Решение по дело №1072/2022 на Районен съд - Севлиево

Номер на акта: 37
Дата: 6 март 2023 г.
Съдия: Биляна Димитрова Коева
Дело: 20224230101072
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. Севлиево, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на девети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Биляна Д. Коева
при участието на секретаря Ивелина Ат. Цонева
като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело №
20224230101072 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано по подадена от Етажните собственици на сграда,
находяща се в гр. С., район „**“, ж.к. „**“, ул. „**, представлявани от
дружеството избрано за професионален домоуправител „Входове БГ“ ООД,
представлявано от ** Т. А., искова молба, насочена против „Медико“ ЕООД,
с която са предявени установителни искови претенции с правно основание чл.
51, ал. 1 във вр. с чл. 48, ал. 8 ЗУЕС с искане да се постанови решение, с което
да се признае за установено, че ответникът дължи сумата в размер на 780.00
лв., представляваща месечни такси за поемане на разходите за общи части на
Етажната собственост, считано от месец май 2021 г. (вкл.) до месец май 2022
г. (вкл.) и сумата в размер на 260.00 лв., представляващи месечни такси за
услугата „професионален домоуправител“ считано от месец май 2021 г. (вкл.)
до месец май 2022 г. (вкл.) , ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 03.06.2022 г. до окончателно
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 06.06.2022 г. по ч.гр.д. № 607/2022 г. по описа на
Районен съд Севлиево.
Ищецът твърди, че Етажната собственост, находяща се на адрес гр. С.,
район „**", ж.к. „**", ул. ** е регистрирана в Столична община - район „**",
съгласно Уведомление по чл. 466 от ЗУЕС с per. № РВЕ21-ДР00-47 от
21.06.2021 г.
Поддържа се, че на 21.03.2021 г. е взето решение, след проведено
Общо събрание на Етажната собственост, Контролният съвет да сключи
договор за управление и поддръжка с дружеството „Входове БГ" ЕООД, ЕИК
**********, представлявано от Т. А., за предоставяне на услугата
професионален домоуправител. Решението е взето единодушно при спазване
1
на законовите разпоредби. Подписан е договор за управление и поддръжка на
25.04.2021 г. Съгласно взето решение на Общо събрание на Етажната
собственост, проведено на 29.12.2019 г. във входа на блока, обективирано в
Протокол от 29.12.2019 г., е взето решение за събиране на месечни такси за
поемане на разходите за общи части на Етажната собственост. На
проведеното Общо събрание на етажната собственост е взето решение под №
3, в което изрично е записано, че конкретната месечна такса, която ще се
събира за офис 1 е в размер на 30,00 лв. (тридесет лева) и офис 2 е в размер на
30,00 лв. (тридесет лева) или общо за двата обекта 60,00 лв. (шестдесет лева),
които ще се събират считано от 01.01.2020 г.
В исковата молба се твърди, че длъжникът „Медико" ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от ** К. Т., е собственик на офис 1 и офис 2,
считано от 03.12.2010 г., съгласно извършена справка в Имотен регистър.
Същият е следвало да заплаща ежемесечно сума в размер на 60,00 лв.
(шестдесет лева), но същата не е заплащана. С оглед на така взетото Решение,
обективирано в Протокол от 29.12.2019 г., по отношение на длъжника
„Медико" ЕООД, ЕИК *********, представлявано от ** К. Т., възниква
задължение за заплащане на суми към Етажната собственост, в размер на
780,00 лв. (седемстотин и осемдесет лева), представляващи месечни такси за
поемане на разходите за общи части на Етажната собственост, считано от
месец май 2021 г. (вкл.) до месец май 2022 г. (вкл.): за офис 1 месечна такса в
размер на 30,00 лв. (тридесет лева) и за офис 2 месечна такса в размер на
30,00 лв. (тридесет лева) или общо за двата обекта месечна такса в размер на
60,00 лв. (шестдесет лева). Ищецът излага аргументи, че съгласно взето
решение на Общо събрание на Етажната собственост, проведено на 21.03.2021
г. във входа на блока, обективирано в Протокол от 21.03.2021 г., е взето
решение под № 1, за избор и сключване на договор с дружество външен
домоуправител, като възнаграждението, което следва да се заплаща е в размер
на 140,00 лв. (сто и четиридесет лева), които ще бъдат разпределени по 10,00
лв. (десет лева) на всеки самостоятелен обект в сградата. С оглед на така
взетото Решение, обективирано в Протокол от 21.03.2021 г., по отношение на
длъжника „Медико" ЕООД, ЕИК *********, представлявано от ** К. Т.,
възниква задължение за заплащане на суми към Етажната собственост, в
размер на 260,00 лв. (двеста и шестдесет лева), представляващи месечни такси
за услугата „професионален домоуправител", считано от месец май 2021 г.
(вкл.) до месец май 2022 г. (вкл.): за офис 1 месечна такса в размер на 10,00
лв. (десет лева) и за офис 2 месечна такса в размер на 10,00 лв. (десет лева)
или общо за двата обекта месечна такса в размер на 20,00 лв. (двадесет лева).
Твърди се, че вследствие на неизпълнението на задълженията към Етажната
собственост са правени редица опити за уреждане на взаимоотношенията
между Етажната собственост и длъжника „Медико" ЕООД, ЕИК *********.
Давани са редица възможности за изпълнение на паричните задължения в
различни интервали от време, както и на разсрочени вноски, но сумите не са
платени до депозиране на исковата молба. Моли съда да уважи предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „Медико“ ЕООД, с който се оспорва исковата претенция. Оспорва
се твърдението, че от общото събрание на етажната собственост на
2
21.03.2021 г. е взето решение контролният съвет да сключи договор за
управление и поддръжка с дружеството „Входове БГ“ ЕООД за предоставяне
на услуга – професионален домоуправител. Поддържа се, че соченото от
ищеца решение на ОС на ЕС от 21.03.2021 г. не е взето, нито пък е
упълномощавано лице и/или лица, които да сключат договор за управление и
поддръжка от 24.04.2021 г. Излагат се съображения, че ответникът не е бил
надлежно уведомен за провеждани общи събрания на ЕС в дневния ред, на
които да са предвидени обсъждането на въпроси свързани с възлагането на
професионално управление на ЕС и подписване на договори за такава услуга.
В отговора се твърди, че не е спазена разпоредбата на чл. 19, ал.. 8 ЗУЕС,
както и че договорът противоречи на разпоредбите на чл. 16, ал. 5 и 6 от
ЗУЕС, а именно не съдържа явилите се лица, какви ид.ч. представляват в ЕС
и не е подписан от председателстващ и протоколчик.
Предявеният иск е по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 51
вр. чл. 38 ЗУЕС.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
На първо място съдът намира за неоснователно възражението на
ответника, за недопустимост на иска, поради липса на представителна власт
на ** "Входове БГ" ЕООД.
Процесуалната легитимация на страните в исковото производство се
обуславя от твърденията на ищеца за спорното право, от начина, по които е
индивидуализирано основанието и петитума на исковата молба. Наличието на
надлежна страна, тоест на страна, която е процесуално легитимирана, е
предпоставка за предявяването на иска, следователно липсата на такава води
до недопустимост.
За разлика от процесуалната легитимация, която се предопределя
от твърденията на ищеца в исковата молба,
материалноправната легитимация е обвързана с гражданското
правоотношение, на което се основават претендираните от ищеца права.
Всъщност материалноправната легитимация е титулярството на гражданското
правоотношение, а именно кой е носителят на правото и кой – на
задължението.
Доколкото представителят на ищеца е ангажирал по делото
доказателства, удостоверяващи избора му за управител на етажната
собственост възраженията на ответника се явяват неоснователни
Съгласно представения протокол от 21.03.2021 г. от проведеното
Общо събрание на собствениците на жилища и обекти в жилищна сграда
находяща се е в район „Възраждене“ – Община Столлична – гр. С., кв. **, ул.
„**, както и уведомление по чл. 46б ЗУЕС от 15.06.2021 г. се установява по
несъмнен начин обстоятелството, че дружеството е избрано за управител на
етажната собственост и съответно към момента на завеждане на заповедното
и исковото производство има това качество. Заявлението и исковата молба са
подадени от процесната ЕС, представлявана от „Входове БГ“ ООД. В тази
връзка, съдът взема предвид, че ЗУЕС изрично предвижда възможността за
сключване както на договор за възлагане на управлението на физически лица
3
или на юридически лица, които не са собственици в ЕС /чл. 19, ал. 8 от
ЗУЕС/, така и на договор за поддържане на общите части на сградата /чл. 11,
ал. 1, т. 11 от ЗУЕС/. Видно от договор за управление и поддръжка от
25.04.2021 г. „Входове БГ“ ООД е юридическо лице, на което по см. на чл. 17,
ал. 2, т. 7 ЗУЕС вр. чл. 23, ал. ЗУЕС са възложени правомощията на ** вкл. и
тези уредени в чл. 23, ал. 4 ЗУЕС, а именно да представлява пред съда
собствениците в етажната собственост /чл. 6. 3 от договора/. Съгласно чл. 5
от същия договор същия се сключва за неопределено време и влиза в сила от
01.05.2021 г. Поради това съдът намира, че към 03.06.2022 г. – датата на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, „Входове БГ“ ООД е било
надлежно упълномощено да изпълнява правомощията на **, поради което
„Входове БГ“ ООД разполага с надлежна представителна власт да предяви от
името на етажната собственост както заявлението по чл. 410 ГПК, така и
исковете по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК за установяване на
вземанията, за които в полза на етажната собственост е издадена заповед за
изпълнение.
Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗУЕС разходите за управление и поддържане на
общите части на ЕС се разпределят поравно според броя на собствениците,
ползвателите и обитателите. Посочената разпоредба изцяло кореспондира с
установеното в чл. 41 ЗС, а именно че всеки собственик, съразмерно с дела си
в общите части, е длъжен да участвува в разноските, необходими за
поддържането или за възстановяването им.
В тежест на всяка от страните е да докаже верността на наведените от
нея твърдения, на които основава своите искания или възражения.
По предявените искове ищецът следва да докаже наличието на
следните материалноправни предпоставки: 1) че за процесния период
ответникът е собственик на индивидуален обект в сградата в режим на етажна
собственост; 2) че на ЕС на сградата се дължат вноски за управление и
поддръжка на общите части на ЕС, определени на основание законосъобразно
– в случая - влязло в сила или неоспорено по надлежния ред взето решение на
Общото събрание на ЕС и 3) размерът на частта, дължима от ответника.
Ответника следва да установи по делото, че е заплатил начислените суми за
месечни вноски, респ. релевираните възражения.
Не е спорно между страните, че ответното дружество е собственик на
обекти 0- офис 1 и офис 2 находящи се в сграда на адрес гр. С., реайон „**“,
ж.к. „**“, ул. „**.
Установява се от представения по делото протокол от общо събрание
от 21.03.2021 г., че ЕС е взела решение за избор на външен домоуправител.
Неоснователни са доводите наведени в отговора на исковата молба за
нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 8 ЗУЕС. Според чл. 19, ал.
8 ЗУЕС по решение на общото събрание, взето с мнозинство повече от 67 на
сто идеални части от общите части на етажната собственост, правомощията
или част от тях на управителния съвет (**) могат да бъдат възлагани на
физически лица или на юридически лица, които не са собственици. Договорът
за възлагане се одобрява с решение на общото събрание, взето с мнозинство
повече от 67 на сто идеални части от общите части на етажната собственост,
и се сключва от упълномощено от общото събрание лице за срок до две
4
години. В срока на договора избраното физическо или юридическо лице има
правата, задълженията и отговорността на управителния съвет (**) по този
закон.
От представения по делото протокол за проведено общо събрание се
установява, че са присъствали лично и чрез представител най-малко 67% ид.
части от общите части на етажната собственост. Ответникът оспорва така
отразения в протокола факт относно наличието на изискуемия кворум, както
и представеното копие от протокол, но доколкото с изтичане на срока за
искане на отмяна на решението на общото събрание съгласно чл. 40, ал.
2 ЗУЕС, процесното решение се е стабилизирало, посоченото обстоятелство
не следва да се взима предвид от съда. Аргумент в тази насока е и фактът, че
възражението за липса на валидно взето решение на общото събрание на
етажните собственици към момента на подписване на процесния договор, се
прави именно от етажните собственици, които не следва да извличат ползи от
собственото си недобросъвестно поведение. Още повече, че не се навеждат
твърдения, че е било проведено производство по оспорване на процесното
решение.
Видно от представения по делото протокол от общо събрание на
етажната собственост, проведено на 29.12.2019 г. е взето решение за събиране
на месечни такси за под № 3 като е посочено, че месечната такса за офис 1 и
офис 2 е в размер на 30 лв. Съобразно взетото решение на 21.03.2021 г., след
проведено общо събрание на Етажната собственост за избор и сключване на
договор с дружество външен домоуправител е определено възнаграждение на
последния в размер на 140 лв., които да бъдат разпределени по 10 лв. на всеки
самостоятелен обект в сграда.
Съгласно § 1, т. 11 ДР на ЗУЕС "разходи за управление и поддържане"
са разходите за консумативни материали, свързани с управлението, за
възнаграждения на членовете на управителните и контролните органи и за
касиера, както и за електрическа енергия, вода, отопление, почистване,
абонаментно обслужване на асансьор и други разноски, необходими за
управлението и поддържането на общите части на сградата. Именно за този
тип разходи е взето решението на общото събрание съгласно приложение № 3
към договора за управление и поддръжка на етажната собственост, което
поради липсата на данни за неговото атакуване е влязло в сила.
По отношение на възраженията за противоречие на сключения
договор с разпоредбите на чл. 16, ал. 5 и ал. 6 ЗУЕС, съдът намира следното:
Не се сочи и не се ангажират доказателства решенията на общото
събрание по сключване на договора и определяне на месечните такси за
поддържка на общите части да са били атакувани в предвидения за това срок.
Както беше посочено, възраженията за незаконосъобразност на взетите
решения на ОС на ЕС не могат да се разглеждат в настоящото производство
по реда на инцидентния съдебен контрол. Същите следва да се релевират по
реда на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС - с иск за отмяна на решението на общото събрание.
Производството по отмяна на решението на ОС има конститутивен характер.
За да не се приложи едно решение на ОС е нужно то да бъде отменено в
изрично производство, като е недопустимо да се контролира неговата
законосъобразност косвено в други производства. В настоящото производство
проверката относно законосъобразността на решенията на общото събрание
5
се изчерпват до това дали са били оспорени и влезли ли са в сила. До
отмяната на решението на ОС то следва да се прилага и обвързва етажните
собственици. По тези съображения съдът приема, че следва да бъде зачетен
определеният от ОС на ЕС размер на месечната такса за разходи за общите
части и за услугата „професионален домоуправител“, когато в
производството се доказва такива да са били взети. За разлика от
нищожността на сделките, контролът за законосъобразност на решенията на
ЕС е съдебен и ограничен с преклузивен срок за предявяване на иска, който
срок тече от узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването за
събранието – чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Отмяната на решението на етажната
собственост може да се иска при нарушаване на процедурата и при
неспазване на императивни правни норми, а предмет на отмяна могат да
бъдат единствено позитивни решения. Ограничението на срока за съдебен
контрол корелира с предвидения в чл. 38 ЗУЕС срок за изпълнение на
решенията. Определянето на срок за иска по чл. 40 ЗУЕС е съобразен и с
обстоятелството, че тези решения засягат широк кръг лица и отношения,
включително и с трети лица, което изисква сигурност и бързина при
изпълнение на решенията. Затова извън определения от закона срок не може
да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните
решения.
С оглед на изложеното, съдът приема, че само в срока по чл. 40, ал.
2 ЗУЕС и то по този ред може да се иска отмяна на решенията на ОС. След
влизане в сила на решенията на ОС на ЕС същите са задължителни за всички
собственици, независимо как и дали са гласували /Р. № 39/19.02.2013 г. по гр.
д. № 657/2012 г. на ВКС, I ГО/.
Предвид изложените съображения относно последиците от
неупражняване на правото за атакуване на взетите решения по реда на чл.
40 ЗУЕС, не подлежат на изследване в настоящото производство
възраженията на ответника относно тяхната валидност, в т. ч. – за евентуално
противоречие с нормата на чл. 16, ал. 5 и ал. 6 ЗУЕС.
Ответникът не твърди и не ангажира доказателства за заплащане на
част или на цялата претендирана сума.
С оглед изложеното, в полза на ищцовата страна е възникнало вземане
за стойността на следните суми: сумата в размер на 780.00 лв.,
представляваща месечни такси за поемане на разходите за общи части на
Етажната собственост, считано от месец май 2021 г. (вкл.) до месец май 2022
г. (вкл.): за офис 1 месечна такса в размер на 30 лв. и за офис 2 месечна такса
в размер на 30 лв. и сумата в размер на 260.00 лв., представляващи месечни
такси за услугата „професионален домоуправител“ считано от месец май 2021
г. (вкл.) до месец май 2022 г. (вкл.): за офис 1 месечна такса в размер на 10
лв., за офис 2 месечна такса в размер на 10 лв. , ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 03.06.2022 г.
до окончателно изплащане на вземането.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да
се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
6
заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1
ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в двете
производства съобразно изхода по спора.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на
направените от него разноски в заповедното производство в размер на 25 лева
– платена държавна такса в заповедното производство и 500 лева адвокатско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на
направените от него разноски в исковото производство в размер на 25, 00
лева – платена държавна такса и 600 лева – реално заплатено адвокатско
възнаграждение в исковото производство.
На ищеца не се следват поисканите със списъка на разноските по чл.
80 от ГПК пощенски разходи и комисионни, доколкото същите нямат
характер на съдебни разноски, които подлежат на възстановяване от
ответника по смисъла на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
предявените от Етажна собственост (ЕС), находяща се в жилищна сграда
на адрес: гр. С., район „**“, ж.к. „**“, ул. „**, представлявана от
дружеството избрано за професионален домоуправител (управител) –
„Входове БГ“ ООД, ЕИК ********* , представлявано от ** Т. А. срещу
„Медико“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **,
обективно съединени положителни установителни искове предявени по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 38, вр. чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС, че
„Медико“ ЕООД, ЕИК ********* дължи на Етажна собственост (ЕС),
находяща се в жилищна сграда на адрес: гр. С., район „**“, ж.к. „**“, ул.
„** следните суми: сумата в размер на 780.00 лв. /седемстотин и осемдесет/
, представляваща месечни такси за поемане на разходите за общи части на
Етажната собственост, считано от месец май 2021 г. (вкл.) до месец май 2022
г. (вкл.): за офис 1 месечна такса в размер на 30 лв. и за офис 2 месечна такса
в размер на 30 лв. и сумата в размер на 260.00 лв./двеста и шестдесет/,
представляващи месечни такси за услугата „професионален домоуправител“
считано от месец май 2021 г. (вкл.) до месец май 2022 г. (вкл.): за офис 1
месечна такса в размер на 10 лв., за офис 2 месечна такса в размер на 10 лв. ,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 03.06.2022 г. до окончателно изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 344 от
06.06.2022 г. по ч.гр.д. № 607/2022 г. по описа на Районен съд Севлиево.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК „Медико“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ** ДА ЗАПЛАТИ на
Етажна собственост (ЕС), находяща се в жилищна сграда на адрес: гр. С.,
район „**“, ж.к. „**“, ул. „**, представлявана от дружеството избрано за
професионален домоуправител (управител) – „Входове БГ“ ООД, ЕИК
*********, сумата в размер на 1 150 лв. /хиляда сто и петдесет лева/,
7
представляваща разноски в заповедното и в исковото производството.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд
Габрово в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
8