Решение по дело №522/2021 на Софийски градски съд

 

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр.София, 21.01.2021  г.

 

В    И МЕТО    НА    НАРОДА

 

Софийски градски съд, ГО, ІІІ-ти въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и двадесет и първата година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова

                                                  ЧЛЕНОВЕ:  Хрипсиме Мъгърдичян

                                                                       мл.с. Димитринка Костадинова

като разгледа докладваното от съдия Симеонова ч.гр.д. № 522  по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.6 от ГПК.

Образувано по жалба вх. № 4178 от 28.03.2016 г. на Г.К.Г., ЕГН **********,  с адрес: *** срещу Постановление по изп.д. № 30295/2012г., IV отд., 24 уч-ик от 17.11.2015 г., с което ДСИ и на основание чл.429, ал.2 ГПК поради отказ от наследство е прекратил изпълнението по отношение на Т.И.П.и И.П.П.-наследници на длъжника П.Л.П.. Твърди се, че преди датата на отказа от наследство и след датата, на която е починал длъжника П.Л.П., явяващ се наследодател на Т.И.П.и И.П.П., с редица молби взискателят е поискал от ДСИ да се установи и изясни притежаваните от длъжника недвижими вещи-жилищни сгради, апартаменти, ниви, пасища и др., което не  е било направено от ДСИ. Според жалбоподателя, длъжникът е  притежавал апартаменти на ул.“*** и на бул.“****, като на последния и понастоящем живеят от двамата наследници. Иска се да се направи проверка от ДСИ кой владее, живее и ползва този имот и ако се установи, че посочените по-горе не ползват и владеят имота, находящ се на бул.“*****могат да искат да бъдат „отстранени“ като длъжници по настоящето изпълнително дело.

Ето защо моли съда да отмени Постановление  по изп. д. № 30295/2012 г., IV отд., 24 уч-ик от 17.11.2015 г., с което ДСИ и на основание чл.429, ал.2 ГПК поради отказ от наследство е прекратил изпълнението по отношение на Т.И.П.и И.П.П.-наследници на длъжника П.Л.П.

Ответниците по жалбата Т.И.П.и И.П.П. не вземат становище по нея.

По делото са представени мотиви по чл.436, ал.3, изр. 2 ГПК от съдебния изпълнител, в които се излага становище, че  подадената жалба

е допустима, но неоснователна.

Настоящият състав намира, че жалбата се явява  допустима по смисъла на чл.436, ал.1 от ГПК като подадена в  преклузивния срок и от легитимирана страна, както и относно наличие на основание за обжалване.

Разгледана по същество се явява неоснователна.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и като се съобрази с представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по изп.дело № 30295/2012 г., IV отд., 24 уч., по опис на ДСИ при СРС, е образувано по молба от 23.11.2012 г. на Г.К.Г. срещу П.Л.П., въз основа на изпълнителен лист от 31.10.2011 г., издаден по гр.д. № 5696/2008 г., по описа на СГС, I ГО, 2 състав. Депозирано е удостоверение за наследници № 57/04.01.2013 г. на СО, район „Лозенец“, от което се установява, че длъжникът П.Л.П. е починал на 29.06.2012 г., като негови наследници са Т.И.П./съпруга/ и И.П.П./ син/, като другият син Л.П.П.е починал на 05.03.2011 г. Депозирани са молби от Т.И.П.и И.П.П., с които молят да бъдат заличени като длъжници по изпълнителното дело, тъй като са извършили отказ от наследство със заявление вх. № 4996/18.07.2013 г. съответно от Т.И.П.и вх. № 4997/18.07.2013 г. от И.П.П.. Към молбите са приложени два броя съдебни удостоверения от 19.07.2013 г. по гр.д. № 12422/18.07.2013 г., от които се установява, че отказът на  Т.И.П.е вписан в специалната книга на съда под № 482/19.07.2013 г., а отказът на И.П.П. е вписан в специалната книга на съда под № 475/19.07.2013 г.

Субективните предели на изпълнителното производство са определени в разпоредбата на чл.429 от ГПК, като съгласно чл.429, ал.2 ГПК издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълнен и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали от наследството или че са го приели по опис. Същевременно от представените по делото доказателства се установява, че Т.И.П./съпруга/ и И.П.П./ син/, която съгласно удостоверението за наследници, налично по делото, са наследници на починалия длъжник П.Л.П.,  починал на 29.06.2012 г. Същите са направили откази от наследство, вписани в особените книги на съда по чл.52 от Закона за наследството. Съгласно чл.51, ал.1 от ЗН по искане на всеки заинтересован районният съдия, след като призове лицето, което има право да наследява, му определя срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Право да определи и предостави този срок в рамките на изпълнителното производство има и съдебния изпълнител, поради което няма пречки при липса на приемане на наследството, съдебният изпълнител едновременно да покани наследника да заяви, дали го е приел и по какъв начин, и да му предостави срок по чл.51 от ЗН. След заявяването на отказ от наследството Т.И.П.и И.П.П. са загубили качеството си на наследници на П.Л.П. и то с обратна сила, поради което срещу тях не могат да бъдат извършвани действия по принудително изпълнение във връзка с удовлетворяване на кредитора на починалия длъжник. Именно поради това дори и да са  конституирани като длъжници в изпълнителното производство, направените от тях откази от наследство, надлежно вписани в книгите на съда, са противопоставими на взискателя-жалбоподател в настоящото производство.

Ето защо като е съобразила нормата на чл.429, ал.2 от ГПК в светлината на извършените от Т.И.П.и И.П.П. откази от наследството на П.Л.П. и е прекратила изпълнителното производство спрямо Т.И.П.и И.П.П. ДСИ М.З., на която е било разпределено изпълнително дело № 30295 с протокол за избор на докладчик от 06.01.20121 г. във връзка с отвод на ДСИ С., е издала законосъобразно постановление, което не страда от визираните от взискателя пороци.

В действителност основанията за прекратяване на изпълнителното производство са изчерпателно изброени в чл.433 от ГПК и отказът от наследство не е сред тях, но в настоящия случай с обжалваното постановление не е прекратено изцяло изпълнителното производство, а само по отношение на Т.И.П.и И.П.П..  Обжалваното постановление по своя характер представлява по-скоро постановление за отмяна на извършеното преди това действие по конституиране на Т.И.П.и И.П.П. като длъжници по изпълнителното производство, от колкото постановление за прекратяване на производство по смисъла на чл.433 от ГПК.  Производството по изпълнителното дело следва да  продължи срещу другите наследници по редовете съгласно чл.5-11 от ЗН след установяването им.

Релевираните твърдения на жалбоподателя за бездействие на ДСИ да установи и изясни притежаваните от длъжника недвижими вещи-жилищни сгради, апартаменти, ниви, пасища и др., особено имота, представляващ апартамент 46, находящ се на бул.“*****“, са ирелевантни за настоящето производство.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И   :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 4178 от 28.03.2016 г. на  Г.К.Г., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Постановление  по изп.д. № 30295/2012 г., IV отд., 24 уч-ик от 17.11.2015 г., с което ДСИ и на основание чл.429, ал.2 ГПК поради отказ от наследство е прекратил изпълнението по отношение на Т.И.П.и И.П.П.-наследници на длъжника П.Л.П.

          Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                       ЧЛЕНОВЕ :  1.                     2.