№ 4231
гр. София, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ЕЛИ П. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20221110207803 по описа за 2022
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в
открито заседание на единадесети октомври две хиляди и двадесет и втора година, в
състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Е.Илиева като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 7803 по
описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на фирма ООД срещу Наказателно постановление /НП/ №
22-2200087 от 20.05.2022 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“
(ДИТ) - София, към Главна дирекция „Инспекция на труда“, с което на жалбоподателя
на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса за труда КТ/ е наложена имуществена санкция в
размер на 1500 лева за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.
1
Жалбоподателят счита, че е изпълнил даденото му предписание, поради което
НП е постановено при неправилно приложение на материалния закон и се иска
отмяната му.
В съдебно заседание, редовно призованият жалбоподател чрез своя процесуален
представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна в съдебно заседание иска отхвърляне на жалбата и
потвърждаване на НП като издадено при спазване на разпоредбите на закона.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният
съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното
НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане
на административно наказание.
На 23.02.2022 г. В.В. – главен инспектор в ДИТ - София, след извършена
последваща проверка по спазване на трудовото законодателство, съставила срещу
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за
извършено на 11.12.2021 г. нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ в присъствие на двама
свидетели. Представител на дружеството подписал АУАН без възражения. Такива не
били подадени и в срока по чл. 44 от ЗАНН.
Въз основа на АУАН на 20.05.2022 г. В.Василева -директор на ДИТ - София,
издала НП, предмет на проверка в настоящото производство.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и
НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – съобразно
чл. 416, ал. 5, вр. чл. 399 от КТ и представените заповеди и длъжностни
характеристики на актосъставителя и административнонаказващия орган. Спазени са
предвидените от закона срокове за съставянето и издаването на АУАН и НП – чл. 34 от
ЗАНН. Формата и съдържанието на АУАН и НП съответстват на изискванията на чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН. С оглед на това настоящият съдебен състав не констатира
допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на
НП.
По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
В периода 11.11-15.11.2021 година служители на ДИТ – София извършили
проверка по спазване на трудовото законодателство от фирма ООД. В хода на
проверката било установено, че дружеството в качеството на работодател не е
изпълнило задължението си да заплати на Р. М. в пълен размер дължимото
обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ в размер на брутното и трудово възнаграждение за
6 месеца, като оставала неизплатена сумата от 5391 лв. За предотвратяване и
отстраняване на констатираните нарушения с протокол от 15.11.2021 г. на осн. чл. 404,
ал. 1, т. 1 и т.12 от КТ на работодателя били дадени задължителни предписания, като
било предписано да заплати разликата до пълния размер от дължимото обеззщетение
на Р.М, възлизаща на 5391 лв. Определеният от контролните органи срок за
изпълнение на предписанието бил до 10.12.2021 г.
2
При последваща проверка на работодателя, извършена в периода 01.02-
23.02.2022 г. било констатирано, че не е изпълнено в предоставения срок посоченото
предписание, в резултат на което участвалият в проверката св. В.Василева в качеството
си на главен инспектор в ДИТ – София, съставила процесния АУАН.
Междувременно фирма ООД издало заповед №32 от 01.12.2021 г. на основание
чл. 210 от КТ, с която определило Р.М. да заплати на дружеството-работодател
обезщетение в размер на 2695, 60 лв. по трудов договор № 137/01.11.2002 и
обезщетение в размер на 3000 лв. по трудов договор 1143/18.12.2008 г. Определеното
обезщетение било за неизпълнение на служебните задължения в периода април-август
2021 г., вследствие на което работодателят претърпял вреди. В заповедта е посочено,
че обезщетението в размер общо на 5695, 60 лв. ще бъде удържано от дължимите, но
неплатени суми за обезщетение по чл. 220, ал.3 от КТ.
Заповедта била връчена на Р.М. на 13.12.2021 г.
С покана за доброволно изпълнение от Р.М., връчена на фирма ООД на
10.01.2022 г. на работодателя било указано, че не е заплатил дължимото обезщетение
по чл. 222 от КТ и че с издадената Заповед № 32/01.12.2021 г. "неоснователно сте
формирали задължение от мен към фирма ООД в размер на 5695, 60 лв.", поради което
дружеството е поканено доброволно да заплати в едноседмичен срок дължимото
остатъчно обезщетение в размер на 5391 лв., ведно с лихва за забава, в противен случай
служителката щяла да потърси правата си по съдебен ред.
фирма ООД не изплатило обезщетението на Р.М. нито в посочения срок, нито
впоследствие, като М. предявила граждански иск срещу бившия си работодател, по
който било образувано дело пред СРС, което към момента не е прикючило с влязъл в
сила съдебен акт.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на показанията на св. В.Василева и Р.М. и приобщените по реда на чл. 283 от
НПК писмени доказателства и доказателствени средства – протоколи, заповеди,
платежна ведомост, покана за доброволно изпълнение, които съдът кредитира като
еднопосочни и непротиворечиви в своята цялост, поради което по аргумент на
обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане. По
същество липсва спор и относно така изложените, относими към предмета на делото,
факти.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят
е нарушил разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ.
Съставът на нарушението по чл. 415, ал. 1 от КТ се осъществява от обективна
страна с неизпълнение на задължително предписание на контролния орган за спазване
на трудовото законодателство. Неизпълнението на предписание е скрепено с
налагането на имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.
Субект на нарушението е всяко лице - носител на задължението, възложено с
предписанието. Задължителното предписание по чл. 404, ал. 1 от КТ е принудителна
административна мярка, подлежаща на обжалване по реда на АПК – чл. 405, изр. 1 от
КТ. По делото няма данни предписанието да е отменено по административен и/или
съдебен ред. С влизане в сила на предписанието се преклудира и възможността да се
релевира инцидентно негова незаконосъобразност. Затова при съдебното оспорване на
НП по реда на ЗАНН правно значим и подлежащ на изследване е фактът на
неизпълнение на влязло в законна сила предписание, което е правнорелевантният факт,
пораждащ отговорността по чл. 415, ал. 1 от КТ на адресата на предписанието, без да е
необходимо да се разглежда по същество доколко даденото предписание е
законосъобразно, с оглед предвидения за това друг ред на оспорване. Съгласно
трайната съдебна практика пределите на инцидентния контрол върху предписанието се
разпростират само до преценка за евентуалната му нищожност, като в случая то не
3
страда от пороци, които да обусловят подобен извод. Отрицателна предпоставка за
ангажиране на административнонаказателната отговорност би била отмяната на
предписанието от съда или горестоящ административен орган, тъй като само тогава
изпълнението му би било недължимо. В случая такава отмяна не е налице.
Безспорно дружеството-жалбоподател се явява работодател по смисъла на пар.
1, т. 1 от ДР на КТ, поради което е адресат на предписанието и затова при негово
неизпълнение е субект на нарушението. В случая е налице административното
нарушение, извършено чрез бездействие, изразяващо се в неизпълнение на
предписанието да докаже изплащане на дължимото трудово възнаграждение.
Жалбоподателят твърди, че е изпълнил предписанието като е извършил прихващане на
задълженията си към служителя чрез издаване на заповед по чл. 210 от КТ.
Настоящата инстанция намира този му довод за неправилен по твърде много
причини. Най-важните от тях са, както следва:
Съгласно чл. 210, ал. 4 от КТ ако в 1-месечен срок от връчването на заповедта за
ограничена имуществена отговорност работникът или служителят не оспори
основанието или размера на отговорността, работодателят удържа дължимата сума от
трудовото възнаграждение на работника или служителя в размерите, посочени в
Гражданския процесуален кодекс. Възможността за прихващане, на която се позовава
жалбоподателят, се отнася единствено за дължимите трудови възнаграждения
/насрещната престация от работодателя срещу престиране на работната сила/ и в
ограничен размер по ГПК. Удържането не може да обхваща дължимите обезщетения
по чл. 222 от КТ, поради което е липсвало изначално правно основание за прихващане
на претендираните от жалбоподателя суми за имуществена отговорност на
служителката с неизплатеното и дължимо обезщетение по чл. 222 от КТ.
На следващо място, дори и да имаше такова основание, заповедта е връчена на
Р.М. на 13.12.2021 г., като в посочения в чл. 210, ал. 3 от КТ едномесечен срок, същата
е подала до работодателя си покана, в която изрично е посочила, че счита за
неоснователно формираното в заповедта задължение към нея от 5695, 60 лв., т.е.
заповедта е била своевременно оспорена по основание, респективно същата не е могла
да породи каквото и да е право на извънсъдебно прихващане на претендирани от
служителя суми.
На следващо място, дори и да липсваше оспорване, срокът за изпълнение на
предписанието е бил до 10.12.2021 г., като към 11.12.2021 г. при липса на изпълнение,
нарушението е било довършено от жалбоподателя. Заповедта е била връчена на
служителя след тази дата - на 13.12.2021 г., от когато е започнал и да тече
едномесечният срок по чл. 210, ал. 3 от КТ, който би изтекъл далеч след предоставения
на жалбоподателя срок за изпълнение на предписанието и след като нарушението вече
е осъществено.
Не на последно място при инцидентен контрол за законосъобразност на
заповедта, съдът констатира, че същата не отговаря на изискванията на чл. 210 от КТ –
в нея не са посочени по ясен и недвусмислен начин основанието на ограничената
имуществена отговорност, доколкото работодателят се позовава на два отделни
трудови договора, като остава неясно по кой от тях служителят не се е явявал на всяка
от посочените в заповедта дати, като липсва и указание за служителя, че може да
оспори заповедта.
По така изложените съображения, съдът намира, че доколкото работодателят не
е изпълнил предписанието в предоставения му срок и същото не е отменено по
предвидения в АПК ред, то той е извършил вмененото му нарушение, което е
достатъчно ясно описано и е правилно квалифицирано.
4
Имуществената санкция по чл. 83 от ЗАНН е правен институт, въведен като
обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за
неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на
тяхната дейност, поради което не следва да се изследва въпросът за наличието на вина.
За така констатираното нарушение не се установяват предпоставките за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същото разкрива типичната степен на
обществена опасност за нарушенията от този вид, като е засегнато основно трудово
право на служителите на работодателя.
Не са налице основания извършеното нарушение да бъде квалифицирано като
маловажен случай и по смисъла на специалната спрямо ЗАНН разпоредба на чл. 415в,
ал. 1 от КТ, съгласно която за нарушение, което е отстранено веднага след
установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли
вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., доколкото по делото не се установи
нарушението да е отстранено незабавно.
Наложената на жалбоподателя санкция е определена при спазване на
установените в чл. 27 от ЗАНН принципи, в минималния нормативно предвиден
размер, като така определената санкция ще постигне в пълен размер установените в чл.
12 от ЗАНН цели.
При този изход на делото въззиваемата страна има право на разноски и
своевременно претендира такива, като на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 37
от ЗПП жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страната сумата от 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
По гореизложените съображения, настоящият състав приема, че НП е правилно
и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 22-2200087 от 20.05.2022
г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) - София, към
Главна дирекция „Инспекция на труда“, с което на фирма ООД на основание чл. 416,
ал. 5 от Кодекса за труда /КТ/ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева
за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН фирма ООД, ЕИК ********* да
заплати на ИА „Главна инспекция по труда“ сумата от 100 лв. – възнаграждение за
юрисконсулт.
5
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – София-град в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6