореждането на
полицейските служители. Автомобилът вече се управлявал от свидетеля К.П.. Като
пристигнали на място, свидетелят Ч. попитал защо са се сменили и управлява друг
водач. Тъй като от кабината на буса му замирисало на алкохол, той решил, че
смяната е станал, за да се прикрие евентуално нарушението от страна на И.Д. и решил да изпробва жалбоподателя.
На И.Д. е извършена
проба с алкотест
„Дрегер 7510“ с № 0196 в 20:38 ч., който е установил 0,93 промила алкохол в
издишания въздух. В същото време Ч. извършил проверка и на
документите на К.П.. Тъй като последният не носил в себе си СРМПС му съставил
фиш. Като приел, че жалбоподателя е управлявал автомобила преди това след
употреба на алкохол Ч. съставил на жалбоподателя акт за установяване на
административно нарушение в присъствието на Л.като свидетел, който АУАН е
подписан от жалбоподателя без възражения. На жалбоподателя е издаден и талон за
медицинско изследване. Въз основа на акта било издадено обжалваното
наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от доказателствата,
събрани по делото – гласни и писмени. Показанията на свидетелите А.Ч., Д.Д., Я.П. и К.П. са
категорични, ясни, последователни и взаимно се допълват, поради което съдът ги
кредитира изцяло. Те се потвърждават и от писмените доказателства по делото – съставения
АУАН, ТМИ, разпечатка от „Дрегер 7510“ с № 0196, справки за нарушител водач на жалбоподателя и
на свидетеля К.П..
Въз основа на фактическата обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.1 от ЗДвП административно нарушение е налице, когато водачът управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила на хиляда до 1,2 промила на хиляда, установено по надлежния ред. По делото се установи по категоричен начин, че жалбоподателят е управлявал автомобила на ул. „Царица Йоанна“ в гр. Пазарджик около 20,00 ч., когато е спрян от полицейските служители. Към този момент обаче същият не е изследван и няма никакви надлежно събрани доказателства по делото, че е бил употребил алкохол. Единствено свидетелят Ч. заяви в показанията си в съдебно заседание, че в кабината миришело на алкохол, но не може да каже със сигурност дали това е било конкретно от водача, а именно жалбоподателят. Имайки предвид, че съгласно свидетелските показания на останалите свидетели, бусът е бил натоварен с алкохол от събора, а и самият свидетел П. е имал в себе си бутилка ракия и бил употребил от нея, то няма нищо нелогично, че кабината ще мирише така. Това обаче по никакъв начин не доказва, че именно жалбоподателят към този момент е бил употребил алкохол. Нещо повече – според свидетеля П., двамата със жалбоподателя цял ден работили заедно на събора и не го е виждал да употребява алкохол. В действителност пробата на жалбоподателя е извършена около половин час по-късно на съвсем различно място – ул. „Христо Ботев“, където обаче безспорно се установи, че вече жалбоподателят не е бил водач на автомобила. Това води до няколко основни извода – на първо място посочените като време и място на извършване на деянието в НП не съвпадат. Жалбоподателят действително е управлявал автомобил на ул. „Царица Йоанна“ в гр. Пазарджик, но това не е станало в 20:38 ч. В същото време пробата за алкохол, извършена в този час, пък не е на ул. „Царица Йоанна“, а на ул. „Христо Ботев“. Там обаче вече водач е бил не жалбоподателят, а друго лице – свидетелят П., на когото дори е и съставен фиш за друго нарушение на ЗДвП. Тъй като полицейските служители не са осъществявали непрекъснато наблюдение върху жалбоподателя в периода от спирането му на ул. „Царица Йоанна“ около 20:00 ч. до извършването на пробата му на ул. „Христо Ботев“ в 20:38 ч., то изнесеното от свидетелите П. и П. следва да бъде кредитирано от съда. Техните показания не са оборени по никакъв начин от събраните доказателства по делото, поради което и съдът приема, че действително жалбоподателят е употребил ракия, едва след спирането от полицейските служители на ул. „Царица Йоанна“, а след този момент той повече не е управлявал автомобила и не е имал качеството на водач. Самият жалбоподател в жалбата не отрича, че е бил употребил алкохол, но именно след спирането от полицаите, като повече не е управлявал след този момент.
По изложените съображения въззивният съд счита, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено, тъй като в
хода на делото не бе установено по категоричен начин, че жалбоподателят е
извършил вмененото му административно нарушение.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Районен съд Пазарджик
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно
постановление № 17-1006-000462 от 03.04.2017 г. на Началник сектор Пътна
полиция към ОД МВР Пазарджик, с което е наложена глоба в размер на 1000 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл.174,
ал.1 от ЗДвП на И.Д.Д. с ЕГН: ********** *** за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: