№ 254
гр. Шумен, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Теодора Енч. Димитрова
Петранка Б. Петрова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20233600500252 по описа за 2023 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на „ Агро Финанс „ АД, гр. Пловдив, ЕИК
...., представлявано от изпълнителния директор С.Р.К., чрез юрисконсулт З.А.М. срещу
решение № 239/03.04.2023 г. по гр.д. № 2718/2022 г. по описа на ШРС.
Жалбоподателят намира решението за незаконосъобразно и необосновано, по
съображения, подробно изложени в жалбата му, поради което моли въззивният съд да го
отмени изцяло и отхвърли предявения иск, както и да осъди ищеца да му заплати
извършените по делото разноски за две инстанции, включая юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият Ч. И. К., действащ чрез пълномощника
адв. Д. С. от ШАК е депозирал отговор, в който оспорва жалбата като неоснователна и моли
за оставянето й без уважение, като му бъдат присъдени и извършените във въззивното
производство разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна, поради следното:
Гр.д. № 2718/2022 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на въззиваемия
срещу жалбоподателя, с искане да бъде признато за установено, на основание чл.439, вр.
чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.110 и чл.111 от ЗЗД, че ищецът не дължи на ответника сумата от
20 734.61 лева, от която 5 916.70 лева – арендно плащане за стопанската 2007/2008 г., в
1
размер на 1 718.40 лева и арендно плащане за стопанската 2008/2009 г., в размер на 4 198.30
лева по договор за аренда, сключен между страните на 12.05.2008 г., вписан в СВ – Велики
Преслав с вх. рег. № 1023, т.ІІ, № 186 от 14.05.2008 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 29.04.2010 г. до окончателното й плащане, която към 19.10.2022 г. е
определена от ЧСИ в размер на 7 523.50 лева; 591.67 лева – обезщетение за неизпълнение
на парични задължения, от които 339.90 лева – обезщетение за неизпълнение на парично
задължение в размер на 1 718.40 лева, за периода 01.10.2008 г. – 23.04.2010 г. и 251.77 лева –
обезщетение за неизпълнение на парично задължение в размер на 4 198.30 лева, за периода
01.10.2009 г. – 23.04.210 г. по посочения договор за аренда; 830.49 лева – наемна цена за
стопанската 2009/2010 г. за ползване на недвижими имоти в землищата на селата ...., ..... и
...., по договор за наем на земеделска земя от 11.02.2010 г., ведно със законната лихва,
считано от предявяване на иска – 29.04.2010 г. до окончателното й плащане, която към
19.10.2022 г. е определена от ЧСИ в размер на 1 056.03 лева и 506.67 лева – разноски по
гр.д., за които суми е издаден изпълнителен лист от 25.10.2011 г. на основание влязло в сила
решение № 127/29.07.2011 г. по гр.д. № 269/2010 г. на ВПРС, както и начислените такси и
разноски по изп.д. № 20228760401002 по описа на ЧСИ Д. З., в размер на 4 309.55 лева,
поради погасяване на вземанията по давност, като на ищеца бъдат присъдени и извършените
по делото разноски.
Ищецът е обосновал претенцията си на твърденията, че въз основа на издадения на
ответника изпълнителен лист по гр.д. № 269/2010 г. на ВПРС е било образувано изп. д. №
20127740400023 по описа на ЧСИ Я. Д., като единственото изпълнително действие по него е
било налагане на запор на банкови сметки от 06.03.2012 г. По делото е настъпила
перемпция, но независимо от това на 10.07.2015 г., по искане на взискателя същото е било
изпратено на ЧСИ Д. З., която е образувала изп.д. № 20158760400420. Единственото
извършено действие по това дело е било налагане повторно запор на банковите сметки на
длъжника на 26.08.2015 г., независимо, че първият запор не е бил вдигнат. Поради
бездействие на взискателя отново е настъпила перемпция на 27.08.2017 г., но тя е била
обявена от ЧСИ едва на 10.06.2021 г. Взискателят е поискал образуване на ново
изпълнително дело от ЧСИ Д. З. и тя е образувала изп. дело № 20228760401002 по своя опис.
Предвид горното, вземането е погасено поради изтекла погасителна давност повече от 5
години.
В срока за отговор ответникът е оспорил изцяло предявения иск като неоснователен,
с оглед на което е поискал отхвърлянето му и присъждане на извършените по делото
разноски.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с отрицателен установителен иск по
чл.439 от ГПК, като с решението си е приел за установено спрямо „Агро Финанс“ АДСИЦ,
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район ....., бул. „....“ № 5,
представляван от С.К. – изп. директор, че Ч. И. К. с ЕГН ********** от гр. Шумен, бул.
„......“ № 69, вх. 1, ет. 8, ап. 20, не дължи сумите по изп.д. № 20228760401002 на ЧСИ Д. З.,
образувано въз основа на изпълнителен лист на 25.10.2011 г., издаден въз основа на
2
решение № 127 от 29.07.2011 г. по гр.д. №
269/2010 г. на Районен съд – Велики Преслав, както следва: 5 916.70 лева, представляваща
арендно плащане за стопанските 2007/2008 г. и 2008/2009 г. по договор за аренда, сключен
на 12.05.2008 г., вписан в СВ – Велики Преслав с вх. рег. № 1023, том II, № 186 от
14.05.2008 г.; 591.67 лева, представляваща обезщетение за забава до завеждане на делото;
830.49 лева, представляваща обезщетение за ползване на чужд имот, лихва за забава от
29.04.2010 г. (подаване на исковата молба) до 19.10.2022 г., 506.67 лева разноски по
съдебното производство, както и сторените от взискателя разноски в изпълнителното
производство и е осъдил „Агро Финанс“ АДСИЦ, ЕИК ..... да заплати на Ч. И. К. с ЕГН
********** сумата от 3 177.40 лева, представляващи направените от ищеца разноски в
производството.
Решението се обжалва изцяло от ответника по иска.
След извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че
обжалваното решение е валидно и допустимо в частта, в която съдът се произнесъл по
предявения по реда на чл.439 от ГПК отрицателен установителен иск за недължимост на
сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 25.10.2011 г. на основание влязло в сила
решение № 127/29.07.2011 г. по гр.д. № 269/2010 г. на ВПРС.
В частта, в която съдът се произнесъл по иска за признаване несъществуването
вземане на ответника за „ сторените от взискателя разноски в изпълнителното производство
„, възлизащи, според посоченото в ПДИ, в размер на 150.00 лева, решението е недопустимо,
тъй като предмет на отрицателния установителен иск по чл.439 от ГПК е несъществуването
изпълняемото право на кредитора, облечено в изпълнителен титул, по който е започнало
принудителното му изпълнение, по причини, настъпили след приключване на
производството, в което е издаден акта, който се изпълнява. Разноските по изпълнението не
са част от вземането по изпълнителния титул, а са последица от осъществено принудително
изпълнение на същото, поради което въпросът за тяхната дължимост не може да бъде
разрешен в общия исков процес по чл.439 от ГПК, а в производството, по което са
направени. В случай, че искът по чл. 439 от ГПК бъде уважен, изпълнителното производство
следва да бъде прекратено на основание чл.433, ал.1, т.7 от ГПК, а длъжникът не следва са
дължи разноски за изпълнението, на основание чл.79, ал.1, т.1 от ГПК. Ето защо, като е
разгледал и уважил иска за недължимост на „ сторените от взискателя разноски в
изпълнителното производство „, районният съд е постановил недопустимо решение, което,
на основание чл.270, ал.3, изр.1 от ГПК, следва да бъде обезсилено в тази част, а
производството по делото в посочената част да се прекрати.
Видно от мотивите и диспозитива на атакуваното решение, по отношение
претенцията на ищеца за недължимост на начислените такси и разноски по изп.д. №
20228760401002 на ЧСИ Д. З. в общ размер на 4 309.55 лева, формирана от сумите 1 183.34
лева – неолихвяеми вземания / мораторни лихви, обезщетения и т.н. /, 506.67 лева –
присъдени разноски, 150.00 лева – разноски по изпълнителното дело и 2 884.57 – такси по
ТЗЧСИ, първоинстанционният съд не се е произнесъл относно вземанията за сумите от
3
1 183.34 лева – неолихвяеми вземания / мораторни лихви, обезщетения и т.н. / и 2 884.57 –
такси по ТЗЧСИ, който порок обаче подлежи на изправяне по реда на допълване на
решението и не е предмет на въззивна проверка в настоящото производство.
По съществото на спора, от събраните по делото писмени доказателства, се установи,
че, въз основа на влязло на 09.09.2011 г. решение № 127/29.07.2011 г. по гр.д. № 269/2010 г.
на ВПРС, в полза на ищеца е бил издаден изпълнителен лист срещу ответника за сумата от 5
916.70 лева – арендно плащане за стопанската 2007/2008 г., в размер на 1 718.40 лева и
арендно плащане за стопанската 2008/2009 г., в размер на 4 198.30 лева по договор за
аренда, сключен между страните на 12.05.2008 г., вписан в СВ – Велики Преслав с вх. рег.
№ 1023, т.ІІ, № 186 от 14.05.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 29.04.2010 г. до
окончателното й плащане; сумата от 591.67 лева – обезщетение за неизпълнение на парични
задължения, от която 339.90 лева – обезщетение за неизпълнение на парично задължение в
размер на 1 718.40 лева за периода 01.10.2008 г. – 23.04.2010 г. и 251.77 лева – обезщетение
за неизпълнение на парично задължение в размер на 4 198.30 лева за периода 01.10.2009 г. –
23.04.2010 г., по договор за аренда, сключен между страните на 12.05.2008 г., вписан в СВ –
Велики Преслав с вх. рег. № 1023, т.ІІ, № 186 от 14.05.2008 г.; сумата от 830.49 лева –
наемна цена за стопанската 2009/2010 г. за ползване на недвижими имоти, находящи се в
землищата на с. ...., с. ..... и с. ...., по договор за наем на земеделска земя от 11.02.2010 г.,
ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 29.04.2010 г. до окончателното
й плащане и сумата от 506.67 лева – деловодни разноски.
Въз основа на издадения му изпълнителен лист, на 16.01.2012 г., ищецът е подал
молба до ЧСИ Я. Д., с район на действие ШОС, за принудително изпълнение на вземанията
му, в която е поискал изрично от съдебния изпълнител извършване пълно проучване на
имуществото на длъжника и определяне на метода на Изпълнение, на основание чл. 18, ал. 1
от ЗЧСИ. По молбата е било образувано изп.д. № 20127740400023, по което ЧСИ е
извършил подробно проучване имуществото на длъжника. С разпореждане от 31.01.2012 г.
ЧСИ е наложил запор върху собствените на длъжника МПС – лек автомобил „ Фолксваген
голф „, ДК № Н.....АТ, товарен автомобил „ ГАЗ 53 А „, ДК № ....АК и лек автомобил „ БМВ
„, ДК № Н.......А. Въз основа удостоверение от 01.12.2012 г., като присъединен взискател по
право е била конституирана Държавата за парични задължения на длъжника в размер общо
на 3 835.48 лева. На 08.02.2012 г. на длъжника е била връчена, при условията на отказ, ПДИ,
с която същият е би уведомен за наложените запори върху притежаваните от него МПС. На
13.02.2012 г. уведомлението за наложените запори е било връчено на началник сектор „ ПП-
КАТ „ при ОД на МВР – Шумен. С разпореждане от 21.02.2012 г. ЧСИ е наложил запор
върху банковите сметки на длъжника в „ ОББ „ и „ Прокредитбанк „, които е декларирал за
получаване на субсидии от ДФ „ Земеделие „. С писмо изх. № 29.02.2012 г. от „ ООБ „,
съответно с писмо изх. № 01.03.2012 г. от „ Прокредитбанк „, са били върнати отговори, че
запорите върху сметките на длъжника са наложени. С молба от 08.07.2015 г. взискателят е
поискал изпращане на изпълнителното дело на ЧСИ Д. З., което ЧСИ Я. Д. е сторила на
13.07.2015 г...
4
На основание чл.427 от ГПК, от ЧСИ Д. З. е било образувано изп.д. №
20158760400420, по което на 14.07.2015 г. на взискателя е било изпратено уведомление, в
седемдневен срок от съобщението, да изпрати молба за продължаване на действията и
посочване на способ за изпълнение, ведно с указания, че в противен случай делото ще бъде
прекратено на основание чл.433, ал.1, т.6 от ГПК. Уведомлението е било връчено на
адресата на 21.07.2015 г.. С молба от 27.07.2015 г. взисателят е заявил, че желае
продължаване на принудителното изпълнение и сочи като изпълнителен способ запор върху
банковите сметки и движимото имущество на длъжника и налагане на възбрана върху
недвижимото му имущество. Въз основа удостоверение от НАП от 20.07.2015 г. е било
присъединено вземане на Държавата в размер на 4 497.75 лева. На 26.08.2015 г. ЧСИ е
изпратил съобщение до „ ОББ „ за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника,
като с писмо от 28.08.2015 г. от банката е било отговорено, че запорът е наложен, но
дължимите суми не могат да бъдат преведени поради липса на авоари. С молба от
15.06.2022 г. взискателят е поискал, във връзка с постановлението на ЧСИ за прекратяване
на изп.д. № 420/2015 г. да му бъде предоставен приложения към делото изпълнителен лист.
Към приложеното копие от посоченото изпълнително дело липсва постановление на ЧСИ за
прекратяване на производството по делото, но видно от молбата на взискателя, то е било
издадено преди или на 15.06.2022 г..
С молба от същата дата - 15.06.2022 г. взискателят е представил изпълнителния лист
пред ЧСИ Д. З. и е поискал образуване на ново изпълнително производство срещу
длъжника, с възлагане на ЧСИ правата по чл.18 от ЗЧСИ и посочване като способи за
изпълнение налагане на запор върху банковите сметки и трудовото възнаграждение на
длъжника. Въз основа на молбата е било образувано изп.д. № 20228760401002 по описа на
ЧСИ Д. З.. Съгласно удостоверение от 11.07.2022 г., по делото е било присъединено вземане
на Държавата в общ размер на 12 149.99 лева. Със запорно съобщение от 01.08.2022 г. ЧСИ
е наложил запор върху банкови сметки на длъжника в четири банки, като запорът е бил
приет само от „ ПИБ „ АД, съгласно уведомление от 04.08.2022 г.. С разпореждане от
01.08.2022 г. ЧСИ е насрочил извършване опис на движими вещи, находящи се на адрес: гр.
Шумен, бул. ...... № 69, вх.1, ет.8, ап.2. С уведомление от 10.08.2022 г. до ОД „ Земеделие „,
получено от третото лице на 12.08.2022 г. ЧСИ е наложил запор върху притежавания от
длъжника плуг с рег. № Н00826А. Последният е бил уведомен за наложените запори и
насрочения опис с уведомление от 31.10.2022 г.. Според изпратената до длъжника ПДИ, към
19.10.2022 г. вземанията на взискателя са били определени в размер на 5 916.70 лева -
главница, със законна лихва в размер на 7 523.50 лева за периода 29.04.2010 г. – 19.10.2022
г., 830.49 лева – главница, със законна лихва в размер на 1 056.03 лева за периода 29.04.2010
г. – 19.10.2022 г., 1 183.44 лева – неолихвяеми вземания / мораторни лихви, обезщетения и
т.н. /, 506.67 лева – присъдени разноски, 150.00 лева – разноски по изпълнителното дело,
2 976.21 лева – такси по ТЗЧСИ и 12 225.22 лева – публични вземания.
Въз основа на така установените факти, съдът достига до следните изводи от правна
страна:
5
Искът по чл.439 от ГПК има за предмет установяване недължимост на подлежащи на
принудително изпълнение вземания, произтичаща от факти и обстоятелства, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание и стоящи извън него, като ищецът дължи да установи, при
условията на пълно и главно доказване, отпадането на основанията за упражняване правото
на кредитора на принудително изпълнение за вземанията си, респ. възникването на нови
основания, който го преклудират. Според трайната съдебна практика, претенцията по чл.439
от ГПК е допустимо да се основава само на факти, настъпили след стабилизирането на
изпълнителното основание, послужило за реализиране на принудителното удовлетворяване
на кредитора.
С ППВС № 13/18.11.1980 г. е прието, че от разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД,
според която давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително
изпълнение, не следва, че погасителната давност тече при висящност на изпълнителния
процес. Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, след установяване на вземането със съдебно решение,
започва да тече нова давност. За нейното прекъсване е необходимо предприемането на
действия за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД. След образуването
обаче на изпълнителното дело при висящност на изпълнителния процес, прекъснатата вече
давност се спира.
С ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, с което е обявено за
изгубило сила ППВС № 3/18.11.1980 г., се
приема, че давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ). Такива изпълнителни действия са
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др.. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът
може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е
6
удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). Когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2
години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. В
доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. перемпция настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител
служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети
изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия,
изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили
права (напр. купувачите от публична продан), както и редовността на извършените от трети
задължени лица плащания. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови
акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването
на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
С ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк.д. № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС е прието, че ППВС №
3/1980 г. губи сила от датата на постановяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г.
по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.е. до тази дата се прилагат разрешенията на
ППВС № 3/1980 г. относно това, че по време на изпълнителния процес давност не тече.
Съгласно решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о. на ВКС,
двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се
осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение
между страните), т.е. осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно
или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която
взискателят отговаря - след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал
необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане. Когато изпълнителният
процес е прекратен поради перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, новата давност
започва да тече от последното й прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие
или признание на вземането от длъжника. Перемпцията е без правно значение за давността.
Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение,
както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с
различни правни последици: давността изключва принудителното изпълнение (но пред
съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не
може да я зачете), а перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена
нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я
зачете. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов
способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен
лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният
7
изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от
това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело;
във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. В чл. 116, б. "в"
ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с предприемането действия
за принудително изпълнение. Същинско действие за принудително изпълнение обаче може
да предприеме само съдебният изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение –
публичен изпълнител, синдик, съд по несъстоятелността) и то прекъсва давността, но
давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на други
лица. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното
действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по
причина, което не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането,
дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа
на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж
с предприемането на действието. Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но
се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След това
тя се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез
отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта,
разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т. н. до
влизането в сила на постановлението за възлагане. Налагането на запор или възбрана в
изпълнително производство, съгласно т. 1 ТР № 2/2013, ВКС, ОСГТК съставлява насочване
на изпълнението върху отделен имуществен обект на длъжника. То прекъсва давността, тъй
като с него започва да се осъществява принудата в изпълнителния процес – длъжникът
започва да търпи ограничение в правната си сфера – неговите актове на разпореждане стават
непротивопоставими на първоначалния и присъединените кредитори. В тълкувателното
решение е посочено, че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен
да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Перемпцията е без правно
значение за прекъсването на давността. Тя е имала значение при действието на
Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, тъй като до обявяването му за
изгубило сила новата давност е започвала да тече от прекратяването на изпълнителното дело
и гражданите, съдът и всички други държавни органи са били длъжни да съобразяват
поведението си с него. Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент,
в който не се осъществява изпълнение.
В случая, от влизане в сила на решението по гр.д. № 269/2010 г. по описа на ВПРС –
09.09.2011 г., на основание чл.117, ал.2 от ЗЗД, по отношение на установените със силата на
пресъдено нещо на същото вземания е започнал да тече петгодишен давностен срок, който е
бил прекъснат с подаване молбата на взискателя за пристъпване към принудителното им
8
изпълнение и с налагане на запори върху притежаваните от длъжника МПС по изп.д. №
20127740400023 на ЧСИ Я. Д. на 08.02.2012 г.. Към датата на образуване на това
изпълнително дело са действали постановките, залегнали в ППВС № 3/18.11.1980 г.,
съгласно които погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
принудителното осъществяване на вземането. Ето защо, започналата да тече давност е била
спряна до постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС.
Освен посочения запор, по изпълнителното дело са били наложени и запори върху
банковите сметки на длъжника, последният от които на 01.03.2012 г., като от тази дата, в
продължение на две години от страна на взискателя не са били поискани и от ЧСИ не са
били извършвани други действия по принудително изпълнение, с оглед на което и на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, на 02.03.2014 г. е настъпила перемпция, независимо от
факта, че ЧСИ не е издал постановление за прекратяване на производството по делото.
Считано от датата на последното изпълнително действие преди перемиране на делото –
01.03.2012 г. е започнала да тече нова давност, която е била прекъсната с молбата на
взискателя за продължаване на принудителното изпълнение от 27.07.2015 г. и с налагането
на запор върху банковите сметки на длъжника в „ ОББ „ по изп.д. № 20158760400420 по
описа на ЧСИ Д. З., на 28.08.2015 г.. След тази дата в продължение на повече от две години,
от взискателя не са били поискани и от ЧСИ не са били осъществени други действия по
принудително изпълнение, поради което на 29.08.2017 г. е настъпила перемпция по делото.
Считано от последното действие преди перемпцията – 28.08.2015 г. е започнала да тече нова
давност, която е била спряна от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г., на основание чл.3, т.2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, или за два месеца и
седем дни. Тази давност е била прекъсната с молбата на взискателя за от 15.06.2022 г. и с
налагането на запор върху банковите сметки на длъжника в „ ПИБ „ по изп.д. №
20228760401002 на ЧСИ Д. З., на 04.08.2022 г..
Изложеното налага извод, че между предприетите по изп.д. № 20158760400420 и
изп.д. № 20228760401002 действия по принудително изпълнение са изтекли повече от пет
години, независимо от спирането на давността на основание чл.3, т.2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, поради което възражението на ищеца за
погасяване по давност вземанията на ответника по издадения му по гр.д. № 269/2010 г. на
ВПРС изпълнителен лист, включая акцесорните такива до дата 19.10.2022 г., както и
предявеният отрицателен установителен иск по чл.439 от ГПК досежно тях са изцяло
основателни и следва да се уважат.
В съответствие с изнесените фактически и правни доводи, настоящата инстанция
достига до извод, че в частта, в която е признато за установено несъществуването вземане на
ответника „ за сторените от взискателя разноски в изпълнителното производство „
първоинстанционното решение е недопустимо и следва да се обезсили, като досежно
исковата претенция в тази й част, производството по делото се прекрати. Предвид горното,
решението следва да се отмени в частта за разноските, в която ответникът е осъден да
заплати на ищеца деловодни разноски в размер над 3 117.79 лева.
9
В останалата му част, решението е правилно и следва да се потвърди.
Съобразно изхода от правния спор и на основание, чл.78, ал.1 от ГПК, въззиваемият
следва да заплати на жалбоподателя деловодни разноски във въззивното производство в
размер на 1 868.48 лева – платен адвокатски хонорар.
Съобразно изхода от правния спор и на основание чл.78, ал.3 от ГПК,
жалбоподателят следва да заплати на въззиваемия разноски за въззивна инстанция в размер
на 7.78 лева, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 1.87 лева / от общ размер
100.00 лева /.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 239/03.04.2023 г. по гр.д. № 2718/2022 г. по описа на
Районен съд – Шумен в ЧАСТТА, в която е
Прието за установено спрямо „Агро Финанс“ АДСИЦ, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, район ....., бул. „....“ № 5, представляван от С.К. – изп. директор, че
Ч. И. К. с ЕГН ********** от гр. Шумен, бул. „......“ № 69, вх. 1, ет. 8, ап. 20, не дължи „
сторените от взискателя разноски в изпълнителното производство „ и ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО по делото в тази част, поради недопустимост.
ОТМЕНЯ решение № 239/03.04.2023 г. по гр.д. № 2718/2022 г. по описа на Районен
съд – Шумен в ЧАСТТА, в която „Агро Финанс“ АДСИЦ, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, район ....., бул. „....“ № 5, представляван от С.К. – изп. директор е
осъден да заплати на Ч. И. К. с ЕГН ********** от гр. Шумен, бул. „......“ № 69, вх. 1, ет. 8,
ап. 20 деловодни разноски в размер над 3 117.79 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 239/03.04.2023 г. по гр.д. № 2718/2022 г. по описа на
Районен съд – Шумен в останалата му част.
ОСЪЖДА „Агро Финанс“ АДСИЦ, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, район ....., бул. „....“ № 5, представляван от С.К. – изп. директор да заплати на Ч. И.
К. с ЕГН ********** от гр. Шумен, бул. „......“ № 69, вх. 1, ет. 8, ап. 20 деловодни разноски
във въззивното производство в размер на 1 868.48 лева – платен адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА Ч. И. К. с ЕГН ********** от гр. Шумен, бул. „......“ № 69, вх. 1, ет. 8, ап.
20 да заплати на
„Агро Финанс“ АДСИЦ, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район
....., бул. „....“ № 5, представляван от С.К. – изп. директор деловодни разноски във въззивното
производство в размер на 7.78 лева, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на
1.87 лева / от общ размер 100.00 лева /.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок
10
от връчването му на страните, по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11