О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
263
гр.
Велико Търново, 28.07.2020 г.
Административен
съд – гр. Велико Търново,
ІХ–ти състав, в закрито съдебно
заседание на двадесет и осми юли две хиляди и двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: Константин Калчев
като разгледа докладваното от съдия
Калчев адм. д. № 583/2018 г. по
описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/, във вр. с § 2 от
Допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по молба
вх. № 2288/06.07.2020 г. на *** Й.Ц.Й.,
като пълномощник на Т.Д.П. ***,
с искане за изменение на Решение № 124 от 17.06.2020 г. на Административен съд
– гр. Велико Търново по адм. д. № 583/2018 г. в частта му за разноските. В
молбата се излагат доводи, че за да се присъди адвокатско възнаграждение по чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата е достатъчно между страната и нейния
пълномощник – адвокат да има сключен договор за правна защита и съдействие за
безплатно оказване на правна помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1 от
ЗА. Твърди, че чл. 38, ал. 2 от ЗА не създавал ограничения за присъждане на
адвокатско възнаграждение при непредставяне на доказателства за наличие на
някое от основанията по чл. 38, ал. 1 от ЗА и било недопустимо такива
ограничения да се създават от съда, като от значение бил единствено изхода от
делото, като в тази връзка се цитира практика на ВАС. На следващо място развива
доводи, че чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА не борави с понятието „правоспособен
юрист“, за разлика от други текстове от същия закон, поради което нямало основание
за разширително тълкуване на нормата. Предвид гореизложеното моли да се измени
Решение № 124 от 17.06.2020 г. в частта му за разноските, като Министерството
на образованието на науката бъде осъдено да заплати на адвоката на ищцата адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер не по-нисък от
предвидения в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, изчислен върху размера на присъденото обезщетение за
имуществени вреди.
Ответната страна – Министерството
на образованието на науката гр. София, не
взема становище по молбата.
Съдът като взе предвид
исканията и възраженията на страните, и съобрази приложимия закон, намери за
установено следното от фактическа и правна страна:
С Решение № 124 от
17.06.2020 г. на Административен съд – гр. Велико Търново по адм. д. № 583/2018
г. е осъдено Министерството на образованието и науката, гр. София да заплати на Т.Д.П. *** сумата от 15 970,91 лв.,
представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди, произтекли от
отменената заповед № РД 09-727/03.06.2015 г. на министъра на образованието и
науката, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.07.2016 г. до
окончателното й изплащане, отхвърлен е предявения
иск в останалата му част, до размера на претендираната сума от 16 470 лв., и е
оставено без уважение искането на *** Й.Ц.Й., като пълномощник на Т.Д.П., да му
бъде присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата. С решението съдът се е произнесъл по дължимите разноски, като е
приел, че в случая се претендира приложимостта на хипотезата на чл. 38, ал. 1,
т. 3 от ЗА, а именно че Т.П. е „друг юрист“, на който х.Ц. е оказал безплатна
правна помощ. Представено е копие от диплома за завършено висше юридическо
образование, но не е представено обаче удостоверение за придобита юридическа
правоспособност на ищцата, поради което не са налице доказателства, че ищцата
попада в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА.
Молбата за изменение е
допустима, тъй като в случаи като този списък за разноски по реда на чл. 80 ГПК
не следва да бъде изискан /така и Определение № 7417 от 20.05.2019 г. на ВАС по
адм. д. № 5595/2018 г., I о./. Разгледана по същество е неоснователна, поради
следните съображения:
В Решение № 124 от
17.06.2020 г. по адм. д. № 583/2018 г. съдът е изложил подробни мотиви защо е
оставил без уважение искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.
38, ал. 2 от ЗА, които не намира за необходимо да преразглежда и съответно да
преповтаря в настоящото определение. Според настоящия състав въпросната
разпоредба представлява изключение от общото правило на чл. 78 от ГПК, поради
което е необходимо във всеки конкретен случай да се представят съответните
доказателства по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 от ЗА, каквито по делото не са били
налице. В тази връзка съдът не споделя цитираната в молбата съдебна практика,
още повече, че съществуват значителен брой съдебни актове, в които е изразено
обратното становище – напр. Определение № 12885 от 29.11.2016 г. на ВАС по адм.
д. № 3324/2015 г., Определение № 10825 от 11.07.2019 г. на ВАС по адм. д. №
28/2019 г., Определение № 5533 от 12.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3300/2020
г., Решение № 11616 от 31.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11943/2017 г. и мн. др.
Съдът намира също така, че с оглед представените доказателства ищцата
понастоящем не попада в понятието „юрист“ в смисъла вложен от законодателя,
поради което не е налице предпоставката на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА.
Следва също така да се
посочи, че на л. 9 от адм. дело № 542/2016 г. е приложено бланково пълномощно
от 05.08.2016 г., което с оглед вписванията в него и по арг. от чл. 34, ал. 4
от ГПК има сила до завършването на делото във всички инстанции, като на гърба
му е попълнен договор за правна защита и съдействие № 017783 между ищцата и ***
Й.Ц.Й., според което г-жа П. е заплатила сумата от 2000 лв., т.е. не може да се
приеме, че осъществената адвокатска защита по делото е била безплатна.
С оглед изложеното,
молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Водим от горното и на
основание чл. 248, ал. 3, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на *** Й.Ц.Й., като
пълномощник на Т.Д.П. ***, за
изменение на Решение № 124 от 17.06.2020 г. на Административен съд – гр. Велико
Търново по адм. д. № 583/2018 г. в частта му за разноските
Определението може да се
обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: