РЕШЕНИЕ

 

 

№ 59/10.4.2019г.

гр. Девня

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМО ЦОЛОВ

 

при протоколист Светла Горчева, като разгледа докладваното гр. дело №212/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1, вр. чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.232, ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Ищецът „Полигрейн“ ЕООД с. Аврен, обл. Варна, ЕИК *********, твърди, че ответникът „Ванхил” ЕООД гр. Девня, ЕИК *********, му дължи вземания за главница (10323.00 лв) за незаплатени арендни вноски за стопанската 2016/2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване 04.10.2017 г. до окончателното плащане, както и лихва за забавено плащане (537.29 лв), считано от 01.10.2017 г. до датата на предявяване 04.10.2017, произтичащи от Договор за преаренда №57, том ІV, рег.№3779 от 29.06.2016 г., сключен между “Агробулс” ООД и “Ванхил” ЕООД и Договор за цесия от 27.03.2017 г. между “Агробулс” ООД и “Полигрейн” ЕООД относно земеделска земя, от която 151.396 дка в землище на с. Аврен и 111.676 дка в землище на с. Казашка река. Твърди, че съобразно чл.3.2 от договорите за преаренда, ответната страна е следвало да заплати арендните вноски след приключване на съответната стопанска година (01. октомври 2017 г.), но не по-късно от 31. март на календарната година, следваща отчетната стопанска година. Твърди, че по издадена по ч. гр. дело №1033/2017 г. по опис на РС Девня заповед за изпълнение длъжникът е подал възражение. Моли съда, да приеме за установена дължимост от ответника към ищеца на претендираното вземане в общ размер 1860.29 лв.

В срока по чл.131 ГПК ответникът чрез Добромир Атанасов Добрев - представляващ, излага становище за недопустимост на предявения иск. Оспорва същия като предявен за несъществуващо вземане и по който ищецът се легитимира с нищожен договор за цесия, поради липса на предмет. Счита, че е налице симулативност на договора за цесия, поради липсата на доказателства за изпълнение на договора за цесия – липса на отправено до „Ванхил” ЕООД уведомление за цесията от цедента „Агробулс” ООД, наличие на сключен анекс от 14.12.2017 г., с който „Агробулс” ООД договаря плащанията да се извършат в полза на трети лица, а не на цесионера, липса на конкретни и ясни уговорки относно сроковете и начина на заплащане на визираната в договора за цесия, цена на прехвърленото вземане и липса на доказателства за нейното плащане. Моли, предявеният иск да бъде отхвърлен. При условие на евентуалност, моли съда, ако счете, че предявеният иск е основателен, да приеме, че вземането е погасено чрез прихващане с насрещното вземане на ответника „Ванхил” ЕООД за неустойка.

 

Съдът, след преценка на представените доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Видно от приобщеното ч. гр. д. №1033/2017 г. на РС Девня, въз основа на предявено от ищеца заявление в негова полза е издадена Заповед №826 от 21.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК за вземане срещу ответника за сумите: 1. 10323.00 лв главница на дължими след 31.03.2017 г. арендни вноски по  Договор за преаренда №57, том ІV, рег.№3779 от 29.06.2016 г., сключен между “Агробулс” ООД и “Ванхил” ЕООД и Договор за цесия от 27.03.2017 г. между “Агробулс” ООД и “Полигрейн” ЕООД; 2. 537.29 лв лихва за забавено плащане, считано от 01.04.2017 г. до датата на предявяване 04.10.2017, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на заявлението – 04.11.2017 г., до окончателно плащане.

С възражение вх.№6848 от 18.12.2017 г. ответникът е оспорил дължимостта на сумата, в резултат от което на 28.02.2018 г. ищецът е предявил иск за установяване дължимостта на процесните суми.

Видно от представения Договор за преаренда №57 от 29.06.2016 г. същият има за предмет земеделски земи, от които 151.396 дка в землище на с. Аврен и 111.676 дка в землище на с. Казашка река и съобразно договорената по всеки от тях цена за 1 дка арендувана площ по 35.00 лв за с. Аврен и по 45.00 лв за с. Казашка река, общата стойност на цената по договора е 10323.00 лв.

Видно от представения договор за цесия от 27.03.2017 г. между “Агробулс” ООД и “Полигрейн” ЕООД, същият не съдържа каквато и да е индивидуализация на конкретните договори за преаренда на земеделска земя, посочени като основание за придобито от цедента “Агробулс” ООД и прехвърлено на цесионера “Поригрейн” ЕООД вземане към ответника “Ванхил” като цената на прехвърленото вземане по този договор е в общ размер 141882.00 лв.

Видно от представеното известие за доставяне PS9135000TXI7 ведно с обратна разписка, от цедента „Агробулс“ ООД е изпратена на 05.04.2017 г. до ответника „Ванхил“ ЕООД пратка без означение за нейното съдържание, върната за подателя на 27.05.2017 г. с отразяване “непотърсена”.

      

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Представеният договор за цесия от 27.03.2017 г. не е в състояние да легитимира ищецът „Полигрейн“ ЕООД като кредитор на „Ванхил“ ЕООД по претендираното вземане, предмет на процесния договор за преаренда на земеделски земи. В договора за цесия е отразено напълно декларативно, че прехвъряните вземания са придобити от цедента „Агробулс“ ООД от „Ванхил” ЕООД на основание „Договори за преаренда на земеделска земя“, без такива договори да са по какъвто и да е начин индивидуализирани и без да се съдържат каквито и да е данни дори за общата площ на преарендованите земи и за общата стойност на арендна цена за преарендованите имоти, които да уточняват макар и в минимална степен предмета на употребената обща формулировка „договори за преаренда на земеделска земя“. Налице са единствено подробно описани в договора за цесия общо 180 бр. договори за аренда и анекси, но не с ответника, а с физически лица като е посочено, че общият размер на прехвърленото вземане е 141882,00 лв. При това, наличните данни сочат съществено несъответствие между стойността на отразената в договора за цесия обща стойност на цедираното вземане спрямо общата арендна цена 10323.00 лв по процесния договор за преаренда. От това съдържание на договора за цесия, не може да бъде индивидуализирано прехърленото вземане, поради което не може и да се приеме, че ищецът има качеството на кредитор спрямо ответника именно за вземането по представения договор за преаренда, а тези констатации водят до извод за липса на активна материалноправна легитимация за ищцовата страна и съответно – за неоснователност на предявения иск.

Водим от изложеното, съдът

    

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Полигрейн“ ЕООД с. Аврен, обл. Варна, ЕИК *********, срещу „Ванхил” ЕООД гр. Девня, ЕИК201185365, за установяване дължимост на парично вземане за сумите: 10323.00 лв, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване 04.10.2017 г. до окончателното плащане, представляваща обща стойност на арендни вноски за стопанската 2016/2017 г. по Договор за преаренда №57, том ІV, рег.№3779 от 29.06.2016 г., сключен между “Агробулс” ООД и “Ванхил” ЕООД и Договор за цесия от 27.03.2017 г. между “Агробулс” ООД и “Полигрейн” ЕООД; 2. 537.29 лв, представляваща лихва за забавено плащане върху главницата, считано от 01.10.2017 г. до датата на предявяване 04.10.2017 г., за които суми е издадена Заповед №826 от 21.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч. гр. дело №1033/2017 г. на РС Девня, на основание чл.422, вр. чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.232, ал.2, вр. чл.86 ЗЗД.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС Варна в двуседмичен срок от съобщаването.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: