Р
Е Ш Е Н И Е
№ ……………./………………..2019 г.
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IX - ти състав,
в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и
пети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА ХРИСТОВА
При участието на секретаря Доника
Христова
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2433 по описа за 2018 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен от Г.П.Г. с ЕГН ********** с адрес за връчване на съдебни книжа и
призоваване гр.Варна, ул. „Райно Попович“ № 3, оф. 1, представляван от адв. Н.
Костадинов И. от ВАК, против С.С.К.,
ЕГН *********,адрес: Кралство И., гр. М., р-н Ч., кв. П., ул. „С."№
53-3-5, установителен иск
за собственост върху недвижим имот с кадастрален идентификатор 10135.2564.733.1, представляваща
вилна, еднофамилна, двуетажна сграда със
застроена площ 108 кв. м, по КК и КР,
одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на Изп. директор на АГКК, с адрес:
гр. Варна, п. к. 9000, ул. 18-та, разположена в ПИ с идентификатор
10135.2564.733, по
твърдение, че е изтекла придобивна давност чрез осъществявано от непрекъснато
владение с намерение за своене в периода от 2002 г. до датата на предявяване на
иска – 26.10.2018 г., на основание чл. 79 от ЗС. Цената на иска е
90 227.00 лева.
В обстоятелствената
част на исковата молба ищецът излага следните фактически твърдения:
Ищецът
излага, че е живял с ответницата на съпружески начала в периода от 1992 до 2002
г. През 1995 г. с общи средства решили
да закупят недвижим имот, който да обитават съвместно. На 26.10.1995 г.
закупили вилно място с площ от 374 кв.
м, парцел ХХИ-2529 в кв. 40 по плана на вилната зона със съседи: път и парцели XV-2530, ХШ-2528 и XIV-2529, заедно с построената в това място двуетажна
вилна сграда (предмет на настоящия спор), от която първият етаж със
застроена площ от 60,20 кв. м, а вторият с 66,70 кв. м, и външно стълбище, за
сумата от 133 000 лева. Сделката била обективирана в Нотариален акт за продажба
на недвижим имот № 58, том XXXVII, д. № 11216/1995 г. на Д. Стоянова, нотариус
при ВРС, вписан под вх. per. № 9660 на парт. книга том 42508,
стр. 21741. В нот. акт като купувач била вписана само ответницата. Помежду си
имали уговорка в последствие тя да му прехвърли собствеността върху половината
от мястото и сградата.
Ищецът
твърди, че ответницата не изпълнила тази уговорка.
Веднага след
покупката страните заживели в имота.Отношенията им били много добри. Ищецът
твърди, че е обитавал явно, трайно, несъмнено, необезпокоявано и постоянно, по
отношение на 1/2 ид. ч. от имота, без да
се притеснява, че ответницата ще има претенции към тази ид. Част. Твърди, че
със свои собствени средства построил към къщата гараж, който в момента се
идентифицира с идентификатор 10135.2564.733.2. Твърди, че и към този обект демонстрирал собственическо
поведение с грижа за поддръжката и стопанисването му. Твърди, че заплащал
всички разходи във връзка с имотите.
Ищецът твърди, че в продължение на 7 години страните
владеели имота заедно, но през 2002 г. ответницата трайно се установила в И. и
заживяла с дъщеря си Мая К.. Твърди, че от 02.10.2002 г. ответницата има статут
на „обичайно местопребиваване и местоживеене“ в гр.М. и че този факт се
удостоверява с адресна регистрация в Общинския регистър на населението - гр. М..
Същевременно ищецът твърди, че от същата година започнал сам да осъществява
фактическа власт върху имота. В началото на периода започнал да посещава
ответницата в М., основано по празници и за непродължителни периоди, но целия
имот започнал да владее трайно, несъмнено,
необезпокоявано и постоянно, манифестирайки открито намерението си за своене
спрямо него пред всички правни субекти, както би го демонстрирал един
собственик. Твърди, че от този момент, своителното му намерение се разпростряло
не само върху 1/2 ид. ч. от имота, а върху цялата сграда, а от своя страна
ответницата напълно игнорирала собствеността си. Престанала да заплаща и консумативите
за сградата. В резултат на това било образувано изп. дело № 20167120401771 на
ЧСИ per. № 712 Илиана
Станчева. По това изпълнително дело била наложена възбрана. Ищецът твърди, че е
платил задълженията. Твърди, че е единствен стопанисва сградата. Твърди, че постоянно
живее в имота, че осигурява охраната на имота и не допуска да бъде владян от
други лица.
Твърди, че от 2002 г. е възприеман от околните
/съседи, познати, майстори, инкасатори и др./, като единствен собственик на имота.
От правна
страна, ищецът излага, че са налице всички изискуеми елементи от фактическия
състав на придобивната давност (чл. 79, ал. 1 ЗС), - обект, чиято правна
същност позволява да бъде придобит
вследствие на давностно владение, че той е лице, което към началния момент на
владението не се легитимира като негов собственик, че това владение е
продължило повее от 10 години / за ½ ид. Част от имота от 1995 г. до
настоящия момент, а за другата ½ от 2002 до настоящия момент/,
владението е осъществявано с намерение за своене, владението е осъществявано явно,
трайно, несъмнено, необезпокоявано и постоянно.
Ответницата
в писмен отговор и чрез пр.
представител адв. Ж.П. от ВАК, оспорва иска като неоснователен. Оспорва
фактическите твърдения изложени в исковата молба. Оспорва твърдението, че
ищецът влагал средства за покупка на дворното място, че е заплащал разноски за
имота. Твърди, че имота е закупен на 28.11.1995
г. с лични средства на ответницата и
оспорва твърдението, че е поемала обещание да прехвърля част от имота на ищеца.
Средствата вложени в ремонта на сградата
ищцата е придобила, чрез правна сделка – покупко-продажба на друг жилищен имот,
находящ се в гр.Варна, ул. „Македония“ № 46 в гр.Варна, който продала през 1996
г.
Ответницата твърди, че ищецът също
е живял в И. до 2013 година. Там е работил и получава пенсия за шест годишен
трудов стаж. Следователно, не би могъл да осъществява фактическа власт върху имота в периода от 2002 г. до 2013 г. Твърди,
че по време на съвместният им престой в И. за имота се е грижил съседът П.Н.,
който е имал ключ от къщата. Ответницата твърди, че през 2014 г. е претърпяла тежък
пътен инцидент. Била е неподвижна в
продължение на 6 месеца. В този момент била изоставена от ищеца и през 2015 г.
прекратяват личните си отношения. Твърди, че ищецът ползва заеми и така
натрупва много дългове, както към нея така и към други лица, включително и към
испанска банка. Отрича твърдението на ищеца, че е заплащал консумативи и
данъци. Признава, че е извършено еднократно плащане 2016 г. Твърди, че към
момента ел. захранване в имота е спряно, по отношение на подобренията в имота
излага, че те са извършени с нейни лични средства.
По отношение на представените
разходни документи във връзка със закупени строителни материали твърди, че те
се отнасят до друг имот, закупен от ищеца на 14.06.1995 г. в с. Близнаци.
Ответницата посочва и представя писмени
доказателства.
Съдът
след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, преценени към материално правните норми регламентиращи
процесните отношение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от нот. акт № 58/1995 г. на
26.10.1995 г. Светлана С.К. е придобила право на собственост върху вилно място
с площ от 374 кв. м. , представляващо Парцел ХХII-2529,
по плана на вилна зона „Траката“, заедно с
построената в това място двуетажна вилна сграда, от която първи етаж със
застроена площ от 60.20 кв.м. и втория с площ от 66.70 кв.м.с външно стълбище.
Имотът е закупен за сумата от 133 000 лева. От скица №
15-253189-01.06.2017 г. на имот с идентификатор 10135.2564.733.1, издадена от
СГКК – Варна, се установява, че в имот 10135.2564.733 има две сгради. Обект на спорни права е сграда с
идентификатор 10135.2564.733.1 с площ от 108 кв.м. Няма данни каква е
площта на имота с идентификатор10135.2564.733.2, представлява ли тази сграда
гараж, за който ищецът твърди, че е изграден от него с лични средства или
гаражът е част от процесната сграда.
От удостоверението за данъчна оценка се
установява, че са декларирани земя, навес с оградни стени, гараж и двуетажно
жилище.
От така представените документи се
установява, че имотите са записани в собственост на ответницата и тя е данъчно
задължена по отношение на следващите собствеността данъци и такси.
От документ на испански език, представен с
превод на български език, който не е оспорен от ответницата се установява, че в периода от 02.10.2002 г. до 18.11.2013 г.
ищецът и ответницата са вписани на общо шест адреса в гр.М.. Същият
документ е представен и от ответницата.
От справка по партидата на ответницата,
водена в Имотния регистър на АВ за периода от 1992 до 2018 г. е видно, че
ответницата през 1994 г. е закупила имот с административен адрес ул.
„Македония“ № 46, а през 1995 г. процесното вилно място със сграда, така както е посочено в нот. акт. През 1996 г.
