Р Е Ш
Е Н И Е
Номер: 22 Година 2019г. Град ***, обл. Пазарджишка
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. *** ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
На 29.01.
2019 година
В публично( закрито) заседание , в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА ТРЪНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР
НЕНЧЕВ
СЕКРЕТАР : КАТЯ КЕНТОВА БОРИСЛАВ ИЛИЕВ
ПРОКУРОР: ………………………
като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ в. гр.
д . № 805 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд *** е сезиран с искова молба,подадена от Н.Н. А.,
ЕГН **********, изтърпяващ наказание „***“ в ***,против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията
„ гр. ***.
С Решение №
939/ 16. 07.2018г. на районен съд *** , постановено по гр. д. № 1148/2018г. по описа на същия съд, предявените
искове
са отхвърлени,като неоснователни.
С Определение № 2611/09.10. 2018г. на районен съд *** , постановено по гр. д. № 1148/2018г. по
описа на същия съд,е осъден ищеца
да заплати в полза на
Националното бюра за правна помощ /НБПП/ гр. ***, ул. „Развигор“ №1 ,сумата 120
лв. , представляваща разноски за предоставената му правна помощ.
Решението на
районния съд се обжалва с въззивна
жалба от ищеца в първоинстанционното производство , подадена чрез
пълномощника на страната. Във
въззивната жалба се излагат съображения за
неправилност на обжалването решение,поради нарушение на материалния
закон и необоснованост. Искането е да се отмени решението на районния съд и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се уважат предявените искове.
В срока по чл. 263
ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна .
Против определението на районен съд *** е подадена въззивна
частна жалба от ищеца в първоинстанционното производство.
В
жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на постановеното определение. Искането е да се отмени обжалваното определение и се постанови друго такова по съществото на
спора от въззивната инстанция , с което
се остави без уважение искането на НБПП за
присъждане на разноски за предоставената правна помощ.
В срока по чл. 276 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната
страна . С отговора се оспорва частната жалба . Искането е да се потвърди обжалваното определение
, като правилно и законосъобразно .
В открито съдебно
заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.
Пазарджишкият
окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на обжалваното съдебното решение и определение , които
са посочени във въззивните жалби , като
взе предвид становището на страните и
събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на
чл. 235 от ГПК, прие за установено
следното :
Въззивните жалби
са процесуално допустими .
В текста на чл.
269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на
обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на
решението . По допустимостта на
решението в обжалваната му част . По
останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .
Във въззивната
жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или
за неговата процесуална недопустимост. Възраженията , които се правят са свързани с правилността на съдебното решение
.
І. По въззивната жалба против решението на районния съд.
Въззивната жалба е
неоснователна.
Районният съд е
сезиран с два обективно съединени иска:
- иска за установяване на нарушение
по Закона за защита от
дискриминация/ЗЗДискр./;
- иск за осъждане на ответника да
преустанови нарушението и да се въздържа за в бъдеще от по-нататъшни нарушения;
Исковете са положителни установителни ,с
правно основание на исковете по чл. 124
ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 71 ал.1 т.1 и т. 2 от ЗЗДискр.
►Какви обстоятелства са изложени в исковата
молба по отношение на сочените нарушения
?
Посочено е ,че на
03. 01 2007г. ищеца е настанен в ***. В килията в която е настанен
липсвало:
- Постоянно течаща топла и студена вода;
- Душ за баня ;
- Санитарен възел;
- Ключ за изкуствено осветление;
- През зимата радиатора работел по един час сутрин и вечер ;
От 19. 03.
2014г. е настанен в ***. В килията ,в която е бил настанен също липсвали
описаните битови условия.
От 14. 04.
2014г. е настанен в ***. В килията ,в която е бил настанен също липсвали
описаните битови условия,с изключение на
това,че радиатора пред зимата работел по
обяд ,по 1част.
Посочено е в
исковата молба,че описаните битови условия съществуват в ***,като през зимата
парното работи денонощно.
При тези
обстоятелства ищеца твърди,че е дискриминиран при условията на пряка и непряка
дискриминация, на принципа на лично
положение.
►Нормативна уредба на поставените въпроси в казуса и разрешения
на съдебната практика по тези въпроси.
В чл.2 т. 1 и т. 2 от ЗЗДискр. е посочено,че целта на закона е да осигури на всяко лице равенство пред
закона и равенство в третирането ;
В чл. 4 ал. 1 от ЗЗДискр. примерно са изброени признаците
на пряка или непряка дискриминация. Един от тези признаци е дискриминация на
основата на „лично положение“.
Текстът препраща към всякакви други признаци, установени в закон или в
международен договор,по който РБ е страна.
В чл. 4 ал. 2 и ал. 3
от ЗЗДискр. са дадени легални определения на понятията „пряка
дискриминация „ и „непряка
дискриминация“.
„Пряката
дискриминация“ е определена ,като поставянето
на едно лице ,на основата на признаците по чл. 4 ал.1
от Закона ,в по-неблагоприятно
положение( по –неблагоприятно третиране) в сравнение с друго лице или лица при сходни обстоятелства.
„Непряката
дискриминация“ е определена,като по-малко
благоприятно третиране или
поставяне в особено неблагоприятно положение,произтичащо от привидно
неутрални разпоредби, критерий или
практики.
В Параграф1 т.7 на
ДР на ЗЗДискр. е пояснено какво означава „неблагоприятно третиране“,като е
казано,че това представлява всеки акт,
действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго ,на основата на
признаците по чл. 4 ал. 1, или могат да
поставят едно лице в особено неблагоприятно положение в сравнение с
други лица или лице .
В чл. 9
от ЗЗДискр. е посочено,че в производството по защита от дискриминация страната,която
твърди,че е дискриминирана следва да
представи факти,въз основа на които може да се направи предположение,че е
налице дискриминация. След представянето
на такива факти ответната страна
трябва да докаже,че принципа на равно третиране не е нарушен.
При така посочената правна уредба обоснован
и законосъобразен е извода на районния съд ,че в конкретния казус се касае
до „пряка дискриминация“,а не „непряка
дискриминация „. В исковата молба са изложени обстоятелства за по
– неблагоприятно третиране на ищеца в
сравнение със затворници от друг затвор,на принципа на лично положение. Не са
изложени обстоятелства за това,че по- неблагоприятното третиране се основава на привидно неутрални разпоредби
, критерий или практики.
В съдебната си
практика ВКС многократно се е произнасял по въпросите за същността и правните характеристики на
дискриминационните признаци по чл. 4
ал.1 от ЗЗДискр. , както и по
въпросите за пряката и непряката дискриминация по чл. 4 ал. 2 и ал. 3 от
ЗЗДискр. (виж Р. № 3
/22. 07. 2013г. по гр. д. № 534/2012г. на ІV-то гр.отд. на
ВКС; Р. № 153 /14. 06. 2010г. по гр. д. № 6/2009г. на ІІІ-то гр.отд. на ВКС; Р.
№ 244 /14. 08. 2012г. по гр. д. № 777/2011г. на ІV-то гр.отд. на
ВКС; Р. № 428 /13. 05. 2010г. по гр. д. № 1207/2009г. на ІV-то гр.отд. на
ВКС;) Приема се ,че дискриминация
по признака“ лично или обществено
положение „ ,представлява обективен, същностен за личността белег,позволяващ да
бъде прилаган еднакво.
►Правни
изводи.
Анализирайки
правната норма на чл. 4 от ЗЗДискр. и
тази на параграф 1 т.7 от ДР на ЗЗДискр.,съдебната практика по тези правни
норми и обстоятелствата,които са
изложени в исковата молба, въззивната инстанция стига до извода,че за да има
дискриминация на принципа на „лично положение“ трябва лицето да бъде поставено
в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица или лице ,само
когато съпоставката се извършва при „сходни
условия“ , при които лишените от свобода
живеят,работят или се събират. В конкретния казус „сходни условия“ означава,че съпоставката не следва да се
извършва с лица от други затвори ,а с
лицата от затвора, в който изтърпява
наказанието си ищеца към момента на разглеждане на настоящия
спор. . Това има предвид закона,
когато употребява термина „сходни условия“. В исковата молба няма
твърдения, нито пък се установява по
делото, ищеца да е поставен в
по-неравностойно положение (по –неблагоприятно третиране) по отношение на битовите условия в спалното помещение, което обитава в *** в
сравнение с битовите условия в спалните помещения на другите лишени от свобода,при
същия режим на изтърпяване на наказанието , в ***.
Това е достатъчно
основание иска да се отхвърли,като неоснователен без да се разглежда спора по същество.
Независимо от горепосоченото,разгледана и по
същество претенцията на ищеца е
неоснователна.
В Решение № 511 от 27. 07. 2010г. по гр. д. №
587/2009г. на ІІІ-то гр.отд. на ВКС е направен анализ на правната норма на
чл. 9
от ЗЗДискр.Прието е следното : Нормата има процесуален характер и разпределя доказателствената тежест
в производство за защита от дискриминация. Основната доказателствена тежест
е възложена на ищеца. Той е длъжен да докаже фактите ,от които може да
се направи обосновано предположение,че налице дискриминация . Само в този случай законът възлага
доказателствената тежест на ответника,
който следва да установи и докаже,че принципа наравно третиране не нарушен.
Неизпълнението от страна на ищеца на възложената му от закона доказателствена тежест е достатъчно
основание за отхвърляне на иска. С нормата на чл. 9 от ЗЗДискр. е
въведен облекчен доказателствен режим по отношение на ответника по иска в сравнение с режима по чл. 154 ал.1 от ГПК.
Ответникът следва да докаже възраженията си против иска за това,че принципа на
равно третиране не е нарушен,само в случай,че ищеца представи доказателства от
които може да се презумира вероятната
основателност на иска.
От събрание по
делото доказателства не може да се
направи извод за неравноправно третиране на ищеца ,на принципа на „лично
положение „, по отношение на битовите
условия в спалното помещение,в което е настанен ищеца в *** ,в сравнение с
лишените от свобода в ***.
В чл. 151 ал. 1 т.
2 и 3 на Закон за изпълнение на
наказанията и задържането под стража/ЗИНЗС/ е посочено,че на лишените от свобода трябва
да се осигурят условия за хигиена на ръцете и краката;къпане- по възможност
всеки ден ,но най-малко два пъти в седмицата.
В чл. 20 ал.2 и
ал. 3 на Правилника за прилагане на
ЗИНЗС е посочено,че на лишените от свобода се
осигурява постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода ; В спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и
възможност за естествено проветряване. Количеството дневна светлина ,степента
на изкуствено осветление,отопление проветряване се определят в зависимост
от изискванията на съответните стандарти
за обществените сгради.
Правни норми
относно битовите условия на лишените от свобода се съдържат и в Препоръка Rec(2006)2 на Комитета на министрите на държавите- членки, относно
Европейските правила за затворите.
В част І-ва
„Основни принципи“ е посочено,че :
- Ограниченията ,налагани на
лишените от свобода не бива да превишават минимално необходимите ;
- Животът в затвора трябва
максимално да се доближава до положителните аспекти на живота в обществото ;
В текстовете на
чл. 18.1, 18.2 и 18.3 е посочено следното :
- Битовите условия на
затворниците и особено условията за спане ,трябва да са съобразени със зачитане
на човешкото им достойнство,като се обръща
необходимото внимание на климатичните условия ,в частност на
площ,кубатура на помещението,осветление, отопление и вентилация ;
- Прозорците трябва да са
достатъчно големи,за да дават възможност на затворниците да четат или работят
на естествено осветление и да позволяват
влизането на свеж въздух;
- Изкуственото осветление трябва
да съответства на приетите технически стандарти;
- Специфичните минимални
изисквания се определят в националното законодателство;
В производството
пред районния съд са събрани
доказателства за битовите условия на
лишените от свобода в спалните помещения ,в ***в гр. ***, ***, ***и ***.
Установено е ,че в
***в гр. *** , ***и *** в спалните помещения на затворниците има :
- Санитарен възел, който се състои от тоалетна и мивка с течаща студена
вода ;
- В спалните помещения няма постоянно течаща топла вода. Няма душ за баня Лишените от свобода се къпят два пъти в
седмицата в обща баня по график;
- Спалните помещения са с отваряеми прозорци,осигуряващи нормална
осветеност и естествено проветряване;
- В спалните помещения няма ключ за изкуствено осветление .Поддържа се
централно изкуствено осветление по график ,в зависимост от лятно или зимно
часово време . В *** ключът за
изкуствено осветление се намира извън килията, в общия коридор,до всяка входна
врата.
- През отоплителния сезон радиаторите работят денонощно ,като поддържат
температура над 18 градуса,респективно в затвора в гр. ***над 10 градуса.
Установено е по
делото,че в ***в спалните помещения има
постоянно течаща топла вода,както и душ за баня.През зимата радиаторите работят
денонощно.
При така събраните доказателства съдът прави
извода,че ищеца не е представил доказателства( не е представил факти), от които може да се
презумира основателността на иска(да се предположи
,че е налице дискриминация на принципа на лично положение). Това е достатъчно основание за отхвърляна на иска,без да се
изследва въпроса дали ответната страна е доказала възраженията си
,че принципа на равно третиране не е нарушен.
Установено е по делото,че битовите условия в спалните
помещения на лишените от свобода в ***в гр. ***,***и ***отговарят на
необходимите законови изисквания.
В спалните
помещения има пряк достъп на естествена светлина,както и възможност за
естествено проветряване. Лишените от
свобода имат постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В закона няма
изискване във всяко спално помещение да има
постоянно течаща топла вода и душ
за баня.Хигиената на затворниците се
осъществява чрез къпане два пъти седмично по график в обща баня. Няма
изискване в закона във всяко спално помещение да има ключ за изкуствено
осветление.
Изкуственото осветление се поддържа централно в зависимост
от установеното лятно и зимно часово време ,с изключение на ***,където има ключ
за изкуствено осветление в общия коридор
до всяка входна врата.Според изискването на закона степента на изкуствено осветление,отопление и проветряване е
поставено в зависимост от съответните стандарти за такъв вид обществени сгради.
Няма нарушение и
на международните правни норми по отношение на битовите условия в затворите.
Ограниченията,които
са наложени на лишените от свобода не превишават минимално необходимите, които
са установено в ЗИНЗС и Правилника за
приложението му . Следва да се отбележи,че
по делото липсват доказателства изкуственото осветление , отоплението и
проветряването да не съответстват на приетите технически стандарти за съответния вид обществени сгради ( чл. 18.2.б. „б“от Препоръката). В съответствие с разпоредбата на чл.18.3.от
Препоръката специфичните минимални
изисквания за битовите условия в ***са
определени в националното ни законодателство.
При положение,че
фактическите констатации и правните изводи на първоинстанционния съд съвпадат с
тези на въззивната инстанция,на основание чл. 271 ал.1 от ГПК , решението на
районния съд ще следва да се потвърди.
ІІ.По въззивната частна жалба против определението на районния съд .
Частната жалба е неоснователна.
По делото е
установено,че на ищеца е
предоставена правна помощ на основание чл. 23
ал.3 от Закона за правната помощ/ЗПП/ , за процесуално
представителство ( чл. 21 т.3
от ЗПП).
В текста на чл.
25 ал.1 от ЗПП е посочено,че при предоставяне на правната
помощ на лицето се разяснява писмено , с
декларация по образец, че в случай на осъдително решение или присъда лицето дължи възстановяване на разноските за
правна помощ.
В текста на чл.
27а от ЗПП е посочено,че в определени със закон случаи лицата, на които
е предоставена правна помощ ,възстановяват на НБПП направените разноски.
В текста на чл. 78
ал.7 от ГПК е посочено,че ако претенцията на лицето, което е получило правна помощ бъде уважена
изплатеното адвокатско възнаграждение се
присъжда в полза на НБПП,съразмерно с уважената част от иска. В случаите на
осъдително решение лицето, което е получило правна помощ дължи възстановяване
на разноските,съразмерно с отхвърлената част от иска.
По делото е
представено Решение от 24. 07. 2018г. на НБПП, с което е определено
възнаграждение на пълномощника на ищеца за оказаната правна помощ в размер на
120 лв.
При положение,че
претенцията на ищеца е отхвърлена като неоснователна, същия следва да възстанови на НБПП разноските
за предоставената правна помощ.
Обжалваното
определение,като правилно и законосъобразно ще следва да се потвърди.
Предвид на гореизложеното
и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271
ал.1 от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
939/ 16. 07.2018г. на районен съд *** , постановено по гр. д. № 1148/2018г. по описа на същия съд.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2611/09.10. 2018г. на районен съд *** , постановено по гр. д. № 1148/2018г. по
описа на същия съд.
На основание чл. 280 ал. 3 т. 2 от ГПК решението на въззивната инстанция подлежи на касационно обжалване в едномесечен
срок от съобщението на страните пред ВКС.
На основание чл. 274 ал. 3
т.2 от ГПК и ТР № 5/ 2015г. от 12.07.
2018г. на ОСГТК на ВКС , решението на въззивната инстанция в частта,в
която има характер на определение ,
подлежи на касационно обжалване с
частна касационна жалба в едноседмичен
срок от съобщението на страните,когато са налице предпоставките по чл. 280 ал.1 и ал. 2
от ГПК , пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: