№ 337
гр. Силистра , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на втори юли, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Люба Ст. Стоилкова
като разгледа докладваното от Люба Ст. Стоилкова Гражданско дело №
20203420101384 по описа за 2020 година
ИЩЕЦЪТ СТ. Н. ИВ., с ЕГН **********, моли съда да осъди ответника да му
заплати следните суми:
1. 250 лева- възнаграждение по договор за поръчка- за изготвяне на документи и
регистриране на ЕТ“Джамбо 2015- Р.Мустафа“, да получи удостоверението за
регистрация и да регистрира фирмата в НАП;
2. 204 лева- закупен касов апарат;
3. 9.60- заплатена цена на печат;
4. 165 лева- заплатен патентен данък;
5. 350 лева- възнаграждение по договор за счетоводни услуги, дължимо за периода
ноември 2015г.- май 2016г. -по 50 лева месечно;
Претендира и законната лихва върху сумите, считано от датата на предявяване на
исковете 02.11.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
Ответникът Р. ИБР. М., с ЕГН **********, е подал писмен отговор, с който заявява,
че исковата молба е нередовно предявена, а ако съдът я разгледа по същество, то тя е
неоснователна.
Поради това моли предявените искове да бъдат отхвърлени и да му се присъдят
направените по делото разноски.
Като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено следното:
1
ПРЕДЯВЕНИ са ОБЕКТИВНО СЪЕДИНЕНИ ИСКОВЕ, със следните правни
основания:
чл.79 от ЗЗД /Закона за задълженията и договорите/ във връзка с чл.280 от ЗЗД и
акцесорни искове по чл.86 от ЗЗД.
Според твърденията на ищеца, с ответника са сключили три договора:
-за регистрацията на ответника като търговец;
-за закупуване на вещите по т.2 и 3 от исковата молба;
-за счетоводни услуги;
-за заплащане на дължимия от Р.М. патентен данък;
По договора за регистрация на ответника като търговец:
В подкрепа на този си иск ищецът представя следните писмени доказателства:
-разпечатка от търговския регистър към 14.06.2021г. от която се установява, че
действително ответникът е регистриран като ЕТ“Джамбо 2015-Рахим М.“;/л.39/
-Заявление за вписване на обстоятелства относно ЕТ/л.40/;
-декларация по чл.13,ал.4 от ЗТР /л.41/;
-спесимен /л.42/;
Твърденията на ищеца са, че той е подготвил всички тези документи, като
доказателство за това е факта, че ръкописно изписания текст е изпълнен от него, а
ответникът само е положил подписа си върху вече готовите документи.
Всички тези документи /без разпечатката от ТР/ и твърденията на ищеца бяха
оспорени от ответника в съдебно заседание, но ищецът не предприе действия за доказване
на тезата си. Фактите, че ответникът му е възложил да подготви документи за регистрацията
му ката търговец, да подаде тези документи, че документите са изготвени от Ст.Наков и
подадени от него, не се доказаха в настоящото производство.
В представеното заявление изрично е отбелязано качеството на заявителя на
обстоятелствата за регистриране, а именно, че това е самият търговец.
Показанията на свидетеля Божев са неотносими към този иск. От тях може да се
направи извод за наличие на заемно правоотношение между страните, но не и за твърдените
от ищеца договори, предмет на настоящото производство.
Показанията на свидетеля Г. също не касаят този иск.
Съдът не разполага със специални знания, за да сравни почерка на ищеца в исковата
2
молба и този в сочените доказателства, за да приеме, че документите са съставени именно от
Ст.Наков.
Поради това, съдът счита тази претенция за недоказана и неоснователна, поради
което я отхвърля.
По иска за закупуване на вещите по т.2 и 3 от исковата молба:
В подкрепа на този иск са:
-фактура № 55182/02.11.2015г. /л.19/ и фискален бон, прикрепен към нея- за
закупуване на апарат с фискална памет;
-фактура № 276/04.11.2015г./л.20/ и прикрепеният към нея фискален бон за
закупуване на печат;
Видно е, че като получател е вписан ЕТ“Джамбо 2015-Р.М.“. Налице е и подпис за
получател, авторството, на който не беше установено в производство.
Свидетелят Г. заяви, че със Ст.Наков са посетили непознато лице- тенекеджия,
живеещ на ул.“Москва“. С.Н. носел, в една торбичка, за това лице касов апарат, печат и
договор. Показал ги на свидетеля Г., а после при срещата с тенекеджията, му ги предал. Не е
чул и видял да се договорят за пари и за предаването на такива по повод вещите.
Анализът на сочените доказателства налага извода, че и тези претенции са
неоснователни, поради недоказаност. Не се доказа по безспорен начин, че вещите са
закупени със средства на Ст.Наков.
Не се установи, че подписът за получател в приложените фактури е на ищеца, а не на
ответника, както е записано в документите.
Следва да се има предвид, че и тези счетоводни документи бяха оспорени от
процесуалния представител на ответника, а от страна на ищеца не бяха предприети никакви
процесуални действия във връзка с това.
Самият факт, че документите се намират в държане на Ст.Наков не може да се
тълкува в желания от него смисъл, а именно, че доказва, че вещите за закупени от него
самия, с негови лични средства.
Възможно е, документите да са му били предоставени от ответника във връзка с
договора за извършване на счетоводни услуги и поради това да се намират в негово
държание. Вазможни са и много други обяснения на този факт.
Съдебното решение не може да се базира на предположения, а в настоящия случай не
беше доказано по безспорен начин, че вещите са закупени с лични средства на Ст.Наков в
изпълнение на поръчка, възложена му от Р.М..
3
По иска за възстановяване на сумата, заплатена за дължимия от Р.М. патентен
данък:
Изложеното по-горе касае и тази претенция. Не са налице безспорни доказателства,
че сумата е заплатена от личните средства на ищеца. От представената приходна квитанция /
л.22/ дори не може да се направи извод кой е вносителят на сумата.
Поради това и тази претенция следва да се отхвърли като неоснователна.
По договора за счетоводни услуги:
Не се представи писмен договор, сключен между страните, нито други доказателства,
които да установят параметрите на това съглашение. Не става ясно кога е сключен договора,
за какъв срок, какво е договореното възнаграждение. Няма дори ясни твърдения в тази
насока.
Предвид на това и този иск следва да се отхвърли като недоказан.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК, ищецът дължи на ответника заплащането на
направените от него разноски в производството. В случая те са в размер на 400 лева-
заплатено възнаграждение за адвокат.
По тези съображения и на основание чл.235 от ГПК, Районен съд-Силистра
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ ИСКОВЕТЕ, с правно основание чл.79 от
ЗЗД /Закона за задълженията и договорите/ във връзка с чл.280 от ЗЗД и акцесорни искове
по чл.86 от ЗЗД, предявени от СТ. Н. ИВ., с ЕГН **********, против Р. ИБР. М., с ЕГН
**********, за заплащане на следните суми:
250 лева- възнаграждение по договор за поръчка- за изготвяне на документи и
регистриране на ЕТ“Джамбо 2015- Р.Мустафа“, да получи удостоверението за регистрация и
да регистрира фирмата в НАП;
204 лева- закупен касов апарат;
9.60- заплатена цена на печат;
165 лева- заплатен патентен данък;
350 лева- възнаграждение по договор за счетоводни услуги, дължимо за периода
ноември 2015г.- май 2016г. -по 50 лева месечно;
ОСЪЖДА СТ. Н. ИВ., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Р. ИБР. М., с ЕГН
4
**********, СУМАТА от 400/четиристотин/ лева- разноски по гр.д.№ 1384/2020г. по описа
на СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, с въззивна жалба, пред Окръжен съд-
Силистра в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
5