ответницата е продала имота с административен адрес ул. „Македония“ № 46. На
14.10.2016 г. по молба на „Енерго Про Продажби“ е вписана възбрана върху имот с
идентификатор идентификатор10135.2564.733.2 с площ от 57 кв.м. Възбраната е
заличена около 2 месеца по-късно
08.12.2017 г. На 16.08.2017 г. е вписана искова молба по гр.д. №
7461/2017 г. по опис на ВРС 9-ти състав. Обект на спорни права по това дело са
вилното място 10135.2564.733 и една сграда
с идентификатор 10135.2564.733.2. Спорещите страни са идентични с настоящите,
но претенцията е за ½ от горепосочените имоти. Няма данни делото да е
приключено с влязло в законна сила и вписано съдебно решение.
Представени са разходни документи, от които
се установява, че титуляр на извършените плащания е ищеца, който в периода от
1995 г. до 2016 г. е извършил разход за строителни материали, дограма и
обзавеждане, но нито един от тези документи, не сочи, че закупените стоки са
вложени в процесния имот.
През 2016 г. е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение за общо сумата от 3 815.63 лева. Представени са осем
разписки за платени задължения на ответницата, всички от 07.06.2016 г.
подписани от ответника. Общо са платени задължения в размер на 2433.18 лева. От
съдържанието на документите се установява, че са платени задълженията по
фактури от 2012 г., част от които са описани в съответната заповед за
изпълнение на парично задължение издадена на 14.03.2016 г. Представени са още
два документа удостоверяващи плащане на ел. енергия за сграда във вилния имот,
които задължения са възникнали през 2017 и 2018 г.
Според документите извършилият плащането е
ищеца.
Видно от справка за трудов стаж, представена
на чужд език с превод на български, ищецът е регистриран в социалната система
на И. за срок от 5 години 11 м. и 14 дни. Бил е вписан през 2005 г. и отписан
през 2011 г.
Видно от справка по партида на ищеца, на
14.06.1995г. е закупил в индивидуална собственост дворно място с площ от 400
кв. ведно с жилищна сграда, находящи се в с. Близнаци.
В отговор на възраженията на ответницата,
ищецът е представил документи, които носят подписът му на получател с дати
10.06.2013 г. , 22.03.2014 г. 14.09.2014 г. , 20.06.2015 г.; и документи с
входиращи печати на административни органи на 20.09.2004г. и 24.09.2004 г. /ОСЗГ –Варна, 24.09.2004г./ , както и протокол от съдебно заседание проведено на
31.01.2006 г. по адм.д. № 1031/2005 г. удостоверяващ личното присъствие на ищеца
в качеството на жалбоподател. Представена и трудова книжка с печат от НОИ,
който удостоверява зачетен трудов стаж октомври 2015 до май 2916 г. както и удостоверение за положен извънреден
труд от 01.06.2016 г. до 01.10.2016 г. и справка от ел. масив на НОИ за признат
трудов стаж. Представен е и протокол от 11.06.2007 г. за трасиране на имот
придобит по наследство /документът не индивидуализира имота/, които е подписан
от ищеца. В съдебно заседание са приети като доказателства и медицински
документи, които също носят подписа на ищеца и са представени с цел да докажат,
че на съответните дати на издаване ищецът е прибевавал на територията на Р
Бългагария..
От съдържанието на
събраните гласни доказателства, се
установява се св.Д.П.Н., е съсед по имот и познава ищеца и ответницата. През
1995 г. – 96 г. до 2000 г. е възприемал страните като съпрузи. Знаел е за
идеята им да се установят в И. и от 2000 г. от ищеца знае, че ответницата живее
в И.. Излага, че ищецът живее целогодишно в имота, а след 2000 г. в имота е
виждал само Г., който е преустройвал къщата. Не знае кога за последно ищецът е
ходил в И..Свидетелят и неговия баща са притежавали ключ от процесния имот.
Името на баща му е П.Н. А. /лицето посочено от ответницата в исковата молба/.
Според свидетеля, ищецът има едно жилище и това е процесния имот. Излага, че го
е виждал в имота „миналата и тази зима“ . Не е бил свидетел на неетични
отношения между страните.
Св. Т.П. Т., помни,
че е извършвал ремонтни дейности за първи път преди 13 години в имота на Г.Г., но не познава
Светлана К.. Последно в имота е бил преди 4-5 години и отново е бил посрещнат
само от Г..
При тази фактическа установеност,
съдът извежда следните правни изводи:
Предявен
е положителен установителен иск по чл.
124 от ГПК за съществуването на право на собственост в полза на ищеца Г.П.Г.
върху процесния имот, въз основа на изтекла десет годишна придобивна давност на
основание чл. 79, ал. 1 от ЗС. За да се признае на едно физическо лице
правото на изключителна собственост по отношение на един отчасти или изцяло
чужд недвижим имот, разпоредбата на чл. 79 ЗС изисква претендиращият
несобственик да е упражнявал фактическа власт по отношение на конкретната вещ
/corpus/ в продължение на 10 години, без противопоставяне от страна на титуляра
на правото на собственост и без прекъсване за време по-дълго от 6 месеца, както
и да е демонстрирал по отношение на невладеещия собственик на вещта поведение,
което несъмнено да сочи, че упражнява собственическите правомощия единствено за
себе си /animus/.
Ищецът следва да докаже, че е осъществявал фактическа
власт върху имота в продължение на десет години и че е имал качеството на владелец.
В тежест на ответната страна е да установи своите права на собственост заявени
с възражение, а в случая посочени от ищеца и потвърдени в с отговора на
исковата молба. Само
доколкото елементите на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС са налице по
отношение на претендиращото собствеността лице, и то установени при едно пълно
и пряко доказване в хода на процеса, предявения иск за изтекла придобивна
давност на конкретен недвижим имот може да бъде уважен.
В казуса, ищецът твърди да е придобили имота въз основа на осъществявано
давностно владение в периода 2002г. до 2018 г. и понастоящем, а ответницата
оспорва периода на осъществяване на владението, както и намерението за своене.
От
признанието направено в исковата молба, се установява, че страните са живели на
съпружески начала, поради което пребиваването, в който е да е имот собствен на
едни от тях, представлява осъществяване на фактическа власт на основание, което
законът признава като юридически факт и това е „живеенето на съпружески
начала“. След като сключването на брак не създава съсобственост по отношение на
имоти придобити преди брака, то и живеенето на съпружески начала, също не може
да създаде съсобственост, тъй като основанието не е своене, а е съвместно
съжителстване основано на лични отношения подобни на тези между съпрузи. Затова
съдът приема, че живеенето на съпружески начала изключва своенето по смисъла на
чл. 79 от ЗС независимо от неговата продължителност и обем / за целия имот или
за неговата ½ ид. Част/. Законът за собствеността, защитава правата на
собствениците независимо от волята им да поканят определено лице да живее в
техни дом и това живеене да наподобява семейство. Тази покана, представлява
основание, което изключва своенето. В периода от 1995 г. до 2002г. ищецът е
живял в дома на ответницата на съпружески начала, поради личните си отношения в
ответницата, т.е. не е лице, което е имало намерение да свои чужд имот.
След 2002 г.
когато са налице данни, че ответницата е спряла да осъществява постоянна
фактическа власт върху собствения си имот, са налице доказателства, че ищецът
също е преустановил да владее имота. С официални документи се установява, че е
работил на територията на И., която е признала осигурителни права за положен
труд в период от почти 6 години. Този период е от 2005 г. до 2011 г. В този
период, той е бил регистриран на адрес идентичен с адреса на ответницата, което
означава, че животът им на съпружески начала не е бил окончателно преустановен,
а ако е бил, то те са обитавали помещения с еднакъв административен адрес. В
този период нито титуляря на правото на собственост , т.е. ответницата, нито
претендиращия владение са осъществявали фактическа власт върху процесния имот.
Присъствието на ищеца в имота, за което свидетелства неговия съсед може е
епизодично /по време на отпуск/, и съдът не кредитира показанията на този
свидетел за „постоянно живеене“ в периода от 2005 до 2011 г. защото, в тази
част показанията не са категорични и защото не биха могли да бъдат, след като
свидетелят не живее в процесния имот, а в съседен.
Ищецът е
доказал твърдението, че са възникнали
задължения по фактури от 2012 г. към електроснабдително предприятие, и че той е
заплатил това задължение през 2016 г., но този факт само по себе си, доказва
единствено и само заплащане на чуждо задължение, но не и осъществяване на
фактическа власт или своене. Ако съдът приеме, че през 2012 г. ищецът сам е
осъществявал фактическа власт върху имота, то вероятно разходът за ел. енергия
е извършен от него, тъй като ответницата и не твърди да е посещавала имота след
2002 г.
Представените
от ищеца документи, с които цели да докаже, че е присъствал на територията на Р България в периода, през
който твърди, че е осъществявал продължителна 10 годишна фактическа власт върху
процесния имот, не са годни да докажат този факт, с изключение на съдебния
протокол от адм. д № 1031/20025 по опис на ВОС за 2019 г. Съдът приема, че
ищецът е бил в сградата на ВОС на 31.01.2006 г. тъй като този факт е
удостоверен от съда с документ, който притежава съответната доказателствена
сила. В останалата част, документите не съдържат удостоверяване от длъжностно
лице, което притежава правото да проверява самоличност.
По отношение
на документите, с които се цели да се докаже присъствие на определени лица на
определена на територия /в случая в М./, следва да се има предвид, че на първо
място след подписване на договора за присъединяване на Р България към ЕС през
2007 г. продължителното пребиваване с цел полагане на труд, не представлява
дезинтересиране към недвижима собственост придобита на територията на РБългария,
а обективна невъзможност да се осъществява фактическа власт върху такава и на
второ място, придобиването по давност върху такива имоти, което може да се
осъществява чрез охранително производство или по исков ред, следва да отчита
промяната в обществено икономическите условия свързана с правото на труд в
други държави членки на ЕС.
Конкретно в
настоящия казус, ако съдът приеме, че ищецът е осъществявал еднолично
фактическа власт в имота в периода от 2002 г.
до 2005г и след 2011г. до 2018
г., то в нито един от тези два периода, не е изтекъл срок от 10 години. Съдът с
оглед съвкупната преценка на всички доказателства, приема, че присъствието на
ищеца в имота на ответницата е с нено знание и без противопоставяне, но в който
и да е период преди 2011 г. не е имало демонстриране на своене, а фактическа
власт на основание личните отношения между страните, които безспорно между тях
са „живеене на съпружески начала“. Тъй
като ответникът е от мъжки пол, съвсем естествено е било, да е посрещал и
контролирал извършване на строителни дейности, ремонти и др., поради което
макар и съдът да кредитира показанията на св. Т., от тях не следва нито един
елемент от фактическия състав на претендираното придобивно основание.
Съгласно чл. 79 ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. За да е налице оригинерното придобивно основание, следва да са се осъществили двата елемента от фактическия състав на придобивната давност, а именно, да е упражнявана фактическа власт върху имота в продължение на предвидения в закона срок и тя да е осъществявана с намерението за придобиване на вещни права върху имота. Съдебната практика и теория трайно е наложила, че за да се приеме придобиване по давност на недвижим имот, нужно е осъществяваното владение да е несъмнено, явно, непрекъснато и спокойно.В случая, в който и да е период от владението не е изтекъл срок от 10 години и след 2002 г. владението не е било непрекъснато, несъмнено и явно с цел придобиване на собственост, а е осъществявано от ищеца в качеството му на лице, което е имало лични отношения с ответницата.
По посочените съображения исковата
претенция е изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение на разноските, с оглед изхода на спора, в полза на ответницата
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 1500 лева.
С оглед
направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение
по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, същото не следва да бъде намалявано, тъй като съответства
до размера на минималния, предвиден в чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При цената на иска минималния размер на дължимото
адвокатско възнаграждение, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. възлиза на 3 236.81 лева.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Г.П.Г. с ЕГН ********** с адрес за връчване на съдебни книжа и
призоваване гр.Варна, ул. „Райно Попович“ № 3, оф. 1, представляван от адв. Н.
Костадинов И. от ВАК, против С.С.К.,
ЕГН *********,адрес: Кралство И., гр. М., р-н Ч., кв. П., ул. „С."№
53-3-5, установителен иск
за собственост върху недвижим имот с кадастрален идентификатор 10135.2564.733.1, представляваща
вилна, еднофамилна, двуетажна сграда със
застроена площ 108 кв. м, по КК и КР,
одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на Изп. директор на АГКК, с адрес:
гр. Варна, п. к. 9000, вилна зона „Траката“ ул. 18-та, разположена в ПИ с
идентификатор 10135.2564.733, по
твърдение, че е изтекла придобивна давност чрез осъществявано от непрекъснато
владение с намерение за своене в периода от 2002 г. до датата на предявяване на
иска – 26.10.2018 г., на основание чл.
79 от ЗС.
ОСЪЖДА Г.П.Г. с ЕГН ********** с адрес за връчване на съдебни книжа и
призоваване гр.Варна, ул. „Райно Попович“ № 3, оф. 1, представляван от адв. Н.
Костадинов И. от ВАК,
ДА ЗАПЛАТИ на С.С.К., ЕГН
*********,адрес: Кралство И., гр. М., р-н Ч., кв. П., ул. „С."№ 53-3-5, сумата от 1500
/хиляда и петстотин лева, представляващи направените по делото разноски, на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчване на съобщението до страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: