№ 15252
гр. София, 08.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. И.ОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20241110154455 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Т.С“ ЕАД против И. Н. Я..
Ищецът „Т.С“ ЕАД твърди, че между него и ответника, като собственик на
топлоснабден имот, е възникнало облигационно правоотношение с предмет – доставка
на топлинна енергия за битови нужди за по отношение на топлоснабден имот,
находящ се адрес*** с абонатен № ******. Твърди, че за периода от 01.05.2021 г. –
30.04.2023 г. е доставил топлинна енергия на ответника, но последния не бил заплатил
дължимата за това цена в общ размер от 1252,90 лева, както и сумата от 37,14 лв.,
представляваща сума за дялово разпределение за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г.
Ответникът дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава в
размер на 181,58 лв. за периода от 15.09.2022г. – 19.03.2024 г., както и сумата от 7,61
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава върху
сумата дължима за дялово разпределение за периода 16.07.2021 г. до 19.03.2024 г.
Ищецът сочи също така, че през процесния период действали Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С” АД на потребители в
гр.София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР и публикувани във в-к „Монитор“
в сила от 10.07.2016 г., според които клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за толинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Според общите условия, обезщетение за забава се начислявало само след
издаване на изравнителните сметки в края на отоплителния сезон и незаплащането им
в 45-дневен срок. Ответникът използвала доставената му топлинна енергия през
процесния период. До момента обаче ответникът не бил погасил задълженията си.
1
Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се
намирал имотът на ответника, били сключили договор за извършване на услугата за
дялово разпределение с „Д“ ЕООД. Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна
енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дялово разпределение на топлинна енергия в сградата – „Д“ ЕООД на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба
№16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването. За имота на ответника били
издавани такива изравнителни сметки.
Предвид изложеното, моли съда да осъди ответника да му заплати
горепосочените суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който се оспорват предявените искове като неоснователни. Сочи, че не получавал
топлинна енергия, тъй като имотът бил необитаем от няколко години. В имота били
правени нулеви отчети за процесния период. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност. По изложените съображения моли съда да отхвърли предявените
искове. Претендира разноски.
Третото лице - помагач на ищеца „Т.С ЕООД в депозираното становище по
делото излага съображения, че дяловото разпределение в процесния имот е
извършвано в съответствие с действащите през процесния период нормативни актове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл.
150 и сл. ЗЕ и чл. 422 ГПК, чл. 86, ал. 1 ЗЗД. С оглед правилата за разпределение на
доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая
това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника
топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на
спорната сума, и по иска за законната лихва за забава – че главното парично
задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на
законната лихва възлиза на спорната сума.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150 и сл. ЗЕ:
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
2
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно,
купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния
имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право
на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и
потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с
ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой
е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или
вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за
доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето,
на което е учредено ограничено вещно право на ползване.
Не следва нищо по-различно и от разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от
17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. Според тълкуването, възприето в т. 1 от ТР
№ 2/2018 г. на ОСГК на ВКС, "собствениците, респективно титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й".
Следователно законът е предпоставил възникването на качеството потребител на
ТЕ от пълното и главно доказване от ищеца на обстоятелството, че ответникът е
собственик, вещен ползвател или лице, което е поискало открИ.е на партида на свое
име при доставчика.
Като доказателство по делото е представен договор за покупко-продажба на
недвижим имот по реда на чл. 15 ЗТСУ, от който се установява, че на 10.03.1970 г.
Д.И.Я.а и И. Н. Я. са придобили собствеността върху следния недвижим имот:
жилище №104, в блок 11-15, вх. 15, ет. 8 в ж.к. Модерно предградие, ул. 310-та, гр.
София.
Представено е удостоверение за идентичност на адреси с изх. №БК-**-
**/31.03.2011 г., от което се установява, че бл. 323 с вх. А, Б, В, Г, Д в *******, гр.
София е идентичен със строителен номер 11-15, ул. 310, ******, гр. София.
Представен е препис-извлечение от акт за смърт от 11.11.2019 г., от който се
установява, че лицето Д.И.Я.а е починала на 10.11.2019 г.
Като доказателство по делото е прието и удостоверение за наследници с изх.
№РЛН21-УГ51-3469/08.03.2021 г., от което се установява, че след смъртта си Д.Я.а е
оставила за наследници – И. Н. Я.- съпруг, А.И.Я и Н.И.Я- дъщеря, с вписан отказ от
3
наследство №****/15.10.2020 г.
