Р Е Ш Е Н И Е
№
260201 / 01.09.2020 г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII с-в, в публично
заседание на единадесети август две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: И.С.
при секретар В.М.
като разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 1636 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по подадена искова молба от Д.Д.С., с която срещу „Ч.д.г.
„П.у.““ ЕООД са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове за
осъждане на ответника да заплати на ищцата:
1/
сума в размер на 294,87 лева, представляваща нетното трудово възнаграждение за
м. *** г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
депозиране на исковата молба пред съда - 07.02.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението; сумата от 24,82 лв., представляваща дължимо
обезщетение за забава, изчислено върху главницата от 294,87 лв. за периода от ***
г. до *** г., на основание чл. 128, т. 2, вр. с чл. 242 КТ и чл. 86 ЗЗД;
2/
сума в размер на 225,05 лв., представляваща нетно обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за *** г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на депозиране на исковата молба пред съда -07.02.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението; сумата от 20,38 лв., представляваща дължимо
обезщетение за забава, изчислено върху главницата от 225,05 лв. за периода от ***
г. до *** г., на основание чл. 224 и чл. 86 ЗЗД.;
3/
сума в размер на 337,57 лв., представляваща нетно обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за *** г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на депозиране на исковата молба пред съда -07.02.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението; сумата от 30,57 лв., представляваща дължимо
обезщетение за забава, изчислено върху главницата от 337,57 лв. за периода от ***
г. до *** г., на основание чл. 224 и чл. 86 ЗЗД.
В първото
съдебно заседание е направено изменение на исковете по чл. 224 КТ и чл. 86 ЗЗД,
като се претендират 304 лв. брутно обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за *** г. и 27,53 лв. обезщетение за забава върху главницата от 304 лв.
за периода от *** г. – *** г., както и 380 лв. брутно обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за *** г. и 34,41 лв. обезщетение за забава
върху главницата от 380 лв. за периода *** г. – *** г.
Ищцата
твърди, че е полагала труд за ответното дружество по силата на трудов договор №
*** г., с който била назначена на длъжност „учител, детска градина“, с място на
работа *** „***“. Било уговорено основно трудово месечно възнаграждение в
размер на 760 лв. бруто, представляващо 562,62 лв. нетно възнаграждение,
платимо до десето число на следващия месец. На *** г. ѝ била връчена
Заповед № *** г., с която трудовото правоотношение на ищцата било прекратено на
основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от *** г. Ищцата поддържа, че не е
ползвала полагаемия си платен годишен отпуск за *** г. и за *** г., който по
силата на сочения трудов договор е *** работни дни на година. Съобразно
посочената заповед работодателят следвало на изплати на ищцата обезщетение по
чл. 224 от КТ в общ размер на 725,04 лв. бруто, чийто нетен размер е 562,62 лв.,
съответно- за *** г. - 290, 02 лв. бруто и за *** г. 435,02 лв. бруто. Твърди,
че посочената сума до настоящия момент не е изплатена от работодателя. Заявява,
че ответното дружество не й е изплатило и сума в размер на 294,87 лв.,
съставляваща дължимо нетното трудово възнаграждение за м. *** г. Съобразно
изложеното ищцата моли за уважаване на исковите претенции. Претендира присъждане на направените по
делото разноски. В съдебно заседание поддържа исковата молба и изразява
становище, че претендираните суми са заплатени изцяло в хода на процеса, с
изключение на разноските.
В
срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „Ч.д.г.
„П.у.““ ЕООД, с който иска се оспорва като допустим, но неоснователен.
Ответното дружество заявява, че на *** г. е направено плащане в полза на ищцата
в размер на 1054,64 лв. чрез „***“ ООД, като на *** г. последната е получила
паричния превод. Предвид извършеното плащане на сума, надвишаваща
претендираната от ищцата, счита, че иска се явява неоснователен. Отделно от
изложеното ответното дружество заявява, че работната заплата на ищцата е
изплащана на каса, а не по банкова сметка, *** обезщетение във всеки момент.
Твърди, че са правени неуспешни опити да се свържат с ищцата, за да получи
дължимите суми, но последната не оказала необходимото съдействие. Счита, че дружеството
не е дало основание за завеждане на иска, тъй като дължимите суми са били на
разположение, но не са били потърсени от ищцата. Поради това и с оглед
извършеното погасяване на задълженията преди първото открито съдебно заседание,
моли за отхвърляне на исковите претенции, като прави искане ищцата да бъде
осъдена да заплати сторените от ответната страна разноски. В съдебно заседание
признава задължението си. Твърди, че признава задължението, заплатил е
дължимите суми и не е станал причина за образуване на делото.
Настоящият състав на
съда, въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:
Не се спори между
страните и от представените по делото доказателства се установява, че на *** г.
ищцата е встъпила в трудово правоотношение с ответника на длъжност „***“ при
пълно 8-часово работно време и срок за изпитване 3 месеца и уговорено основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 760 лв., както и платен годишен
отпуск от *** дни. Със Заповед № *** от *** г. трудовото правоотношение между
страните е прекратено по взаимно съгласие, считано от *** г., като в заповедта
е разпоредено да се изплати обезщетение на ищцата за неползван отпуск по чл.
224 КТ на стойност 725,04 лв. (бруто). Заповедта е връчена лично на ищцата на ***
г. На *** г. чрез *** ответникът е направил паричен превод на стойност 1 054,64
лв. с вписано основание РЗ *** г. и обезщетение год.отпуск *** г. и *** г.,
ведно с лихви, който е получен от ищцата на *** г. В хода на процеса ответникът
е извършил второ плащане в полза на ищцата в размер на 120 лв. на *** г., което
същата признава, че е получила на *** г.
От показанията на
разпитаната по делото свидетелка Т.Т.Ф. се установява, че същата има дела с
ответника за неизплатена заплата и обезщетение. Познава ищцата, защото двете са
учителки и са работили заедно. Ответникът не им е заплатил дължимите суми
въпреки многократното им ходене на място и дадените обещания, че същите ще
бъдат заплатени след събирането на таксите от родителите. После им е било
обяснено, че счетоводителката е болна и не знаят каква е сумата, а след това
спрели да си вдигат телефона. На ръка са се изплащали заплатите по ведомост.
Последният работен ден на свидетелката и на ищцата е бил на *** г., като
ответникът не се е свързвал с нито една от тях да си уредят извънсъдебно
отношенията.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият
състав на съда формира следните правни
изводи:
Предявени са кумулативно
обективно съединени осъдителни искове с правни основания чл. 128, т. 2, чл.
228, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на трудово възнаграждение, обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск и обезщетение за забава.
Съобразно разпределената
в процеса доказателствена тежест ищцата е следвало да установи, че е била в
трудово правоотношение с ответника, което е било прекратено от последния със
Заповед № *** г.; размера на договореното трудово възнаграждение, както и
размера на дължимите й се обезщетения. Ответникът е следвало да установи, че е
заплатил дължимите на ищцата трудови възнаграждения и обезщетения или че не ги
дължи. Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че по силата на
Трудов договор № *** от *** г. страните са били в служебно правоотношение, като
към датата на издаване на процесната заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение ищцата е изпълнявала длъжност „***“. Със Заповед № *** от *** г.
на управителя на ответното дружество трудовото правоотношение било прекратено,
а като основание за издаване на заповедта било посочено чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. При прекратяването на трудовото правоотношение ответникът дължал на ищцата
претендираните от нея суми, представляващи неизплатено трудово възнаграждение
за м.*** г. и обезщетения за неизползван платен годишен отпуск за *** г. и *** г.
След извършеното в
съдебно заседание изменение на исковете общият размер на претенциите на ищцата
се е увеличил от 933,26 лв. на 1 065,63 лв., без да се отчитат изтеклите в хода
на процеса законни лихви върху главниците. Ищцата е признала плащанията на
ответника, които са в общ размер от 1 174,64 лв.
Предвид извършените в
хода на процеса плащания, които погасяват изцяло претендираните вземания, както
и становищата на страните, настоящият състав приема, че исковете следва да се
отхвърлят, доколкото съдът съобразява новонастъпилите факти от значение за
спорното право /чл. 235, ал. 3 ГПК/.
Между страните е налице
спор по отношение на това дали ответникът е станал причина за образуване на
делото и дали дължи разноски на ищцата. По този въпрос настоящият състав
съобразява, че исковата молба е подадена на *** г., плащането на част от
задължението е на *** г., а препис от исковата молба е връчен на ответника на ***
г. Действително ответникът е заплатил пълния размер на претендираното към този
момент вземане преди да получи препис от исковата молба и да се приеме, че е
узнал за образуване на делото. Въпреки този факт от показанията на разпитаната
по делото свидетелка, макар и същата да има дела с ответника и за нея да важат
условията по чл. 172 ГПК, се установява, че преди образуване на делото
многократно с ищцата са търсили ответника да им заплати полагащите им се суми.
Трудовото правоотношение е прекратено на *** г., а плащането от страна на
ответника е едва на *** г. Изминал е период от почти една година, през който
работодателят е могъл да изплати дължимите суми, като не би било логически и
житейски разумно да се приеме, че той е имал желание да го направи, а не го е
сторил, защото ищцата не е оказала необходимото съдействие, след като същата
знае, че има да получава неизплатени възнаграждения и обезщетения. Показанията
на свидетелката следва да се възприемат за достоверни.
Предвид този извод на
съда следва да се приеме, че ответникът е станал причина за образуване на
делото и разноските следва да се възложат в негова тежест. Ищцата претендира
500 лв. адвокатско възнаграждение, за което са представени списък и
доказателства за плащане. Ответникът своевременно е релевирал възражение за
прекомерност на възнаграждението, което е основателно. Делото не се отличава с
особена фактическа и правна сложност, поради което и възнаграждението следва да
се редуцира до размера от 350 лв., който съдът намира за справедлив и адекватен
на извършените процесуални действия. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати и дължимата към бюджета на съда държавна такса
по всеки от исковете в общ размер от 150 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Д.Д.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „Ч.Д.Г. „П.У.““ ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление:***, П.И. ***, обективно кумулативно съединени осъдителни
искове за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищцата:
1/ сума в размер на 294,87 лева, представляваща нетното
трудово възнаграждение за м. *** г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на депозиране на исковата молба пред съда - 07.02.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението; сумата от 24,82 лв., представляваща дължимо
обезщетение за забава, изчислено върху главницата от 294,87 лв. за периода от ***
г. до *** г., на основание чл. 128, т. 2, вр. с чл. 242 КТ и чл. 86 ЗЗД;
2/
сума в размер на 304,00 лв., представляваща брутно обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за *** г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на депозиране на исковата молба пред съда -07.02.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението; сумата от 27,53 лв., представляваща дължимо
обезщетение за забава, изчислено върху главницата от 304,00 лв. за периода от ***
г. до *** г., на основание чл. 224 и чл. 86 ЗЗД.;
3/
сума в размер на 380 лв., представляваща брутно обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за *** г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на депозиране на исковата молба пред съда -07.02.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението; сумата от 34,41 лв., представляваща дължимо
обезщетение за забава, изчислено върху главницата от 380,00 лв. за периода от ***
г. до *** г., на основание чл. 224 и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Ч.Д.Г. „П.У.““ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, П.И. ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Д.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 350 лв. /триста
и петдесет лева/, представляваща сторените в настоящото производство от ищцата
съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Ч.Д.Г. „П.У.““ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, П.И. ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд, сумата 150 лв. /сто и петдесет лева/,
представляваща дължимите държавни такси за предявените искове, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК.
Дължимите
от ответника суми за разноски могат да се заплатят по представената с исковата
молба банкова сметка ***:
***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се
обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН
СЪД: