Р Е Ш Е Н И Е
№………./........... 12.2019г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно
заседание на 19.11.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА Т.
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
РАДОСТИН ПЕТРОВ
при секретар Мария Манолова,
като разгледа докладваното от съдията Т.
въззивно търговско дело № 1538 по описа за
2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.
№30105/16.08.2019г. по описа на ВРС, на А.В.И., ЕГН **********,***, подадена
чрез назначения му особен представител адвокат д-р О.Т., ВАК, срещу решение №3533/30.07.2019г.
по гр.д. №15611/2018г. на Варненски районен съд, 10 състав.
С обжалваното решение е прието за установено, че жалбоподателят А.И. – ответник
в първоинстанционното производство, дължи на ищеца „Обединена Българска Банка”
АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, сумите 5 143,94 лева – главница, 452,08
лева - договорна лихва за периода от 28.02.2016г. до 04.12.2016г., 1023,22 лева
- наказателна лихва за периода от 28.02.2016г. до 14.08.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 17.08.2017г., до окончателното й плащане, които вземания произтичат от
сключен между страните Договор за
потребителски кредит от 09.04.2013г., като за същите по ч.гр.д. №2028/2017г. на ВРС, 39 състав, по реда на чл.417 от ГПК е била издадена заповед за изпълнение №6652/18.08.2017г., като ответникът е осъден да репарира на
ищеца сторените от него разноски за производството (заповедно и исково) в общ
размер на 1 476,77 лева.
Основните оплаквания са за
незаконосъобразност и неправилност на решението. Оспорва се извода на
първоинстанционния съд, че са спазени изискванията на закона и изявлението на
ищеца за настъпването на предсрочната изискуемост е достигнало до длъжника
преди подаване на заявлението, като се твърди, че в конкретния случай
предсрочната изискуемост е настъпила с връчването на исковата молба. Но тъй
като това е обстоятелство е настъпило след подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, същото не може да бъде зачетено. Изложени са
разсъждения за правната природа на договора за потребителски кредит и уредените
с нормите на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) основания за обявяване на
договорни клаузи за неравноправни и тяхната недействителност, но без да са
обосновани конкретни оплаквания в тази връзка. Оспорва се и надлежното уведомяване по чл.99, ал.3 от ЗЗД за
извършеното прехвърляне на вземанията след издаването на заповедта за
изпълнение в полза на трето лице като се твърди, че не може да се приеме, че
длъжникът е уведомен с връчването на преписа от исковата молба с
приложенията към нея, тъй като същите са получени от назначения му от съда
особен представител, който не би могъл да доведе до знанието на
ответника всички относими към спорното право факти, включително знанието за
извършената цесия. Развити са и аргументи за нищожност на договорните
разпоредби относно уговорената възнаградителна лихва и ГПР, като се твърди, че
същите са в противоречие с добрите нрави, нарушават принципа на справедливост и
създават условия за неоснователно обогатяване на ищцовото дружество - кредитор.
Според жалбоподателя, в случая не е приложима нормата на чл.26, ал.4 от ЗЗД и
нищожността на посочените тези договорни клаузи обуславя недействителността на
целия договор. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното решение и да
постанови ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
В отговора си на въззивната жалба
въззиваемата страна „Обединена
Българска Банка” АД, гр. София изразява становище за неоснователност на
направените възражения за липсата на надлежно връчване на изявлението за
предсрочна изискуемост, съответно на уведомлението за прехвърлянето на
вземането, позовавайки се на представената по делото Нотариална покана акт №82, том 1, рег. №821/26.05.2017г. на нотариус
Светлана Стойчева, рег. №193 на НК, за която се твърди, че е връчена при
спазване на законовите разпоредби, съответно на даденото с Решение №
198/18.01.19 г. по т. д. № 193/18 г. на І т. о. на ВКС разрешение по въпроса за
надлежното връчване на всякакви книжа на ответника чрез назначения му по делото
особен представител. По отношение наведените във въззивната жалба доводи
относно валидността и възникването на облигационното отношение между страните
счита, че възможността за такова оспорване е преклудирана, тъй като не е
направено нито с отговора на исковата молба, нито в хода на първоинстанционното
производство. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира и
присъждане на разноски за въззивното производство.
В проведеното пред въззивния съд
открито съдебно заседание въззивникът А. И. чрез назначения му особен
представител адвокат д-р О.Н. Т. - Куцарова заявява, че поддържа подадената
въззивна жалба на наведените в нея твърдения и моли за нейното уважаване.
Насрещната по делото страна –
въззиваемия „Обединена Българска Банка” АД, гр. София, не е взела участие лично
или чрез упълномощен процесуален представител. В подадена преди съдебното
заседание молба заявява, че поддържа подадения отговор и моли обжалваното
решение на първоинстанционния съд да бъде потвърдено.
За
да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид
следното от фактическа и правна страна:
Предявеният иск е с правно основание
чл.422, във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и е предявен
при спазване на особените процесуални изисквания на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК,
поради което е процесуално допустим.
По заявление на ищеца по реда на
чл.417 ГПК с представено извлечение от сметка – документ по чл.417, т.2 от ГПК,
пред Районен съд - Варна е образувано ч.гр.д. №2028/2017г., по което съдът е
издал заповед за изпълнение №6652/18.08.2017, с която е разпоредено длъжникът А.В.И.,
ЕГН **********, да заплати на кредитора „Обединена Българска Банка” АД, ЕИК
*********, следните суми, произтичащи от Договор за потребителски кредит от
09.04.2013г. - 5 143,94 лева – главница,
452,08 лева - договорна лихва за периода от 28.02.2016г. до 04.12.2016г.,
1023,22 лева - наказателна лихва за периода от 28.02.2016г. до 14.08.2017г.,
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 17.08.2017г., до окончателното й плащане. Включени в издадената
заповед за изпълнение са и разноските за заповедното производство в общ размер
на 794,38 лева. На основание чл.418 от ГПК заповедният съд е допуснал незабавно
изпълнение на заповедта за изпълнение и е издал изпълнителен лист.
За да уважи предявения иск сезираният
исков съд е приел, че от събраните по делото доказателства несъмнено е
установено наличието на облигационно правоотношение между страните по сключен
помежду им Договор за потребителски кредит от 09.04.2013г., по силата на който
ищецът е предоставил кредит в размер на 6080,00 лева, който е бил усвоен от
ответницата – кредитополучател на 10.04.2013г. чрез нейна разплащателна сметка.
Поради допуснато неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорното му
задължение да връща предоставения кредит и дължимото възнаграждение по
уговорения начин и срокове като не е заплатил десет погасителни вноски, дължими
за периода от 28.02.2016 до 04.12.2016 година, кредиторът е упражнил надлежно
правото си да обяви вземанията си за предсрочно изискуеми. Размерът им е
проверен и установен от вещото лице по допуснатата по делото съдебно-счетоводна
експертиза.
Развитите във въззивната жалба
оплаквания на ответника се свеждат до твърдения, че: 1) Общите условията към процесния договор като
клаузи, които не са договаряни индивидуално, съставляват неравноправни клаузи,
поставящи заемополучателя в неравностойно положение по отношение на лихвата по
заемното правоотношение; 2) извършеното връчване на волеизявлението на
кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е нередовно; исковата
молба може да има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за
предсрочно изискуем, но от една страна, това е обстоятелство, настъпило след
подаване на заявлението, което не може да бъде зачетено, а от друга страна, това в конкретния
случай е извършено на назначения по делото за ответника - заемодател особен
представител, който не притежава необоходимата за това материалноправна
легитимация; 3) уведомлението за цедиране на процесното вземане е в нарушение
на чл.99, ал.4 от ЗЗД, тъй като същото е връчено на особения представител на
ответника - заемополучател, назначен от първоинстанционния съд на основание
чл.47, ал.6 от ГПК.
Видно от разпоредбата на чл.5 (2) от
договора за кредит, размера на банковия
заем е индивидуално договорен между страните в обща сума за целия период на
заемното правоотношение, като в ал.4 е признато правото на заемополучателя
едностранно да прекрати договора с писмено предизвестие и да плати дължимата
сума според договореното. Правото му на предсрочно прекратяване на договора е
признато и в чл.14 (1) от процесния договор. В член 15 (4)
страните са договорили задължението на заемополучателя при промяна на
неговия адрес, посочен като адрес за кореспонденция, да уведоми незабавно
банката, като при неизпълнение на това задължение писмената кореспонденция се
счита за валидно връчена от банката на заемополучателя, ако това връчване е
извършено на последния адрес, обявен от него по заемното правоотношение. Тези
договорни клаузи имат правна релевантност, определена от основания и обхвата на
упражнената с въззивната жалба защита срещу първоинстанционното решение.
Ценени поотделно и в тяхната
съвкупност събраните при първоинстанционното разглеждане на делото
доказателства установяват следната фактическа и правна обстановка: Предсрочната
изискуемост е активирана от банката с уведомление чрез нотариус, с удостоверено
от последния три поредни посещения на адреса, посочен от заемополучателя в
договора за банков заем като адрес за кореспонденция. Ответникът в
първоинстанционното дело и въззивник в настоящото производство не твърди и не
сочи друг, различен от посочения в договора за банков заем адрес за
кореспонденция, от което да се направи обоснован извод за нарушаване
процедурата по връчване на известието за обявяването на предсрочната изискуемост.
Извършената от първоинстанционния съд служебна проверка за постоянен и настоящ
адрес на заемополучателя - ответник по иска, потвърждава идентичността на
адреса на нотариалното връчване на известието за предсрочно прекратяване и изискуемост
по процесното заемно правоотношение с адреса, посочен от заемателя пред банката
като адрес за кореспонденция. Самото
връчване е процедирано от нотариуса последователно на 07.06.2017, 06.07.2017 и
19.07.2017 година, т.е. преди подаване на заявлението по чл.417 от ГПК за
издаване на заповед за изпълнение. Настоящият въззивен състав не намира за
обосновани от фактическата и правна страна оплакванията за нелегитимно връчване
на уведомлението за предсрочна изискуемост на процесното вземане и като такова
същото следва да бъде оставено без уважение.
Индивидуалното договаряне на размера
на дълга в неговата глобална стойност за срока на плащане на банковия заем
изключва причинно–следствената зависимост с Общите условия, възведени като
основание за въззивното обжалване. Заемодателят е договорил със заемателя
изричното право на последния по негов избор и без утежняващи условия
едностранно да прекрати заемното правоотношение и да плати припадащия му се за
предходния период дял от заема. Тези индивидуални договорености в полза на заемателя
по подразбиране изключват неравнопоставеното му третиране от страна на банката
при договарянето и ползването на процесния заем. Настоящият въззивен състав не
намира за обосновано повдигнатото от въззивника оплакване за нищожност на
процесния договор за заем поради неравностойни клаузи от общите условия на
банката.
Заемодателят в това си качеството е
страна в заповедното производство по чл.417 от ГПК и в исковото производство по
чл.422 от ГПК. По делото не се съдържат доказателства за прехвърляне на
процесното вземане в полза на трето лице, нито пред първоинстанционния съд
ответникът е повдигнал оспорване, съответно ангажирал доказателства, оспорващи
активната материалноправна и процесуална легитимация на ищеца - въззиваема
страна в настоящото производство. Ето защото развитото с въззивното обжалване
оплакване за нарушаване на чл.99, ал.4 от ЗЗД е напълно неотносимо към предмета
на разгледания и произнесен от първоинстанционния съд правен спор.
Предвид горното настоящият въззивен
състав намира развитите в подадената от ответника А.И. въззивна жалба
оплаквания за неоснователни. Обжалваното решение на първоинстанционния съд е
законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено като при
условията на чл.272 от ГПК съдът препраща към неговите мотиви.
При този изход на спора и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК като основателна се цени претенцията на ищеца – въззиваем в
настоящото производство, за осъждане на ответника – въззивник да му репарира
разноските за въззивното производство. Същите, съобразно списъка по чл.80 ГПК,
инкорпориран в отговора на въззивната жалба, и представеното доказателство за
внасяне на определената от въззивния съд сума за възнаграждение на особения
представител на ответника, се определят в общ размер на 431 лева (100 лв. юрисконсулско
възнаграждение и 331 лв. разноски за особен представител) и се възлагат изцяло в тежест на въззивника.
Въз основа на изложените мотиви и на
основание чл.272 от ГПК, съдебният състав на Варненски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №3533/30.07.2019г. на
Варненски районен съд, 10 състав, постановено по гр.д. №15611/2018г. по описа
на ВРС.
ОСЪЖДА
А.В.И., ЕГН **********,***,
да заплати на „Обединена Българска
Банка” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Възраждане”, ул. „Света София“ №5, сумата
431 лева (четиристотин тридесет и един лева), представляваща сторени
разноски за въззивното производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по
аргумент от чл.280, ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.