С оглед така изложените съображения и като взема предвид представените по
делото доказателства, съдът намира, че по делото се доказва наличието на
облигационно правоотношение между ищеца и ответника за доставка на топлинна
енергия за процесния имот, като ответникът се явява собственик на 3/4 ид. части от
процесния топлоснабден имот, респ. отговаря за ¾ части дължимите суми за топлинна
енергия. Това е така, доколкото с договора за продажба от 1970 г., доколкото няма
данни дали лицата по него са сключили граждански брак към онзи момент, ответникът
е придобил ½ идеална част от имота. След смъртта на другия купувач, и доколкото е
направен отказ от наследство от лицето Н.Я, притежаваната от наследодателката Д.Я.а
½ идеална част от имота, е преминала в собственост на наследиците, като всеки от тях
е придобил ½ част от наследството на Д.Я.а, включващо и процесният топлоснабден
имот.
Ето защо се налага извод, че ответникът има качеството на битов клиент съгласно
§ 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г. /. Установено е принципното съществуване на облигационно
правоотношение между страните за процесния период, произтичащо от договор за
продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, а
ответникът дължи заплащане на стойността на ползваната услуга. Касае се за договор
при публично обявени общи условия по реда на ЗЕ, по който ответницата като
собственик на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост, се явява
страна по силата на посочената по-горе законова разпоредба.
Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. В
случая етажните собственици на сградата, в която се намира процесния апартамент, са
взели решение през 2002 год. за сключването на договор за извършване на услугата
„дялово разпределение“ с „Т.С“ ЕООД /видно от представения по делото протокол/.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл.
148/ и в действалата към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Установява се въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и
изслушана съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202
4
ГПК следва да бъде кредитирано, че през процесния период топлинна енергия за
процесния имот е разпределяна като ТЕ за отопление на имота, ТЕ, отдадена от
сградната инсталация, както и топлинна енергия за БГВ, която е начислена съобразно
показанията на 1 брой водомер при осъществен реален отчет на водомера. Според
заключението на вещото лице ТЕ, отдадена от сградната инсталация, е изчислена в
съответствие с действащата наредба на база пълната отопляема кубатура 157 куб. м.
Установено е също така, че топломерите в абонатната станция са преминавали
последващи метрологични проверки, касаещи исковия период, като ищецът е
отчислявал и технологичните разходи на топлинната енергия в абонатната станция.
Размерът на сумите за потребена ТЕ през периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г. са в
общ размер на 2027 лв., като в сумата не са включени просрочени задължения от
предходни периоди.
Установено е въз основа на писмените доказателства по делото –индивидуални
справки за използвана ТЕ, документи за главен отчет, извлечение от сметка, и на
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-техническа
експертиза, че делът на ответника за отопление на имота, за сградна инсталация, както
и за битово горещо водоснабдяване, е бил изчислен в съответствие с правилата на
действащата нормативна уредба, като ищецът бил приспадал технологичните разходи
в абонатната станция от доставяната топлинна енергия в абонатната станция.
Установява се също, че топломерът в абонатната станция е сертифицирано и годно
търговско измервателно устройство, отговарящо на изискванията на закона и минало
редовни периодични прегледи за годност. Ето защо настоящият състав счита, че по
делото е установено по несъмнен и категоричен начин потребеното количество
топлоенергия. Следва да се отбележи, че заключението на СТЕ се базира не само на
изходящи от ищеца документи, но и на база ежемесечните отчети на общия топломер
и месечните отчети на уредите за дялово разпределение. Ето защо съдът счита, че по
делото е установено по несъмнен и категоричен начин потребената топлоенергия в
определено количество и нейните стойности за исковия период.
Неоснователни са възражението на ответника за недължимост на процесните
суми поради липсата на потребление на топлинна енергия в имота за процесния
период. Видно от представените от самия ответник, а и от третото лице-помагач
документи за отчет, за процесните периоди е извършван реален отчет на уредите за
търговско измерване, като са посочвани показанията на уредите за преходен период и
към момента на отчета, от които се установява, че в имота е потребявана топлинна
енергия.
Въз основа на заключението на вещото по допуснатата СТЕ относно размера на
доставената до имота топлинна енергия и съобразно възприетите от съда квоти в
съсобствеността, съдът намира, че делът, който се пада на ответника от потребената в
5
имота топлинна енергия възлиза на сумата в размер на 1520,25 лева и доколкото
ищецът претендира сумата в размер на 1252,90 лева, предявеният иск се явява изцяло
основателен.
От представените доказателства по делото се установява, че в процесния период
именно дружеството „Д“ ЕООД е осъществявало дяловото разпределение на топлинна
енергия в процесната етажна собственост, като размерът на задължението за
предоставяне на услугата „дялово разпределение“ се установява от представената към
исковата молба справка за инсталация 4**********, като съобразно притежаваните от
ответника права искът се явява основателен в пълен размер.
Ответникът своевременно е релевирал възражение за изтекла погасителна давнот
за процесните вземания. С оглед датата на подаване на заявление за издаване на
заповедта за изпълнение – 28.03.2024 г., както и предвид периода на исковата
претенция – м.05.2021 г. – м.04.2023 г., съдът намира така направеното възражение за
неоснователно.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За задълженията за главници за исковия период, ответникът дължи обезщетение
за забавено изпълнение на паричните задължения в размер на законната лихва на
основание чл. 86 ЗЗД. Исковият период на претендираната главница е от м.05.2020 г.
до м.04.2022 г. Към посочения период са действали Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Т.С“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на КЕВР. Според чл. 32, ал. 2 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г., месечната дължима сума
за доставената топлинна енерегия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата за топлоснабдяването, се формира въз
основа на определеното за него реално количество топлинна енерегия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл. 32, ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно
чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В клаузите на
чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите условия е предвидено правото на продавача да начисли и
получи обезщетение за забава в размер на законната лихва за задълженията по чл. 32,
ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2, от деня на забавата до момента на
заплащане на дължимата сума за топлинна енергия. С оглед изложеното се налага
извод, че поставянето на потребителя в забава не е обусловено от публикуване на
фактурата на интернет-страницата на дружеството. Задължението за заплащане на
стойността на потребената топлинна енергия е възникнало като срочно. Следователно,
6
изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника, нито от
публикуване на фактурите на интернет-страницата на ищцовото дружество.
Предвид гореизложеното, доколкото ищецът се легитимира като кредитор на
главни вземания в размер на претендираната сума от 1252,90 лв., то акцесорната
претенция се явяват установени в своето основание за периода от 15.09.2022 г. до
19.03.2024 г. възлиза в общ размер на 239,39 лв., изчислен на основание чл. 162 ГПК,
но доколкото ищецът претендира сумата в размер на 181,58 лева и предвид
диспозитивното начало в гражданския процес, то искът с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен за пълния предявен размер.
По отношение на задължението за заплащане на услугата дялово разпределение
следва да бъде посочено, че страните по правоотношението не са определили срок за
изпълнение на това задължение, поради което следва да се приеме, че длъжникът
изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В
разглеждания случай по делото не са ангажирани доказателства от страна на ищеца, че
ответницата е била поставена в забава по отношение на задълженията за заплащане на
цена на услуга дялово разпределение, поради което и при приложение на
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената
тежест СРС приема, че релевираната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху сумата за
дялово разпределение в размер на 7,61 лв. се явява неоснователна и подлежи на
отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира присъждането на разноски за исковото производство в
следния размер: 72,03 лева за държавна такса и 350 лева – депозит за съдебно-
техническа експертиза. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира,
че с оглед неголямата правна и фактическа сложност на делото, справедливият размер
на юрисконсултското възнаграждение, което следва да бъде възложено в тежест на
ответницата, е в размер на 100 лева. Предвид уважената част от исковете ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 519,34 лева.
За заповедното производство ищецът претендира сумата в размер от 44,38 лева –
държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че при
изчисляване на дължимите се разноски следва да вземе предвид само сумите за
разноски, за които е издадена заповед за изпълнение срещу ответника, като съобразно
уважената част от иска на ищеца се дължи сумата в размер на 62,59 лева.
Ответникът не претендира присъждането на разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С“ ЕАД, ЕИК: ********
срещу И. Н. Я., ЕГН: ********** искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумите, както следва: 1) сумата в размер на 1252,90 лева – главница,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода 01.05.2021
г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 08.04.2024 г. до окончателното
плащане на вземането; 2) сумата в размер на 181,58 лева – мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2022 г. – 19.03.2024 г.,
3) сумата в размер на 37,14 лева – главница, представляваща дължима сума за услугата
дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната
лихва от 28.03.2024 г. до окончателното плащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №18643/2024 г. по описа на Софийски
районен съд, 35 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 7,61 лева – мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2021 г. – 19.03.2024 г.
ОСЪЖДА И. Н. Я., ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати
на „Т.С“ ЕАД, ЕИК: ******** сумата в размер на 519,34 лева – разноски в исковото
производство, както и сумата от 62,59 лева – разноски за производството по ч.гр.д.
№18643/2024 г.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „Д” ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8