Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ……………………
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІV а въззивен състав, в публично съдебно
заседание на втори декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛИНА ТАШЕВА
ИВАН
КИРИМОВ
при
участието на секретар Антоанета Луканова, като разгледа докладваното в. гр.
дело № 5684 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба,
подадена от името на ответниците Й.П.Б.
и И.П. М., срещу решение № 15673 от
18.01.2019 г. по гр. дело № 23576/2018 г. на Софийски районен съд, Гражданско
отделение, 145-ти състав, с което по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК и на
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр чл. 153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е
признато за установено, че ответниците дължат на ищеца „Т.С.” ЕАД следните
суми: сумата от по 274.02 лева,
представляваща 1/6 част от стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2016 г., отразена в общи фактури №
**********/31.07.2014 г., № **********/31.07.2015 г. и с №
**********/31.07.2016 г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „********,
ап. **, с абонатен номер 193731, ведно със законната лихва, считано от
22.08.2017 г. – датата на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното
плащане; сумата от по 9.09 лева,
представляваща 1/6 част от такса за дялово разпределение, извършено в периода
от 01.05.2013 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва, считано от
22.08.2017 г. до окончателното плащане на сумата, като съдът е отхвърлил
исковите претенции за обезщетение за забава за периода от 15.08.2014 г. до
11.08.2017 г, съответно за сумата от 52.77 лева и за сумата от 2.06 лева. С
решението районният съд се е произнесъл относно отговорността на страните за
сторените разноски, като е разпределил същата съобразно уважената и съобразно
отхвърлената част на предявените искове.
С въззивната жалба са наведени доводи за
неправилност на атакувания съдебен акт в частта, с която исковете на „Т.С.” ЕАД
са уважени, в подкрепа на което се твърди, че топлинната енергия, за
заплащането на която ответниците са осъдени не е използвана от тях, а от техния
баща. Сочи се, че ответниците в действителност не ползват имота, както и че
районният съд не съобразил, че „не става дума за отдаване под наем на имота или
за промяна в собствеността – продажба, дарение, замяна, а за наследство на
недвижимия имот”. Твърди се, че след смъртта на майка им, ответниците не са
ползвали имота, а негов ползвател е единствено техният баща. Макар и не съвсем
ясно в жалбата се поддържа, че първоинстанционният съд е допуснал съществени
процесуални нарушения при разглеждането на делото с оглед правилата за
разпределяне на доказателствената тежест между страните и се сочи, че ищецът не
е провел изискуемото от процесуалния закон доказване на значимите факти. По
тези съображения се претендира отмяна на решението в обжалваната част и
постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни
и в полза на ответниците да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Доказателствени сикания не са направени.
Препис от жалбата е връчен на насрещната
страна, от която отговор не е подаден. С молба от 28.11.2019 г. /л. 28 в. гр.
дело/ е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба и не
направено искане за присъждане в полза на страната на направени във въззивното
производство разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В
открито съдебно заседание въззивниците поддържат жалбата и направените искания,
а въззиваемата страна, която е редовно призована не се представлява.
Софийски градски съд, като взе предвид
доводите на жалбоподателите и направените искания, въз основа на събраните по
делото доказателства и закона, приема за установено от фактическа и правна
страна, следното:
Предявени са искове с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр чл. 153 от ЗЕ и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.
Производството
пред Софийски районен съд е образувано по повод искова молба на „Т.С.” ЕАД,
срещу Й.П.Б. и И.П. М. с искане да
бъде признато за установено, че всяка от ответниците дължи на ищцовото
дружество следните суми: сумата от по 274.02
лева, представляваща 1/6 част от стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2016 г., отразена в общи фактури №
**********/31.07.2014 г., № **********/31.07.2015 г. и с №
**********/31.07.2016 г., за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ж. к. „********, ап. **, с абонатен номер 193731, ведно със
законната лихва, считано от 22.08.2017 г. – датата на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане; сумата от по 9.09
лева, представляваща 1/6 част от такса за дялово разпределение, извършено в
периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва, считано
от 22.08.2017 г. до окончателното плащане на сумата; както и сумите от по 52.77
лева и от по 2.06 лева, представляващи обезщетение
за забава за периода от 15.08.2014 г. до 11.08.2017 г., дължимо съответно върху
дължима за топлинна енергия суми и върху сумата за дялово разпределение.
В подкрепа на заявените с исковата молба
твърдения, от страна на ищеца са представени и са приети от съда множество
писмени доказателства, включително такива, от които може несъмнено да се
заключи, че в исковия период 01.05.2013 г. до 30.04.2016 г. всяка една от
ответниците е притежавала по 1/6 ид. част от посочения по-горе имот, които
идеални части са придобили въз основа на наследствено правоприемство от своята
майка М.Ф.Б. – починала на 02.04.2013 г. При установяване на тези факти следва
законосъобразният извод, формиран от районния съд, че ответниците са
„потребители на топлинна енергия” по смисъла на ЗЕ, тъй като се явяват
собственици на по 1/6 идеална част от него. В тази връзка и предвид
обстоятелството, че спорът пред въззивния съд е концентриран върху въпроса имат
ли ответниците качеството „потребители на топлинна енергия”, следва да се
подчертае, че за определяне отговорността за заплащане на топлинна енергия е
ирелевантно дали собственикът действително ползва топлоснабдения имот. Още
повече, че по отношение на идеалните части на ответниците не е било учредено
вещно право на ползване от друго лице, нито се установява те да се ползват на
договорно основание от лице, което да е подало заявление до топлофикационното
дружество. Според приложимата през процесния
период норма на чл. 153, ал.1
от ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или
титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот, което ще рече,
че определящо е притежанието на
собственост или вещно право на ползване върху имота. С оглед на това и при
положение, че съгласно § 1, т.42 (отм.) от ДР на ЗЕ, "потребител
на топлинна енергия за битови нужди" е физическо лице - собственик или вещен
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си, то потребител на топлинна енергия е
собственикът или вещният ползвател на топлоснабдения имот. Съществува още
една хипотеза - в случай, че даден имот се ползва от лице
извън горепосочените, т. е. на договорно основание, при която, ако между това
лице и топлопреносното предприятие е сключен писмен договор за продажба на
топлинна енергия, то тогава този ползвател ще дължи заплащане на потребената за
имота топлинна енергия – в този смисъл са и дадените задължителни указания на
върховната съдебна инстанция в Тълкувателно решение № 2/2017 г. от 17 май 2018
г. по т. д. № 2/2017 г., ОСГК на ВКС. Съобразно изложеното, като собственици на
по 1/6 ид. част от имота, ответниците дължат заплащането на по 1/6 част от
дължимите за исковия период суми за топлинна енергия и за дялово разпределение.
Във въззивното производство не се спори, а и се
установява от събраните доказателства, че процесният имот е топлоснабден, както
и че в посочения от ищеца период до същия е доставяна топлинна енергия от
страна на топлофикационното дружество и е извършвана услуга „дялово
разпределение” от страна на „Б.Б.” ООД, което е конституирано като трето лице –
помага на ищеца по делото.
Що се отнася до стойността на доставената в исковия
период топлинна енергия, както и до стойността на извършената услуга „дялово
разпределение”, предвид липсата на оспорване, въззивният съд напълно се
солидаризира с изводите на първата съдебна инстанция и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение. С оглед на това изводът, че
всяка една от ответниците дължи на ищцовото дружество сумата от по 274.02
лева, представляваща 1/6 част от стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2016 г., отразена в общи фактури № **********/31.07.2014
г., № **********/31.07.2015 г. и с № **********/31.07.2016 г., за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ж. к. „********, ап. **, с абонатен номер 193731,
ведно със законната лихва, считано от 22.08.2017 г. – датата на заявлението по
чл. 410 от ГПК до окончателното плащане; сумата от по 9.09 лева, представляваща 1/6 част от такса за дялово
разпределение, извършено в периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2016 г., ведно със
законната лихва, считано от 22.08.2017 г. до окончателното плащане на сумата е
правилен. По тези мотиви, предявените на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ искове са основателни и правилно са били
уважени от районния съд, поради което в обжалваната част решението следва да се
потвърди.
Що се отнася до частта, с която
предявените на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД искове са отхвърлени като
неоснователни, решението на районния съд не е обжалвано и е влязло в законна
сила.
При извод за неоснователност на
въззивната жалба и в съответствие с установеното в чл. 78, ал. 1 от ГПК
правило, приложимо във въззивното производство, въззивниците нямат право на
разноски и такива не следва да им се присъждат.
Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК
въззиваемата страна има право на разноски, за присъждането на които е направено
своевременно искане. С оглед на това, в полза на „Т.С.” ЕАД следва да се
присъди сумата от 50.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, за
заплащането на която въззивниците следва да бъдат осъдени.
По
тези мотиви, съдът,
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 15673 от 18.01.2019 г. по гр. дело № 23576/2018 г. на Софийски
районен съд, Гражданско отделение, 145-ти състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА
Й.П.Б., ЕГН: ********** и И.П. М., ЕГН: ********** – двете с
адрес гр. София, ж. к. „********, ап. **, солидарно да заплатят на ищеца „Т.С.” ЕАД, ЕИК: ********, със седалище
и адрес на управление *** следните суми: сумата от 50.00 /петдесет/ лева, представляваща направени във въззивното
произвпдство разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е постановено при участието на „Б.Б.” ООД като трето лице – помагач на ищеца „Т.С.”
ЕАД.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.