№ 119
гр. Велико Търново, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:АЛЕКСАНДЪР ЛЮДМ.
ГРИГОРОВ
ХРИСТО ТОМОВ
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
в присъствието на прокурора Ц. Анг. М.
като разгледа докладваното от ПЕТЯ СТОЯНОВА Наказателно дело за
възобновяване № 20224000600143 по описа за 2022 година
въз основа на данните по делото и закона
Настоящото производство пред Апелативен съд В. Търново е по глава
тридесет и трета от НПК. Образувано е на основание чл. 422 ал. 1 т. 5 от НПК
по искане на главния прокурор за възобновяване на НОХД № 142/2021 г. по
описа на Районен съд гр. Елена в частта, с която е одобрено споразумението
по отношение на първоначалния режим на изтърпяване на определеното
наказание. Иска се връщане на делото за ново разглеждане по реда на чл. 306
ал.1 т.2 от НПК само в тази част от друг състав на съда.
Към искането на Главния прокурор е присъединено и постъпило в
срока искане за възобновяване от осъдения Г. Г.. Сочените в искането на Г.
основания са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Те
се обвързват с допуснати нарушения на Наредба № 1 уреждаща редът и
начина за установяване на наличието на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози и нарушение на материалния закон.
1
В съдебното заседание пред ВТАС представителят на апелативна
прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения.
Искането на осъдения намира за неоснователно и предлага да бъде оставено
без уважение.
Осъденият Г. Г. и защитникът му адв. З. намират искането на главния
прокурор за неоснователно и като такова заемат становище да не бъде
уважавано, а тяхното искане - да бъде уважено.
Великотърновският апелативен съд, след като обсъди доводите на
страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на
делото, намери за установено следното:
Определението на Районен съд гр. Елена, с което е одобрено
споразумението, е влязло в законна сила на 02.02.2022г. Искането на главния
прокурор за ревизията му по реда на възобновяването е внесено на 08.04.2022
г., поради което ВТАС намира, че искането е допустимо - подадено от
процесуално легитимирана страна по чл. 420 ал. 1 от НПК, срещу акт,
подлежащ на възобновяване съгласно чл. 419, ал. 1 от НПК, в
законоустановения от чл. 421, ал. 1 от НПК шестмесечен срок от влизане в
сила на атакуваното определение. Същото касае и искането на осъдения за
възобновяване на наказателното производство, тъй като то е от дата
09.05.2022г., подадено е от легитимирана страна по чл. 420 ал.2 от НПК и в
законоустановения шестмесечен срок.
Разгледано по същество, искането на Главния прокурор е основателно.
НОХД 142/2021г. по описа на РС Елена е било образувано по внесен
обвинителен акт за деяние по чл. 343б ал.2 вр ал.1 от НК срещу Г. Д. Г.. След
провеждане на разпоредително заседание е постигнато споразумение между
прокурор от РП – Елена и защитника на подсъдимия Г. Д. Г., с което
последният се признал за виновен в това, че на 14.09.2021г. в гр. Златарица,
управлявал МПС – л.а „Опел Корса“ с ДК № ВТ 95 **** с концентрация на
алкохол в кръвта над 0.5 промила, а именно 1,81 промила установено по
надлежния ред, след като е бил осъден влязла в сила присъда за деяние по чл.
343Б ал.1 от НК по НОХД 176/2013г. на РС Търговище. Съгласил се е да му
бъде наложено наказание в размер на девет месеца лишаване от свобода,
което да бъде търпяно при първоначален общ режим, както и глоба в размер
на 1000 лв. и лишаване от правоуправление за срок от една година и шест
2
месеца.
Въз основа на констатацията си, че постигнатото споразумение не
противоречи на закона и морала, с определението си от 02.02.2022г. по НОХД
№ 142/2021 г. състав на РС Елена го е одобрил и прекратил наказателното
производство.
В частта относно определеният първоначален режим за изтърпяване на
наказанието, съдът е допуснал нарушение на закона.
Съгласно разпоредбата на чл. 57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС първоначален
„общ“ режим се определя на лицата, тогава, когато не са налице
предпоставките за определяне на „строг“ или „специален“ режим. От
справката за съдимост на Г. се установява, че преди настоящото деяние той е
осъждан два пъти на лишаване от свобода – първият по НОХД 176/2013г. на
РС Търговище, по което му е наложено наказание седем месеца лишаване от
свобода, което е отложено по реда на чл. 66 от НК с изпитателен срок от три
години – за деяние по чл. 343б ал.1 от НК; вторият – по НОХД 32/2016г. на
РС Търговище, по което му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от четири месеца - за деяние по чл. 343б ал. 2 от НК. Второто наказание
е търпяно от Г. ефективно, като същият е освободен на 29.11.2016г. От датата
на изтърпяване на наказанието по НОХД 32/2016г. – 29.11.2016г. до датата на
извършване на третото деяние, предмет на разглеждане по НОХД 142/2021г.
на РС Елена - 14.09.2021г. не са изтекли пет години, което е предпоставка за
определяне на първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наказанието по
чл. 57 т.2 б. „б“ от ЗИНЗС.
Съгласно разпоредбата на чл. 57 ал.3 от ЗИНЗС „общ“ режим може да
бъде определен и в случаите, когато осъденият не е с висока степен на
обществена опасност. Видно от споразумението в тази насока мотиви не са
излагани - от една страна. От друга предвид обстоятелството, че се касае за
трето по ред осъждане на Г. и то за едни и същи по вид деяния не може да се
приеме, че той не е лице с висока степен на обществена опасност.
При тези данни съдът е бил длъжен да предложи промени в
споразумението, тъй като същото в частта на първоначалния режим
противоречи на закона. Ето защо като е одобрил такова споразумение, съдът е
допуснал съществено нарушение на процесуалния закон, което по силата на
чл. 422 ал. 1 т. 5 вр. чл. 348 ал. 1 т. 2 от НПК е основание за възобновяване
3
висящността на наказателното производство и отмяната на определението в
частта, с която е определено наказанието да се търпи при първоначален „общ“
режим. В тази част следва делото да бъде върнато за ново разглеждане от
друг състав на съда по реда на чл. 306 ал.1 т.2 от НПК.
Разгледано по същество искането на осъдения Г. Г., депозирано чрез
защитника му е неоснователно.
На първо място следва да бъде отбелязано, че разпоредбите на глава
двадесет и девета от НПК предвиждат възможност делото да се развитие и да
приключи на наказателното производство чрез една от диференцирани
процедури, а именно решаване на делото със споразумение. Този институт е
въведен като приемлив компромис между интересите на държавното
обвинение от една страна и обвиняемия/подсъдимия от друга.
Същината на споразумението се състои в това, че
обвиненото/подсъдимото в настоящия случай/ лице признава фактите по
обвинението и своето виновно поведение, приемайки да му бъде наложено
наказание, договорено по вид и размер между неговия защитник и прокурора,
като се отказва от процедурата по разглеждане на делото по общия ред в съда,
в която прокурорът е длъжен да докаже неговата вина.
В замяна обвиняемият/подсъдимият очаква по-благоприятно
наказателноправно третиране.
В тази процедура специфична е и ролята на съда. Докато в останалите
производства, като това по общия ред, така и по останалите особени
производства, предвидени в част пета на процесуалния закон, съдът е длъжен
сам да изследва въпросите по чл. 301 НПК и да постанови мотивиран съдебен
акт, в производството по цитираната глава на НПК, съдът само упражнява
контрол върху начина, по който са решени въпросите по чл. чл. 384 вр. 381,
ал. 5 от НПК и то само в обсега на правомощията си по чл. 382, ал. 7 от НПК.
Когато съдът намери, че споразумението не противоречи на закона и морала,
го одобрява с определение, без да излага мотиви за това.
В настоящият случай е било постигнато съгласие за това, че
подсъдимият Г. е виновен в извършване на престъпление по чл.343б ал.2 вр.
ал.1 от НК. При споразумяване по въпросите, касаещи вида и размера на
наказанието, което следва да му бъде наложено, страните не са допуснали
нарушение на закона, като са постигнали съгласие наказанието да бъде
4
определено при условията на чл. 55 НК, а именно девет месеца, което е под
предвидения от закона минимум. Допуснато е нарушение единствено при
определяне на първоначалния режим за изтърпяване на наказанието.
Доводите в искането на осъдения Г. в тяхната конкретика за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила са лишени от основание.
Не е налице твърдяното нарушение на Наредба № 1 от 19.07.2017г. за
реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техните аналози.
Спазена е цялата последователност, отразена в Наредбата: Чл. 3 ал.1 от
наредбата, предвиждащ при извършване на проверка на място от контролните
органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо
средство – това е сторено, издаден е и талон за медицинско изследване,
предвиден в чл. 3 ал.2 от Наредбата, тъй като отмереното с техническо
средство концентрация на алкохол е била над 0,5 промила. Талона е
съпроводен с предвидения брой стикери по ал. 3 на чл. 3 от Наредбата.
Лицето е съпроводено до медицинското заведение в изпълнение на
разпоредбата на чл. 7 от Наредбата. Спазени са и разпоредбите на чл. 11 и 12
- медицинското изследване е направено с ЦСМП гр. В. Търново, отд гр.
Елена, взета е кръвната проба от лекар, и в съответствие с чл. 14 ал. 1 при
медицинското изследване медицинският специалист е описал състоянието на
изследваното лице, поведенческите му реакции, степента на съзнанието му,
както и абстинентните му прояви, когато има такива. Няма нарушение и по
чл. 19 ал.1 т.1 б.“Е“ от Наредбата.
Възражението на защитата касае посочената в първата изготвена
химическата експертиза дата на вземане на кръв и то в заключителната част.
Посочена е грешна дата, но видно от цялата описателна част се установява, че
кръвта е взета на 14.09.2021г., а не на посочената дата 11.06.2021г. Очевидно
е, че се касае за техническа грешка. Независимо от това още на ДП е
допусната и изготвена повторна химическа експертиза, която е установила
съдържанието на алкохол в кръвта на Г. – 1,81промила. Именно на повторната
експертиза се позовава обвинението. От направения до тук последователен
анализ на извършеното се установява, че в пълен порядък е спазен
предвидения в Наредба № 1 ред за установяване наличието на алкохол в
кръвта на осъденото лице. Съобразно установеното материалният закон е
5
приложен правилно от съда, а претенцията за отмяна на атакувания съдебен
акт поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила е
лишена от основание, тъй като постигнатото между страните споразумение за
решаване на делото е одобрено, след като районният съд е изпълнил
задължението си за неговата проверка по чл. 382, ал. 7 от НПК.
Доколкото в искането е посочено като основание и явна
несправедливост на наложеното наказание, то това възражение също е
неоснователно. При решаване на въпроса съдът е приел, че наказанията
лишаване от свобода и глоба следва да се определят под предвидения
минимум при условията на чл.55, ал.1, т.1 вр.ал.3 НК. Установените по делото
индивидуализиращи обстоятелства, оценката за степента на обществена
опасност на личността на дееца и на деянието, последиците от извършеното,
дават основание за извод, че наложените наказания в определените размери
съответстват на извършеното и на целите по чл.36 НК, поради което не са
завишени и явно несправедливи по смисъла на чл.348, ал.5 НПК.
Предвид изложеното до тук искането на осъдения е неоснователно и
затова следва да бъде оставено без уважение.
По изложените по- горе съображения и на основание чл. 425 ал. 1 т. 1 от
НПК, Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по НОХД № 142/2021 г. по описа на
Районен съд Елена.
ОТМЕНЯ определението от 02.02.2022г., с което е одобрено постигнато
съгласие за решаване на делото със споразумение само в частта, с която е
определен първоначален “общ“ режим на изтърпяване на наложеното
наказание.
ВРЪЩА делото на Районен съд Елена за ново разглеждане от друг
състав в посочената част по реда на чл. 306 ал.1 т.2 от НПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъденото лице Г. Д. Г. за
възобновяване на НОХД 142/2021г. по описа на РС Елена и отмяна на
определението от 02.02.2022г. в останалата му част.
Решението не подлежи на контрол.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7