Решение по дело №551/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано по касационна жалба на Д. Г. М., [ЕГН], от [населено място], [улица], подадена чрез адв. Г. А. М., срещу Решение № 9 от 10.04.2025 год. постановено по административно-наказателно дело № 78 от 2024 год. по описа на Районен съд – Панагюрище. С обжалвания съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 24-0310-000267 от 21.05.2024 год., издадено от М. Д. Т. – Началник на РУ – Панагюрище при ОД на МВР – Пазарджик, с което на основание чл. 178д от ЗДвП, на Д. Г. М., е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева (двеста) за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на оспореното решение поради допуснати съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли се за отмяна на атакувания съдебен акт и вместо него съдът да постанови друг по същество на спора, с което да отмени обжалваното наказателно постановление, а при условията на алтернативност – при отмяна на съдебния акт да се върне делото на първостепенния съд за събиране на поисканите доказателства. Претендират се присъждане на сторените разноски пред инстанцията по същество.

Ответникът – М. Д. Т. – Началник на РУ – Панагюрище при ОД на МВР – Пазарджик, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Пазарджик изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд – Пазарджик, в настоящия касационен състав, след като обсъди събраните по делото доказателства, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, от страна имаща правен интерес от предявеното оспорване, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Производството пред Районен съд – Панагюрище е образувано по жалба на Д. Г. М. против НП № 24-0310-000267 от 21.05.2024 год., издадено от М. Д. Т. – Началник на РУ – Панагюрище при ОД на МВР – Пазарджик, с което на основание чл. 178д от ЗДвП, на жалбоподателя, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева (двеста) за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. Актът е издаден за това, че на 03.05.2024 год., в 09:20 часа, в [населено място] на [улица], пред ФМСП - Панагюрище, жалбоподателят е паркирал собствения си лек автомобил марка „Сузуки“, модел „СХ4“, с регистрационен № [рег. номер], на място, определено за хора с трайни увреждания, което е сигнализирано с пътен знак Д21 „Инвалид“, без да има това право, няма поставена карта, предназначена за хора с увреждания, с което е нарушил чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. На Д. Г. М., на осн. чл. 178 от ЗДвП, е наложена наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева.

Обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН № 298 от 03.05.2024 год. от Р. В. В., на длъжност полицейски инспектор „Пътен контрол“ при РУ – Панагюрище, в който е описана идентична фактическа обстановка и посочената в НП правна разпоредба, която е нарушена – чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. На 03.05.2024 год. Д. М. е изложил в АУАН несъгласието си с констатациите на органа на реда. Възразил е, че автомобилът не е паркиран, спрял е за момент да слезнат спътниците му, както и че не се е отдалечавал от превозното средство.

Приети и неоспорени са гласните показания на свидетеля Р. В. В., полицейски инспектор „Пътен контрол“ при РУ – Панагюрище, съставител на АУАН, свидетеля Г. К. Г. – младши дежурен ОДЧ в РУ – Панагюрище и свидетелката Б. П. Г., пътувала в процесното МПС.

Районният съд е изложил доводи за правилност на обжалваното НП като го е потвърдил. Счел е, че не е нарушен материалният закон, не са допуснати процесуални нарушения при издаването на НП и е обосновано. Административното нарушение е извършено виновно, при формата на вината – при умисъл. Лицето е предвиждало извършването на деянието, съзнавал е неговия общественоопасен характер, като във волево отношение пряко е целял извършването му. По отношение на размера на наказанието – „глоба“ в размер на 200,00 лева е приел, че санкцията е определена съгласно нормата на чл. 178д от ЗДвП. Мотивирал се е за приложението на чл. 28 от ЗАНН и е достигнал до извода, че случаят не следва да се третира като маловажен предвид характера на обществените отношения – правата на хората с увреждания, както и немалката степен на обществена опасност на нарушението.

Решението е правилно.

Настоящият съдебен състав споделя мотивите на въззивния съд за законосъобразност на обжалваното НП. За прецизност следва да се отбележи, че съдът е посочил, че от събраните по делото гласни доказателства се установяват фактите, описани в процесното НП – дата, час, място, лек автомобил, място обособено и обозначено за паркиране на МПС от хора с увреждания, авторът на деянието. При съпоставката им с писмените доказателства по делото е формирал крайния извод за липса на нарушение при издаване на обжалваното наказателното постановление. В тази насока не са допуснати процесуалния нарушения, тъй като свидетелските показания, в останалата им част, не биха променили установената по делото фактическа обстановка. Обжалваният акт е обоснован и е издаден в съответствие с материалния закон.

Оплакванията, изложени в касационната жалба, за неизясняване механизма на нарушението, включително и обстоятелствата, при които е извършено, мястото, на което е било паркирано процесното МПС, както и липсата на синя пътна маркировка не се споделят от съда.

