РЕШЕНИЕ
№ 340
гр. Разград, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на пети май през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПАВЛИНКА АТ. С.А
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЛИНКА АТ. С.А Гражданско дело №
20253330100065 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Образувано е по искова молба на „Етажна собственост“ с адрес гр. Разград, ул.
„Марин Дринов“ № 11, чрез адв. Ф. С. от АК Разград, против В. Ц. В. и Т. К. В., с която
моли съда да осъди ответниците да заплатят солидарно на Етажната собственост сума,
представляваща сбор от дължимите суми за поддръжка на общите части за 2023 г. в размер
на 120 лева и за 2024 г. до месец август включително в размер на 32 лева, както и сумата от
86.45 лева, представляваща дължима сума за ремонт за 2024 г., ведно със законната лихва
върху тези суми, считано от датата на завеждане на исковата молба 16.01.2025 г., до
окончателното изпълнение на задължението. Претендира разноски в производството.
Сочи се, че ответниците са собственици на самостоятелен обект в етажната
собственост с административен адрес гр. Р, ул. „М Д“ № **, за която съгласно одобрената
кадастрална карта на гр. Разград е отредена сграда с идентификатор № 61710.502.*****.* и
който самостоятелен обект, съгласно нотариален акт за собственост на жилище № **, том
**, дело № ****/**.**.19** г. на нотариуса при Районен съд Разград, представлявал
апартамент № * в същата сграда и бил издаден на името на В. Ц. В.. Същият бил придобит
по време на брака му с Т. К. В. в режим на съпружеска имуществена общност и имал
качеството на семейно жилище, а задълженията към етажната собственост имали характер
на поет за задоволяване на нуждите на семейството разход, по смисъла на чл. 32 от СК, за
който отговаряли солидарно.
На проведеното на 23.01.2023 г. Общо събрание на етажната собственост с оглед
задълженията на собствениците по чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС да заплащат разходите за
поддръжка на общите части, на основание чл. 11, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 51, ал. 1 от
същия закон, общото събрание със 76.66 % от общите части на ЕС взело решение за 2023 г.
паричните вноски по тези разходи да бъдат в размер на 5 лева на месец за всяко
пребиваващо лице в самостоятелните обекти на сградата. С решение на общото събрание на
етажната собственост, проведено на 09.11.2023 г., с 63.63 % от общите части на ЕС било
взето решение паричните вноски за разходи за поддръжка на общите части да бъдат
променени, считано от 31.12.2023 г. за 2024 г., като същите да бъдат в размер на 2 лева на
месец за всяко пребиваващо лице в самостоятелните обекти на сградата. Сочените по-горе
парични вноски били дължими до края на месеца, за който се отнасят, поради което
етажните собственици изпадали в забава, считано от първо число на следващия месец.
1
Всички собственици на етажната собственост, с изключение на ответниците, добросъвестно
изпълнявали решенията на общото събрание и своевременно внасяли определените суми за
поддръжка на общите части. Въпреки многократните напомняния и покани ответниците не
се съобразявали и не изпълнявали решенията на общото събрание, като към момента на
завеждане на исковата молба дължимите от тях суми за поддръжка на общите части на
сградата за 2023 г. били в размер на 120 лева, а тези за 2024 г. за периода от м. януари до м.
август включително, били в размер на 32 лева.
На следващо място, на основание чл. 6, ал. 1, т. 9 във връзка с чл. 11, ал. 1 т. 7 и чл.
49, ал. 2 от ЗУЕС, с протокол от 02.09.2024 г. общото събрание на етажната собственост с
63.89 % от ЕС взело решение да бъде извършен неотложен ремонт на стряхата на
югоизточната част на сградата, както и почистване на улуците и промяна наклона на
същите. За този ремонт била гласувана сумата от 700 лева. Тези разходи били разпределени
между собствениците, съобразно разпоредбата на чл. 48, ал. 3 от ЗУЕС, като размера на
вноската на ответниците била съобразена с притежаваните от тях 12.35 % идеални части от
общите части на сградата и била определена в размер на 86.45 лева. И в този случай
ответниците не се съобразили и не изпълнили решението на общото събрание, като въпреки
поканите не внесли дължимата от тях сума за ремонт. И тъй като цитираните по-горе
решения не били обжалвани по реда и в сроковете по чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗУЕС, считат, че
същите представляват валидно основание да претендират дължимите суми от неплатилите
ги собственици. Следователно, за собствениците в етажната собственост възниквало
задължението да направят съответните вноски съобразно гласуваното от общото събрание.
Цитираните по-горе решения на етажната собственост били взети при спазване
разпоредбите на ЗУЕС, като видно от приложените копия от протоколи ответникът В. Ц. В.
присъствал на проведените общи събрания и участвал при вземането на решенията.
Съдържанието на протоколите, включително достоверността на отразените в тях решения,
не били оспорени по съответния законов ред. На събранието, проведено на 02.09.2024 г. била
включена точка за упълномощаване на председателя на ЕС за ангажиране на адвокат за
образуване на исково производство за събиране на дължимите от етажните собственици
суми за поддържане на общите части. Въпреки това обстоятелство и въпреки изискването на
чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗУЕС ответниците не предприели, каквито и да било действия за
погасяване на дължимите от тях суми. Видно от приложените по делото Справка за
приходите за поддръжка на общите части за 2023 г. и 2024 г., както и Справка за внесените
суми по извършеният ремонт през 2024 г., ответниците не били заплатили нито една от
предвидените вноски както за поддръжка, така и за ремонт. С покана за доброволно плащане
от 04.10.2024 г. ответниците били търсени, за да бъдат уведомени за дължимите от тях суми,
като в поканата изрично били посочени сроковете за плащане и на двете суми – 01.09.2024 г.
за вноските за поддръжка и 30.09.2024 г. на вноската за ремонт. Същите многократно били
търсени, но тъй като не се отзовали и отказвали да получат поканата, била оформена
разписка от 15.10.2024 г., подписана от трима членове на етажната собственост.
Изложените обстоятелства обосновавали правния интерес на етажната собственост да
предяви иск по чл. 38, ал. 1 във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗУЕС, с който В. Ц В. и Т.
К. В. да бъдат осъдени да платят на Етажната собственост, дължимите от тях суми.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът В. Цанев В. депозира отговор на исковата
молба, в който по същество изразява становище за неоснователност на предявения иск.
Възразява срещу влизане в сила на решенията на общото събрание на ЕС поради това, че на
собствениците не били връчени срещу подпис в законния срок заверени копия „вярно с
оригинала“. По този начин се възпрепятствало правото им да се запознаят със съдържанието
на протоколите и да обжалват решенията в законните срокове. При липса на такова
връчване, решението на ОС не влизало в сила. Твърди, че въпреки многократните покани
към управителя, не му било връчено копие от нито един протокол, съгласно чл. 16, ал. 7 от
ЗУЕС, срещу подпис на хартиен носител, заверено „вярно с оригинала“.
Към исковата молба били приложени избирателно копия само от протоколи, които
били удобни на управителя, затова моли съда да разпореди да се представят копия от всички
протоколи от проведени общи събрания на ЕС и най-вече от тези от 09.07.2024 г. и
01.08.2024 г., от които ставало ясно, че управителят пред присъстващите на ОС от 01.08.2024
г. отказвал да приеме връчено му възражение. Същият без основание отказвал да приеме
връчено от ответника уведомление от 09.07.2024 г. с искане за предоставяне на документи от
УС. Твърдението за пропуснати срокове за обжалване било невярно, защото управителят не
изпълнил условието по чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС и по негова вина не можело да текат срокове.
2
Подписите на собствениците в приложения към протоколите списък се полагали при
откриването на общото събрание и удостоверявали единствено кворума, но не и начина на
гласуване на всеки собственик по дадена точка от дневния ред.
За да се упълномощи управителя за дадени действия, трябвало да има определен
процент гласували със „за“. В случая, с протокол от ОС от 02.09.2024 г. по т. 4 се гласувало
за наемане на адвокат за исково производство срещу собственик и това не било обикновено
решение затова се изисквало минимум 75 % гласували със „за“. Твърди, че не било вярно
като процент и мнозинството гласували със „за” за възлагане правомощия на управителя за
представителство пред Районен съд Разград.
Твърди, че поне на двама от собствениците, гласували със „за“ според протокола,
гласът бил отчетен невярно. Един от тях бил собственикът на апартамент № *, който не бил
присъствал лично на ОС, не бил участвал в разискванията и накрая вместо него, като
упълномощен със „за” гласувал управителят. Нямало доказателства, че управителят бил
упълномощен изрично да гласува със „за” по т. 4 и че не гласувал против волята на
упълномощителя.
Представя заверено копие от декларация от собственика на апартамент № 3, с което
се доказвал начина на реално гласуване на собственика и невярното отразяване в протокола
от ОС. Това решението на ОС било нищожно, защото не отразявало истинската воля на
гласувалия. В този случай нямало срок за обжалване на решението на ОС по ЗУЕС. Счита,
че достоверността на вота по т. 4 от протокол от ОС от 02.09.2024 г. можела да се гарантира,
само ако съдът разпореди да се представи „Констативен протокол“ по чл. 57, ал. 1 от ЗУЕС,
подписан лично от собствениците.
Счита за невярно твърдението в исковата молба, за извършен неотложен ремонт на
стрехата. Съгласно §1, т. 8 от Допълнителните разпоредби на ЗУЕС, хипотезата „неотложен
ремонт“ предполагала разрушаване на сградата или на конструктивни елементи и
значителни повреди. В случая категорично нямало такава ситуация и авторът на това
твърдение нямал необходимата инженерна квалификация и компетентност. Безспорно
липсвали местоположение и име на обекта, дата на подаване на офертата, име на
изпълнителя, единични цени по видове СМР и количества, по които била получена цената на
услугата. Освен това, ремонтът на стрехата технологично включвал оправяне на наклона и
почистване на улуци, поради което нямало причина да се разделят етапите на ремонта и да
се плаща два пъти за един вид СМР. Моли съда да изиска копие от протокола от ОС от
01.08.2024 г., където се указвало на управителя да осигури писмени оферти, което било и
негово задължение по ЗУЕС. Въпреки оказаната от ответника помощ за втора оферта, по
неизвестни причини управителят не пожелал да я осигури и представи на ОС. Втората
оферта била доста по-евтина и по-качествена от приетата като „единствена оферта“,
предложена от управителя, което било нарушение на управителя по чл. 57, ал. 1 от ЗУЕС и
подлежало на санкция. Приета била по-скъпата и неконкурентна „единствена оферта“,
предложена от управителя, но не била ясна мотивацията му да възложи услугата точно на
този изпълнител.
По отношение изпълнението на ремонта, според изказване на управителя на
последното общо събрание, никой не следил изпълнението на ремонта, никой не знаел кога е
изпълнен ремонта, никой не направил външен оглед, никой не оценил качеството на ремонта
и не приел от изпълнителя договорената услуга. Така никой не можел да предяви
рекламации при некачествен ремонт.
По отношение на заплащането, управителят сключил договор за изработка, в който
без разрешение от общо събрание отново еднолично договорил заплащане на услугата в
размер на 700 лева, с разходен касов ордер. Сумата била голяма и според правилата,
изпълнителят трябвало да издаде фактура с попълнен БУЛСТАТ, доказващ че същият е
регистриран като самоосигуряващ се. Също така приходът от 700 лева задължително
трябвало да се декларира в НАП.
По отношение твърдението в исковата молба, че всички собственици на ЕС с
изключение на ответниците добросъвестно изпълнявали решенията на ОС и своевременно
внасяли определените суми за поддръжка на общи части, моли съда да разпореди да се
представят всички месечни отчети за приходите и разходите на касата на УС и най-вече
отчетите към 09.11 2023 г. и 05.10.2024 г.
По отношение поканата за доброволно плащане и разписката, счита че не било
логично управителят да лепи покани на вратата, вместо да позвъни по GSM. Според ЗУЕС
3
не се допускало връчване на покана чрез залепване на вратата. Разписката била съставена
при съмнителни обстоятелства и подписана от лица, които не били безпристрастни. В
исковата молба нямало реални доказателства за броя на позвъняванията и времето, посочен
бил само един час – 16,55 ч., на залепване на поканата на вратата и колко време е престояла
същата там. В разписката имало несъответствие в датата – 05.10.2024 г и датата в исковата
молба – 15.10.2024 г.
Все още не му било връчено, съгласно чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС, копие от протокол от
формално проведената ревизия на дейността на УС и наличността на касата за 2023 г. и 2024
г., по чл. 24, ал. 5 от ЗУЕС. Срокът за това отдавна изтекъл.
Не било вярно, че са внесени както дължимите месечни вноски за поддържане на
общи части, така и дължимите вноски за ремонтната програма от останалите собственици в
етажната собственост, с оглед което моли съда да разпореди да се представят всички
месечни отчети за приходите и разходите на касата на УС и най-вече отчетите към
09.11.2023 г. и 05.10.2024 г. Прилага и копие от отчет от 07.03.2025 г. За някои собственици,
дори за членове на УС, имало забавяне с месеци според решенията на ОС. Претендира
всички направени разноски по настоящото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата Т. К. В. депозира отговор на исковата молба, в
който по същество взема становище за нейната неоснователност. Не била присъствала лично
на нито едно общо събрание на ЕС. Бегло била запозната със спорните въпроси най-вече от
коментарите на съпруга си и на други собственици. Намесена била в това производство по
изричното настояване на управителя, въпреки нееднократните предложения от съпруга й да
бъде изключена от списъка на ответниците.
От 23.01.2023 г. – първото ОС, на което бил избран за управител П Д П, до този
момент не й било връчено копие от нито един протокол, съгласно чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС,
срещу подпис и на хартиен носител, заверено „вярно е оригинала“. Счита, че това е
задължително действие на управителя и при липса на такова не се допускало да влезе в сила
решението на ОС. Твърди, че разполагала единствено с копия от протоколите, приложени
към исковата молба, поради което не било възможно да се запознае с текста на протоколите,
както и да оспорва достоверността на решенията.
Всички останали възражения и искания на ответницата са идентични с направените
възражения и искания от ответника В. Ц. В..
След като се запозна със становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установена следната
фактическа обстановка:
Видно от нотариален акт № **, том **, дело № ****/** г., В. Ц. В. е собственик на
апартамент № *, ет. *, находящ се в жилищна сграда с административен адрес гр. Р, ул. „М
Д“, кв. **, с площ по нот. акт 116,50 кв. м., таванско помещение № * с площ 23,76 кв. м. и
изба № * с площ 15,81 кв. м., ведно с прилежащите 10,77 % идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж, както и гараж № ** със застроена площ 19,42 кв. м. и
прилежащите му 1,58 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.
От приложеното на л. 75 удостоверение за сключен граждански брак се установява, че
горните имоти са придобити от ответника по време на брака му с втората ответница и са в
режим на СИО.
От приложения протокол от проведено ОС от 23.01.2023 г. е видно, че са взети
решения по т. 5 относно начина на определяне на паричните вноски, като със 76,66 % ид.
части от общите части е прието да се събират според броя на постоянно пребиваващите лица
в самостоятелните обекти в сградата, а размерът на месечната вноска е определен на 5 лв.,
дължима в началото на всеки месец.
Приложен е и протокол от ОС на ЕС, проведено на 09.11.2023 г., на което с 63.63 % от
общите части е взето решение паричните вноски за разходи за поддръжка на общите части
да бъдат променени на 2 лева на месец за всяко пребиваващо лице в самостоятелните обекти
на сградата, считано от 31.12.2023 г., т. е. за 2024 г.
На събранието, проведено на 02.09.2024 г., видно от представения с исковата молба
протокол, е взето решение с 63.89 % от идеалните части в ЕС, да бъде извършен ремонт на
стряхата на югоизточната част на сградата, както и почистване на улуците и промяна
наклона на същите, поради спешна необходимост от такъв и дългогодишно отлагане. Видно
от текста на решението по т. 1, била разгледана и приета оферта за необходимите ремонтни
4
дейности, за които била гласувана сумата от 700 лева, разпределени между собствениците,
съобразно притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата. С оглед взетото
решение, на 01.11.2024 г. е сключен договор за изработка с избрания изпълнител, а от
представения разходен касов ордер от 18.11.2024 г. е видно, че горната сума му е изплатена.
Представени са справки за приходите от режийни за 2023 г. и 2024 г., според които за
апартамент № * в жилищната сграда, собственост на ответниците, липсва отразено плащане
на дължимите суми за месечните вноски според броя на постоянно пребиваващите лица,
като за 2023 г. техният размер е 120 лв., а за 2024 г. е 48 лв., от които се претендират до м.
август включително – 32 лв. От справката за ремонт на покрива и почистване на улуците,
също приложена към исковата молба, се установява, че дължимата от ответниците сума,
съобразно притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата, е в размер на
86,45 лв. и не е платена към датата на подаване на исковата молба.
Приложена е покана до двамата ответници за плащане на горните суми и от
изготвената на 05.10.2024 г. разписка, подписана от председателя на УС, като връчител и
трима свидетели, се установява, че лицата живеят на адреса, но не отварят на
позвъняванията на входната врата в различни дни, поради което същата е залепена на
вратата на апартамента.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Искът е процесуално допустим, депозиран от процесуално легитимирано лице пред
компетентния съд, а разгледан по същество е основателен.
Съобразно разпределената от съда доказателствена тежест, ищецът следваше да
установи, че ответниците са собственици на самостоятелен обект в етажната собственост, че
взетите решения на ОС на ЕС на процесните дати относно начина на разпределение и
определяне размера на дължимите месечни такси и разходи за ремонт, както и
необходимостта от извършване на ремонт, са влезли в сила и е настъпила изискуемост на
вземанията по отношение на ответниците. При успешно проведено доказване, ответниците
следваше да установят, че не дължат исковите суми, поради плащане или на други
основания, изключващи отговорността им, както и релевираните възражения, от които
черпят изгодни за себе си правни последици.
Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 8 от ЗУЕС собствениците на обекти в ЕС са длъжни да
изпълняват решенията на органите на управление, а Общото събрание на етажните
собственици, съгласно чл. 10, т. 1 от ЗУЕС е такъв орган, като неговите правомощия са
посочени в чл. 11 от същия закон. Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 9 от ЗУЕС етажните собственици
са длъжни да заплащат разходите за ремонт в сградата, касаещи общите части, както и да
внасят, съобразно притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата, суми
във фонд „Ремонт и обновяване“, а съгласно чл. 6, ал. 1, т. 10 – да заплащат и разходите за
управление и поддържане на общите части на сградата. От приетите доказателства по
делото по безспорен начин се доказва, че в сградата са налице повече от три самостоятелни
обекта, принадлежащи на различни собственици, поради което ищецът има качеството
„етажна собственост“ и приложение намира уредбата на ЗУЕС. Не се спори, че решенията,
обективирани в приложените протоколи, са взети от Общото събрание на ЕС. Не се спори и
за това, че първият ответник е присъствал лично на процесните общи събрания и е гласувал
при вземане на решенията по съответен начин.
Ответниците оспорват влизането им в сила с твърдението, че процесните протоколи
не им били връчени на хартиен носител, заверени „вярно с оригинала“, за да ги оспорят пред
съда. В тази връзка, съдът намира, че общото събрание се свиква, провежда и взема решения
по определен в ЗУЕС ред, а решенията му подлежат на отмяна по съдебен ред, поради
незаконосъобразност, т. е. неспазване на процедурата и императивни правни норми, по реда
на чл. 40 от ЗУЕС в едномесечен преклузивен срок от оповестяването им, съгласно чл. 16,
ал. 7 от с. з. – чрез поставяне на видно и общодостъпно място на входа на сградата на
съобщение за изготвянето на протокола, а предоставянето на заверено копие от същия
следва да бъде поискано. Ответникът Венцислав В. е представил уведомление, посочено от
него като доказателство № 5, с което е поискал общо шест протокола от проведени общи
събрания на ЕС, между които и два от процесните, но липсват каквито и да било
доказателства това уведомление да е достигнало до управителя на етажната собственост. За
„получил“ е вписано „отказ“, но липсват свидетели на същия, нито е приложена пощенска
или друга разписка от куриер за връчване на уведомлението. Съдът приема, че същото е
съставено за целите на процеса, поради което не могат да се приемат доводите на
5
ответниците, че процесните протоколи от общите събрания на ЕС не са влезли в сила, с
оглед невръчването им, с което са възпрепятствани да обжалват същите с искания за отмяна
на взети решения. В този смисъл, не се установи взетите от общото събрание на 23.01.2023
г., 09.11.2023 г. и 02.09.2024 г. на ищцовата етажна собственост решения да са били отменени
с влязло в сила съдебно решение, постановено в производство по чл. 40 от ЗУЕС, поради
което същите са стабилизирани, като влезли в сила и са задължителни за етажните
собственици, включително за тези, които не са присъствали на събранието или са гласували
против взетите решения.
Решенията, с които се определят вида, начина на разпределение и размерите на
дължимите суми по управлението, поддръжката и ремонта на сграда в етажна собственост,
обвързват ответниците, които са собственици на самостоятелен обект в сградата –
апартамент № 7. Задълженията на ответниците за заплащане на разходите за управлението и
поддържането на общите части за процесния период – 2023 г. и за 2024 г. до м. август
включително, произтичат от закона и от решенията на ОС, като същите са с настъпил падеж,
доколкото се заплащат ежемесечно. При дължима сума от по 5 лева месечно за 2023 г. и по 2
лева месечно за 2024 г., за процесния период ответниците дължат 120 лева за 2023 г. и 32
лева за 2024 г. до м. август вкл. Относно Фонд „Ремонт и обновяване“ дължимата от
ответниците сума, съобразно взетото решение от 02.09.2024 г. и притежаваните от тях
идеални части, е в размер на 86,45 лева, дължимо за 2024 г. При успешно проведено
доказване от страна на ищеца, ответниците не доказаха, че не дължат поради плащане или
на други основания претендираните суми.
С оглед горното, искът се явява основателен и следва да бъде уважен, като бъдат
осъдени ответниците солидарно да заплатят на ищеца сумата в размер на 120 лева,
представляваща сбор от дължимите суми за поддръжка на общите части за 2023 г. и сумата в
размер на 32 лева, дължима за поддръжка на общите части за 2024 г. до месец август
включително, както и сумата от 86.45 лева, представляваща дължима сума за ремонт за 2024
г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на завеждане на исковата
молба 16.01.2025 г., до окончателното изпълнение на задължението.
Предвид изхода на делото в тежест на ответниците следва да се възложи заплащането
на направените от ищеца разноски за заплатена държавна такса от 50 лева, такса за издаване
на съдебно удостоверение от 5 лева, разноски за издаване на удостоверение за сключен
граждански брак от 5 лева и адвокатско възнаграждение от 400 лева, или общо 460 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Ц. В. с ЕГН ********** и Т. К. В. с ЕГН **********, двамата с
постоянен адрес гр. Р, ул. „М Д“ № **, ет. *, ап. *, да заплатят солидарно на Етажна
собственост с адрес гр. Р, ул. „М Д“ № **, представлявана от управителя С П Н, сумата от
120 лева (сто и двадесет лева), представляваща сбор от дължимите суми за поддръжка на
общите части за 2023 г. и сумата в размер на 32 лева (тридесет и два лева), дължима за
поддръжка на общите части за 2024 г. до месец август включително, както и сумата от 86.45
лева (осемдесет и шест лева и 45 ст.), представляваща дължима сума за ремонт за 2024 г.,
ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на завеждане на исковата
молба 16.01.2025 г., до окончателното изпълнение на задължението.
ОСЪЖДА В. Ц. В. с ЕГН ********** и Т. К. В. с ЕГН **********, двамата с
постоянен адрес гр. Р, ул. „М Д“ № **, ет.*, ап. * да заплатят на Етажна собственост с адрес
гр. Разград, ул. „М Д“ № **, представлявана от управителя С П Н, сумата от 460 лева
(четиристотин и шестдесет лева) разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Разград в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
6