Решение по дело №42/2020 на Районен съд - Елхово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 3 април 2021 г. (в сила от 21 юли 2021 г.)
Съдия: Доротея Петкова Янкова
Дело: 20202310200042
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

                                                             

 

Номер 260006                                       03.04.2021  година                             Град Елхово

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Елховският Районен съд                                     четвърти        наказателен състав

На седемнадесети   юни    две хиляди и двадесета     година

В публично заседание в следния състав:

Председател Доротея  Янкова

Членове

Съдебни заседатели

Секретар        Т. В.

Прокурор       ……………………..….

като разгледа докладваното от       съдия Янкова

административно-наказателно дело №  42 по описа за 2020 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на  А.С.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез процесуален пълномощник  адв. М.Б. ***, срещу Наказателно постановление /НП/ №2512/2019 от  17.01.2020 г. на Васил  Инджов -  зам. директор на ТД „Южна морска" при Агенция "Митници",  упълномощен  със заповед    ЗАМ -42/32-8714 от  07.01.2020г. на директора на Агенция "Митници", с което на А.С.Ч. ЕГН **********, за административно нарушение по чл.233, ал.3 във вр. ал.1 от Закона за митниците (ЗМ) на основание чл.233, ал.3 във вр. ал.1  и ал.5 от Закона за митниците (ЗМ)    е наложено административно наказание глоба   размер  на 2000 лв. и са отнети в полза на държавата стоките предмет на нарушението цигари „Muratti Super Slims“ без акцизен бандерол, с надпис „Duty free“ - 10 кутии  /200 къса/ и  цигари „ЕVE Sunflower Extra Long“, без акцизен бандерол, с надпис „Duty free“ - без български акцизен бандерол, с надпис „Duty free“; и за административно нарушение по чл.238,  ал.2 от Закона за митниците (ЗМ) на основание чл.238, ал.2 във вр. ал.1 и  вр. с чл.235,ал.1 от ЗМ му е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 1500.00 лв.

С жалбата се иска обжалваното наказателно постановление да бъде отменено с доводи същото да е незаконосъобразно като издадено в противоречие с административно процесуалните правила на чл. 40, чл.42, т.4 и т.7  и  чл.43, чл.57, ал.1 т.5   от  ЗАНН както и поради нарушение на материалния  закон.  Оспорва се фактическата обстановка описаната в  НП и АУАН, въз основа на който е издадено.

В съдебната фаза, редовно призован жалбоподателят А.С.Ч. не се явява  и не изпраща представител.  Ангажира писмени доказателства.

Въззиваемата страна - Отдел " Южна морска" при АМ, редовно призована изпращат процесуален представител - старши юрисконсулт Десислава Толева – Илиев, която оспорва жалбата с доводи  обжалваното НП да е правилно и законосъобразно.  Иска се обжалваното НП да бъде потвърдено. В съдебната фаза от страна на административнонаказващият орган (АНО) се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Ямбол, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна: На 30.08.2019 година около 13.30 часа на Митнически пункт (МП) "Лесово", област Ямбол, на трасе "Входящи леки автомобили и автобуси" на път от Република Турция за Република България, е пристигнал  лек автомобил марка „Мерцедес", с peг. № У5538АТ  управляван от жалбоподателя А.С.Ч.. В автомобила като пътник е пътувало лицето В.А.Ч.. По метода на анализ  на риска митническите служители селектирали автомобила за извършване на митническа проверка.

Преди започване на митническата проверка, жалбоподателят и пътника в управлявания  от него автомобил  били запитани  от митническия служител - свидетеля Г.Б. - ст. инспектор в Агенция „Митници“, МП - Лесово дали пренасят  стоки подлежащи на деклариране пред  митническите органи.  Жалбоподателя и пътника в автомобила отговорили отрицателно, след което били насочени от  митническите служители към  халето за митническа проверка.

В изпълнение на служебните си задължения и на основание чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗМ, митническият служител - свидетелят Г.Б. в присъствието на св. О.  А. -  инспектор в Агенция „Митници“ МП „Лесково“ извършила митническа (физическа) проверка на горепосочения лек автомобил, при която били открити 10 кутии /общо 200 къса/ цигари марка „Muratti Super Slim“ без  акцизен  бандерол са надпис  Duty Free Sales Only“ укрити в двигателния отсек  поставени в  черен  чорап  и 10  кутии /общо 200 къса/  цигари  „EVE Sunflower Extra Long“ без  акцизен  бандерол са надпис  Duty Free Sales“ -  в найлонова торба  на задната седалка на лекия автомобил

В хода на контролните действия  жалбоподателя А.С.Ч. викал, обидил и  заплашил  с уволнение св.Б.. Преди приключване на контролните действия докато митническите  служители съставяли протокола  за извършената митническа проверка,  А.С.Ч.  напуснал територията на митническия пункт  без  да уведоми  митническите органи, след  като преди това му  било указано, че  следва да присъства на проверката. Това наложило  да бъде потърсен. След  като пътуващата с него В.Ч. му позвънила по телефона, същият  се върнал  на мястото на проверката.

Във връзка с извършената проверка е съставен  Протокол за извършена митническа проверка с №М3755/30.08.2020г. в който били обективирани действията на митническите органи при извършване на проверката,  вкл. резултатите от същата,  както и действията на жалбоподателя по време на проверката.

Жалбоподателя не се е възползвал от правото си да даде писмени обяснения.

След  приключване на проверката св. Г.Б. в присъствието на свидетелите О.А. -  присъствал  при извършването на проверката и Я.А. -  свидетел по съставянето на   АУАН, съставила    срещу жалбоподателя А.С.Ч.  АУАН № 2276/30.08.2020 г. за две нарушения -  за нарушение по чл.233, ал.3 във вр. ал.1 от Закона за митниците (ЗМ) –  за това, че е  превозил  акцизна стока  -  тютюневи изделия  през  държавната граница,  без  знанието и разрешението на митническите органи и за нарушение по чл.238, ал.2 от ЗМ -  за това, че се е противопоставил на митническите органи и  ги  е възпрепятствал  при изпълнение на служебните им задължения.

АУАН е бил  предявен на жалбоподателя след  съставянето му  в присъствието на свидетелите  А. и  А..

Жалбоподателя е отказал да подпише АУАН като отказът му е надлежно удостоверен  с подписа на двама свидетели. Отказал  е  да подпише и другите съставени в хода на проверката документи -  протокол за митническа проверка и разписки за задържане. Отказът му да подпише  протокола за  митническа проверка,  видно от  последния е надлежно удостоверени, чрез  подписите на двама свидетели.

В последствие на 08.09.2019г. по молба на жалбоподателя са му връчени преписи от АУАН,  от  протокола  за извършената митническа проверка, от разписката, с която са били задържани намерените при проверката стоки, за което е съставен приемо - предавателен  протокол.

Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не са постъпили възражения.

Въз основа на така съставения  АУАН, административно -  наказващият орган  - В.  И. -  зам.  директор на ТД Южна морска" при Агенция "Митници" е издал процесното НП №2512/2019  от  17.01.2020 година срещу жалбоподателя  Ч.. В издадения санкционен акт, АНО е възприел фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушенията,  дадена от контролния орган –   нарушение по чл.233, ал.З във  вр. ал.1 от ЗМ, и нарушение по  чл.238, ал.2 от ЗМ, като в НП във връзка с нарушението по чл.233, ал.З във  вр. ал.1 от ЗМ  са изложени и мотиви, поради които следва извършеното деяние да се квалифицира като "повторно" по смисъла на чл.233, ал.5 от ЗМ.

С НП на жалбоподателя за административно нарушение  по чл.233, ал.3 във вр. ал.1 от Закона за митниците (ЗМ) на основание чл.233, ал.3 във вр. ал.1  и ал.5 от Закона за митниците (ЗМ)  е наложено административно наказание глоба   размер  на 2000 лв. (пункт I от НП) и са отнети в полза на държавата стоките предмет на нарушението цигари „Muratti Super Slims“ без акцизен бандерол, с надпис „Duty free“ - 10 кутии  /200 къса/ и  цигари „ЕVE Sunflower Extra Long“, без акцизен бандерол, с надпис „Duty free“ - без български акцизен бандерол, с надпис „Duty free“ (пункт II от  НП) ;  и за административното нарушение по чл.238,  ал.2 от Закона за митниците (ЗМ) на основание чл.238, ал.2 във  вр. ал.1 и вр. чл.235, ал.1 от ЗМ е наложено наказание  "ГЛОБА" в размер на 1500.00 лв. (пункт III от НП)

Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя на 24.01.2020 година по пощата с Обратна разписка видно от известието за доставяне, надлежно оформено - датирано и подписано, приложено в административно-наказателната преписка (АНП), с отбелязване и на качеството на получателя му, а именно - жалбоподателя. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство. Жалбата е депозирана  директно в съда на 30.01.2020година.

По делото са представени и приети като доказателства НП № 2334/2018г. на зам.  началника на Митница  Бургас,  ведно с  писмо на Митница Бургас, обратна разписка и справка от информационната система на Агенция Митници,  видно от които  А.С.Ч. е наказан  с горепосоченото НП 2334/2018г.  за други четири административни нарушения по чл.233, ал.3 във  вр. ал.1 от ЗМ, като НП е влязло в сила от 05.12.2018г.

Материалната компетентност на наказващият  орган  -  зам. директора на ТД „Южна морска“ при  АМ  се установява от приетата като доказателства по делото  Заповед № ЗАМ - 42/32 - 8714 от 07.01.2019 година на Директора на Агенция "Митници". С цитирана Заповед, наказващият орган по закон - Директорът на Агенция "Митници" делегира правомощията да издават НП по реда на ЗМ на заместник   директорите на Териториалните дирекции  на  Агенция "Митници", поради което зам.  директора на ТД „Южна морска“ се явява  носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество от наказващия орган по закон съгласно чл. 231 от ЗМ - Директора на Агенция "Митници" по надлежния ред с индивидуален административен акт - Заповед.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприета в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание, свидетели -  Г.Г.Б., О.В.  А. и Я.О.А.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания, които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява свидетелите Г.Г.Б., О.В.  А. и Я.О.А.  да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги е провокирало да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество - служители на Агенция "Митници", в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно, за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия - вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници - писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо, според Съда показанията и на тримата посочени свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото, поради това съдът ги кредитира изцяло за достоверни. А досежно доказателственият им ефект, същите са пряко относими към описаното по - горе възприето от съда като доказана фактическа обстановка по делото.

Идентична правна оценка се налага и относно писмените доказателства, приобщени по реда на чл.283 НПК, вр.чл.84 ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните, като съдът също ги кредитира за достоверни по съдържанието им спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак - авторство.

Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира от следните правни изводи:

Жалбата е подадена в преклузивния 7 -  дневен  срок за обжалване, от легитимирано лице и е процесуално допустима.

Преценена по същество, съдът намира жалбата за частично основателна, за което се излагат следващите правни съображения:

Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. "а" от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. "а", вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 231 от ЗМ. Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от митническите органи. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 30.08.2019 година  актосъставителят Г.Г.Б., е заемала длъжността "Старши инспектор" в Териториална дирекция Южна морска към Агенция "Митници", т.е. бил е митнически орган.  Лицето, подписало НП –  В.  И.  към момента на издаването му  е заемал длъжността "Заместник-Директор на Териториална дирекция Южна морска" и е бил надлежно оправомощен  за издава наказателни постановления по ЗМ и деянието е извършено в зоната на отговорност на Териториална дирекция Южна морска.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1, изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

АУАН е съставен в съответствие с чл. 40  от ЗАНН -  в присъствието на нарушителя и в присъствието на двама свидетели, единият  от  които  е свидетел  по  установяване на нарушението, а  другият по съставянето на акта.

Спазени са и изискванията на чл. 43 от ЗАНН - Актът е подписан  от съставителя и  от свидетелите  посочени в него  и е бил  предявен на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише.  Отказът на нарушителя да подпише  акта е  надлежно удостоверен съгласно чл.40, ал.2 от  ЗАНН - чрез подписа на двама свидетели, името и точният адрес на които е отбелязано в акта.  Нарушителя по акта е отказал  да подпише  същия, както и да получи  препис  от акта на датата на съставянето му.  Препис от  акта е  връчена на нарушителя  на 08.09.2019 година видно от приетия към  доказателствата приемо – предавателен протокол съставен  във връзка с това обстоятелство.

Относно НП по пункт I и пункт II по което жалбоподателя е санкциониран  на основание чл.233, ал.3 във вр. ал.1  и ал.5 от Закона за митниците (ЗМ)   за нарушение по чл.233, ал.3 във вр. ал.1 от ЗМ и е постановено отнети в полза на държавата стоките предмет на нарушението.

Обжалваното НП и АУАН,  въз  основа на който е издадено,  по отношение на горното нарушение  са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.

Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП.

Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН  са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл. 57 от ЗАНН. Самото нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното деяние е идентично, като изрично е посочено, че на визираните в тези два акта дата и място, жалбоподателят е превозил стоки, за които се дължи акциз през държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи. Тези конкретни факти са квалифицирани като нарушение по чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ. В  НП са изложени  и мотиви, поради които следва извършеното деяние да се квалифицира като "повторно" по смисъла на чл.233, ал.5 от ЗМ. Следователно нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита.

Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата на Акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, съдът  формира правен извод, че процесното НП в обсъжданата част не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.

Съгласно чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ, който превози през държавната граница стоки, за които се дължи акциз без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда. В случая държавната граница на Република България съвпада с линията на митническата проверка предвид спецификата на разположение на службите за контрол на митническите пунктове, чийто служители не са на самата държавна граница, а вътре в територията на Република България.

От показанията на свидетелите Г.Г.Б. и  О.В.  А. по несъмнен начин се доказва, от обективна страна, че на 30.08.2019 година около 13.30 часа на Митнически пункт "Лесово", област Ямбол, на трасе "Входящи леки автомобили и автобуси"  при влизането си в Република България, през ГКПП "Лесово", идвайки от Република Турция, жалбоподателят е носел, т.е. фактически е превозил през държавната граница стоки с търговски характер, за които се дължи акциз, а именно - цигари „Muratti Super Slims“ без акцизен бандерол, с надпис „Duty free“ - 10 кутии  /200 къса/ и  цигари „ЕVE Sunflower Extra Long“, без акцизен бандерол, с надпис „Duty free“ - без български акцизен бандерол, с надпис „Duty free“.

Същите, установи се, той не е обявил и декларирал в момента на преминаване през митническия контрол, нито устно, нито писмено. Точно обратното, част от цигарите са били скрити в двигателни отсек, на автомобила, а друга част поставени в найлонова торба на задната седалка на автомобила,  като реалното им наличие там и разкриването им е последващо, в резултат на действията на контролните органи и извършената от тях митническа - физическа проверка. А последното фактическо обстоятелство е категорична индиция за липса на изискуемото знание от страна на митническите органи за внасянето на тези стоки на митническата територия на страната. Отрицателният факт за отсъствието на деклариране от негова страна на носените тютюневи изделия, който също е несъмнено и пряко доказан от гласните доказателства (показанията на свидетелите Г.Г.Б. и  О.В.  А.), субсумира и липсата на дадено надлежно разрешение от този компетентен орган, последица именно поради отсъствието на знание у него за тези стоки, въвеждани на митническата територия на Република България. Разпитаните по делото свидетели Г.Г.Б. и  О.В.  А. са формирали непосредствени възприятия относно разкриването на цигарите и намирането им укрити,  тяхното количество, уточняват точното им местоположение и начина на укриването им. Иначе казано, въз основа на тези гласни доказателства, обсъдени в съвкупност и с писмените източници, пряко доказан е фактът на реалното наличие на процесните тютюневи изделия в държане и фактическата власт на жалбоподателя при преминаването на държавната граница, с което е реализирано и тяхното превозване през нея, но без знанието и разрешението на митническите органи. Именно тези два негативни признака (без знание и без разрешение) в кумулативната си даденост, формират съставомерния обективен елемент от състава на митническото нарушение "митническа контрабанда", очертан в разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от ЗМ - основен състав, за което релевантен е фактът на укриването или непредставянето на вярна информация на Митниците за движението на стоките, преминаващи - влизащи/внос, респ. излизащи/износ в/от митническата територия на Република България.

Поради това, настоящият  съдебен  състав приема, че така осъщественото деяние от жалбоподателя, по своите обективни признаци, покрива изцяло фактическия състав на нарушение по чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1  във  вр.ал.5 от ЗМ (т.нар. митническа контрабанда) и то в довършена изпълнителна форма, а от фактическа страна изразило се в превозване през държавната граница, при влизане в страната, на стоки, за които се дължи акциз, по вид конкретно - цигари, без знанието и разрешението на митническите органи. За съставомерността на последното, достатъчно е обективно да е липсвало знание и разрешение на митническите органи, конкретните стоки да преминат на митническата територия на страната, съвпадаща и с държавната такава, но административно организирана, като проверка след реалното влизане в страната и преминаването на граничен контрол. А с оглед изпълнителното деяние и неговото реализиране, в случай на внос/влизане в страната, правно значим е обективният факт на фактическото пресичане на държавната граница и на митническата територия, с навлизането на която и наличието на стоките там/на нея, деянието се счита за довършено. Направените правни изводи се налагат предвид установеното правно задължение във връзка с преминаването на митнически контрол, като действащо е задължението за деклариране на стоки, както въвежданите/внос, така и изнасяни от лицата/износ, произтичащо пряко от материалната разпоредба на чл. 66, ал. 1 от ЗМ, както и от множество Регламенти, които са с директно действие след присъединяването на България към Европейския съюз (ЕС). Според разпоредбите им, всяка стока, предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим, като са допустими при определени условия писмено или устно деклариране. Субект на това задължение, несъмнено и няма спор, е бил и жалбоподателят, възникнало за него още в момента на влизането му в страната и започването на формалностите по митнически контрол, но същото той не е изпълнил, както безспорно се установи от свидетелските показания. От друга страна и самият факт на укриването на стоките е категорична индиция за незнанието от страна на митническите органи, т.к. тази информация е била укрита от тях. Ето защо, след като жалбоподателят Ч., влизайки в страна не е изпълнил задължението си, във връзка с преминаването през митнически контрол и не е декларирал носените от него акцизни стоки - тютюневи изделия, каквито реално са открити едва при последваща физическа митническа проверка, безспорно с това си бездействие той е консумирал от обективна страна квалифицирания състав на административно нарушение по чл. 233, ал. 3 от ЗМ, с изпълнително деяние - "превозва", дефинирано в основната хипотеза на ал. 1 на същата норма, чийто предмет са стоки, за които се дължи акциз - цигари. Следва да се отбележи, с оглед конкретното количество тютюневи изделия - 20 броя кутии цигари, внасяни в страната от трета Държава (извън ЕС) надлежното за тях деклариране е писменото. Но такова, не се доказа да е направено от жалбоподателя, нещо повече, той дори не обявява устно тези факти - за носени стоки, още по-малко от конкретния вид. Задължението за обявяване е възложено на лицето, което пресича държавната граница и в чиято фактическа власт се намират вещите, подлежащи на деклариране.

В случая доказан е и квалифициращият признак на нарушението, с оглед вида и естеството на пренесените стоки - цигари, които по родов признак, имат особеното качество на тютюнево изделие, по смисъла на легалната дефиниция на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия - § 1, т. 4, б. "а" от ДР, а като такива представляват и акцизна стока, т.е. за която се дължи акциз, на основание чл. 4, т. 1, вр.чл. 2, т. 2 и чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗАДС. Съобразно видът им и тяхното бройно количество - 20 броя кутии цигари, същите надвишават допустимите нормативно установените прагове за безмитен внос, предвидени в чл. 51а, ал. 4, т. 1, предложение второ от ППЗДДС, вр.чл. 58, ал. 7 от ЗДДС (40 броя цигари), като едно от възможните условия за освобождаване от плащане на акциз, съгласно чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗАДС. Последно сочи и търговски характер, доколкото изключено е предназначение за лични и семейни нужди или подарък. След като е така, извършеното от жалбоподателя деяние, изразяващо се в превозване на цигари, покрива по обективните си признаци - изцяло квалифицирания фактически състав на митническо нарушение по ал. 3 на чл. 233 от ЗМ. Категоричен и закономерно обоснован от събраните по делото доказателства е и правният извод за неговото авторство - в лицето на жалбоподателя А.С.Ч.. Изпълнителното деяние на превозването, като една от съставомерните форми на нарушението митническа контрабанда, се свърза с фактическото въвеждане на стоките - в случая цигари, на митническата територия на страната от влизащото в нея лице, което ги държи, а по този начин и ги превозва, като последното не изисква непременно непрекъснато чисто физическо притежание/държане в своя фактическа власт. Последното е установено по делото, наред и с другия изискуем признак - укриването на информация за тези стоки от митническите органи, субсумиращо липсата на знание и дадено разрешение от последните за тяхното внасяне - въвеждане в страната, както вече се посочи.

Нарушението е извършено при квалифициращия признак  на ал.5  на чл. 233 от ЗМ  - „повторно“  по см. на пар.1,  т.35  от ДР на ЗМ, тъй като е извършено в срок една година от влизането в сила на наказателното постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение  -   за нарушение по чл.233, ал.3 от  ЗМ  изразяващо се в пренос на тютюневи изделия, а  именно  в едногодишния срок  от  наказването му с НП №  2334//2018 година  по описа на Митница Бургас , в сила от  05.12.2018 г.

Стойността на стоката, предмет на процесното митническо нарушение, тъй като представлява тютюнево изделие - цигари, по правилото на чл. 233, ал. 3 от ЗМ се формира и е равна на тяхната продажна цена. Същата е определена от митническите органи в размер на сумата 102 лв. - общо за цялото количество от 20 кутии, според представеното Становище, в което е материализирано това заключение, ведно с Искане. Оценяването на предмета на нарушението е извършено от комисия от митнически служители, в състав трима членове, специално назначена със Заповед № ЗТД-1000- 257/18.04.2019 година, изменена и допълнена със Заповед № ЗТД 1000-329/20.05.2019 година, двете на Директора на Териториална дирекция Южна морска, издадена във връзка със Заповед № ЗАМ-632/11.04.2019 година на Директора на Агенция "Митници". От съдържанието на цитираното Становище, се установява, че продажната цена е определена от АНО за процесните тютюневи изделия на основание чл. 29, ал. 4, т. 1 от ЗАДС – 5,20 лв./кутия от 20 къса за цигари „Muratti Super Slims“ и 5,00 лв./кутия от 20 къса за цигари „ЕVE Sunflower Extra Long“.  Съобразно така посочената единична продажна цена за процесните марки и съобразно количеството кутии в резултат на математическо пресмятане митническите органи са получили и определили сборно сумата в размер на 102 лв., формираща общата продажна цена на същите. В този смисъл, цената твърдяна от органа е определена въз основа на официални документи. Последната не се оспорва от жалбоподателя и при липса на обратни или други доказателства, събрани в хода на настоящото производство, не се намериха основания да не бъде приета така посочената от АНО стойност, за правилно и законосъобразно определена, съгласно § 1, т. 34 от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗМ, както и на правните норми от приложимия специален нормативен акт - ЗАДС - чл. 29, ал. 4, т. 5, с оглед вида на стоките - акцизни, при определена продажна цена по реда на акцизното законодателство.

Предвид изложеното жалбоподателят следва да понесе предвидената в закона административнонаказателна отговорност за това нарушение.

Налице е и субективният елемент от състава на нарушението - извършено е виновно, при пряк умисъл, категорично правното съждение за което се налага от факта на укриването на тютюневите изделия. Т.е. жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките си. От тук разкрива се и пряко целеният резултат - настъпването на общественоопасните последици - укриването на информация от митническите органи, при наличие и на представа за обвързващото задължение за деклариране на носените стоки, въпреки това напълно съзнателно и със знанието за общественоопасния характер на деятелността си, жалбоподателят е бездействал при митническия контрол. Интелектуалният и волевият елементи на умисъла, пряко се извеждат от обективните му действия и поведение в хода митническата проверка. Същият е знаел действащия митнически режим, респ. и задължението за писмено или устно деклариране му е било известно, от една страна с оглед предходното му  наказване за друго такова нарушение, от друга с оглед публичното им оповестяване - обявени публично, на указателни табели непосредствено пред мястото за митническа проверка на ГКПП "Лесово". Поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг различен правен извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

Извършеното конкретно деяние, преценено според обективните си признаци, не може да се квалифицира като престъпно, доколкото не покрива елементите на престъпление по чл. 242 от НК съобразно равностойността на своя предмет - цигари.

Процесното административно нарушение по убеждение на решаващия Съдебен състав не разкрива характеристиките на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не представлява такъв, поради отсъствието на установени смекчаващи обстоятелства - многобройни или изключителни такива, които да го отличават със значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този род административни нарушения, или пък изобщо - липса на такава. В този смисъл не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9 от ДР на НК по силата на препращането от чл. 84 от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и предпоставка за незаконосъобразност на НП.

Съгласно чл. 233, ал. 3 от ЗМ за митническа контрабанда на тютюневи изделия на виновните лица се налага глоба в размер от 200 % до 250 % от продажната цена на недекларираните стоки -  тютюневи изделия, а съгл. ал. 5 на чл.233 от ЗМ  при повторно нарушение по ал. 3 се налага глоба в максималния размер, предвиден за съответното нарушение, но не по-малко от 1000 лв., а когато предмет на нарушението са тютюневи изделия - не по-малко от 2000 лв.

Административното наказание от обжалваното НП е правилно  и законосъобразно определено в размера  по чл.233, ал.5 във  вр.ал.3 и ал.1 от ЗМ , а именно в размер  на  2000 лв.

НП е законосъобразно и правилно, и в частта на постановеното отнемане в полза на Държавата на процесните цигари (пункт II). Подобно разпореждане е напълно законосъобразно приложено на съответното правно основание - чл. 233, ал. 6 от ЗМ. Правната разпоредба е императивна и обвързва във всички случаи указаното разпореждане с тези стоки, както правилно е подходил и АНО, позовавайки на същата норма, като друго различно разрешение не следва и предвид доказаното извършване на конкретното митническо нарушение, обвързано с приложението й.

Относно НП по пункт III, по който на жалбоподателя е наложено административно наказание за нарушение по чл. 238, ал.1 от ЗМ:

Съгласно чл. 238, ал.1 от ЗМ- Всяко нарушение на нормативни актове, приложими за стоки под митнически надзор, установено от митническите органи, ако не е предвидено друго, се наказва с глобата или с имуществената санкция по чл. 235, ал. 1 от ЗМ, като в ал.2 е визирано, че със същото наказание се наказва и лице, което се противопоставя на митническите органи при изпълнението на служебните им задължения.

Служебните задължения и правомощия на митническите органи уредени в чл. 15, ал. 2 от ЗМ, произтичат от дефинираните в чл. 2 от ЗМ задачи на митническите органи за митнически надзор и контрол върху внасянето, изнасянето и транзитирането на стоки за, от и през Република България, събирането на митни сборове, прилагането на административнонаказателни разпоредби и разследвания на престъпления в случаите, при условията и по реда, предвидени НПК.

Съгласно чл. 2 от ЗМ, лицата и превозните средства, както и стоките, които се пренасят или превозват от тях, преминават държавната граница през граничните контролно-пропускателни пунктове и подлежат на митнически надзор и контрол, който съгласно чл. 15, ал. 2, т. 1 ЗМ се осъществява от митническите органи, които съгласно чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗМ при изпълнение на служебните си задължения имат право да извършват проверки, свързани с митническия надзор и контрол на стоки, превозни средства и лица в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове и на цялата митническа територия на страната.

Обект на защита на нормата по чл. 238, ал. 2 от ЗМ са обществените отношения, свързани с нормалното протичане на проверките на органите на минтическата администрация и съответстващите на това задължения за проверяваните да не им се противопоставят, като изпълняват стриктно разпорежданията им. Противопоставянето, като действие, предполага несъгласие с разпореждане на орган, изразено чрез противодействие, опълчване на действията по служба на органа.

Извършвайки служебна проверка за процесуалноправната законосъобразност на атакуваното наказателно постановление, както и на АУАН, въз основа на който е издадено, в рамките на правомощията си и съобразно релевираните възражения с жалбата, съдът обсъди актовете първо от формална страна, при което се констатираха допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Наказанието е наложено за това,  че на 30.08.2019г. около 13.30 часа на МП "Лесово" на трасе "Входящи леки автомобили и автобуси" по време на контролните действия жалбоподателя, държейки се  агресивно  и крещейки на висок тон , се е противопоставил  на митническите органи и ги е възпрепятствал при изпълнението на служебните им  задължения, с което виновно е осъществил  състава на чл.238, ал. 2 от ЗМ . В НП при изложение на обстоятелствата при които е извършено нарушението е посочено и че това поведение на жалбоподателя е било насочено към актосъставителят -  св. Б.,  посочено е и че е  заплашвал последната  със саморазправа както и че преди приключване на контролните действия, докато митническите служители съставяли протокола за извършената митническа проверка  Ч. напуснал  територията  на митническия пункт  без знанието и разрешението на митническите органи.  Видно от НП напускането на митническия пункт от  жалбоподателя не е включено в  словесното описание  на нарушението.

В АУАН освен  горното са посочени и конкретни изрази които Ч. е отправял към митническия служител  Б..

В конкретния случай допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила са се  изразили в неспазване на императивните изисквания на чл.42,т.4 и т.5 ЗАНН - досежно АУАН и чл.57,т.5 и т.6 ЗАНН- за НП. И двата акта, предвид своето съдържание са обременени с недостатък - несъответствие на изискването за форма, предписано като императивно процесуално изискване с посочените разпоредби от ЗАНН, а това е така, защото те не съдържат достатъчно пълно и конкретно описание на фактическите обстоятелства на твърдяното нарушение.

Констатираният недостатък, относим към описанието на самото нарушение в АУАН, така както изисква чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН, съответно е пренесен и задълбочен е в НП, с което от своя страна нарушена е и разпоредбата на чл.57,т.5 с.закон. Със словноматериализираното в АУАН описание на нарушението не е приписано изобщо конкретно поведение, в смисъл на деяние - действие или бездействие на жалбоподател във връзка с дадено разпореждане от страна на митнически служител, на което същият да се е противопоставил, което да покрива признаците от състава на чл.238, ал.2 ЗМ, каквато правна квалификация е възприета за същото, липсва и описание на др. обективни елементи от този фактическия състав, очертан в посочената административнонаказателна разпоредба.

В случая направеното в НП описание на нарушението не е достатъчно да изпълни изискванията на чл.57, т.5 от ЗАНН, тъй като съдържа оценъчни квалификации, но не и конкретно посочени действия или бездействия, които могат да бъдат подведени под хипотезата на чл.238, ал.2 от ЗМ. От обективна страна административното нарушение по тази норма изисква нарушителят да се противопоставя на митническите органи при изпълнението на служебните им задължения, а описаното в НП поведение няма характер на противопоставяне на митническите органи. Както се  посочи и по—горе напускането на Ч. на мястото на проверката не е било включено в  словесното описание на нарушението в НП, като  нито в  АУАН,  нито в НП се има твърдения митническия орган да е издал разпореждане на жалбоподателя да не напуска мястото на проверката.  От друга страна фактически обстоятелства за отправено към Ч.  разпореждане в тази насока  и отказа на същия да изпълни това разпореждане, се обективират за пръв път в показанията на разпитания по делото свидетел О.А., но това не може да санира формалните пропуски в съдържанието на АУАН и НП. Свидетелските показания служат за доказване на нарушението така, както същото е вменено на нарушителя с АУАН и НП, а не са средство за допълване и изясняване на непосочени в НП елементи от състава на нарушението.

Изведеното от контролните органи фактическо описание на нарушението, не обхваща и не съдържа - обективно характеристиките на конкретното изпълнително деяние, изразяващо противопоставяне на митническите органи, чрез създаване на пречки за тях, или осуетяване изпълнението на служебните им задължения, което именно поведение е въздигнато като съставомерен елемент от обективната страна на вменения и твърдян за осъществен санкционен състав, а в този смисъл и релевантни за индивидуализацията му като нарушение по чл.238,ал.2 ЗМ.

Прави впечатление, че в цялостното изложение в НП, не се посочва и описва по какъв начин и с какви действия и изрази жалбоподателят се е противопоставял, респективно какви са били разпорежданията на митническите служители към него, които той не е изпълнил, иначе казано им се е противопоставил. Още по-малко, изобщо дори и не се твърди  и  в  Акта и в НП, нито пряко и изрично, нито индиректно, че той е отказал да изпълни дадено му конкретно разпореждане от тях, във връзка, при и по повод преминаването му през митническия контрол, влизайки в Р България.

В относим правен аспект, за конкретиката на казуса, именно неизпълнението на разпореждането на митнически орган или на др. задължение което възпрепятства осъществяването на техните функции, като отрицателен факт е съставомерния признак, субсумиращ действието "противопоставяне", по смисъла на чл. 238,ал.2 ЗМ, следователно и се явява обективен елемент от състава на нарушение, с тази правна квалификация, поради което задължително трябвало е да бъде посочен и то изрично, точно, ясно и конкретно. Последното, обаче несъмнено не е сторено в случая. Описани по този начин фактите, не са свързани с конкретно противоправно поведение от страна на жалбоподателя, в качеството му на лице, влизащо  в страна и подлежащо на задължителния митнически контрол.

Всички изброени, вече се посочи са все елементи от обективната страна на твърдяното нарушение, поради което дължимо се явява посочването им в констатиращия акт. Доколкото това не е сторено, пропускът следва да се приравни на липса на описание на нарушението, съгласно императивното правила на чл. 42, т.4 ЗАНН и чл.57, т.5 от  ЗАНН.

В обобщение на изложените правни аргументи, съдебният състав приема, че словно метариализираните фактическо описание на нарушението и действията на жалбоподателя, по начина изложен в АУАН, не разкриват - обективно и не съответства на действия, осъществяващи изпълнителното деяние по чл.238,ал.2 ЗМ - "противопоставяне" на митническите органи при изпълнението на служебните им задължения, с оглед отсъствието на каквито и да било конкретни фактически твърдения - за отказ на жалбоподателя да бъде изпълнено дадено разпореждане от негова страна или за др. конкретния действия от страна на жалбоподателя, в израз на явно противопоставяне или с насоченост и от естество да попречат по някакъв начин на митническата проверка.

На плоскост, обсъдено и спрямо изведената правна квалификация на твърдяната деятелност на въззивника, обвързана с разпоредбата на чл.238,ал.2 ЗМ, разкрива се и очевидно противоречие между фактите и приложимия закон, визирани в съдържанието на АУАН, което до степен такава, че прави абсолютно неясно за какво точно нарушение е привлечен да отговаря жалбоподателя, което е напълно недопустимо и отново съставлява особено съществено процесуално нарушение, пряко рефлектиращо върху законосъобразността на НП.

Също така, с оглед изчерпване на основанията, следва да се отбележи и др. формален порок на АУАН и НП, в който липсва - изобщо посочена конкретна разпоредба - материалноправна норма от ЗМ, която в случая е била нарушена и от която да е произтичало задължението на жалбоподателя да изпълнява разпорежданията на митническите органи и да съдейства на същите при осъществяването на митнически контрол, останало - неизпълнено. Както ЗМ, така и правилника за неговото приложение изобилства от повелителни норми, отделно и ясно разписващи правомощията на митническите органи, но нито една от тях, не е намерила формалното си фактическо отражение в АУАН и НП, с което именно е допуснато и поредното процесуално нарушение, изразило се в неизпълнение на императивното изискване по чл.42, т.5 от ЗАНН, съответно на чл.57, т.5 и т.6 ЗАНН.

Допуснатите  процесуални нарушения са особено съществени,  тъй като с тях се ограничава правото на защита на жалбоподателя.

Предвид изложеното за съда се налага правен извод, че е опорочено цялото производство по ангажиране административно-наказателнана отговорност на жалбоподателя, поради което обжалвания санкционен акт, следва да се отмени изцяло, като незаконосъобразен от процесуално правна страна.

При този правен резултат и направените изводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - достатъчно основание за отмяна, съдът намира за безпредметно да обсъжда материалноправна законосъобразност на НП, излагайки съображения по същество на нарушението и изследвайки извършването му, съставомерността и авторството.

По делото не са направени искания във връзка с  разноските породи  което съдът  не дължи произнасяне по тях.

Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                                  Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно постановление /НП/ №2512/2019 от  17.01.2020 г.,  на В.  И. -  зам.  директор на ТД „Южна морска" при Агенция "Митници", в частта по пункт I и пункт II, с което на А.С.Ч., ЕГН **********, за административно нарушение по чл.233, ал.3 във вр. ал.1 от Закона за митниците  на основание чл.233, ал.3 във вр. ал.1 и ал.5 от Закона за митниците   е наложено административно наказание глоба   размер  на 2000 лв. (пункт I) и на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата  стоките предмет на нарушението цигари „Muratti Super Slims“ без акцизен бандерол, с надпис „Duty free“ - 10 кутии  /200 къса/ и  цигари „ЕVE Sunflower Extra Long“, без акцизен бандерол, с надпис „Duty free“ - без български акцизен бандерол, с надпис „Duty free  (пункт II).

ОТМЕНЯ  Наказателно постановление /НП/ №2512/2019 от  17.01.2020 г.,  на В.  И. -  зам.  директор на ТД „Южна морска" при Агенция "Митници" по пункт III,  с което на А.С.Ч., ЕГН **********, за административно нарушение по чл.238,  ал.2 във вр. ал.1 и вр. чл.235,  ал.1 от Закона за митниците (ЗМ) на основание чл.238, ал.2 вр с ал.1 вр с чл.235, ал.1 от ЗМ е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 1500.00 лв., като незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Ямбол  в 14-дневен срок, който тече от получаване на съобщението за постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.

 

                                                                                  Районен съдия: