№ 2920
гр. София, 26.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20221110145091 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ.
Ищецът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД твърди, че по договор
за застраховка „Каско” е заплатил на застрахования сума в размер на
19 831,56 лв., представляваща застрахователно обезщетение за щети на л.а.
марка „Киа“, модел „Спортидж“, с рег. № Р 6283 КН, настъпили в резултат от
ПТП на 03.02.2022г. в гр. Русе. Виновен за ПТП е водачът на л.а. марка
„Мерцедес“, модел „Е 250“, с рег. № Р 4615 ВТ, чиято гражданска
отговорност към датата на ПТП е застрахована при ответното дружество.
Ответникът не изпълнил в цялост задълженията си по договора за застраховка
„Гражданска отговорност” по предявената от ищеца регресна претенция за
заплатено застрахователно обезщетение, като е останал задължен за сумата от
9 925,78 лв., с включени 25 лв. ликвидационни разноски. Ищецът моли съда
да му присъди последната сума, ведно със законната лихва от предявяване на
иска – 19.08.2022г. до плащането. Претендира разноски.
Ответникът ЗАД „Далл Богг: ЖИ.т и Здраве“ в срок по чл.131 ГПК е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Оспорва
механизма на ПТП, вината на застрахования при него водач, причинно-
следствената връзка на ПТП с вредите. Прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат, като твърди,че застрахованият при ищеца л.а. марка
1
„Киа“, модел „Спортидж“, с рег. № Р 6283 КН е бил паркиран на неразрешено
за това място. Оспорва размера на вредите. Моли съда да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 411 КЗ:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане , в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и протИ.правно
поведение на водач на МПС, застрахован при ответника да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното
си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди.
Безспорно между страните по делото е, че към датата на ПТП –
03.02.2022г. между ищеца и собственика на увредения л.а. марка „Киа“, модел
„Спортидж“, с рег.№Р6283КН е налице валидно застрахователно
правоотношение по договор за имуществено застраховане „Каско” на МПС,
както и че към този момент застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност” на водача на л.а. марка „Мерцедес“, модел „Е 250“, с рег. № Р
4615 ВТ е бил ответникът по делото. Не се оспорва и фактът, че ищецът е
заплатил на увреденото лице сума в размер на 19 831,56 лв.
От събраните по делото писмени доказателства – протокол за ПТП
№1783390 от 03.02.2022г., уведомление за щети по МПС от 04.02.2022г.,
опис на претенция №51-07000-00165/22/04.02.2022г., доклад по щета от
№470421222205647 от 13.04.2022г., както и от събраните по делото гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Г. Т. А.-С. – водач на л.а.
марка „Киа“, модел „Спортидж“, с рег. № Р 6283 КН и свидетеля С. Г. Г. –
водач на л.а. марка „Мерцедес“, модел „Е 250“, с рег.№Р 4615 ВТ, се
установява, че в срока на застрахователното покритие, на 03.02.2022г. около
22:41 часа, водачът на л.а. марка „Мерцедес“, модел „Е 250“, с рег. № Р 4615
ВТ – свидетелят Г., се е движил в гр. Русе по ул. „Борисова“ с посока от бул.
„Ген. Скобелев“ към бул.„Мидия-енос“. По време на движението срещу бл.
2
„Вяра – I“ водачът се е обърнал към задната седалка на автомобила, за да
вземе бутилка безалкохолно, вследствие на което е загубил управление над
него, отклонил се е вдясно по посоката си на движение и е реализирал ПТП с
паркираните л.а. марка „Киа“, модел „Спортидж“, с рег. №Р 6283 КН и л.а.
марка „БМВ“, с рег. № Р 8502 КР. Вследствие на удара л.а. марка „БМВ“, с
рег. № Р 8502 КР се е изместил напред и е ударил паркирания пред него л.а.
марка „Мерцедес“, модел „Ц 300 ЦДИ“, с рег. № Р 3466 КН. От протокола за
ПТП, заключението на САТЕ и от събраните по делото гласни
доказателствени средства чрез разпит на водача на л.а. марка „Мерцедес“,
модел „Е 250“, с рег. № Р 4615 ВТ – свидетелят С. Г. и водача на л.а. марка
„Киа“, модел „Спортидж“, с рег. № Р 6283 КН – свидетелят С., се установява,
че причина за настъпване на процесното ПТП е виновното поведение на
свидетеля Г., който е нарушил нормата на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, като не е
контролирал непрекъснато управлявания от него л.а. марка „Мерцедес“,
модел „Е 250“, с рег.№Р 4615 ВТ /обърнал се е към задната седалка на
автомобила, за да вземе бутилка безалкохолно, вследствие на което е загубил
управление над него/ и при избиране на скоростта на движение не е съобразил
с атмосферните условия и състоянието на пътя /мокро време и хлъзгава пътна
настилка/ и е причинил щети на застрахования при ищеца л.а. марка „Киа“,
модел „Спортидж“, с рег. № Р 6283 КН.
Съдът намира за неоснователни доводите на ответника за съпричиняване
за настъпването на ПТП от страна на водача на л.а. марка „Киа“, модел
„Спортидж“, с рег. №Р 6283 КН. В доказателствена тежест на въвелия
възраженията ответник е да установи по реда на чл.154, ал.1 ГПК фактите, на
които основава същите. В случая от събраните по делото доказателства, в т.ч.
заключение на САТЕ и гласни доказателствени средства, събрани чрез разпит
на свидетелите С. и Г., категорично се установява, че вината за настъпването
на процесното ПТП е изцяло на свидетеля Г. – водач на л.а. марка
„Мерцедес“, модел „Е 250“, с рег. № Р 4615 ВТ, който не е съобразил
поведението си с нормите на чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП. Макар действително л.а.
марка „Киа“, модел „Спортидж“, с рег. № Р 6283 КН да е бил паркиран на
забранено за паркиране място, обозначено с пътен знак „В28“, това
обстоятелство не се намира в причинна връзка с настъпването на процесното
ПТП, доколкото паркираният л.а. се е намирал извън лентата на движение на
л.а. марка „Мерцедес“, модел „Е 250“, с рег. № Р 4615 ВТ и не е препятствал
3
по никакъв начин възможността му да продължи своето движение направо,
нито е ограничавал по някакъв начин видимостта на водача Г.. Видно от
изготвения протокол, представения по делото снимков материал и от
приетата САТЕ, водачът на л.а. марка „Мерцедес“, модел „Е 250“, с рег. № Р
4615 ВТ е променил рязко траекторията на движение, като ударът с
паркирания л.а. марка „Киа“, модел „Спортидж“, с рег. № Р 6283 КН е
настъпил под голям ъгъл. Както от показанията на свидетеля С., така и от
приложения по делото снимков материал се установява, че настъпилият удар
е бил толкова силен, че паркираният л.а. марка „Киа“, модел „Спортидж“, с
рег. № Р 6283 КН се е изместил напред и надясно, като леко с предна дясна
гума се е качил на тротоара и е ударил паркирания пред него л.а. марка
„Мерцедес“, модел „Ц 300 ЦДИ“, с рег. № Р 3466 КН, с оглед на което съдът
приема, че към момента на ПТП водачът на л.а. марка „Мерцедес“, модел „Е
250“, с рег. № Р 4615 ВТ от една страна е шофирал с несъобразена скорост, а
от друга страна не е контролирал непрекъснато управлявания от него
автомобил, с които действия е станал причина на настъпване на процесното
ПТП. В настоящия случай дори л.а. марка „Киа“, модел „Спортидж“, с рег. №
Р 6283 КН да не е бил паркиран на забраненото за това място, водачът на л.а.
марка „Мерцедес“, модел „Е 250“, с рег. № Р 4615 ВТ най-вероятно е щял да
навлезе на тротоара, с което да създаде предпоставки за настъпване на ПТП с
много по-сериозни последици.
В причинна връзка с протИ.правното поведение на водача на л.а. марка
„Мерцедес“, модел „Е 250“, с рег. № Р 4615 ВТ са настъпили и описаните в
протокола за ПТП вреди на л.а. марка „Киа“, модел „Спортидж“, с рег. № Р
6283 КН, конкретизирани в представената преписка по щета на ищцовото
дружество. От приетото заключение на САТЕ се установява, че посочените от
застрахователя повреди на л.а. марка „Киа“, модел „Спортидж“, с рег. № Р
6283 КН, отговарят на описания в протокола за ПТП и заявлението за щетата
механизъм на ПТП. Претърпените от реализираното ПТП вреди по
застрахования автомобил се установяват и от описите-заключение по
образуваната при ищеца щета и фактури.
Съобразно разпоредбата на чл.411, изр.1 и 2 КЗ в случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
4
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви
вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.
Обхватът на регресното право зависи от размера на застрахователното
обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования и от размера
на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. Отговорният
по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди – необходимите
средства по средни пазарни цени за възстановяване на увреденото имущество
в състоянието му отпреди деликта. Съгласно трайната съдебната практика,
постановена по реда на касационния контрол – решение № 52 от 08.07.2010г.
по гр.д. №652/2009г. на ВКС, ТК, І ТО, при съдебно предявена претенция,
съдът следва да определи застрахователното обезщетение единствено по
действителната /средна пазарна/ стойност на вредата към момента на
настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под минималните
размери, установени в Методиката. При това делинквентът/застрахователят
на неговата гражданска отговорност дължи обезщетение за действителните
вреди без да се отчита овехтяване. Действително деликтната отговорност е
насочена към обезщетяване на негативния интерес /увреденото лице да бъде
поставено в състоянието преди деликта/, но за постигане на тази цел на
увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на
вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид
спецификата на увредената част/, поради което обезщетението следва да е в
размер, необходим за възстановяване на вещта, като
делинквентът/застрахователят на гражданската му отговорност понесе и
отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите. В този
смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от Постановление №7/1978г.
на Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната
отговорност за вложените нови части не се взема предвид изхабяването на
вещта/.
С оглед изложеното при определяне на действителния размер на щетите,
съдът кредитира изцяло приетото и неоспорено от страните заключение на
САТЕ, съгласно което стойността, необходима за възстановяване на л.а.
марка „Киа“,модел„Спортидж“, с рег.№Р6283КН е за сумата от 19 831,56 лв.
и е равна на извършеното застрахователно плащане. На основание чл.411 КЗ
5
ищецът има право да получи и обезщетение за направените обичайни разходи
във връзка с щетата. Съдът приема, че сумата от 25 лв., претендирана като
разноски, съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната
щета по смисъла на чл. 411 КЗ, поради което същата следва да се включи в
общия размер на дължимата от ответника сума, като общият размер на дълга
възлиза на 19 856,56 лв.
Безспорно между страните е, че ответникът е заплатил сумата от 9 930,78
лв., поради което искът за разликата от 9 925,78 лв. е основателен и следва да
бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът в размер на 1 568,58 лв. – заплатена държавна такса,
депозит за САТЕ и за свидетел, както и адвокатско възнаграждение, което е
действително заплатено от ищеца на Адвокатско съдружие „Феникс“, видно
от представените по делото платежни документи.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Далл Богг: ЖИ.т и Здраве“, ЕИК *********, да заплати
на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК *********, на основание
чл.411 КЗ сумата от 9 925,78 лв., представляваща непогасена част от регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение за ПТП, настъпило на
03.02.2022г. в гр. Русе на ул. „Борисова“ срещу бл.„Вяра-I“, ведно със
законната лихва от 19.08.2022г. до погасяването, както и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 1 568,58 лв. разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6