От приобщения и неоспорен доказателствен материал по делото се установява, че на 03.05.2024 год., на [улица], пред ФСМП, [населено място], Д. Г. М. е санкциониран за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. Посочената норма забранява да се паркира на места, освен в посочените в ал. 1 случаи и на места, определени за хора с трайни увреждания. Според чл. 99, ал. 1 от ЗДвП е установено, че в населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя, може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието. В ал. 2 от същата е прието, че местата за паркиране по ал. 1 се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране, а в ал. 3 - общинският съвет определя цената за паркиране на местата по ал. 1, както и условията и реда за плащането й от водачите на специализираното звено на общината или на юридическото лице по чл. 14, ал. 1, т. 5 от Закона за обществените поръчки, на което е предоставено управлението на тези места, включително приема годишния инвестиционен план. Следващата разпоредба на чл. 99а, ал. 1 от ЗДвП изисква лицето, което използва тези места, определени за превозните средства, обслужващи хора с трайни увреждания, да има издадена карта за паркиране, издадена от кмета на съответната община или оправомощено от него длъжностно лице по образец съгласно приложението. Картата е валидна на територията на цялата страна. В ал. 3 се сочи, че картата може да е издадена от друга държава – членка на Европейския съюз и ще е валидна на територията на Република България, ако е издадена в съответствие с изискванията на препоръката по ал. 2 – трябва да отговаря на изискванията на стандартизиран модел на Общността от Приложението към Препоръка 98/376/ЕО на Съвета от 4 юни 1998 год. относно картата за паркиране на хора с трайни увреждания.

Съгласно чл. 99, ал. 2 от ЗДвП местата за паркиране в зони за платено и безплатно паркиране се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране. В чл. 25 от Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 год. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията е предвидено, че местата за паркиране на автомобили на хора с увреждания се обозначават с пътен знак Д21 „Място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания“ в съответствие с Наредба № 18 от 2001 год. за сигнализация на пътищата с пътни знаци (ДВ, бр. 73 от 2001 год.) и с пътна маркировка върху цялата площ на мястото за паркиране, изпълнена като син фон с изображение в средата на международния символ за достъпност (фиг. 5) в бял цвят.

Касаторът счита, че паркомястото, на което е спрял, на процесната дата и час, не е било определено за паркиране хора с трайни увреждания. Този довод е неоснователен. Общински съвет – Панагюрище е приел Наредба за организацията и безопасността на движението на територията на [населено място], приета с Решение № 406 от 21.11.2006 год., изм. и допъл. с Решение № 354 от 10.12.2009 год., изм. и допъл. с Решение № 376 от 14.01.2010 год., изм. с Решение № 399 от 27.07.2017 год. В Приложение № 4, чл. 18, ал. 11, към същата се съдържа Списък на улиците и паркингите с разрешено кратковременно платено паркиране (Синя зона). Под т. 3 е включена [улица], като обхватът й е от съдебната палата до пресечката към автогарата. Следователно за тази зона действат правилата от „Раздел 2, Режим на платено паркиране на ППС, Раздел 2.1 Зона за кратковременно паркиране ЗКП (Синя зона)“, която е обозначена с пътна маркировка. В тази част от подзаконовия нормативен акт е посочено, че паркирането в синя зона се извършва срещу заплащане (с попълнен талон за платено паркиране). В чл. 18, ал. 7 от Наредбата е прието, че освободени от такси са автомобилите на Спешната медицинска помощ, РСПБС, РУ на МВР, съд, следствие и прокуратура и инвалиди с пропуск за привилегия в условията на автомобилното движение, и знак Д 21. (Група инвалиди с привилегия - Приложение № 3).

По делото е безспорно, че на мястото, на което е спрял М. е определено за лица с трайни увреждания и е бил налице поставен пътен знак Д 21 „Инвалид“, за което се изисква притежание на карта за паркиране за хора с увреждане. Касационният жалбоподател не оспорва, че на предното стъкло, в долния ляв ъгъл, от вътрешната страна, притежаваният от него автомобил не е бил обозначен като ППС с преференциално паркиране. Неизпълнението на условието за обозначаване на автомобила с поставена на видно място картата за паркиране представлява нарушение на чл. 18 от „Раздел 2 Режим на платено паркиране на ППС“ от Наредба за организацията и безопасността на движението на територията на [населено място], както и на чл. 99а, ал. 1 от ЗДвП и приложението към последната.

Представените пред инстанцията по същество ЕР № 0933 от зас. № 041 от 07.03.2016 год. на ТЕЛК и ЕР № 92887 от зас. № 157 от 14.08.2024 год. на ТЕЛК, и двете издадени от първи състав към „Многопрофилна болница за активно лечение – Пазарджик“ на К. Н. М. (л. 21 и л. 22 от първостепенното дело), установяват, че лицето е съпруга на касатора и е с 64%, а впоследствие с 76% намалена работоспособност и има издадена карта за паркиране за хора с увреждания № 1423 – пожизнена от Кмета на Община Панагюрище (л. 23 от същото дело). В приложение към чл. 99а, ал. 1 от ЗДвП законодателят е предоставил възможност чрез притежанието на тази карта притежателят й да ползва място за преференциално паркиране на ППС, превозващи хора с увреждания, но при условие, че се постави в предната част на превозното средство, така че лицевата й част да се вижда изцяло с цел проверка.

При връчването на АУАН, на 03.05.2024 год., Д. М. е изложил възраженията си по съставянето му в три отделни групи, но сред тях не е посочил такива за наличие/липса на карта за хора с уреждания. Впоследствие при издаване на процесното НП, както и пред районния съд не е изложил твърдения, че при паркиране на място, обозначено с пътен знак Д 21 „Инвалид“, ППС е било обозначено чрез поставяне на карта по чл. 99а, ал. 1 от ЗДвП. Представянето на карта за паркиране за хора с увреждания на името на съпругата му пред съда не може да санира липсата й при установяване на нарушението. В този смисъл и касационното оплакване, че лицето е превозвало лице с увреждания, не е удостоверено пред органите на пътна полиция с надлежното й поставяне зад предното стъкло, в долния ляв ъгъл, на автомобила.

Противно на твърдяното в касационната жалба настоящият съдебен състав счита, че липсата на хоризонтална маркировка на мястото за паркиране, определено за хора с трайни увреждания, не води до несъставомерност на деянието по чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. При наличие на пътен знак Д 21, липсата на маркировка не влияе върху задължителното действие на знака и не дерогира задължението на водачите на МПС да съобразяват поведението си с поставената вертикална сигнализация. Действително в чл. 25 от Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 год., в сила от 13.03.2021 год., изм. и доп. ДВ, бр. 64 от 20 юли 2024 год. е разписано как следва да е обозначена пътната маркировка (поставена синя боя и изображение на международния символ на достъпност) при пътен знак Д 21, но законодателят не е предвидил хипотеза при липса на хоризонтална маркировка да не се съобразяват пътните знаци, а напротив. В чл. 6, т. 1 от ЗДвП изрично е посочено, че участниците в движението са длъжни да се съобразяват с пътните знаци, а ако е налице несъответствие между пътен знак и пътна маркировка, то следва да се съобразяват пътните знаци – по арг. на чл. 7, ал. 3 от ЗДвП.

Пред настоящата касационна инстанция е представена разпечатана на хартиен носител, снимка, в цветен вариант. От изписания върху нея текст единствено се установява, че е направена посредством камера на мобилен телефон „Huawei P20“. На нея е заснето празно място за паркиране, обозначено с пътен знак Д 21 „Инвалид“, а до него паркирал лек автомобил. От изображението не може да се извлекат други данни – дата на заснемането, лицето, което я е направило, нито да се индивидуализира с точност кое е това парко място и къде се намира, поради което съдът не следва да я кредитира като допустимо доказателства пред касационната инстанция, предвид чл. 219, ал. 1 от АПК, приложим по силата на чл. 63в от ЗАНН.

От съвкупния доказателствен материал, събран в производството пред Районен съд – Панагюрище, безспорно е установено мястото, на което е било паркирано процесното МПС, както и наличието на пътен знак Д 21, даващ право на хора с увреждания да го ползват при поставена карта на предното стъкло на ППС. Касаторът не твърди и не установява, че паркирайки на мястото, определено за инвалидно място да е поставил карта за паркиране за хора с увреждания, поради което изводите на инстанцията по същество за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП са обосновани и определената санкция „глоба“ в размер на 200,00 лева е в съответствие с чл. 178д от ЗДвП. Наказанието е определено съобразно предвиденото такова по вид и размер в санкционната норма, при липса на предоставена от закона възможност за индивидуализация на същото от страна на наказващия орган, предвид определянето му от законодателя в абсолютен размер.

Съдът споделя извода на първостепенния съд, че нарушението не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като деянието не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност от другите нарушения от съответния вид.

Предвид изложеното, не се установяват изложените касационни оплаквания за неправилност на оспореното решение поради допуснати съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспореното решение е правилно и като такова следва да се остави в сила.

Предвид изхода на спора и липсата на претенция от ответната страна за присъждане на разноски по делото, съдът не следва да се произнася по тях.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Административен съд - Пазарджик, X-и касационен състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 9 от 10.04.2025 год. постановено по административно-наказателно дело № 78 от 2024 год. по описа на Районен съд – Панагюрище.

Решението е окончателно.