ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№714
21.11.2016 г., гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
АПЕЛАТИВЕН СЪД гр.ВАРНА, гражданско
отделение, на 21.11.2016 г. в
закрито заседание в следния състав:
Председател:Милен Славов
Членове:Петя Петрова
Мария Маринова
като разгледа докладваното от съдия П.Петрова в.гр.д.
№574 по описа на Апелативен съд Варна за 2016 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
чл. 267, ал.1 от ГПК и е образувано по две въззивни жалби на
страните по делото срещу решение № 1022 от 22.07.2016 г., постановено по гр.д.
№1568/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд, в различни негови части,
както следва:
- по въззивна жалба на Д.В.М., подадена чрез
адв. Д.Б., против решение № 1022 от 22.07.2016 г., постановено по гр.д.
№1568/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТТА, в която на С. и Б.
Ч. е признато право на задържане на апартамент на
втори етаж с площ от 121.30 кв.м с идентификатор 10135.5504.310.1.2 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-73/23.06.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменена със
Заповед № 18-12300/25.09.2014 год. на Началник на СГКК-Варна, разположен в
сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор 10135.5504.310 в град Варна, на
административен адрес: ул.”А. М." /бивша улица Х. М./ № 7, при
граници: на същия етаж няма. под обекта: 10135.5504.310.1.1., над обекта:
10135.5504.310.1.3 на основание чл. 72, ал. 3 ЗС до заплащане на сумата от 92564 лв. от Д.В.М. представляваща
увеличената стойност на имота, вследствие на направените от тях подобрения, на
основание чл. 74, ал. 2 ЗС.
Жалбоподателката е настоявала,
че решението на окръжния съд в
обжалваната му част е неправилно, като постановено в нарушение на процесуалния
и материалния закон и поради необоснованост, като е молила за отмяната му и
отхвърляне на претенцията за право на задържане до заплащане на извършените в
имота подобрения от 92 564 лв. Изложила е оплаквания за неправилна оценка на
събраните по делото писмени доказателства, свидетелски показания и експертизи,
вследствие на което съдът достигнал до неправилни правни изводи за основателност
на възражението за право на задържане до заплащане на подобрения в посочения
размер, като не съобразил и възражението за изтекла погасителна давност. Навела
е оплаквания и за нередовност на исковата молба, с която ответниците са
предявили при условия на евентуалност, насрещен иск за заплащане на извършените
разходи за изграждане на жилището в груб строеж и за довършване и подобряване.
Позовала се е на процесуално нарушение на първата инстанция – съдът не изискал
от НАП справка за осигурителния доход на ответника Б.Ч. въпреки, че допуснал
това доказателствено искане на страната, заявено с молба от 11.03.2016 г., като
е настоявала то да бъде събрано от въззивната инстанция.
Ответниците С., Б. и
Д. Ч. са подали писмен отговор, с който са оспорили
въззивната жалба и са молили за потвърждаване решението на окръжния съд в
обжалваната му част, както и за присъждане на сторените по делото разноски.
Противопоставили са се на искането по доказателствата, поради липсата на
предпоставките по чл.266, ал.3 от ГПК.
- по насрещна въззивна жалба с вх.№ 25133/16.09.2016
г., подадена общо от С.Ч., Б.Ч. и Д.Ч.
чрез адв. К.М., (уточнена с молба от 26.09.2016 г. и подадена с идентично
съдържание с вх. № 25747/26.09.2016 г.), с която и след допълнително уточнение
с молба вх.№ 30401/02.11.2016 г. се обжалва решение № 1022 от 22.07.2016 г., постановено
по гр.д. №1568/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд, както следва:
- по насрещна
въззивна жалба на С.Ч. и Б.Ч. против
решението на окръжния съд, В ЧАСТТА,
с която срещу тях е уважен искът по чл.108 от ЗС и са осъдени да предадат на Д.В.М.
владението на АПАРТАМЕНТ на втори етаж с площ от 121.30 кв.м с идентификатор
10135.5504.310.1.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри,разположен в
сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор 10135.5504.310 в град Варна, на
административен адрес: ул.”А. М." /бивша улица Х. М./ № 7, САМО за ЧАСТТА от 1/4 ид.част от процесния
имот.
- по насрещна въззивна жалба на С.Ч. В ЧАСТТА, с която тя е осъдена на
осн. чл. 59 от ЗЗД да заплати на Д.В.М. сумата от 3 383,91 лв. (от общото
за тримата ответници задължение по чл.59 оат ЗЗД в размер на 10 151.74 лв.),
представляващи обезщетение за лишаване от правото й да ползва собствения й
апартамент от 121.30 кв.м с идентификатор 10135.5504.310.1.2.
- по насрещна въззивна жалба на Б.Ч.
В ЧАСТТА, с която той е осъден на осн. чл. 59 от ЗЗД да заплати на Д.В.М.
обезщетение за лишаване от правото й да ползва собствения й апартамент от
121.30 кв.м с идентификатор 10135.5504.310.1.2, ЗА ГОРНИЦАТА НАД сумата от 2 537,93
лв. до размер на сумата от 3 383,91 лв. (от общото за тримата
ответници задължение по чл.59 от ЗЗД в размер на 10 151.74 лв.).
- по насрещна
въззивна жалба на Д.Ч. против
решението на окръжния съд, В ЧАСТТА,
с която той е осъден на осн. чл. 59 от ЗЗД да заплати на Д.В.М. сумата от 3 383,91 лв. (от общото за тримата
ответници задължение в размер на 10 151.74 лв.), представляваща
обезщетение за лишаване от правото й да ползва собствения й апартамент от
121.30 кв.м с идентификатор 10135.5504.310.1.2., както и В ЧАСТТА, с която срещу него е уважен искът по чл.108 от
ЗС за ЧАСТТА от 1/4 ид.част от процесния
имот.
С молбата от 02.11.2016
г., подадена от адв. К.М., е посочено, че Д.Ч. се
присъединява на осн. чл. 265 от ГПК към насрещната въззивна жалба на С.Ч. и
Б.Ч. против решението на окръжния съд, В
ЧАСТТА, с което е уважен искът по чл.108 от ЗС за размер от 1/4 ид.част от процесния
имот.
Д.М. е подала писмен
отговор на насрещната въззивна жалба, с който е оспорила същата и е молила за
потвърждаване на решението на окръжния съд в обжалваната му част.
Съдът, като извърши проверка за редовността и
допустимостта на въззивната и на насрещната въззивна жалба, намира следното:
Въззивната жалба на Д.М. е подадена в срок, от лице с
правен интерес от обжалване решението на окръжния съд в тази част, редовна е и
допустима.
По искането по доказателствата: Не е налице хипотезата на чл.266, ал.3 от ГПК и
искането за изискване на справка за осигурителния доход на Б.Ч. е неоснователно,
защото окръжният съд не е допуснал твърдяното процесуално нарушение. Окръжният
съд е уважил молбата за изискване на справки за осигурителния доход на
посочените в молбата от 11.03.2016 г. от ищцата ответници С. и Д. Ч. и е събрал същите служебно. В молбата си от
11.03.2016 г. ищцата е поискала съдът да задължи само ответниците С. и Д. Ч. да представят справка от НОИ за реализираните от
тях доходи за периода 1993 г. до момента
или такава за тях служебно да бъде изискана от съда. С разпореждане № 2278/14.03.2016
г., съдът е уважил молбата за служебно изискване на информацията, като в
открито съдебно заседание от 27.04.2016 г. отново е изискал служебно същата. По делото са
постъпили удостоверенията за посочените от ищцата в молбата й от 11.03.2016 г. двама
ответници и съдът е приел същите в открито съдебно заседание от 01.06.2016 г.
без възражения от ищцата.
Насрещната въззивна
жалба на С.Ч. също е в срок и е
редовна и допустима.
Насрещната въззивна
жалба на Б.Ч. В ЧАСТТА срещу решението на окръжния съд, с което той е осъден на осн. чл.
59 от ЗЗД да заплати на Д.В.М. обезщетение за лишаване от правото й да ползва
собствения й апартамент от 121.30 кв.м с идентификатор 10135.5504.310.1.2 е нередовна, тъй като е налице
противоречие в обстоятелствената част на насрещната въззивна жалба, че се
обжалва решението досежно осъждането му по иска по чл.59 от ЗЗД изцяло, а в
петитума е заявено искане за отмяна на решението за горницата над сумата
от 2 537,93
лв. до размер на 3 383,91 лв. и същата следва да бъде оставена без
движение с указания за отстраняване на нередовността й на осн. чл. 261, ал.1 от ГПК.
Насрещната въззивна
жалба на Д.Ч. против решението на окръжния съд, В ЧАСТТА, с която той е осъден на осн. чл. 59 от ЗЗД да заплати на Д.В.М.
сумата от 3 383,91 лв. (от общото
за тримата ответници задължение в размер на 10 151.74 лв.), представляваща
обезщетение за лишаване от правото й да ползва собствения й апартамент от
121.30 кв.м с идентификатор 10135.5504.310.1.2, както и срещу осъдителното
решение по иска по чл.108 от ЗС за
¼ ид.част от имота е недопустима,
тъй като срещу този ответник не е подадена въззивна жалба и същият няма качеството
на насрещна страна и съответно няма право на насрещна въззивна жалба, а срокът му
за подаване на въззивна жалба, считано от връчване на решението на първата
инстанция, е изтекъл. Затова в тази част, въззивното производство следва да
бъде прекратено. Пак по изложените съображения, Д.Ч. няма правото да се
присъедини към подадената насрещна въззивна жалба на С. и Б. Ч. срещу решението по иска по чл.108 от ЗС до размера
на ¼ ид.част от имота. Поради изложеното, въззивното производство по
отношение на него по насрещната му въззивна жалба, включително и като
присъединил се към насрещната въззивна жалба жалба на С. и Б. Ч. въззивник,
следва да бъде прекратено.
Доколкото предмет на
въззивното производство е решението на окръжния съд, с което е уважен по
отношение на С. и Б. Ч. искът по чл. 108 от ЗС до размер на ¼ ид.част
от имота, съдът с оглед служебната проверка за допустимостта на решението в
обжалваната част, извърши проверка за
редовността на исковата молба, като намира същата за нередовна по следните
съображения:
В исковата си молба,
ищцата е твърдяла, че е собственик на самостоятелен обект в сграда – апартамент
на втори етаж с площ от 121,30 кв.м. с идентификатор № 10135.5504.310.1.2 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-73/23.06.2008г.
на изпълнителния директор на АГКК, последно изменена със Заповед №
18-12300/25.09.2014 год. на Началник на СГКК-Варна, разположен в сграда № 1 в
поземлен имот с идентификатор 10135.5504.310 в град Варна, на административен
адрес: ул.”А. М." /бивша улица Х. М./ № 7, както
и че имотът придобила по наследство от своя баща В. И. М., починал на
24.06.2011 г., като собствеността й по наследство била призната с нотариален
акт № 87, том XII. рег. 5000 дело № 2375 от 17.03.2014 год. на служба по
вписванията гр.Варна. Ответниците били допуснати в имота от наследодателя й и
понастоящем продължавали да го ползват. Заявила е искане за осъждане на
ответниците С., Б. и Д. Ч. да й предадат владението на имота и да заплатят
обезщетение за лишаването й от ползването му от м. юли 2011 г. – до завеждане
на иска 22.04.2015 г.
Така подадената
искова молба е била нередовна, защото извън позоваването на наследствено
правоприемство от баща й (което не съставлява самостоятелен придобивен способ),
ищцата не е навела твърдения за основанието на което нейният баща е придобил
собствеността на имота в съответствие с разпоредбата на чл.77 от ЗС, като не е
заявила и искане за признаването й за собственик на конкретното придобивно основание.
Както е прието с
решение №21 от 09.02.2016 г. на ВКС по гр.д. № 3530/2015 г., I г.о., искът с правна квалификация чл.108 от ЗС е в
защита на правото на собственост. Правото на собственост се придобива чрез
правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона (чл.77 ЗС).
Това означава, че при предявяване на иск по чл.108 ЗС, ищецът е длъжен да
въведе твърдения за конкретен придобивен способ, от който извежда своето право
на собственост. Юридическите факти или фактическият състав в хипотезиса на
правната норма, която предвижда въведеното от ищеца придобивно
основание, са източникът на правото на собственост, чиято защита цели
ревандикационният иск. Съответно изискването на чл.127, ал.1, т.4 ГПК исковата
молба да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът,
проявява връзката между субективното материално право, засегнато от правния
спор и гражданския процес като предвидени в закона условия и ред за неговата
съдебна защита. Затова чл.127, ал.1 т.4 ГПК възлага в задължение на ищеца да
посочи белезите, които индивидуализират заявеното за защита субективно право –
източник, страни и съдържание. Разпоредбата на чл. 127, ал.1, т.4 от ГПК приложима
и за иска по чл.108 от ЗС, изисква ищецът да въведе придобивен способ като
необходимо съдържание на редовната искова молба.
В случая, не е
достатъчно ищцата да се позове на наследственото правоприемство на правото на
собственост, а трябва да изложи фактически твърдения за придобиването на
собствеността на наследодателя й, както беше посочено по-горе в съответствие с
разпоредбата на чл. 77 от ЗС. Такова не
съставлява прилагането на доказателства
по делото – констативен нотариален акт за собственост по наследство. Тази
нередовност на исковата молба не е поправена с последващо въвеждане на
твърдения за придобиване на собствеността и в хода на производството. Това е
така, тъй като ищцата е навеждала и принципно противоречиви твърдения в хода на
производството. Така с молба от 05.01.2016 г., в отговора на насрещния иск, тя
е изложила твърдения, че в дворното място е имало изградени две едноетажни
жилища, разположени на калкан, едното от които собствено на наследодателя й
(също без твърдения как наследодателят й го е придобил еднолично), а другото –
на брат му К. М.. През 1996 г. и при условията на чл. 58, ал.1 от
ЗТСУ (отм.), вследствие на одобрен общ проект за надстрояване на съществуващите
две сгради с още пет жилища, само баща й осъществил надстрояването, докато брат
му К. М. не изградил
предвидените за него жилища. Вследствие на надстрояването, наследодателят й станал
едноличен собственик на новоизградените над собствената му едноетажна постройка
жилища, от които едното е процесния апартамент на втори етаж. В първото съдебно
заседание в производството пред окръжния съд, проведено на 24.02.2016 г.,
процесуалният представител на ищцата - адв. Б. е заявила, че към момента на
надстрояването, собствениците на земята са били няколко, като надстрояването е
извършено в отклонение от строителните правила и норми и е незаконно, като
нямало учредено право на строеж от другите съсобственици на земята.
Надстройката (което означава и процесното жилище на втория етаж) била
собственост на всички собственици на земята по приращение - трима към момента
на надстрояването през 1996-97 г. (. и К. М. и тяхната
майка – Д. И.). Подобни на последните твърдения е навела и в
писмената си защита от 29.06.2016 г., като там е посочила допълнително и че
първоначално собственик на земята бил бащата на В. и К. М. – И. М., който през 1975 г. дарил на двамата си синове
идеални части от нея, а след неговата смърт - съсобственици в дворното място
станали двамата братя и майка им –Д.. Обстоятелства
за придобиване на собствеността върху едноетажната жилищна сграда от В. М. не е
изложила, а по отношение на надстроените два етажа (единият от които е процесния
апартамент) е поддържала, че са станали собственост на собствениците на земята
– братята В. и К. М.. и майка им Д. И.. Такива твърдения ищцата е навела и във въззивната си
жалба. Тези твърдения противоречат на изложеното в исковата молба, че е
единствен собственик на надстроения апартамент на втория етаж.
С оглед изложените
съображения и предвид задължението на въззивната инстанция по чл. 129 ГПК,
исковата молба на Д.В.М. следва да бъде оставена без движение и на същата да
бъдат дадени указания за поправяне на нередовностите в едноседмичен срок с
предупреждение за неблагоприятните последици при неизпълнение на задължението.
По отношение редовността на предявения в условия на
евентуалност от ответниците насрещен иск: Насрещната искова молба на ответниците е била поправена с молба от
22.02.2016 г., с която са били уточнени видовите строителни дейности поотделно
за изграждането на грубия строеж, годините на извършването им и стойността им,
както и за останалите суми, претендирани за извършване на довършителни работи и
подобрения, уточнени поотделно по видове, години на извършване и стойности в 39
точки. Затова, оплакванията за нередовност на същата са неоснователни и не се
налага оставянето й без движение, в каквато насока са заявени оплаквания във
въззивната жалба на Д.М..
Предвид изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на въззивницата Д.В.М. за събиране на справка от НАП –Варна
за размера на осигурителния доход на Б.Ч. за периода от 1997 – 2000 г.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ насрещната въззивна жалба на Б.Ч. В ЧАСТТА срещу решението на окръжния съд, с
което той е осъден на осн. чл. 59 от ЗЗД да заплати на Д.В.М. обезщетение за лишаване от правото й да ползва
собствения й апартамент от 121.30 кв.м с идентификатор 10135.5504.310.1.2, като
УКАЗВА НА Б.Ч., в едноседмичен срок от
получаване на съобщението, с писмена молба с препис за другата страна, да
отстрани противоречието, изразяващо се в посочване, че се обжалва решението за
осъждането му по иска по чл.59 от ЗЗД изцяло, а в петитума е заявено искане за
отмяна на решението за горницата над сумата от
2 537,93 лв. до размер на 3 383,91 лв., като посочи изрично
обжалваната част от осъдителното решение по чл.59 от ЗЗД срещу него и заяви
съответстващ на него петитум. В случай, че в срока противоречието не бъде
отстранено, съдът ще приеме, че обжалваната част от решението е посочената в
петитума – само за горницата над сумата от
2 537,93 лв. до размер на 3 383,91 лв.
ОСТАВЯ без движение исковата молба на Д.В.М., като на същата, чрез процесуалния й
представител адв. Д.Б., да се прати съобщение, в едноседмичен срок от получаването му, с писмена молба с препис за
насрещната страна, да отстрани нередовностите на исковата молба, съобразно
мотивите в настоящото определение, като изложи обстоятелства за основанието, на
което твърди да е собственик на процесния имот, съобразно разпоредбата на чл.77 от ЗС, както и да заяви
съответстващ им петитум по установителната част от иска по чл.108 от ЗС, извън посоченото
наследствено правоприемство от баща й Валентин Маринов (което не съставлява самостоятелно
основание на иска за собственост, съгласно чл.77 от ЗС), като в този смисъл и
съобразно мотивите на настоящото определение да изложи конкретни и
последователни твърдения за фактите, от които се извежда правото на собственост
върху процесния апартамент от нейния баща – праводателя й, както и да отстрани
противоречията между твърденията си в тази връзка, също съобразно изложеното в
мотивите на настоящото определение.
УКАЗВА на Д.В.М., в случай, че нередовностите на исковата молба не
бъдат отстранени в срока, съдът ще прекрати производството по делото и ще
обезсили решението на първата инстанция в обжалваната му част.
ПРЕКРАТЯВА въззивното производство в ЧАСТТА по насрещната
въззивна жалба на Д.Ч., подадена против решението на
окръжния съд, с което той е осъден на осн. чл. 59 от ЗЗД да заплати на Д.В.М.
сумата от 3 383,91 лв. (от общото
за тримата ответници задължение в размер на 10 151.74 лв.), представляваща
обезщетение за лишаване от правото й да ползва собствения й апартамент от
121.30 кв.м с идентификатор 10135.5504.310.1.2 и против решението, с което
срещу него е уважен иска по чл.108 от ЗС
за ¼ ид.част от имота, включително в качеството му на присъединил се по реда на чл. 265 от ГПК въззивник към подадената насрещна въззивна жалба на С. и Б. Ч. срещу решението по иска по чл.108 от ЗС до размера
на ¼ ид.част от имота.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от Д.Ч. само в прекратителната му част, пред ВКС,
с частна жалба, в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
След изтичане на срока, делото да се докладва на
съдия-докладчика за следващи процесуални
действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: