О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 723 24.07.2020г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесет и четвърти юли две
хиляди и двадесета година
в закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС
АТАНАСОВ
като разгледа
докладваното от съдията
- докладчик УРУКОВ
частно гражданско дело № 1385 по
описа за 2020 година.
Производството е
образувано по частна жалба на ,,Ай тръст“ ЕООД гр.София против разпореждане с №
3668 от 14.04.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 1243/2020 г. по описа на
Районен съд – Стара Загора, с което е отхвърлено заявлението на частния
жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, в частта с
която се претендира сумата 77.84 лв. – административни разноски и сумата 1062.92
лв. – възнаграждение в размер на
наказателната лихва. Твърдят, че при този изход на производството по делото
съдът е счел че разноските за ДТ следвало да бъдат признати само съобразно
уважената част на цялата претенция, като в този смисъл им били присъдени само
102.67 лева разноски от които 50 лева юрисконсултско възнаграждение и 52.67
лева ДТ.
Частният
жалбоподател излага доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на разпореждането в
обжалваната част. Излага подробни съображения в жалбата си и моли въззивният
съд да отмени обжалваното разпореждане и издаде заповед за изпълнение за отхвърлените
суми. Претендира разноски за държавна такса, както и за пълно присъждане на
разноските пред първоинстанционния съд.
Въззивният съд,
след като обсъди оплакванията в частната жалба и данните по първоинстанционното
дело, намери за установено следното:
Първоинстанционното производство
е образувано по заявление по чл.410 ГПК от ,,Ай Тръст“ ЕООД гр.София срещу С.П.А.за
издаване на заповед за изпълнение за сумата общо от 3685.02 лева, от които 1 776,36
лв. - главница; 77.84 лв. – административни
разноски; 63.18 лв. възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство;
432.99 лв. договорна лихва за периода от 30.04.2018 г. до 30.11.2019 г.; 1062.53
лв. наказателна лихва за периода 30.04.2018г. - 04.03.2020г. В заявлението е
посочено, че вземането произтича от договор за поръчителство по кредит от 29.10.2016г.
Посочено е, че кредитополучателят се е задължил да върне заемната сума, заедно
с договорна лихва, както и дължимото възнаграждение на поръчителя по договора
за поръчителство. Задължението станало изискуемо, тъй като на 30.04.2018г. е падежирала
последната вноска съгласно погасителния план. На 04.03.2020г. заемодателят
изпратил до поръчителя искане за плащане. Поръчителят изпратил уведомление на
длъжника и на 09.03.2020г. изпълнил задължението му.
Поради което моли съдът да издаде
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника за посочените по – горе
суми.
С обжалваната част
на разпореждането съдът е отхвърлил заявлението в частта, с която ,,Ай тръст“
ЕООД гр.София е поискало издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за
сумата 77.84 лв. – административни разноски и сумата 1062.92 лв. – възнаграждение за наказателна лихва, като е
приел, че уговорката за административни разноски и възнаграждението за
наказателна лихва, противоречи на добрите нрави, тъй като излиза извън рамките
на присъщите на неустойката обезщетения и обезпечителна функция и се превръща в
необоснована санкция за длъжника, средството за неоснователно обогатяване на
кредитора.
Съгласно чл. 411 ГПК,
за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК,
заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията
на чл. 127, ал.
1 и 3
и чл. 128, т. 1
и 2 ГПК,
да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се
основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на
територията на Р България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на
територията Р България – чл.411, ал.2 ГПК.
В
процесното правоотношение по предоставянето на потребителския кредит са
налице неравноправни клаузи. Макар отношенията между кредитора и длъжника
да са представени като регламентирани от отделни договори-за
потребителски кредит и за поръчителство, при изложените от заявителя
факти и основания става ясно, че се касае за свързани и обусловени
правоотношения, които не могат да съществуват самостоятелно. Както е посочено в
заявлението договорът за потребителски кредит не може да бъде сключен без да е
обезпечен. От своя страна е налице договорна обвързаност и между кредитора и
поръчителя, с изричната уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението
по поръчителството пред това по основното задължение по кредита. Налице е дълг
по кредитно правоотношение, с уговорени акцесорни плащания и те следва да се
разглеждат като едно цяло. Зад обособяването на отношенията по обезпечаване на
кредитното правоотношение в отделен договор, ясно прозира целта да се заобиколи
закона и забраната за уговаряне на допълнителни такси във връзка с усвояването
и управлението на договора- чл. 10а, ал.
2 от ЗПК. Видно е, че ангажиментът към поръчителя е неделим от
основния по кредитното правоотношение и затова следва да се включи в общия
размер на разходите по кредита. Тук таксата не е включена в предвидения по
договора ГПР, а ако бъде изчислена стойността й ще надвиши многократно
максимално допустимият размер, регламентиран в императивната норма на чл. 19, ал. 4
от ЗПК- петкратния размер на законната лихва по просрочени
задължения в левове и валута по постановление на Министерския съвет на
Република България. Нещо повече-плащането на тази такса е уговорено като
приоритетно, дори пред основното задължение по кредитното правоотношение, от
което ясно прозира целта му-да обезпечи гарантиран доход, без да има сигурност
в насрещната престация. Като последица води до неоснователно обогатяване за
кредитора-както за кредитодателя, така и за поръчителя.
Макар
подобен начин за обезпечаване на вземането да е нормален, разбираем и наложил
се в практиката, ясно е, че с него се постига гарантиране на сигурен доход без
насреща да е престирана услуга-поръчителство. Възнаграждението е уговорено като
дължимо предварително, преди и без да се знае дали изобщо длъжникът ще прибегне
да тази възможност. На практика с него се предвижда допълнителна такса за
услуга, която не е ясно дали ще се предостави, което отново насочва към
противоречие с чл. 10а, ал.
4 от ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл.10а ЗПК кредиторът
може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги,
свързани с договора. Следващата алинея обаче забранява на кредиторът да изисква
заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК. Разпоредбата на ал. 4 на чл.10а ЗПК
изисква видът,
размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъдат ясно
и точно определени в договора за потребителски кредит. В случая
административните разноски за извънсъдебно събиране на вземането не са
индивидуализирани, а са определени общо
и не е ясно за какво са и дали реално такива са правени. Предвид противоречието й с
императивни правни норми, клаузата в договора за административни разноски,
на основание чл.21, ал.1 от 3ПК е
нищожна.
Същото се отнася и за
претендираната наказателна лихва. В случая искането за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за горепосочените суми противоречи на разпоредбата на
чл. 33, ал. 1 ЗПК, според която при забава на потребителя, кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Всякакви
противни уговорки, каквито са начисляването на наказателна лихва при забава и
разноски за извънсъдебно събиране на вземането, са нищожни. Поради това и
договора за поръчителство за тези суми е нищожен, защото поръчителство може да
съществува съгласно чл. 138, ал. 2, изр. 1 ЗЗД само за действително задължение
(чл. 26, ал. 4, във вр. с ал. 1, пр. 1 ЗЗД).
Съгласно разпоредбата на чл. 411,
ал.2, ГПК, в последната му редакция - ДВ
бр.100/ 20.12.2019г., съдът издава заповед за изпълнение, освен когато искането
е в противоречие със закона или с добрите нрави или искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това. Налице е трайна съдебна практика, съгласно която съдът
следи служебно за наличието на противоречие на искането със закона и при
констатиране на такова отказва издаване на заповед за изпълнение. (О-974-
Въззивният съд
намира, че посочените по-горе клаузи от договора за поръчителство носят всички
белези на неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП,
тъй като нарушават изискването за добросъвестност и създават значително
неравновесие между правата и задълженията на страните по договора. В текстовете
на чл. 143, т. 1 - т. 19 ЗЗП
са изброени възможни проявни форми на неравноправни клаузи, като по аргумент от
т. 20 на чл.
143 ЗПК изброяването е примерно, а не изчерпателно. Констатираното
противоречие с приложимите разпоредби на ЗЗП и на ЗПК е основание спорните клаузи
да се приемат за нищожни като неравноправни, като и на това основание
заявлението да бъде отхвърлено.
Предвид
изложените съображения, въззивната инстанция намира, че частната жалба е
неоснователна. Разпореждането в обжалваната част, в която е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.410 от ГПК
като правилно, следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, Окръжният съд
О
П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане с № 3668 от 14.04.2020 г., постановено
по ч. гр. д. № 1243/2020 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: