Р Е Ш Е Н И Е
№ 260881, 18.06.2021 г.
гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-БУРГАС, Гражданско отделение, 55-ти състав в открито съдебно заседание на петнадесети юни две
хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател: Красен Вълев
при секретаря Станка
Добрева като разгледа докладваното от съдия Вълев гр.д.№ 6320 по описа за 2020 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление: гр. Бургас, ж. к. Победа, ул. Ген. Владимир Вазов № 3,
представлявано от Г.Й.Т., с която се моли съда да приеме за установено, че: П.А.П.
с ЕГН **********, адрес ***, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД сумата
от 97.87лв., А.Ю.П. с ЕГН **********, адрес *** дължи на „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД сумата от 24.46 лв. и М.Ю.П.
с ЕГН ********** ,адрес *** дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД сума от
24.46 лв.,-дължими по издадени фактури от периода от 24.02.2017 год. -
25.10.2018 г., с отчетен период по фактури от 29.11.2016 год. - 12.10.2018
год.; лихвата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане
на задължението, както и мораторна лихва както следва: П.А.П. дължи сума в
размер от 20.71лв., А.Ю.П. дължи сума в размер от 5.18 лв. и М.Ю.П. дължи сума в размер от 5.18 лв.
-дължими лихви за периода от 25.03.2017 г. до 09.03.2020 г. Горните суми са
предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1780/2020 год.
по описа на БРС.
В исковата молба се
твърди, че П.А.П. е собственик на 4/6 идеални части, А.Ю.П. е собственик на 1/6
идеална част и М.Ю.П. е собственик на 1/6 идеална част от водоснабдяван обект с
административен адрес: Бургас, кв. Победа, ул. „О“ № 7 и със заведена партида в
базата данни с абонатен № 949468.
Сочи се, че те са
придобили качеството на „потребители на ВиК услуги“ в резултат на наследяване
по закон. По силата на универсалното правоприемство всеки един от тях е станал
собственик на описания водоснабдяван обект, като наследници на А. М.П..
Твърди се, че
съгласно разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 4, които правила са част от
съдържанието на възникналото между страните по делото облигационното отношение,
предоставянето на услугите ВиК се извършва по силата на публично известни Общи
условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор /Общи условия/, одобрени
от Комисията за енергийно и водно регулиране, които са публично известни и са
публикувани на интернет - страницата на водния оператор. В съответствие с
клаузата от чл. 23, ал. 4, изр. трето от Общите условия и разпоредбата на чл.
32, ал. 4, предл. второ от Наредба № 4 за процесния период отчитането на
водомера/водомерите на абоната се е осъществявало по електронен път,
посредством използването на мобилно устройство, поради което не съществува
техническа възможност представител на абоната да положи подпис, каквото
задължение е налице при използването на хартиен карнет.
След всяко отчитане
по електронен път, в законоустановения срок са издавани за процесния период
данъчни фактури, в чиито реквизити фигурират отчетените водни количества,
отчетеният период, за който всяка фактура се издава, както и единичните цени на
всяка от предоставените от ВиК оператора услуги - вода, канал и пречистване,
които са одобрени от КЕВР, както следва Фактури №№**********/24.02.2017г. за
сумата от 11.34 лева, **********/ 25.04.2017 г. за сумата от 11.34 лева,
**********/26.06.2017 г. за сумата от 22.68 лева, **********/25.08.2017 г. за
сумата от 22.68 лева, **********/27.08.2018 г. за сумата от 51.47 лева,
**********/25.10.2018 за сумата от 27.29 лева.
Сочи се, че
ответниците е следвало да заплащат, но не са заплатили своевременно,
задълженията по издадените фактури в 30-дневен срок от датата на издаване на
всяка от тях, съгласно изискванията на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, поради
което дължат и обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Моли се за
уважаване на претенциите и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК особения представител на ответниците е депозирал писмен отговор по исковата
молба, с която оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Сочи се, че
ищцовото дружество не е представило писмени доказателства, от които да е видно,
че именно тримата ответника притежават качеството на собственици или ползватели
на имота, за който се претендира потребявани и незаплатени ВиК услуги.
Прави се позоваване
на изтекла погасителна давност. Сочи се, че са погасени вземанията по фактура №
********** от 25.08.2017г. за сумата от 22.68 лева; фактура № ********** от
26.06.2017г. за сумата от 22.68 лева; фактура № ********** от 25.04.2017г. за
сумата от 11.34 лева; фактура № ********** от 24.02.2017г. за сумата от 11.34
лева като по делото липсват доказателства за спиране течението на давността или
за прекъсването на същата за този период.
Поради настъпила
погасителна давност на посочените фактури и суми, се твърди погасяване не на вземанията за лихва за
забава до три години преди датата на подаване на заявлението в съда- за периода
27.02.2017 г. до 25.08.2017г. вкл.
Претендира се
адвокатско възнаграждение. Моли се съда да намали претендираното юрисконсултско
възнаграждение.
С молба от
03.11.2020 г. от ищцовото дружество е направено оттегляне на акцесорния иск за
лихва за забава по отношение на ответниците
А.Ю.П. и М.Ю.П..
Бургаският районен
съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
В периода от 24.02.2017
год. до 25.10.2018 год. ищцовото дружество е издало 6 бр. фактури с №№ **********/24.02.2017г.
за сумата от 11.34 лева, **********/ 25.04.2017 г. за сумата от 11.34 лева,
**********/26.06.2017 г. за сумата от 22.68 лева, **********/25.08.2017 г. за
сумата от 22.68 лева, **********/27.08.2018 г. за сумата от 51.47 лева,
**********/25.10.2018 за сумата от 27.29 лева./л.21-26/Фактурите са представени
в копия, неподписани от страните,
издадени са за извършени ВиК услуги - доставена, отведена и пречистена вода, чиито
обща стойност възлиза на 146.80 лв.
Приложени по делото
са 6 бр. протоколи/л. 100-105/, подписани от инкасатор на ищцовото дружество, в
които е отбелязан номера на партидата- 949468 и е вписано, че в имота живее
един човек.
По делото е назначена
съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице се е запознало с приложени към делото документи и е извършило справка на място в
счетоводството на ищеца. Посочило е, че задълженията на абонатен № 949468/А. М.П.
към „В и К" ЕАД за процесният период, по издадени 6 броя фактури са в общ
размер на 146,80 лв. Процесиите 6 броя данъчни фактури са осчетоводени по с/ка
411/Клиенти, аналитична партида 949468/А. М.П.. Начисленият ДДС по всяка една
издадена фактура в общ размер на 27,47 лв. е осчетоводен като задължение за
внасяне към републиканският бюджет по с/ка 453/2/Начислен ДДС по продажбите.Вещото
лице сочи, че счетоводството на ищеца относно процесните фактури е водено
редовно и изчислява размера на дължимата мораторна лихва върху главница от 146,80
лева за периода 25.03.2017- 09.03.2020 година, по всяка една издадена и дължима
фактура общо на 29.38 лв.
По
делото е назначена и съдебно-техническа експертиза. Вещото лице е посочило, че посетил
водоснабдяваният обект на 29.04.2021г., който представлява жилищна сграда с административен адрес: гр. Бургас, кв. Победа,
ул. „Опълческа“ №7 и не е открил монтирано измервателно устройство в него. Посочило
е, че за регистриране на доставеното и консумираното водно количество е открита
партида в програмата на водния оператор, тази партида еднозначно
индивидуализира водоснабдявания обект, а абонатният номер на партидата е
949468. Вещото лице е разяснило, че в случая няма монтирано измервателно
устройство, и инкасатора набира на мобилния компютър режим „служебно
отчитане".Съгласно Наредба №4/2004г се начислява по 5 куб.м на всеки
живеещ в имота и с това отчитането на абоната е завършено. Вещото лице е
заключило, че тъй като абонатния номер няма монтирани измервателни устройства
за отчетния период от 29.11.2016 г. до 12.10.2018 г., доставената и консумирана
питейна вода начислена служебно е 60,00 кубически метра и при това положение не се начислява вода „От
разпределение".
По
делото е представено удостоверение от Община Бургас/л. 122/, видно от което в
Дирекция МПДТР на Община Бургас няма деклариран недвижим имот с адрес: гр.
Бургас, кв. Победа, ул. „О“ №7.
Представено
е Удостоверение за наследници изх. №70-00-418 от 27.05.2021 г./л. 123/, от
което е видно, че А. М.П. е починал на ** г. Същият е имал двама сина- М. А.П.
и ЮА.П., като и двамата са починали. М. А.П. е оставил след смъртта си три
дъщери- Н.М.Х., К.М.Аи Л.М.П.. ЮА.П. е оставил от своя страна за наследници
ответниците по делото- П.А.П.- съпруга, А.Ю.П. и М.Ю.П.- синове.
Исковете са с
правно основание чл.422 вр. чл.124 ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1, предл.1 и чл.86
ал.1 от ЗЗД.
Предявеният
установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК е допустим, тъй като със Заповед № 745
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 13.03.2020 г., постановена по частно гражданско дело № 1780 по описа на Бургаски
районен съд за 2020 година, е разпредено плащане в
полза на ищеца от ответниците на сумите от общо 146,80 лв. – неизплатени
задължения за ВиК услуги, ползвани през периода 29.11.2016г. - 12.10.2018г и 31,07 лв. – мораторни лихви за периода
25.03.2017г. – 09.03.2020г., платими резделно от П.А.П. - 4/6 и А.Ю.П. и М.Ю.П. по 1/6. Предвид връчването на
заповедта по длъжниците на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК е предявен иск в едномесечния срок от получаване на
съобщението за това.
Съгласно чл.6, ал.2
от ГПК предметът на делото и и обемът на дължимата защита и съдействие се
определят от страните. Единствено от волята на ищеца е дали ще предяви
установителен иск след даденото му указание за това, в т.ч. и в какъв размер да
бъде той спрямо сумите по издадената заповед за изпълнение. В процесния случай с
молба от 03.11.2020 г. от ищцовото дружество е направено оттегляне на
акцесорния иск за лихва за забава по отношение на ответниците А.Ю.П. и
М.Ю.П.. Т.е. в случая ищецът е този, който определя до кой момент и в
каква степен се нуждае от съдебната защита, както и при липса на нужда да се
откаже от нея.Оттеглянето от ищеца може да се направи до приключване на първото
съдебно заседание по делото без съгласие на ответника, каквато е и настоящата
хипотеза. Ето защо производството в тази част подлежи на прекратяване.
За да бъде уважен
предявеният главен иск, съобразно разпределената доказателствена тежест, ищецът
следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличие на
облигационно правоотношение между него и ответниците, провокирано от договор за
предоставяне на ВиК услуги, че е изправна страна по същия и е изпълнил точно
задълженията си, произтичащи от договора, както и размера на дължимото
възнаграждение.
Съгласно чл. 193 от
Закона за водите, обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване
и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, при спазване изискванията на този закон.
Според чл. 1, ал. 2
ЗРВКУ, ВиК услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови,
промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовни
води от имотите на потребителите в урбанизираните територии, както и дейностите
по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
канализационните системи, вкл. на пречиствателните станции и другите
съоръжения.
По силата на §1,
т.2 от ДР на ЗРВКУ, „потребители“ по смисъла на закона са юридически или
физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят ВиК услуги, и юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост.
Съгласно чл.3, ал.1
от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или
имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост и на водоснабдяваните обекти,
разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение.
Съгласно чл.8, ал.1
от Наредба № 4/14.04.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи,
получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и
канализационните системи или от съответен регулаторен орган, създаден със закон
или в изпълнение на концесионен договор. Общите условия се изготвят от ВиК и се
одобряват от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) към МС
на основание чл.6, ал.1, т.5 ЗРВКУ, като същите влизат в сила в едномесечен
срок от публикуването им в централен ежедневник и имат сила на договор между
доставчика на ВиК услуги и потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на потребителите. Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД -
гр. Бургас,приети с Решение №ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във
в."Новинар" на 21.08.2014 г. и в."Компас" на 29.08.2014 г.,
в сила от 29.09.2014 г. Не се спори, че общите условия са надлежно разгласени,
поради което имат действие за всички абонати на дружеството.
Съобразно чл.2, ал.
1, т.2 от ОУ на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД потребители на ВиК услуги са
собственици или ползватели на имоти в етажна собственост.
От събраните
писмени доказателства по делото не се установи по категоричен начин, че
ответниците са бил потребители на ВиК услуги по отношение на процесния имот, т.
е. задължени към ищеца лица.
Не се установява,
нито ответниците, нито техните наследодатели- А. М.и ЮА.П. да са били
собственици на водоснабдяван обект с
административен адрес: Бургас, кв. Победа, ул. „О“ №7.
Няма данни по
делото нито един от ответниците да е ползвал имота на каквото и да е правно
основание.
Единствената привръзка
на ответника М.Ю.П. с процесния водоснабден обект е, че той има постоянен адрес
***, видно от удостоверението за наследници, представено от ищеца, на което той
се позовава. Според чл. 89 от ЗГР адресът
е еднозначното описание на мястото, където лицето живее или където то получава
кореспонденцията си. Алтернативните хипотези посочени в законовата разпоредба
не позволяват да се направи категоричен извод, че постоянният адрес на
български гражданин е мястото на което той живее. Изрично в чл. 93, ал. 5 от
ЗГР е дадена дефиниция, че постоянният адрес на гражданите служи за адрес за
кореспонденция с органите на държавната власт и органите на местното
самоуправление.
Фактът на наличието
на регистриран постоянен адрес на дадено
лице не го прави автоматично ползвател на съответния имот, за който се
предоставени ВиК услуги.
Идеята на
разпоредбите на §1, т.2 от ДР на ЗРВКУ, чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004
г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, а и на чл.2, от ОУ на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, е че принципно собственикът на жилищен
имот, за който изискване за въвеждане в експлоатация е да е водоснабден, щом е
собственик и ползва/ лично или чрез другиго/ ВиК услуги автоматично става
страна по облигационно правоотношение по силата на публично
известни общи условия, предложени от оператора, и дължи заплащане на цената на
услугите.
Същото обаче не е
валидно за ползвателя/ на друго
основание, различно от собствеността/ на ВиК услуги в даден имот. В тази
хипотеза ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи
наличие на облигационно правоотношение между него и ползвателите, провокирано
от договор за предоставяне на ВиК услуги.
В
процесния случай такова доказване не е налице по отнощение на нито един от
ответниците и исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 232 от ГПК и чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
гр. Бургас, ж. к. Победа, ул. Ген. Владимир Вазов № 3, представлявано от Г.Й.Т.,
с които се иска да се приеме за установено по отношение на:
- П.А.П.,ЕГН **********,
че дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД сумата от 97,87 лв. -4/6 от обща сума от 146,80 лв., дължима по издадени
фактури от периода от 24.02.2017 год. - 25.10.2018 г., с отчетен период по
фактури от 29.11.2016 год. - 12.10.2018 год. за доставена, отведена и
пречистена вода на водоснабден обект с адрес: гр. Бургас, кв. Победа, ул. “О” №
7, ведно с законната лихва от датата на подаване на заявлението
до окончателното изплащане на задължението както и мораторна лихва в размер на 20,71
лв за периода от 25.03.2017 г. до
09.03.2020 г.
-А.Ю.П. с ЕГН **********, че дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД
сумата от 24.46 лв. -1/6 от обща сума от 146,80 лв., дължима по издадени
фактури от периода от 24.02.2017 год. - 25.10.2018 г., с отчетен период по
фактури от 29.11.2016 год. - 12.10.2018 год. за доставена, отведена и
пречистена вода на водоснабден обект с адрес: гр. Бургас, кв. Победа, ул. “О” №
7, ведно с законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на задължението и
- М.Ю.П. с ЕГН **********, че дължи
на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД сума от 24.46 лв.,- -1/6 от обща сума от
146,80 лв., дължима по издадени фактури от периода от 24.02.2017 год. -
25.10.2018 г., с отчетен период по фактури от 29.11.2016 год. - 12.10.2018 год.
за доставена, отведена и пречистена вода на водоснабден обект с адрес: гр.
Бургас, кв. Победа, ул. “О” № 7, ведно с законната лихва от датата на подаване
на заявлението до окончателното изплащане на задължението
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 232 от ГПК производството по делото, по отношение на претендираните от „Водоснабдяване
и канализация” ЕАД, ЕИК * суми за мораторни лихви за периода 25.03.2017г. –
09.03.2020г., както следва: спрямо А.Ю.П. за сумата от 5,18 лв. и спрямо М.Ю.П.
за сумата от 5,18 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Кр. Вълев
Вярно с оригинала!
С. Добрева